Р Е Ш Е Н И Е

№ 496/28.12.2016г., гр.Добрич

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ : СИЛВИЯ САНДЕВА

                                                                                                                                        

          При участието на секретаря И.Д. разгледа докладваното от съдия С.Сандева адм.д. № 384/2016г. по описа на ДАС и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството по делото е по чл.145 и сл. от АПК.

          Образувано е по жалба нахххх” ООД, ЕИК хххх, със седалище и адрес на управление гр.Варна, район Младост, бул. „Република“ – сграда на „Медицински център Младост - Варна“, представлявано от управителя хххх М., срещу заповед № РД – 09 - 258/01.06.2016 год. на директора на РЗОК – Добрич В ЧАСТТА по т.4, с която на дружеството е наложена санкция в общ размер на 1550 лева за нарушение на чл.15, ал.1, във вр. чл.42, ал.1, т.9 от индивидуален договор № 081669 от 12.04.2016г.                   

          В жалбата се излагат съображения за неправилност на заповедта поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи се в липса на мотиви, противоречие с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона.  Твърди се, че в заповедта липсва описание на извършеното нарушение, както и на обстоятелствата, при които е извършено. Сочи се, че тя само възпроизвежда текста на чл.15, ал.1 от индивидуалния договор, без да излага конкретните фактически обстоятелства, които са установени в хода на проверката. Възразява се, че в заповедта липсва индивидуализация на рецептурните бланки, по отношение на които се твърди, че са констатирани нарушения. Сочи се, че събирателното „31 бр. рецептурни бланки“ и липсата на доказателства за това как е установено, че информацията в тях не е въведена в софтуера на аптеката нарушава съществено правото на защита на наказаното дружество. Излагат се доводи, че жалбоподателят е санкциониран за нарушение на разпоредба от индивидуалния договор, която към настоящия момент не съдържа задължение за изпълнителя с описаното в заповедта съдържание. Твърди се, че посочената за нарушена норма на чл.15, ал.1 от индивидуалния договор препраща към чл.47б, ал.2 от Наредба № 4 / 04.03.2009г. за условията и реда за предписване и отпускане на лекарствени продукти, която е отменена с решение № 5812 от 17.05.2016г., постановено по адм. дело № 1240/2015г. на ВАС, VІІІ отд., оставено в  сила с решение № 11742 от 03.11.2016г. по адм. дело № 6871/2016г. на 5-членен състав на ВАС, като понастоящем цитираната наредба не поставя никакви условия по отношение на това кой, кога и как следва да въвежда информацията от рецептата в аптечния софтуер. Счита се, че административният орган погрешно е приел, че описаното в констативния протокол представлява нарушение на чл.15, ал.1 от индивидуалния договор. Сочи се, че дейността в аптеката е организирана по начин, по който се спазват всички нормативни изисквания за организацията и реда на работа в аптеките, както и всички изисквания за правилната отчетност съгласно индивидуалния договор с НЗОК. С въпросната организация се цели единствено да се гарантира правилната работа със софтуера на НЗОК за обработка на рецептите, както и коректната отчетност на отпуснатите лекарствени продукти пред НЗОК. Сочи се, че набирането на всички необходими данни от рецептите в софтуера на аптеките е техническа операция, която отнема значително време, поради което част от данните се въвеждат от оператори на помощни компютри, намиращи се в съседно на приемното помещение. Твърди се, че магистър – фармацевтът, в приемното помещение и в момента на отпускане на лекарствените продукти, въвежда в софтуера данните, които имат значение за правилното отпускане и отчитане на лекарствените продукти пред НЗОК. Операторите въвеждат само информация от технически характер, която няма пряко отношение към правилното отпускане на лекарствените продукти. Този начин на работа не е създаден с цел нарушаване на законови правила или задължения, а само за по-бързото обслужване на пациентите, като се спазват всички нормативни изисквания за правилната отчетност съгласно индивидуалния договор с НЗОК. Твърди се, че нито в чл.15, нито в друга разпоредба от договора е заложено изискване за конкретния ред на организация на работа в аптеката, т.е. по какъв точно начин ще бъде извършена последователността от действия при работа със софтуера, за да се постигне крайният резултат – въвеждане на информацията от рецептите в базата данни на софтуера във връзка с отчитането им пред НЗОК. Счита се, че извършването на техническа работа от други лица, различни от магистър – фармацевта, без те да разполагат с права да променят данните, въведени от магистър – фармацевта в базата данни, не се отразява на отчетността пред НЗОК и не противоречи на целите на закона и на индивидуалния договор да се гарантира правилното отпускане на лекарствата за целите на реимбурсацията и точното отчитане на изпълнените рецепти. Твърди се, че работата на операторите представлява техническо действие, което подпомага дейността на магистър – фармацевта и не може да се квалифицира като нарушение на чл.15, ал.1 от договора. Излагат се доводи, че контролът върху организацията на работа в аптеките в съответствие с наредбите е в компетентността на Изпълнителната агенция по лекарствата. Контролните правомощия на НЗОК са свързани с надзора за изпълнение на договора, чиято основна цел е да гарантира правилната отчетност на изпълнените рецепти, които се заплащат изцяло и частично от касата. Твърди се, че необосновано и в противоречие с фактическата организация на работата в аптеката административният орган е приел, че въвеждането на данните от рецептите не се извършва от магистър – фармацевт в приемното помещение и в момента на отпускане на лекарствения продукт. Изтъква се фактът, че отпуснатите лекарствени продукти по процесните 31 рецептурни бланки са заплатени от РЗОК, което означава, че тези бланки са правилно отчетени, а това на свой ред означава, че начинът на организация на работа в аптеката не се отразява на правилното въвеждане на информацията за отчета пред НЗОК, т.е. отпуснатите лекарствени продукти са коректно отчетени пред НЗОК и поради това реимбурсирани. Според жалбоподателя това обстоятелство показва, че тълкуването и прилагането на чл.15, ал.1 от ИД от страна на административния орган е формалистично и не отговаря на целта на закона. По тези съображения се иска отмяна на обжалваната заповед, както и присъждане на сторените разноски по делото.

          Ответникът по жалбата – директорът на РЗОК - Добрич, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата по съображения, подробно изложени в писмено становище по делото. Сочи се, че в заповедта точно и ясно са изложени възприетите от административния орган факти по неспазване на индивидуалния договор. Посочено е допуснатото нарушение от страна на жалбоподателя, конкретизирано е неговото изпълнително деяние, приетата за нарушена разпоредба от индивидуалния договор, както и приложимата клауза от договора, обосноваваща налагането на финансова неустойка. Оспорва твърдението, че не е налице индивидуализация на рецептурните бланки, като сочи, че те са изчерпателно изброени по поредни номера в констативния протокол и приложеното към него извлечение от софтуера на аптеката за процесния период. Счита, че самият факт на невъвеждане на информация от РБ за отчета пред НЗОК в базата данни на софтуера на аптеката в момента на отпускане на ЛП представлява нарушение на индивидуалния договор и е фактическо основание за налагане на санкцията. Цитира разпоредбите на чл.3, ал.2 и чл.15, ал.1 от индивидуалния договор, чл.21, ал.1 от Условията и реда за сключване на договори за отпускане на и заплащане на лекарствени продукти по чл.262, ал.6 от ЗЛПХМ, на медицински изделия и на диетични храни за специални медицински цели, заплащани напълно или частично от НЗОК, както  и чл.11 от Указания № РД-16-20/15.04.2016г. по прилагане и тълкуване на договор за отпускане на лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални цели за домашно лечение, заплащани напълно или частично от НЗОК/РЗОК, като твърди, че жалбоподателят не е изпълнил визираните в тях задължения, тъй като информацията от процесните 31броя РБ, които са подписани и изпълнени, не е въведена в софтуера на аптеката за отчета пред НЗОК към момента на отпускане на лекарствените продукти. Изтъква, че именно тези обстоятелства са фактическите предпоставки, обуславящи налагането на договорните санкции, законосъобразно определени по вид и размер съгласно чл.42, ал.1, т.9 от индивидуалния договор, като в административната преписка се съдържат достатъчно доказателства, от които може да се изведе фактическата обстановка, свързана с нарушението по т.4 от заповедта. Твърди, че съдебната отмяна на чл.47б, ал.2 от Наредба № 4/2009г. няма обратно действие, поради което не влияе върху законосъобразността на обжалваната заповед. Не счита, че въвежданите от компютърните оператори данни от рецептите за наименованието, броя и кода на лекарствените продукти са операции, които могат да се приемат за техническа дейност, като подчертава, че обработването на рецептите и въвеждането на информацията от тях за отчета пред НЗОК е общ процес, който трябва да се осъществява от магистър – фармацевт при отпускане на лекарствените продукти в приемното помещение. Не оспорва, че процесните 31 рецептурни бланки са отчетени и заплатени от РЗОК, но счита, че това не променя факта, че е налице извършено нарушение на чл.15, ал.1 от ИД, тъй като информацията в рецептите не е въведена едновременно с изпълнението им. Твърди, че заповедта на директора на РЗОК – Добрич съдържа всички необходими реквизити, като в нея са изложени както правните, така и фактическите основания за издаването й. При издаването на акта административният орган се е позовал на изготвения при проверката констативен протокол, който е един подготвителен акт и може да съдържа както детайлно посочване на фактите, така и мотивите, приложими по отношение на крайния акт. Сочи, че административният орган е извършил всички допустими от закона действия в тяхната последователност, като те установяват по несъмнен начин извършеното от жалбоподателя нарушение на чл.15, ал.1 от индивидуалния договор. Счита, че заповедта е издадена от компетентен орган в законоустановената форма, при спазване на процесуалните и материалните норми и в съответствие с целта на закона, поради което иска жалбата срещу нея да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира присъждане на разноски по делото, в т.ч. юрисконсултско възнаграждение, като същевременно прави възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателят адвокатско възнаграждение.

          Добричкият административен съд, като взе предвид становищата на страните и след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа  и правна страна :

          Жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, поради което е процесуална допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения :

            От данните по административната преписка се установява, че между НЗОК – София, представлявана от директора на РЗОК – Добрич, от една страна като възложител, и „хххх” ООД, гр.Варна, от друга страна като изпълнител, притежаващ разрешение за търговия на дребно с лекарствени продукти № 2147/20.10.2009г., издадено от МЗ, е сключен договор № 081469/30.04.2014г., изменен и допълнен с четири допълнителни споразумения, по силата на който дружеството, чрез аптека „Марешки” в град Добрич, по бул. „25-ти септември”, ЦГЧ, пешеходна зона, се задължава да отпуска на ЗОЛ лекарствени продукти по чл.262, ал.6, т.1 от ЗЛПХМ, включени в приложение № 1 на Позитивния лекарствен списък (ПЛС), за домашно лечение на територията на страната, заплащани напълно или частично от НЗОК по реда на Наредба № 10 (л.74-91 от делото).

            На 12.04.2016г. между страните е сключен нов договор с № 081669 за отпускане на лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение, заплащани напълно или частично от НЗОК с идентичен предмет и съдържание с изключение на част от условията и реда за осъществяване на контрол за изпълнение на договора. 

            Със заповед № РД–09–222/10.05.2016 год. на директора на РЗОК – Добрич е наредено да бъде извършена пълна финансова проверка по изпълнението на горепосочените договори от страна на дружеството - изпълнител. За резултатите от проверката е съставен констативен протокол № 02 – 06/10.05.2016 год., с който са констатирани четири нарушения на договора от 2014г. и едно нарушение на договора на 2016г., описани общо в пет пункта. В т.5 от протокола е посочено, че не е въведена информацията от рецептите в базата данни на софтуера на аптеката на 31 броя рецептурни бланки, описани по номера в протокола, като е направена констатация, че е нарушен чл.15, ал.1 от индивидуалния договор от 12.04.2016г. По отношение на това нарушение е предложено да бъде наложена санкция по реда на чл.42, ал.5, т.9, б.а” от договора в общ размер на 1550 лева или по 50 лева за всяка една рецептурна бланка. В протокола е отразено, че неразделна част от него са копия от РБ и отчет за изпълнените РБ за периода 10.05.2016г. – 10.05.2016г. В приложения по делото отчет за посочения период на л.60-62 е отбелязано, че липсващите номера не са включени в софтуера на аптеката към 10.05.2016г., като същите са описани в констативния протокол.

            Констативният протокол е връчен на ръководителя на аптеката на 10.05.2016г., като липсват данни по делото за подадени писмени възражения срещу него. На 01.06.2016г. директорът на РЗОК – Добрич е издал обжалваната заповед № РД-09-258, с т.4 от която, на основание чл.37, ал.1 от Условията и реда за сключване на договори за отпускане и заплащане на лекарствени продукти по чл.262, ал.6, т.1 от ЗЛПХМ, на медицински изделия и на диетични храни за специални медицински цели, заплащани напълно или частично от НЗОК (Условията) и чл.30, ал.1 от договор № 081669/12.04.2016г., е наредил за извършени 31 броя нарушения на чл.15, ал.1 от индивидуалния договор от 2016г., описани в т.5 от констативен протокол № КП-02-06/10.05.2016г., изразяващи се в това, че по общо 31 броя рецептурни бланки за отпуснати на 10.05.2016г. лекарствени продукти не е въведена информацията от рецептите за отчета пред НЗОК в базата данни на софтуера на аптеката в момента на отпускане на лекарствените продукти, да бъде наложена предвидената в чл.42, ал.1, т.9 от договора санкция – при установени нарушения в повече от три рецептурни бланки – финансова неустойка в размер на 50 лева, умножена по броя констатирани нарушения, или общо 1550 лева.

            Заповедта е връчена на изпълнителя с писмо с обратна разписка на 07.06.2016г., като на 21.06.2016г. е подадена жалба срещу нея пред управителя на НЗОК. Преписката е получена от компетентния орган на 23.06.2016г., като няма произнасяне по нея в срока по чл.97, ал.1 от АПК. На 20.07.2016г., в срока по чл.149, ал.3 от АПК, изпълнителят е обжалвал заповедта пред съда.

            От показанията на разпитаните по делото свидетели Д.В. (ръководителят на аптеката) и Д.Д. (проверяващият инспектор) се установява по безспорен и категоричен начин, че приложеният към констативния протокол отчет за 10.05.2016г. е компютърно извлечение от софтуера на аптеката с изпълнените за деня рецепти до момента на проверката. Информацията за въведените на тази дата рецептурни бланки е изискана от ръководителя на аптеката Д.В., като върху компютърната разпечатка са положени нейният подпис и печатът на аптеката. В тази насока са и изявленията на процесуалния представител на жалбоподателя, обективирани на л.5 от писмените бележки по делото, които съдът кредитира като признание на неизгоден за страната факт. В показанията си  св.Д. сочи, че при извършената справка с тази разпечатка е установил, че описаните в нея рецептурни бланки не следват по хронологичен ред. Изтъква, че системата генерира определени уникални номера на бланките, които вървят хронологично, като част от тези номера са липсвали в представения отчет. След като е изискал липсващите по номера рецептурни бланки, свидетелят е констатирал, че те са изпълнени, тъй като имат подписи и печати и са остойностени, но не са въведени в отчета пред НЗОК, генериран от компютрите в аптеката. Св.В. не оспорва, че лекарствените продукти по тези рецепти са били отпуснати, но твърди, че основните данни от рецептурните бланки са били въведени на постоянен софтуер, като предстояло въвеждането на останалите допълнителни данни на временен софтуер от компютърните оператори, намиращи се в съседно на приемното помещение, след което данните от временния софтуер щели да бъдат прехвърлени в постоянния, а оттам в базата данни за отчета пред НЗОК. Показанията на горепосочените свидетели взаимно се допълват и не си противоречат по съществото си, поради което съдът ги кредитира като обективни и достоверни.

            За изясняване на установената организация на работа в аптеката е назначена програмно - техническа експертиза, от заключението на вещото лице по която се установява, че процесната аптека работи с аптечната програма „Click”, съгласно която  информацията от рецептите се въвежда на два етапа. При първия етап, след като се извърши проверка за здравноосигурителния статус на клиента и за заверени МКБ, РБ се създава с кода на магистър – фармацевта, като в нея се нанасят видът и броят на лекарствата, начинът на техния прием, ЕГН-то и подписът на получателя, както и УИН, подписът и печатът на магистър - фармацевта. Магистър – фармацевтът маркира лекарствата с баркод четец в същата последователност както в рецептата, като при маркирането на едно лекарство се въвежда и броят на таблетките в него. След като клиентът заплати получените лекарства и му бъде издаден касов бон, операторът довършва РБ със записване на данните на пациента (EГН) и УИН на доктора, номер на рецептурната бланка, амбулаторния лист и МКБ и броя дни, за които се изпълнява рецептата. При този втори етап компютърните оператори въвеждат техническите данни върху текущата рецептурна бланка, която е създадена от магистър – фармацевта на касата и е заключена за промени в момента на издаване на касовия бон. Не могат да се променят както количествата на лекарствата, така и техния вид, като се попълва само рутинната техническа информация в аптечния софтуер. След довършителното попълване на данните, които се записват директно в базата данни, РБ се финализира с кода на оператора и влиза в отчета пред НЗОК. Изслушано в съдебно заседание вещото лице е добавило, че операторите не въвеждат едновременно с магистър – фармацевта, като идеята на програмата е да се редуцира натовареността на магистър – фармацевта, за да може той да извършва контролните дейности, а операторът – по – рутинните и така да се обслужват повече клиенти. Заключението на вещото лице е изготвено компетентно и безпристрастно и не е оспорено от страните по делото, поради което съдът го кредитира изцяло.

            Не е спорно между страните, а това се установява и от приложените по делото извлечения от електронни отчети, финансов отчет по изпълнени рецепти за периода 01.05.-15.05.2016г., спецификация към отчета и аналитична ведомост за периода 01.05.2016г. – 22.06.2016г., представени от една страна от РЗОК – Добрич, както и извлечения от банкови сметки, представени от друга страна от жалбоподателя, че процесните 31 рецептурни бланки са отчетени и заплатени от РЗОК – Добрич.

            Не е спорно и това, че нормата на чл.47б, ал.2 от Наредба № 4 / 04.03.2009г. за условията и реда за предписване и отпускане на лекарствени продукти, към която препраща посочената за нарушена разпоредба на чл.15, ал.1 от индивидуалния договор от 12.04.2016г., е отменена с решение № 5812 от 17.05.2016г. по адм. дело № 1240/2015г. на ВАС, VІІІ отд., оставено в  сила с решение № 11742 от 03.11.2016г. по адм. дело № 6871/2016г. на 5-членен състав на ВАС, респективно влязло в сила на 18.11.2016г. (обн. ДВ бр.91/2016г.), т.е. в хода на настоящото съдебно производство.

            Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи :

            Заповедта е издадена от компетентния за това орган, в предписаната от закона писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила. Административното производство е започнало с издаването на заповед от директора на РЗОК – Добрич за провеждане на проверка, която е извършена от определеното за това длъжностно лице. За резултатите от проверката е съставен констативен протокол, който е подписан от ръководителя на аптеката без възражения. Към протокола са приложени изготвени справки и копия на документи (РБ), подписани и от двете страни, като екземпляр от протокола е надлежно връчен на ръководителя на аптеката. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че органите на НЗОК/РЗОК нямат контролни правомощия по отношение на организацията на работа в аптеката, защото това е част от задълженията на изпълнителя по индивидуалния договор, за изпълнението на който следят именно служителите на НЗОК и РЗОК съгласно чл.72, ал.9, във вр. чл.72, ал.2 и ал.3 от ЗЗО, както и във вр. с Условия и ред за сключване на договори за отпускане и заплащане на лекарствени продукти по чл.262, ал.6, т.1 от ЗЛПХМ, на МИ и на ДХСМЦ, заплащани напълно или частично от НЗОК, обн. ДВ бр.22 от 22.03.2016г. Действително в заповедта за извършване на проверката е посочено, че в нея ще участва и служител на НЗОК, определен със заповед на управителя на НЗОК, за който няма данни да е присъствал при извършване на проверката, но това не е съществено процесуално нарушение, водещо до незаконосъобразност на обжалваната заповед. Неоснователно е и възражението на жалбоподателя, че заповедта не отговаря на изискванията на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, тъй като в нея не е изложена конкретна фактическа обстановка. Вярно е, че в заповедта и в констативния протокол, към който препраща тя, липсва подробно описание на констатираното нарушение, но изложените в тях фактически обстоятелства индивидуализират в достатъчна степен изпълнителното деяние, обуславящо налагането на процесната неустойка, поради което не е налице неяснота на волята на административния орган, която да е довела да ограничаване на правото на защита на санкционираното лице, което я е реализирало в пълен обем. Вярно е и това, че процесните 31 броя рецептурни бланки не са индивидуализирани по номер и дата на издаване в заповедта, но всичките им идентифициращи белези са описани в съпровождащите заповедта документи, които са част от административната преписка и съдържат мотивите на административния акт в съответствие с ТР № 16/1975 на ОСГК на ВС.

           Заповедта е издадена и при спазване на материалния закон и неговата цел.

            Санкцията финансова неустойка в размер на 1550 лева е наложена на дружеството – жалбоподател на основание чл.42, ал.1, т.9, предл. второ, б. „а” от индивидуалния договор, според който при нарушение на чл.15, ал.1 от договора в повече от три рецептурни бланки, изразяващо се в неизпълнение на задължението на изпълнителя да въвежда информацията от рецептите за отчета пред НЗОК в базата данни на софтуера на аптеката от магистър – фармацевт в момента на отпускане на лекарствата, медицинските изделия и диетични храни за специални медицински цели, се следва финансова неустойка в размер на 50 лева, умножена по броя на констатираните нарушения. Съгласно чл.15, ал.1 от договора изпълнителят се задължава да въвежда информацията от рецептите за отчета пред НЗОК в базата данни на софтуера при спазване на изискванията на чл.47б, ал.2 от Наредба № 4, според която въвеждането на информацията, съдържаща се в рецептите, в електронна база данни се извършва в момента на отпускане на лекарствените продукти в приемното помещение на аптеката от магистър-фармацевта, който отпуска лекарствените продукти. Така поетото задължение е нормативно предвидено и в чл.21, ал.1 от Условията и реда за сключване на договори за отпускане и заплащане на лекарствени продукти по чл.262, ал.6, т.1 от ЗЛПХМ, на МИ и на ДХСМН, заплащани напълно или частично от НЗОК (обн. ДВ бр.22/22.03.2016г.), както и в чл.11 от Указание № РД-16-20/15.04.2016г. по прилагане и тълкуване на договор за отпускане на лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални цели за домашно лечение, заплащани напълно или частично от НЗОК/РЗОК, които изпълнителят се е задължил да спазва с клаузата на чл.3, ал.2 от сключения договор. В т.7 на §1 от ДР на Наредба № 4 (отменена, но действаща към момента на извършване на проверката и издаване на оспорената заповед) се казва, че отпускане на лекарски продукт по лекарско предписание означава съвкупността от действия на магистър-фармацевти в приемното помещение на аптеката по приемане на рецептурните бланки, съответно протоколи, проверката на съдържанието им, консултация относно реда за приемане на предписаните продукти и възможните нежелани реакции и лекарствени взаимодействия, остойностяване на лекарствените продукти, попълване на реквизитите на рецептурната бланка, съответно протокол и рецептурна книжка, изискване на подпис на пациентите/получателите, полагане на подпис на магистър-фармацевта, обработващ рецептурната бланка, съответно протокол, въвеждане на информацията в електронна база данни, поставяне на печат и предаване на лекарствените продукти на пациентите/получателите по начин, който да не води до разкриване на личните им данни на други лица. От съдържанието на тези разпоредби се налага изводът, че обработката на рецептите и въвеждането на информацията от тях за отчета пред НЗОК е единен процес, който трябва да се осъществява изцяло от магистър – фармацевт в приемното помещение на аптеката и то в момента на отпускане на лекарствените продукти.

От доказателствата по делото е безспорно установено, че изпълнителят чрез притежаваната от него аптека не въвежда информацията от постъпилите рецепти за отчета пред НЗОК по ред и начин, за които се е задължил съгласно чл.15, ал. 1 от индивидуалния договор. Част от информацията от рецептите се въвежда в базата данни на софтуера след изпълнението на рецептите, т.е. след момента на отпускане на лекарствените продукти, от лица, различни от магистър – фармацевт (компютърни оператори) и в помещение, съседно на приемното помещение на аптеката. От показанията на ръководителя на аптеката и заключението на вещото лице е видно, че операторите довършват РБ със записване на данните на пациента (EГН) и УИН на доктора, номер на рецептурната бланка, амбулаторния лист и МКБ и броя дни, за които се изпълнява рецептата, след като пациентите заплатят получените лекарства и им бъде издаден касов бон. Именно след довършителното попълване на данните от оператора рецептата се финализира с кода на оператора и влиза в софтуера за отчета пред НЗОК.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че не е налице нарушение на чл.15, ал.1 от индивидуалния договор, тъй като въвежданата от операторите информация има технически характер и не се отразява на отчетността пред НЗОК. Нито договорът, нито Наредба № 4, към която препраща той, правят такова разграничение, като изискването за въвеждане на информацията от рецептите за отчета пред НЗОК в електронната база данни в момента на отпускане на лекарствените продукти се отнася за всички данни без значение дали те са от технически характер и имат отношение към правилното отчитане на рецептите пред НЗОК. Въвеждането на данните от РБ в базата данни на софтуера на аптеката не може да се отдели като самостоятелна дейност, различна от тази по отпускане на лекарствените продукти, поради което следва да се извършва към определения за това момент. Дори и да се приеме доводът, че въвежданата от операторите информация е от технически характер, то това не променя извода, че рецептите влизат в софтуера на аптеката след тяхната обработка и изпълнение, т.е. след момента на отпускане на лекарствените продукти, доказателство за което е и приложеното извлечение на изпълнените рецепти за периода 10.05.2016г., изготвено към момента на проверката, в което липсват процесните 31 рецептурни бланки.

Несвоевременното въвеждане на данните от рецептите в електронната база данни към НЗОК представлява нарушение на индивидуалния договор и е фактическо основание за налагане на санкцията. От обстоятелството, че тези данни са въведени по-късно не следва друго, защото това не заличава допуснатото нарушение при отпускане на лекарствата. Информацията от рецептите за отчета пред НЗОК се въвежда в базата данни на софтуера на аптеката в точно определен момент – в момента на отпускане на лекарствените продукти, който по определението на горецитирания §1, т.7 от ДР на Наредба № 4 завършва с поставянето на печата на аптеката и предаването на лекарствените продукти на пациентите/получателите, а не в един по-късен момент. Без правно значение е фактът, че процесните 31 бланки са отчетени и заплатени от РЗОК. За да е изпълнено деянието, за което е санкциониран собственикът на аптеката, е достатъчно информацията от изпълнените рецепти за отчета пред НЗОК да не е била въведена в софтуера на аптеката към момента на отпускане на лекарствените продукти, което е безспорно установено по делото. Нарушението е доказано, а констатациите на проверяващия инспектор са базирани на документи, които са представени и заверени от ръководителя на аптеката и няма причини да не бъдат ценени от съда. Финансовата неустойка е определена от административния орган съгласно посоченото в индивидуалния договор и в съответствие с приложимата санкционна норма (в констативния протокол е посочена погрешна санкционна разпоредба, но това не влияе на законосъобразността на преценката на директора на РЗОК – Добрич, който именно е компетентният орган да наложи съответната финансова неустойка). Санкцията е определена в договора в абсолютна стойност и директорът на РЗОК се е съобразил с нея, умножавайки я по броя на констатираните нарушения.

            Ирелевантни са възраженията на жалбоподателя за незаконосъобразност на заповедта предвид отмяната на чл.47б, ал.2 от Наредба № 4 с решение на тричленен състав на ВАС. Правилно и в съответствие с разпоредбата на чл.195, ал.1 от АПК е становището на ответника, че отмяната действа занапред и няма обратна сила, като подзаконовият нормативен акт се счита за отменен от деня на влизане в сила на съдебното решение за отмяната му, което по силата на чл. 194 от АПК е денят на обнародването му. Следователно към момента на извършване на проверката и издаване на оспорената заповед подзаконовата разпоредба на чл.47б, ал.2 от Наредба № 4 е била действаща и правилно е била приложена от административния орган съобразно чл.142, ал.1 от АПК. Неоснователно е позоваването на жалбоподателя на чл.142, ал.2 от АПК, защото той има предвид онези последващи факти, които имат обратно действие по отношение на възникнали преди тях правоотношения. В случая обаче този факт е отмяната на правна норма, която няма обратно действие. До отмяната нормативният административен акт е пораждал права и задължения, съществуването на които не се засяга от отмяната му, като съгласно чл.195, ал.2 от АПК правните последици, възникнали от подзаконов нормативен акт, който е отменен като унищожаем, се уреждат служебно от компетентния орган в срок не по-дълъг от три месеца от влизането в сила на съдебното решение.

            Въз основа на изложеното съдът счита, че оспорената заповед е правилна и законосъобразна, издадена при точно прилагане на процесуалния и материалния закон и при наличие на фактическите предпоставки, обуславящи налагането на договорната санкция. Не е налице превратно упражняване на власт от страна на административния орган, поради което заповедта е издадена и в съответствие с целите на закона. Ето защо, жалбата срещу нея е неоснователна и следва да бъде отхвърлена като такава.  

С оглед на изхода от делото и на основание чл.143, ал.4 от АПК, на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 338, 50 лева, определено съобразно чл.8, ал.1, т.2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

            Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Добричкият административен съд


                                                   Р Е Ш И:

 

            ОТХВЪРЛЯ оспорването нахххх” ООД, ЕИК хххх, със седалище и адрес на управление гр.Варна, район Младост, бул. „Република“ – сграда на „Медицински център Младост - Варна“, представлявано от управителя хххх М., срещу заповед № РД – 09 - 258/01.06.2016 год. на директора на РЗОК – Добрич В ЧАСТТА по т.4, с която на дружеството е наложена санкция в общ размер на 1550 лева за нарушение на чл.15, ал.1, във вр. чл.42, ал.1, т.9 от индивидуален договор № 081669 от 12.04.2016г.                   

            ОСЪЖДА “хххх” ООД, ЕИК хххх, със седалище и адрес на управление гр.Варна, район Младост, бул. „Република“ – сграда на „Медицински център Младост - Варна“, представлявано от управителя хххх М., да заплати на РЗОК – Добрич сумата от 338, 50 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.                                

            РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                         Административен съдия :