Р Е Ш Е Н И Е

 

20./26.01.2017г., град Добрич

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

Добрички административен съд, в публично заседание на десети януари, две хиляди и седемнадесета година, ІV състав:

 

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:   Нели Каменска

 

при участието на секретаря С.К., разгледа докладваното от съдия Н.Каменска адм. дело № 383 по описа за 2016г. на Административен съд гр.Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 42, ал. 1, изр. 2 от Наредба № 9 от 21.03.2015г. за прилагане на подмярка 4.1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. (Наредба № 9/21.03.2015г.)

Образувано е по жалба на “Чакрини 1991” ЕООД, ЕИК 201282519, със седалище и адрес на управление в с.Божурец, община Каварна, област Добрич, к.к.“Тракийски скали-2“, бл.4, вх.А, представлявано от управителя, Б.С.Д.,  срещу заповед № 03-РД/1676 от 06.06.2016г. на изпълнителния директор на ДФ “Земеделие” –Разплащателна агенция в частта й, с която са отхвърлени за финансиране разходи в размер на 1 157 598,65 лв. за „Изграждане на система за защита от градушки на съществуващо трайно насаждение – 296 дка череши и 89 дка ябълки“ в землището на с.Българево, община Каварна, обл.Добрич.

Жалбоподателят счита, че заповедта в обжалваната й част е незаконосъобразна с твърдения, че е постановена в нарушение на административно-производствените правила, при липса на мотиви и в противоречие с материално-правните разпоредби на приложимите нормативни актове. Твърди, че в заповедта не е посочено нито едно от правните основания на Наредба № 9/21.03.2015г.  и че липсват определени по реда на закона( чл.32, ал.10 от Наредба № 9/21.03.2015г. ) референтни разходи за процесната инвестиция, които административният орган може да приложи и да извърши оценка на основателността на предложените за финансиране разходи. Същевременно разходите били редуцирани на основание чл.33, т.15 от Наредба № 9/21.03.2015г. във вр. с чл.48, § 2, б.“д“ от Регламент (ЕС) № 809/214, поради прилагане на референтни разходи с оглед определяне обосноваността на предложените разходи. В тази връзка счита, че в заповедта не са изложени мотиви- фактически и правни основания, от които да се разбере кой е референтният номер на актива в съответния списък и защо административният орган приема, че за заявения за финансиране актив е налице референтна цена. Твърди също, че към датата на подаване на заявлението за подпомагане от „Чакрини 1991“ ЕООД не е съществувал списък с активи, дейности и услуги с определени по реда на чл.32, ал.10 от Наредбата референтни цени за „изграждане на система за защита от градушки на съществуващи трайни насаждения“ и затова няма база за сравнения, позволяваща да се разбере в какво се състои несъответствието. Позовава се на изготвените от двата експерти на ДФЗ декларации в хода на административното производство, че по заявлението на дружеството не е допуснато коригиране или поправяне, касаещо подмяна на активи и инвестиции и че няма отпаднали активи. И след като няма отпаднали активи, не било ясно за кои активи и кои инвестиции е постановен отказа за финансиране. По тези съображения, подробно изложени и в представената по делото писмена защита моли оспорената заповед да бъде отменена и да му се присъдят направените разноски по делото.

            Ответникът, изпълнителният директор на ДФ“Земеделие“, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт Тихомир Ламбев, оспорва жалбата и изразява становище за законосъобразност на издадената заповед с твърдения, че е издадена от компетентен орган, в установената от закона форма,  съдържа правни и фактически основания и  че е постановена при липса на допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон. Претендира присъждане на направените разноски за възнаграждение на вещо лице и за юрисконсултско възнаграждение.

ІІ. От фактическа страна

От заявление за подпомагане (л.36 и сл.) се установява, че на 08.06.2015г. „Чакрини 1991“ ЕООД, с УИН 08041002974, е кандидатствало за подпомагане по Програмата за развитие на селските райони 2014-2020г., мярка 4. „Инвестиции в материални активи“, подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделските стопанства“ като е подало пред ДФЗ-РА заявление за финансиране (л.36 и сл.) на проект „Изграждане на система за защита от градушки на съществуващо трайно насаждение – 296 дка череши и 89 дка ябълки“ в землището на с.Българево, община Каварна, област Добрич с общ размер на разходите по проекта от 2 933 276, 40 лв. По делото са представени и приложените към заявлението документи, вкл. и бизнес-план (л.74 и сл.)

Преди да подаде заявление за подпомагане по горепосочената подмярка дружеството –жалбоподател е поискало и е получило три оферти за осъществяване на проекта. Приело е решение с протокол от 28.05.2015г. (л.212) на едноличния собственик на капитала да се сключи договор за доставка и изграждане на система против градушки на трайните насаждения череши и ябълки с фирма „Милениум Енд Ко“ ЕООД, предложила една от трите оферти на стр.203 и 204 от делото. Представен е договорът, сключен на 28.05.2015г. между „Чакрини 1991“ ЕООД и „МИЛЕНИУМ ЕНД КО“ ЕООД при обща стойност на договора за доставка и изграждане на система срещу градушки на съществуващо трайно насаждение от 296 дка череши и 89 дка ябълки в размер на 2 933 276,40 лв. без ДДС и 3 519 931,68 лв. с ДДС.

На 08.06.2015г. ДФЗ-РА е извършила документална проверка, а на 11.06.2015г. е попълнен контролен лист за посещение на място. В Контролен лист КЛ1(л.218 и сл.) е вписано, че заявителят е представил необходимите документи. А при посещението на място контролните органи на ДФЗ-РА са вписали, че наличните активи на земеделското стопанство, т.е. четирите имота в землището на с.Българево, община Каварна, описани с кадастрални номера и площ съответстват на изискванията. В контролния лист от проверката на място е отбелязано и че инвестицията, за която се кандидатства, не е извършена към датата на проверката, т.е. 11.06.2015г.

С уведомително писмо № 01-2600/2222 от 22.03.2016г. на жалбоподателя е предоставена възможност да отстрани констатирани пропуски и да представи допълнителни документи. На 07.04.2016г., представляващият дружеството –жалбоподател е изпратил в ДФЗ исканите документи. В докладна записка, изготвена от Атидже Алиева – Вели – заместник изпълнителен директор на ДФЗ (л.285) е изложено становище, че проектът на „Чакрини 1991“ ЕООД отговаря на изискванията и се предлага същият да бъде одобрен за финансиране. На 31.05.2016г. е изготвен отчет на съответствието.

След което е последвало издаването на частично оспорената заповед № 03-РД/ 1676 от 06.06.2016г., с която по заявлението на „Чакрини 1991“ ЕООД от стойността на проекта в размер на 2 933 276,40 лв. са одобрени за финансиране разходи от 1 775 677,75 лв., от които е определено жалбоподателят да получи помощ от 60 % или субсидия в размер на 1 065 406,65 лв. С т.ІІ от заповедта не са одобрени за финансиране разходи в размер на  1157 598,65 лв.Посочено е , че същите са редуцирани на осн. чл.33, т.15 от Наредба № 9/21.03.2015г. във вр. с чл.48, §2, д) от Регламент за изпълнение (ЕО) № 809/2014г., поради прилагане на референтни разходи с оглед определяне обосноваността на предложените разходи.

            По делото не се съдържат данни за начина и датата на съобщаване на издадената на 06.06.2016г. заповед. С жалба постъпила при ответника на 29.06.2016г. заповедта е оспорена частично в отхвърлителната й част.

С разпореждане от 16.09.2016г. на ответника е указано, че следва да удостовери към датата на подаване на заявлението за подпомагане на жалбоподателя съществувал ли е списък с активи, дейности и услуги с определени по реда на Наредба № 9/2015г. референтни стойности, цени, разходи за „изграждане на система за защита от градушки на трайни насаждения. С молба (л.304), постъпила в съда на 27.09.2016г., процесуалният представител на ответника заявява, че към настоящия момент списъкът с референтни разходи за изграждане на защитни системи за предпазване на овошки, лозя и други трайни насаждения, както от градушки, така и от насекоми и птици в съответствие с изискването на чл.32, ал.10 от Наредба № 9/21.03.2015г. не е утвърден от министъра на земеделието и храните, респ. този списък не е публикуван на електронната страница на ДФЗ-Разплащателна агенция.

По искане на ответника по делото бе допуснато извършването на съдебно- икономическа експертиза, по която вещото лице-оценител да отговори каква е пазарната стойност на системата за защита от градушки за съществуващо трайно насаждение от 296 дка череши и 89 дка ябълки.

В заключението си в т.ІІІ.1, вещото лице инж. Н.Л. сочи, че е определил стойността на системата за защита от градушки като сума от пазарните стойности на нейните отделни елементи. Включвайки и разходите за монтаж вещото лице достига до заключение, че общата пазарна стойност на системата възлиза на 2 025 951 лв. При разпита на вещото лице в съдебно заседание се установява, че при оценката на отделните елементи вещото лице не е оценявало стойността на стоманеното въже, залегнало в офертата, а стойността на стоманена тел с алуминиево цинково покритие, така както този елемент е предвиден за ползване в проекта. Вещото лице категорично заявява, че дебелината на стоманеното въже прави невъзможно изграждането на подобно съоръжение, поради което не и изчислявало неговата стойност, която е по-голяма от стойността на предвидената по проект стоманена тел. Пояснява също, че при оценката е ползвал метода на пазарните аналози, който счита, че е единственият приложим метод в настоящия случай. Вещото лице заявява, че при оценката е включил и дребни пластмасови елементи, които не били включени в предложената оферта, но без тях изграждането на системата би било невъзможно.

Заключението не вещото лице не бе оспорено от страните и съдът го приема за компетентно изготвено и обосновано.

ІІІ. От правна страна

Жалбата е допустима, изхожда от надлежна страна, срещу годен за оспорване административен акт. Съдът приема, че жалбата е подадена в законоустановения срок, поради липса на доказателства за датата и начина на връчването на оспорената заповед.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Частично оспорената заповед е издадена на 06.06.2016г. при действието на  Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ), обн. в ДВ, бр. 101 от 22.12.2015г., влязъл в сила на 26.12.2015г. Жалбоподателят е кандидатствал по проект, одобрен по реда на Наредба № 9/ 21.03.2015г. за прилагане на подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020г. (Наредба № 9/ 21.03.2015г.) .

 Според § 8, ал.2 от ПЗР на ЗУСЕСИФ, приетите от Министерския съвет нормативни актове, уреждащи обществени отношения, които са предмет на този закон, както и издадените от министъра на финансите указания за изплащане на безвъзмездна финансова помощ, за верификация и сертификация на разходите, за организация на счетоводния процес, за възстановяване и отписване на неправомерни разходи и за приключване на оперативните програми запазват своето действие по отношение на програмния период 2007 - 2013 г. А съгласно § 8, ал.3,  нормативните актове по ал. 2 се прилагат до приемането на актовете по ал. 1 и за програмен период 2014 - 2020 г., доколкото не противоречат на този закон.

Съгласно § 4, ал.1 от ЗУСЕСИФ, безвъзмездна финансова помощ по Програмата за развитие на селските райони се предоставя при условията и по реда на този закон, доколкото друго не е предвидено в Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета (ОВ, L 347/487 от 20 декември 2013 г.) и Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета (ОВ, L 347/549 от 20 декември 2013 г.), в Закона за подпомагане на земеделските производители или в акт по неговото прилагане.

Следователно по силата на горецитираните разпоредби при преценката за законосъобразност на издадената заповед в оспорената й част приложима остава Наредба № 9/ 21.03.2015г. за прилагане на подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020г. (Наредбата), доколкото същата съответства на нормите на ЗУСЕСИФ.

Независимо, че не се оспорва компетентността на органа, издател на заповедта, при извършване на служебна проверка по силата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът приема, че изпълнителният директор на ДФ “Земеделие” – РА е компетентният орган да се произнесе със заповед за пълно или частично одобрение или отказ за финансиране на заявлението за подпомагане, по силата на § 4, ал.1 от ПЗР на ЗУСЕСИФ във вр. с чл.20а от Закона за подпомагане на земеделските производители и чл. 42, ал.1 от Наредба № 9/ 21.03.2015г.

Извършвайки преценка на правилата по приложимите нормативни актове, посочени по-горе съдът, намира за основателно възражението на жалбоподателя за наличие съществен порок във формата на издадената заповед в оспорената й част, изразяващ се в липса на мотиви. Административният орган, отказвайки финансиране по отношение на разходи в размер на 1 157 598,65 лв., е посочил  само правното основание за отказа, нормата на чл.33, т.15 от Наредба № 9 от 21.03.2015г като е допълнил, че неодобрените разходи са редуцирани и във вр. с чл.48, параграф 2, д) от Регламент (ЕС) № 809/2014г., поради прилагане на референтни разходи с оглед определяне обосноваността на предложените разходи.

Фактически констатации, съдържащи посочване на кои точно разходи, за кои активи и дейности, свързани с изграждането на системата за защита от градушки на трайните насаждения, визирани в проекта на жалбоподателя, действително не се сочат.

Нарушението е съществено защото не може да се извърши преценка обосновано и законосъобразно ли управляващият орган е отказал финансиране на част от разходите по заявения проект.  Нито в заповедта, нито в приложените към административната преписка писмени доказателства се съдържа описание на начина, по който са формирани одобрените разходи по т.І, за да се разберат и фактическите основания за отказа по т.ІІ от заповедта за финансиране на заявлението за подпомагане, в частта му, която надвишава одобрените разходи по т.І от заповедта.

 В преписката е приложена заповед № 03-РД/3630 от 25.11.2015г. на изпълнителния директор на ДФЗ (л.266), с т.І.2 от която, озаглавена „Изграждане на конструкция в овошки, тип „Wiesel system“,  са определени видовете материали в седем групи, необходимото количество за един дка и единична цена и цената за един дка в лева без ДДС. Извършвайки редукцията на заложените в проекта на жалбоподателя разходи, административният орган не се е позовал на тази заповед и не е посочил за кои от определените с нея в седем групи материали, изделия и елементи за изграждане на системата за защита от градушки са налице необосновани предложени от жалбоподателя разходи.

Извършената от вещото лице оценка на проекта в размер на 2 025 951 лв. не може да замести липсващите фактически констатации на административния орган и да обоснове законосъобразност на заповедта в оспорената й част. От заключението е видно, че в приетите с горецитираната заповед референтни цени не  са включени всички минимално необходими елементи за изграждане на системата, нито са предвидени разходите за труд при изграждането на процесното съоръжение. Ако същите бяха съобразени, административният органа би одобрил разходи в по-голям размер от визираните в т.І от заповедта, съответно и жалбоподателя би получил по-голяма субсидия, определена на база на сумата от 2 025 951 лв., необходима според вещото лице за изграждане на процесната инвестиция.

Заповедта в оспорената й част е издадена и в нарушение на материалния закон.

Според посоченото в оспорената част на акта правно основание -  чл.33, т. 15 от Наредба № 9 от 21.02.2015г., не са допустими разходите за инвестиции в частта им, която надвишава определените референтни разходи. Следователно, за да бъде отказано финансиране на това основание, следва да има одобрени по реда на Наредбата референтни разходи за съответния актив, дейност, инвестиция.

Съгласно чл.32, ал.10 от Наредба № 9 от  21.02.2015г. списък с активите, дейностите и услугите, за които са определени референтни разходи, се съгласува от министъра на земеделието и храните и се публикува на електронната страница на РА не по-късно от датата на публикуване на заповедта за определяне на съответния период на прием на заявления за подпомагане. Тази разпоредба е в съответствие с изискването по чл.59, ал.2, т.1 от ЗУСЕСИФ, според която за всяка процедура по програма по чл. 3, ал. 2 се определят:1. допустимите категории разходи и максималните размери на разходите, ако има такива;

Министърът на земеделието и храните е издал заповед № РД 09-213 от 27.03.2015г. (л.28), с която на основание чл.35, ал.1, 2 и 3 и  §3 от  ПЗР на Наредба № 9  от 21.03.2015г., е определен периодът за прием за заявления за подпомагане по реда на Наредба № 9/21.02.2015г.

По делото са представени Списък с активите, дейностите и услугите, за които са определени референтни разходи при създаване на трайни насаждения по конвенционален и биологичен начин, Списък с активи, дейности и услуги, за които са определени референтни цени при извършване на строително-монтажни работи и част от Списък с активи за земеделска техника. И в трите списъка липсват активи, дейности и услуги, свързани с изграждането на система за защита от градушки, съответно публикувани на интернет страницата  на РА по реда на чл. 32, ал. 10 от Наредба № 9 и съгласуван с Министъра на земеделието и храните.

Дори да се приеме, че  списък с активите, дейностите и услугите, за които са определени референтни разходи за изграждане на система  за защита от градушки се съдържа в цитираната по-горе заповед № 03-РД/3630 от 25.11.2015г. на изпълнителния директор на ДФЗ (л.266), то за да породи тя целените правни последици – преценка на заявените предложения за подпомагане с референтните разходи, определени за активите, включени в тези списъци е необходимо да бъде публикувана и съгласувана с министъра на земеделието и храните. Ответникът не оспорва обстоятелството, че и към м.септември 2016г. липсва утвърден от министъра  списък, съдържащ референтни разходи за изграждане на защитни системи за предпазване на овошки, лозя и други трайни насаждения от градушки,  съответствие с изискването на чл.32, ал.10 от Наредба № 9/21.03.2015г., тъй като с молбата си по делото (л.304) от 27.09.2016г., изрично заявява този факт.

В конкретния случай административният орган не е извършил съпоставка на процесното заявление за подпомагане със списък с активи, който да отговаря на изискванията на чл. 32, ал. 10 от Наредба № 9 от 21. 02. 2015 год. и следователно заповедта, като противоречаща на разпоредбата е материално незаконосъобразна. 

Съгласно чл.32, ал.12 от Наредба № 9, за всеки заявен за финансиране разход по ал. 1, който към датата на подаване на заявлението за подпомагане не е включен в списъка по ал. 10, кандидатът представя най-малко три съпоставими независими оферти в оригинал, които съдържат наименование на оферента, срока на валидност на офертата, датата на издаване на офертата, подпис и печат на оферента, подробна техническа спецификация на активите/услугите, цена в левове или евро с посочен ДДС. Кандидатът представя и решение за избор на доставчика/изпълнителя по образец съгласно приложение № 9, а когато не е избрал най-ниската оферта - писмена обосновка за мотивите, обусловили избора му. В тези случаи РА извършва съпоставка между размера на разхода, посочен във всяка от представените оферти, като одобрява за финансиране разхода до най-ниския му размер, освен ако кандидатът е представил мотивирана обосновка за направения избор.

След представяне на трите оферти, решението на едноличния собственик на дружеството жалбоподател и сключения договор с „Милениум Енд Ко“ ЕООД за доставка и изграждане на системата за защита от градушки, с декларация от първи и втори експерт при ДФЗ от 31.05.2016г. и с Докладна записка от 03.06.2016г. (л.283,284) се приема, че проектът на жалбоподателя отговаря на условията за финансиране по подмярка 4.1“Инвестиции в земеделски стопанства“, не са допуснати корекции или поправяне на заявлението и приложените към него документи. В Отчет на съответствие (л.286), изготвен от експерти към ДФЗ на 31.05.2016г.  е вписано, че не са открити несъответствия по проекта, но е посочено без мотиви, че сумата на финансовата помощ възлиза на 1 065 406,65 лв. Тази сума е 60 %  от 1 775 677,65 лв.- одобрени разходи, а не от разходите, визирани във Финансовия план на представения към заявлението за подпомагане проект, възлизащи на  2 933 276,40 лв., таблица 1 (л.93).

Затова съдът приема, че заповедта е издадена и при съществени процесуални нарушения, изразяващи се в несъответствие на съдържанието и констатациите на  издадените в хода на административното производство съпътстващи документи, относно извършени проверки ( документални и на място) на заявлението за подпомагане.

По изложените съображения, заповед № 03-РД/1676 от 06.06.2016г. на изпълнителния директор на ДФ “Земеделие” –Разплащателна агенция следва да бъде отменена като незаконосъобразна в оспорената й част по т.ІІ, с която са отхвърлени за финансиране разходи в размер на 1 157 598,65 лв. за „Изграждане на система за защита от градушки на съществуващо трайно насаждение – 296 дка череши и 89 дка ябълки“ в землището на с.Българево, община Каварна, обл.Добрич.   Поради липса на правомощия за съда да се произнесе по съществото на спора, делото следва да бъде върнато като преписка на административния орган, за произнасяне при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на решението.

С оглед изхода на спора и на осн.чл. 143, ал.1 от АПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски в размер на 14 702,80 лв., съгласно представения списък и  доказателствата за плащане, от които 1 700 лв. - държавна такса (л.383 и л.20) и 13 002,80 лв. - адвокатско възнаграждение, платено с банков превод, видно от платежно нареждане от 25.10.2016г., приложено към списъка на разноските.

Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал.2, чл. 173, ал.2 и чл. 174 АПК, Административен съд гр. Добрич,

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ по жалба на “Чакрини 1991” ЕООД, ЕИК 201282519, със седалище и адрес на управление в с.Божурец, община Каварна, област Добрич, к.к.“Тракийски скали-2“, бл.4, вх.А, представлявано от управителя, Б.С.Д.,  срещу заповед № 03-РД/1676 от 06.06.2016г. на изпълнителния директор на ДФ “Земеделие” –Разплащателна агенция в частта й, с която са отхвърлени за финансиране разходи в размер на 1 157 598,65 лв. за „Изграждане на система за защита от градушки на съществуващо трайно насаждение – 296 дка череши и 89 дка ябълки“ в землището на с.Българево, община Каварна, обл.Добрич.

  ВРЪЩА делото на Изпълнителния директор на Държавен фонд “Земеделие” за ново произнасяне в ЕДНОМЕСЕЧЕН срок от влизане на решението в сила със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона съобразно мотивите на настоящото решение

  ОСЪЖДА Държавен фонд “Земеделие”, гр. София, бул. “Цар Борис III” 136 да заплати на Чакрини 1991” ЕООД, ЕИК 201282519, със седалище и адрес на управление в с.Божурец, община Каварна, област Добрич, к.к.“Тракийски скали-2“, бл.4, вх.А, представлявано от управителя, Б.С.Д.,  сумата от 14 702,80 лв. -  разноски по делото за държавна такса и адвокатско възнаграждение. 

  Решението може да се обжалва в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България.

 

 

                                                АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: