Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№ …/27 .10.2016 г., град Добрич

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

             ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, І кас. състав в открито съдебно заседание на осемнадесети октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:  КРАСИМИРА ИВАНОВА

                                                          ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА ГЕОРГИЕВА

                                                                                    ТЕОДОРА МИЛЕВА

 

             При участието на прокурора Свилена Костова и секретаря С.К. разгледа докладваното от съдия Т. Милева к.адм.д. № 382/ 2016 год. по описа на ДАС и за да се произнесе, взе предвид следното:

             Производството е по реда на глава ХІІ от АПК и е образувано по касационна жалба от Комисия за енергийно и водно регулиране гр. София  срещу Решение №224/11.05.2016 год., постановено по нахд №627/2015 год. на РС гр. Добрич, с което е отменено Наказателно постановление №342/17.12.2014 год. на председателя на ДКЕВР, с което на “ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ” АД гр. Варна  е наложена  имуществена санкция в размер на 20 000 лева  на осн. чл.206, ал.1 от Закона за енергетиката.

В касационната жалба се твърди, че решението на районния съд е незаконосъобразно и неправилно. Излагат се доводи, че разпоредбата на чл.34, ал.2 от ЗАНН е неприложима, защото има промяна в законовата уредба, която е в сила от 17.07.2012 г. Релевират се доводи, че в случая  се касае за продължено нарушение, тъй като до края на 2009 г. дружеството е следвало да изпълни лицензионното си задължение, свързано с отчитане на електрическата енергия на потребителя и от началото на 2010 г. е започнало бездействието, поради което и няма как да е изтекъл давностния срок по чл.34 от ЗАНН. Излагат се подробни съображения в тази насока. Моли, да се отмени решението и да се потвърди наказателното постановление.

           Ответникът – “ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ” АД, чрез своя процесуален представител адв. Вл. К. – ДАК в постъпил писмен отговор по делото, счита, че касационната жалба е неоснователна, а решението на районния съд правилно и законосъобразно. Излага доводи в насока, че НП е издадено след изтичане на предвидения в закона давностен срок.

           Представителят на ДОП счита, че жалбата е основателна и неправилно районният съд е приел, че са изтекли давностните срокове по чл.34 ЗАНН. Моли, да се отмени решението и да се потвърди наказателното постановление.

           Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и предвид разпоредбата на чл. 218 ал. 2 АПК за служебна проверка относно съответствието с материалния закон, намира за установено следното:

           Касационната жалба е подадена в срока по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване на решението, като неизгодно за нея и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. 

        Въз основа на събраните в хода на административното и съдебното производство доказателства, се установява, че фактическата обстановка по делото е правилно изяснена от районния съд. На 19.02.2014 г. при извършена проверка от длъжностно лице на ДКЕВР на средства за търговско измерване в с. Крушари, общ. Добрич е установено, че СТИ на абонатен номер 0500201053, с фабричен номер №22033711, тип 5177D  на фирма AMPY, пломба за първоначална метрологична проверка е с година на производство 2003 . Съгл. раздел VІ от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, приложна към КП №57-З-Е-2/19.02.2014 г., като година за следваща метрологична проверка на описаното СТИ е записана 2009 г., т.е описаното СТИ е с изтекъл срок на последваща метрологична проверка. Не е било спорно, че описаното средство за търговско измерване е собствено на "Енерго-Про Мрежи" АД. За горните обстоятелства от извършилите проверката служител на ДКЕВР и външен експерт е съставен Констативен протокол №57-З-Е-2/19.02.2014  г., подписан от тях и от присъствали при проверката представители на "Енерго-Про Мрежи" АД. Освен това от наличните в делото доказателства е видно и между страните не е било спорно, че ответникът по касационна жалба "Енерго-Про Мрежи" АД - гр. Варна е притежател на лицензия № Л-138-07/13.08.2004 г., издадена от Държавна комисия за енергийно и водно регулиране, като съгласно вписани в Търговския регистър при Агенция по вписванията промени в дружеството съгласно сключен договор от 29.06.2012 г. за продажба на всички акции на "Е ОН" АД, собственик на капитала на дружеството се явява "Енерго Про" АД, а впоследствие енергоразпределителната система е обособена в самостоятелно търговско дружество - "Енерго-Про Мрежи" АД, т.е. дружеството - ответник по касационна жалба черпи права и за него се пораждат задължения съгласно посочената лицензия. Съгласно т. 3 на Специални условия, т. 3.5. Измерване на електрическата енергия, т. 3.5.2., лицензиантът е длъжен да поддържа средствата за търговско измерване на електрическата енергия, доставяна на потребителите, в състояние, съответстващо на изискванията на Правилата за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, както и да извършва редовни проверки, изпитания и контрол върху тях. При така установеното, въз основа на посочения по-горе констативен протокол и констатациите от одитен доклад № Е-Дк-169/12.05.2014 г. на ДКЕВР, е било преценено, че от "Енерго-Про Мрежи" АД - гр. Варна не е изпълнено изискването на т. 3.5.2. лицензия № Л-138-07/13.08.2004 г., което съставлява административно нарушение по чл. 206, ал. 1 от ЗЕ. От извършилия проверката гл. експерт в отдел "Контрол и решаване на спорове - електрически мрежи, търговия и пазари", ГД "Контрол и решаване на спорове" при ДКЕВР, е издаден Акт за установяване на административно нарушение № КРС-1062/08.07.2014 г., в който като дата на извършване на нарушението е посочена тази на съставяне на констативния протокол - 19.02.2014 година. АУАН е предявен и връчен на лице упълномощено от соченото за нарушител дружество, на датата на съставянето му, като в него не са вписани възражения. Писмени такива не са подадени в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Въз основа на констатациите в АУАН, от председателя на ДКЕВР е издадено НП № 342/17.12.2014 г., с което на "Енерго-Про Мрежи" АД - гр. Варна, на основание чл. 206, ал. 1 от ЗЕ, е наложена посочената по-горе имуществена санкция. Наказателното постановление е връчено чрез нарочно упълномощено за това лице, на дата 16.01.2015 г. и е обжалвано по съдебен ред в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН. Тази фактическа обстановка е установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства и показанията на свидетелите. Въз основа на нея, ДРС от правна страна е направил извод, че наказателното постановление е незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон, след изтичането на давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН.. Тези съображения са обусловили отмяната от районния съд на оспореното пред него наказателно постановление.

Постановеното от Районен съд - Добрич решение е правилно. Касационната жалба, с оплакванията, така както са формулирани в нея, е неоснователна.

При постановяването на обжалваното решение първоинстанционния е формирал изводите си, след като е обсъдил всички обстоятелства по делото, както и наведените от страните доводи и възражения, излагайки мотиви, относно тяхната преценка. Районният съд е изпълнил задължението си за изясняване на обективната истина, чрез приобщаването на допустими и относими доказателства.

В акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление е посочена датата, на която е се твърди да е установеното твърдяното административно нарушение от компетентния за това административен орган. Извършването на едно административно нарушение е факт от обективната действителност датата, на която е довършено въпросното административно нарушение се установява обективно и е датата, последната, в която деецът е следвало да извърши последваща проверка на СТИ. Правилно решаващият съд е приел, че в конкретния случай актът за установяване на административно нарушение се явява съставен след изтичане на давностния срок т.е. на срока, в който законодателят е предвидил правомощието за административно-наказващия орган да санкционира конкретен нарушител за извършено от него административно нарушение. След като не е отчел изтичането на предвидения давностен срок, за който е длъжен да следи служебно, а е предприел действия по налагане на административно наказание, наказващият орган е допуснал нарушение и е издал едно порочно и незаконосъобразно наказателно постановление, което следва да бъде отменено със законните последици от това.

Фактическият състав на претендираното нарушение се състои в съставомерно бездействие, изразено в неизвършване на последваща метрологична проверка на средство за търговско измерване в определен, като с изтичане на срока, в който определеното действие е следвало да бъде извършено въпросното административно нарушение се явява довършено и от този момент започват да текат давностния срок за ангажиране отговорността на нарушителя. Датата на извършване на нарушението и датата на установяването му от компетентния за това административен орган могат да съвпадат, но и могат да бъдат различни. В конкретния случай датата на довършване на административното нарушение и датата на неговото установяване са различни. Административно-наказващият орган във всеки един момент от този продължителен период от време е могъл да извърши необходимата проверка и да установи извършването на твърдяното нарушение. Липсват данни, а и не се твърди дружеството, чиято отговорност е ангажирана за въпросното нарушение по някакъв начин да е препятствало извършването на проверки и евентуалното установяване на извършено от "Енерго про мрежи" АД нарушение. Законодателят е предвидил един разумен срок, в който може да бъдат установявани административни нарушения и съответно наказвани нарушителите за така извършените нарушения. Този срок не е безкраен и не може един административно-наказващ орган, който продължително време не е осъществявал правомощията си по установяване на дадени административни нарушения и съответно тяхното наказване, да иска да се приеме, че за него тези законово въведени срокове за установяване на административни наказания и налагане наказания за такива не тече и не се прилага. След като не е изпълнил своевременно и надлежно своите правомощия по установяване и санкциониране на установени административни нарушения наказващия орган следва да носи неблагоприятните последици, които законът свързва с несвоевременното упражняване на дадени правомощия. В тази връзка следва да бъде посочено, че е недопустимо възможността за ангажиране отговорността за извършване на едно административно нарушение да е неограничена във времето, след като и за най- тежките престъпления е регламентиран определен срок с изтичането, на който се погасява възможността извършителят на това престъпление за бъде наказан. Липсва изрична правна уредба, съобразно която за административно нарушение като това, за което е издадено процесното наказателно постановление, да не тече погасителна давност за ангажиране отговорността на нарушителя. Доколкото липсва такава изрична законова уредба, съобразно която за административния орган да съществува възможност неограничено във времето да установява и законосъобразно да наказва нарушителите, извършили административни нарушения, то следва да се прилагат общите правила. Съобразно тези общи правила за погасителната давност за налагане административни наказания на извършителите на административни нарушения, очевидно в конкретния случай тази давност е изтекла и правилно, обосновано и законосъобразно решаващият съд е отменил обжалваното пред него наказателно постановление като незаконосъобразно.

В случая не може да става въпрос за прилагане на нормата на чл. 26 от НК, въвеждаща института на продължавано престъпление. Действително, в административно-наказателното производство се прилагат и правилата на НК и НПК, но това само за определени неуредени случаи, изрично посочени в чл. 11 и чл. 84 от ЗАНН, сред които обаче не попада коментирания, доколкото в чл. 18 от ЗАНН е предвидена съответната уредба за административни нарушения. Съобразно сочените от актосъставителя и АНО данни, крайният срок, в който е следвало да се изпълни задължението за последваща метрологична проверка на СТИ е 31.12.2009 г. и фактическият състав на претендираното нарушение се състои в съставомерно бездействие, изразено в неизвършване на такава проверка в определен срок. Тоест, касае се за формално нарушение, на просто извършване, с изтичането на определения срок за действие това нарушение е довършено и е налице основание да се ангажира административно-наказателната отговорност на извършителя, като в конкретния случай предвид обсъдените по-горе данни, началната дата на този срок е 01.01.2010 година. При това положение правилни са изводите на районния съд, че АУАН е съставен след изтичане на едногодишния давностен срок от извършване на нарушението, предвиден в чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, в приложимата му редакция. Неоснователно е твърдението на касационния жалбоподател, че тъй като има промяна в чл.34, ал.2  касаещ нарушения на Закона за енергетиката, следва той да се прилага и това е така, защото закона е променен с редакцията на посочения текст в сила от 17.07.2012 г., но доколкото нормата е материалноправна, тя има действие само занапред. Образуването и провеждането на производството след изтичането на посочения срок представлява самостоятелно основание обуславящо незаконосъобразността на наказателното постановление.

След като сроковете по чл. 34 от ЗАНН, имат давностен характер /ТП № 1 от 27.02.15 г., на ОСС на НК на ВКС и ОСС на ВАС/, нормите които ги уреждат са материални и имат действие само занапред, поради което посоченият давностен срок следва да се счита за изтекъл.

Въззивното решение не е засегнато от въведените с касационната жалба основания за отмяна. Контролираният акт е валиден, допустим, правилен, в т. ч. и мотивиран, като напълно обосновано и в съответствие с наличните по делото доказателства и съблюдавайки процесуалните права на страните, районният съд е достигнал до верен извод за незаконосъобразността на издаденото НП.

Що се отнася до позоваването на съдебни актове, постановени по аналогични, според касатора, казуси от други съдилища, доколкото същите нямат тълкувателен характер-не са задължителни и не обвързват настоящият съдебен състав при постановяване на акта му при разглеждането на конкретния казус, с който съдът е сезиран.

По изложените съображения съдът намира, че обжалваното решение не страда от пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила, а подадената касационна жалба като неоснователна и недоказана - да бъде оставена без уважение, със законните последици от това.

Съобразявайки служебните си задължения за проверка за съответствие на първоинстанционното решение с материалния закон, настоящата инстанция, намира, че е приложен правилно. Не бяха установени нарушения свързани с валидността и допустимостта на оспореното решение.

По изложените съображения оспореното решение следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 63 от ЗАНН, Административен съд гр. Добрич,

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 224 от 11.05.2016 г. по НАХД № 627/2015 г. на Добричкия районен съд.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                       2.