Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ……26.09.2016 г., град Добрич

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно заседание на тринадесети септември през две хиляди и шестнадесета година, І касационен състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:  КРАСИМИРА ИВАНОВА

                                                          ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА ГЕОРГИЕВА

                                                                                    ТЕОДОРА МИЛЕВА

 

           При участието на прокурора РУМЯНА ЖЕЛЕВА и секретаря С.К. разгледа докладваното от председателя КАНД № 390/ 2016 год. по описа на ДАС и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационна жалба вх. № 1637/ 26.07.2016 г. на “Макинтош 1972” ЕООД, ЕИК 202765307, седалище и адрес на управление: гр. Добрич, ул. “Вида Димитрова” № 29 подадена чрез управителя на дружеството М.А.К.  срещу Решение по нахд  № 1684/ 2015 год. по описа на Районен съд Добрич.

С жалбата се настоява, че решението на ДРС е постановено при нарушение на процесуалните правила и е необосновано. Счита, че липсват мотиви относно фактическите изводи на съда. Прави оплакване, че показанията на свидетелите от страна на административнонаказващия орган са повлияни от служебната им зависимост и неправилно съдът ги е кредитирал, а е игнорирал тези на свидетелите от страна на наказаното лице. Твърди, че разликата в показанията на последните се дължи на оказан натиск върху тях от страна на административнонаказващия орган. Иска от съда да отмени първоинстанционното решение и съответно да отмени и наказателното постановление. Няма искания по доказателствата.

В съдебно заседание касаторът се представлява от управителя на дружеството и адв. И.Ж., редовно упълномощена. Поддържа жалбата.

           Ответникът – Дирекция “Инспекция по труда” – Добрич, редовно призован, не се представлява. Не изразява становище по жалбата.

           Представителят на ДОП счита, че касационната жалба е неоснователна.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и предвид разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено следното:

           Касационната жалба е подадена в срока по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване на решението, като неизгодно за нея и е процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна. 

С обжалваното решение районният съд е потвърдил наказателно постановление №  08 - 0802939/168 от 11.09.2015 г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр. Добрич, с което на “Макинтош” ЕООД, ЕИК 202765307, седалище и адрес на управление: гр. Добрич, ул. “Вида Димитрова” № 29, представлявано от управителя М.А.К., в качеството му на работодател е приел на работа на 17.08.2015 г. лицето С.Р.В., ЕГН ********** като сервитьор с определена трудова функция, с определено работно време, като не е изпълнило задължението си да сключи с лицето трудов договор в писмена форма. Завареното на работа лице изпълнява трудовите си задължения при отсъствието на сключен писмен трудов договор, считано от 17.08.2015 г..

Съдът е приел фактическата обстановка за установена, такава каквато е по АУАН и НП, като в резултат на правилно установената фактическа обстановка е достигнал до единствено възможния  извод за доказаност на административното нарушение. Настоящият състав споделя изцяло изводите на ДРС.

Правилно съдът не е кредитирал приложеното и прието като доказателство сведение, дадено от св. С.Р.. Първата страница от сведението противоречи на изписаното на гърба на същото. Лицето изрично е записало собственоръчно: “С тениска съм, защото ни ги дадоха, за да изглеждаме еднакво”. Единственият отговор за носене на тениски с логото на обекта и “да изглеждат еднакво“ момичетата е, защото следва да бъдат идентифицирани като част от персонала на обекта.

Правилно съдът не е кредитирал показанията на св. Д. и св. Р.. Те противоречат на записаното във възражението на работодателя, а така също пък то противоречи на дадените от Н.А. – директор на ПГ по туризъм “П.К. Яворов” сведения. Във възражението си по АУАН работодателят е записал, че лицето С.Р. е било в заведението с оглед запознаване с работата и договаряне да бъде прието на стаж. Последното обаче не е ученичка в гимназията по туризъм, към която се провежда подобен стаж, а самата гимназия пък няма договор с наказаното лице за стаж на ученици. От друга страна, св. Д. твърди, че тениските са им били подарени от сестра й, а св. Р. е записала в обяснението, че са им дадени, за да изглеждат еднакво. В съдебно заседание вече променя твърдението си и заявява, че тениските били от сестрата на св. Д.. По отношение управителя на заведението заявява, че не е разговаряла с него за започване на работа, на подобна тема не е разговаряла и с друг от заведението, което твърдение пък противоречи на записаното във възражението от управителя. В този порядък от изявления безспорно се налага изводът, че те са направени с цел защитна теза на наказаното лице и правилно съдът не ги е кредитирал. Всички останали доказателства са еднопосочни и потвърждават по безспорен и категоричен начин извършеното нарушение. 

Неоснователни и недоказани са оплакванията на касатора, че липсват мотиви относно фактическите изводи на съда, както и че актосъставителят и свидетелят по акта са дали твърде общи, повлияни от служебната им зависимост показания. Напротив, показанията на актосъставителя и свидетеля по АУАН са конкретни, точни, ясни и еднопосочни. Те се подкрепят и от събраните писмени доказателства. В тяхна подкрепа са и противоречията, описани по – горе.

Нарушението е описано точно. Настоящият състав счита, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства се доказва по безспорен начин нарушение на разпоредбите на чл. 62, ал. 1 от КТ във връзка с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда от наказаното дружество. В дадения случай е налице противоправно поведение от страна на работодателя. Работникът е извършвал трудова функция, а отношенията не са уредени чрез трудов договор в писмена форма преди постъпване на работа, както изисква текстът на чл. 1, ал. 2 от КТ. От съществено значение е липсата на писмен трудов договор, който да уреди съответно отношенията между страните. В този смисъл решението на ДРС е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено, а касационната жалба като неоснователна – оставена без уважение.

Воден от горното, Добричкият административен съд, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК,

 

                                      Р  Е  Ш  И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 290 от 13.06.2016 г. по нахд  № 1684/ 2015 год. по описа на Районен съд Добрич.

         Решението е окончателно.    

 

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:

1.

2.