Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ……./ 24.10.2016г., град Добрич

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

                                                                                                  

Добрички административен съд,  в публично заседание на двадесет и седми септември, две хиляди и шестнадесета година, Втори касационен състав:

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дарина Витанова 

                                                                                                                     ЧЛЕНОВЕ:    Силвия Сандева                                  

                                                                                                                                             Нели Каменска

 

при участието на секретаря, И.Д. и прокурора при Окръжна прокуратура гр.Добрич, Свилена Костова, разгледа докладваното от съдия Н.Каменска к.адм.д.№ 389 по описа на съда за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Глава ХІІ от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по касационна жалба на Г.Т.О. ***, подадена от адв.К.К.-ДАК, срещу решение от 20.06.2016г., постановено по нахд № 1462/2015г. по описа на Районен съд гр.Добрич, с което е потвърдено наказателно постановление № 15-0851-002143/28.10.2015г. на началник Сектор “Пътна полиция” при ОД на МВР гр.Добрич, с което на жалбоподателя, на основание чл.179, ал.2, във вр. с ал.1, т.5 от Закона за движение по пътищата е наложена глоба в размер на 100 лв. за нарушение на чл.25, ал.1 от същия закон.

            В касационната жалба са изложени твърдения за неправилност и незаконосъобразност на постановеното съдебно решение, поради нарушения на материалния закон и необоснованост. Направено е оплакване за липса на безспорни доказателства за извършване на нарушението. Изложени са твърдения за неправилно възприемане от съда на фактите, установени с гласните доказателства, което е довело до грешен краен извод. В тази връзка се твърди, че другият участник в пътнотранспортното произшествие е бил длъжен да се съобрази с извършваната от жалбоподателя маневра. Жалбоподателят моли решението на първоинстанционния съд да бъде отменено, като вместо него се постанови друго за отмяна на незаконосъобразно издаденото наказателно постановление.

          Ответникът –  Сектор “Пътна полиция” при ОД на МВР Добрич не изразява становище по жалбата.

          Представителят на Окръжна прокуратура Добрич изразява становище за неоснователност на касационната жалба и законосъобразност на постановеното решение.

          Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, в рамките на наведените в жалбата касационни основания и предвид разпоредбата на чл.218, ал.2 АПК, намира за установено следното:

Касационният жалбоподател, Г.Т.О., е наказан за това, че на 03.10.2015г., в 08,40 часа, на път Втори клас 97-В,  в посока кръгово Албена срещу Автосервиз “Дружба” като водач на лек автомобил Ауди 80 с рег. № ТХ 4749ВХ извършва маневра завой наляво с цел навлизане в крайпътен имот, като не се съобразява с изпреварващия го лек автомобил с рег. №ТХ 1735 АМ, удря го с предната част на автомобила си и допуска ПТП с материални щети.

Деянието е квалифицирано от наказващия орган като нарушение на 25, ал.1 от Закона за движението по пътищата и на основание чл.179, ал.2 във вр. с ал.1, т.5 от с.з. на водача е наложена глоба в размер на 100лв.

За да потвърди наказателното постановление районният съд е изложил мотиви, че в хода на административно-наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, а след анализ на събраните по делото писмени и множество гласни доказателства съдът е приел за установена фактическата обстановка такава, каквато е описана в съставения АУАН и в НП.

Настоящият състав намира, че оспореното решение е незаконосъобразно, тъй като с него е потвърдено наказателно постановление издадено при неправилна правна квалификация на извършеното деяние и при недоказаност вината на нарушителя.

Нормата на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП регламентира правилата за извършване на маневри, като предвижда, че водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.

А в случая Г.О. е наказан за извършване на маневра завой наляво с цел навлизане в крайпътен имот, за която съществува друга разпоредба, регламентираща поведението на водачите. Съгласно чл.37, ал.2 от ЗДвП, водачът на нерелсово пътно превозно средство, завиващо наляво или надясно за навлизане в крайпътна територия, като двор, предприятие, гараж, паркинг, бензиностанция и други подобни, е длъжен да пропусне пътните превозни средства и пешеходците, движещи се по пътя, който той напуска.  Затова фактическото описание на извършеното деяние не съответства на неговата правна квалификация в нарушение на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН.

Настоящата инстанция намира, че нито в хода на административното производство са събрани, нито пред районния съд са представени безспорни доказателства, че така възникналото ПТП е в причинна връзка с поведението на жалбоподателя.

В мотивите на оспореното решение съдът е възприел становището на наказващия орган, че за възникналото ПТП вината е на жалбоподателя, който като стигнал отбивката, водеща до автосервиз “Дружба”, предприел маневра ляв завой, за да влезе в крайпътния имот на автосервиза и в този момент бил застигнал от лек автомобил “Фолксваген Голф”, управляван от свидетеля Пламен Първанов, който изпреварвал колоната и който жалбоподателят бил длъжен да пропусне.

В същото време по делото не са събрани никакви доказателства дали маневрата изпреварване е била разрешена в този участък от пътя, дали изпреварващият е подал светлинен сигнал, с който да покаже на движещите се пред него два леки автомобила намерението си да ги изпревари.

От събраните по делото еднопосочни доказателства се установява единствено, че непосредствено преди инцидента на процесния пътен участък са се движили три леки автомобила. Първият, управляван от жалбоподателя, вторият л.а. “Опел Вектра”, управляван от свидетеля-очевидец Георги Живков Георгиев и третият, “Фолксваген Голф”, управляван от другия участник в ПТП, свидетеля Пламен Първанов. Установява се, че водачът на втория автомобил е бил очевидец на нарушението, но същият е разпитан едва в съдебната фаза на административно-наказателното производство. От неговите показания (за които решаващият съд не е изложил съображения дали кредитира или не) се установява по безспорен начин, че жалбоподателят преди да предприеме маневрата завой наляво е подал светлинен сигнал с ляв мигач. Свидетелят възприел сигнала и намалил скоростта. В същия момент с периферното си зрение водачът на вторият автомобил видял, че третият автомобил, до този момент движещ се на дистанция след него, го изпреварва и блъска първия автомобил, който завива наляво. Очевидецът на нарушение не е категоричен, че изпреварващият е подал светлинен сигнал за намерението си да предприеме изпреварване.

 При тези показания настоящият състав намира, че не може да се направи категоричен извод за вината на жалбоподателя, тъй като липсват категорични доказателства не само кой от двамата участници в ПТП първи е предприел маневрата си, но и дали вторият участник в произшествието законосъобразно е предприел маневрата изпреварване. Безспорно е, че водачът на последния трети автомобил е навлязъл в насрещната лента за движение, за да изпревари движещите се пред него два леки автомобила, в момент, когато те са намалили скоростта си на движение с цел завиване наляво от първия движещ се в колоната.

Наказващият орган не е посочил как е било организирано движението на въпросния пътен участък от околовръстния път – каква е била разрешената скорост, разрешено ли е било изпреварването, т.е. как е бил урегулиран пътя на въпросната отсечка. Затова не става ясно защо е възприел тезата на свидетеля, управляващ третия автомобил, че той вече се е бил изнесъл в лявото платно, спазвайки правилата за изпреварване, когато неправомерно жалбоподателят предприел маневрата завой наляво. За разлика от липсата на данни за правомерното поведение на изпреварващия вода на л.а. “Фолксваген Голф”, то по делото съдът е събрал еднопосочни и непротиворечиви доказателства, че  жалбоподателят е подал своевременно светлинен сигнал ( показанията на свидетеля очевидец Г.Георгиев и на останалите разпитани по делото свидетели) Безспорно е установено, че непосредствено движещият се след жалбоподателя водач и свидетел-очевидец е възприел сигнала и затова е намалил скоростта си. В същото време по делото няма никакви доказателства, че изпреварващият водач е сигнализирал за маневрата си и че изпреварването е било допустимо от пътната маркировка. В производството пред въззивния съд се установява също, че на мястото на инцидента е имало и множество други свидетели, които актосъставителят не разпитал преди да състави акта.

Неизясняването на тези спорните факти е съществено процесуално нарушение. То съществено е ограничило правото на защита на наказаното лице да разбере защо е негова вината за настъпване на пътното произшествие.

Освен това настоящият състав намира, че при гореописаната ситуация, за жалбоподателя  липсват обективна причина, която да формира у него знание или предположение, че при подаден сигнал за намерение за завиване наляво и при намаляване скоростта на движещия се непосредствено след него автомобил, последният в колоната би предприел маневра изпреварване.

Затова касационния състав намира, че отговорността на Г.О. е била ангажирана при липса на безспорни доказателства за неговата вина.

В производството по ЗАНН тежестта на доказване лежи единствено и само върху административнонаказващия орган и недоказването на извършването на административното нарушение от санкционираното лице е винаги предпоставка за отмяна на НП. Липсата на фактически установявания относно организацията на движението на участъка в близост до крайпътния имот, където е настъпило ПТП, както и липсата на безспорни доказателства, че вторият участник в ПТП, П.Първанов, първи и правомерно е предприел маневрата изпреварване, обосноват краен извод недоказаност на нарушението по чл. 25, ал. 1 от ЗДвП от обективна страна и за незаконосъобразност на наложената административна санкция по чл. 179, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 5 от ЗДвП.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК във вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр.Добрич, ІІ-ри касационен състав

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ решение от 20.06.2016г., постановено по нахд № 1462/2015г. по описа на Районен съд гр.Добрич, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ наказателно постановление №  15-0851-002143 от 28.10.2015г. на началника на Сектор “Пътна полиция” при ОД на МВР-Добрич, с което на Г.Т.О., ЕГН ********** ***, на основание чл.179, ал.2, във вр. с ал.1, т.5 от Закона за движение по пътищата е наложена глоба в размер на 100 лв. за нарушение на чл.25, ал.1 от същия закон.

Решението е окончателно.

 

      ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   ЧЛЕНОВЕ: