РЕШЕНИЕ

№ ………….
Добрич, 27.09.2016 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА


          Добричкият административен съд,
в съдебно заседание на тринадесети септември две хиляди и шестнадесета година в състав:

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА

                                                                                 ЧЛЕНОВЕ: СИЛВИЯ САНДЕВА

                                                                                                     МИЛЕНА Г.

при секретаря С.К. и с участието на прокурора РУМЯНА ЖЕЛЕВА изслуша докладваното от председателя касационно административно дело № 388/ 2016 год.

            Производството е по чл. 208 и сл. от АПК.

            Образувано е по касационна жалба вх. № 1635/ 26.07.2016 г. на М.Д.К., ЕГН **********,***, подадена чрез адв. Д.Д.Р., САК, съдебен адрес:*** срещу Решение № 48 от 27.05.2016 год. по гр. дело № 424 по описа на Районен съд Каварна за 2015 год.

Касаторът счита, че обжалваното решение е неправилно поради нарушения на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила. С жалбата се настоява, че поради специфичното разположение на имота, за който се претендира обезщетение – в границите на резерват “Калиакра”, в непосредствена близост до морския бряг, за същия не е приложима издадената на основание чл. 36, ал. 2 от ЗСПЗЗ Наредба за реда за определяне на цени на земеделските земи. С оглед на това според касатора за имота следва да бъде определена пазарна оценка, която да бъде взета предвид при определяне размера на обезщетение за признатото, но невъзстановено право на собственост. Обстоятелството, че съдът не е взел предвид изготвената в хода на първоинстанционното съдебно производство пазарна оценка, според касатора представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила и води до неправилност на съдебното решение. Иска от касационната инстанция да бъде отменено решението на Районен съд – Каварна и вместо него да бъде постановено ново, с което да се измени Решение № 212 от 21.05.2009 г. на Общинска служба Земеделие Каварна в частта, досежно размера на обезщетението, като последното бъде определено съобразно направената в в първоинстанционното производство експертиза, а именно в размер на 16 580 лв. (шестнадесет хиляди петстотин и осемдесет лева).

В съдебно заседание, касаторът, редовно призован, се явява лично. Представлява се от адв. Павел Атанасов, редовно преупълномощен, който поддържа жалбата. Настоява, че оспореното съдебно решение не е съобразено както с целите и духа на закона, така и с приетите по делото доказателства, поради което според него е постановено в нарушение на закона и е необосновано.   

            Ответникът по жалбата – Общинска служба “Земеделие” - Каварна, редовно призован, не се представлява. Не изразява становище по касационната жалба.            Представителят на Окръжна прокуратура Добрич дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

            Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, като подадена от участващо в производството лице, което счита, че въззивното решение е неблагоприятно за него, а разгледана по същество, същата се явява неоснователна.

            За да се произнесе по съществото на жалбата, разгледана съгласно чл. 218 АПК с оглед посочените касационни основания за отмяна, съдът съобрази следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от М.Д.К. срещу решение № 212 от 21.05.2009 г. на Общинска служба по земеделие гр. Каварна, с което на наследниците на Яни и Аристофан Амирови определя правото на обезщетение за признато, но невъзстановено право на собственост върху земеделски земи за 0.500 дка, ІІІ категория в размер на 305 лв. Решението е обжалвано единствено в частта на размера на определеното обезщетение, като е претендирано стойността на обезщетението да бъде увеличена на 2500 лв.(в петитума с химикал е добавена още една нула към размера и се е получила претенция за 25 000 лв.)

С жалбата си М.К. се е позовала на местоположението на имота, за който претендира промяна в размера на обезщетение, като е изтъкнала, че същият се намира в близост до морския бряг, в бивш резерват, поради което обезщетението следва да бъде в завишени размери.

По гр. дело № 424/ 2015 г., решението по което е предмет на касационна проверка, жалбата е разгледана и уважена, като е изменен определеният от Общинска служба “Земеделие” размер на 325 лв. За да измени размера на обезщетението, съдът се е основал на заключението на вещото лице по назначената съдебно – техническа експертиза, съгласно което цената на процесния имот, изчислена по Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи, е 650 лв. на декар или за 0.500 дка – 325 лв. За да стигне до този извод съдът е съобразил, че определянето на стойността на обезщетението се извършва по реда на издадената на основание чл. 36, ал. 2 от ЗСПЗЗ Наредба, като е цитирал и съдебна практика в този смисъл. 

Настоящият състав напълно споделя изводите на КРС. Съображенията за това са следните:

Няма спор по делото, че имотът, за който е признато право на обезщетение, се намира в местността “Геларе”, която попада в границите на Природен резерват “Калиакра”. Правото на обезщетение е признато с Протокол № Б-66/ 21.05.2009 г., влязъл в сила и потвърден с Решение № 91/ 19.03.2014 г. по адм. дело № 637/ 2013 г. на Административен съд – Добрич. Не се касае за бивш резерват, а за обявен и действащ такъв, включен в Приложение № 2 към чл. 8, ал. 1 от Закона за защитените територии, съгласно който парковете с национално значение, посочени в приложение № 1, и природните резервати, посочени в приложение № 2, които служат за задоволяване на обществени потребности с общонародна значимост, са изключителна държавна собственост. Същевременно съобразно чл. 7, ал. 1 от Закона за държавната собственост /ЗДС/ имотите и вещите - публична държавна собственост, не могат да бъдат обект на разпореждане и да се придобиват по давност. Разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от Закона за държавната собственост регламентира възможността имоти и вещи - публична държавна собственост, които са престанали да имат това качество, да се обявяват за имоти и вещи - частна държавна собственост, с решение на Министерския съвет, но с разпоредбата на чл. 6, ал. 3 от ЗДС е въведена забрана, съгласно която обектите и имотите - изключителна държавна собственост, не могат да се обявяват за частна държавна собственост. В първоинстанционното производство вещото лице е дало заключение за пазарна стойност на процесния имот в размер на 16580 лв., която касаторът претендира да бъде определена като обезщетение. Правилно съдът не е възприел тази част от експертизата, макар и да не са изложени подробни мотиви за това. Вещото лице е дало заключение за този размер, като е посочило, че се основава на извършени сделки със сравними имоти в гр. Балчик. Този извод е юридически необоснован, като се има предвид, че се касае за имот, неподлежащ на разпореждане, поради което не може и да има сравними обекти, които да са били предмет на покупко – продажба. С оглед на това и като се има предвид чл. 1, т. 1 от Наредбата за определяне на цени на земеделските земи, съгласно който с тази наредба се уреждат условията и редът за установяване на цени на земеделските земи при определяне на  паричния размер на обезщетенията за земи по чл. 10, ал. 8, чл. 10б, ал. 1 и 3, чл. 10в, ал. 1, т. 2 и 3 и ал. 2, чл. 14, ал. 8, чл. 15, ал. 3 и 4 и чл. 24, ал. 6 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ), то само определеното по този начин обезщетение е съответно на закона.

С оглед изложеното, решението на КРС се явява правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна – оставена без уважение.

Воден от горното, Добричкият административен съд, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК,

 

                                        Р  Е  Ш  И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 48 от 27.05.2016 год. по гр. дело № 424 по описа на Районен съд Каварна за 2015 год.

.Решението не подлежи на обжалване и протест.

                       

     ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

                                                                                      2.