Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ …………… /10.11.2016год., град Добрич

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в открито съдебно заседание, проведено на единадесети октомври две хиляди и шестнадесета година в състав :

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ :  ДАРИНА ВИТАНОВА

                                                  ЧЛЕНОВЕ:         СИЛВИЯ САНДЕВА   

                                                                               НЕЛИ КАМЕНСКА                                                                              

 

при участието на прокурора ДИМИТЪР ДИМИТРОВ и секретаря И.Д. изслуша докладваното от съдия Сандева КАНД № 381/2016 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Регионална дирекция по горите – Варна срещу решение № 261/20.05.2016 год., постановено по нахд № 345/2016 год. по описа на РС – Добрич, с което е отменено наказателно постановление № 16 от 11.01.2016г. на Директора на РДГ – Варна, с което на С.Д.П. ЕГН ********** *** за нарушение на чл.213, ал.1, т.2 от ЗГ и на основание чл.266, ал.1 от ЗГ е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева. В жалбата се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон. Оспорва се изводът на съда, че извършеното от жалбоподателя не покрива признаците на изпълнителното деяние “съхранява” по чл.213, ал.1, т.1 от ЗГ. За осъществяването на това деяние е достатъчно нарушителят да е установил фактическа власт над дървесината и да не са налице съставомерните признаци на другите изпълнителни деяния по чл.213 от ЗГ – “покупко-продажба и други разпоредителни сделки, товаренето, транспортирането, разтоварването, придобиването, преработването…”. Твърди се, че проверката е извършена в момент, когато вече е било преустановено товаренето на превозното средство и все още не е било започнало транспортирането на дървесината, поради което изпълнителното деяние не може да се квалифицира по нито един от останалите състави на административни нарушения по чл.213 от ЗГ. Сочи се, че от доказателствата по делото е безспорно установено, че процесната дървесина е била без контролна горска марка и без превозен билет и вече е била натоварена на превозното средство, поради което правилно и законосъобразно наказващият орган е приел, че е осъществен фактическият състав на деянието “съхранява” по смисъла на чл.213 от ЗГ. Твърди се, че вещноправното тълкуване на понятието “съхраняване”, дадено в мотивите към решението на ДРС, е неприложимо в административнонаказателния процес, чиято основна цел е налагане на конкретно административно наказание за конкретно извършено нарушение. По тези съображения се иска отмяна на решението и постановяване на друго по същество, с което да се потвърди наказателното постановление или алтернативно връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда.  

Ответникът, чрез процесуалния си представител, оспорва основателността на касационната жалба. Счита, че решението на ДРС е правилно постановено в съответствие с материалния закон и данните по делото.     

         Представителят на Окръжна прокуратура Добрич дава заключение, че решението на ДРС е неправилно и следва да бъде отменено, а НП следва да бъде потвърдено. Счита, след като нарушението е констатирано след натоварване на дървесината и преди нейното транспортиране, то правилно наказващият орган го е квалифицирал като “съхраняване”.  

           За да се произнесе по съществото на жалбата, с оглед на посочените в нея касационни основания за отмяна и в съответствие с чл.218, ал.2 от АПК, съдът съобрази следното:

           Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, макар и не по изложените в нея съображения.

Добричкият районен съд е бил сезиран с жалба от С.Д.П. *** срещу наказателно постановление № 16 от 11.01.2016г. на Директора на РДГ – Варна, с което за нарушение на чл.213, ал.1, т.2 от ЗГ и на основание чл.266, ал.1 от ЗГ му е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева. За да го отмени, районният съд е приел, че фактът, че на товарния автомобил на жалбоподателя е имало натоварена дървесина, немаркирана с контролна горска марка, не може да послужи като основание за извод, че е налице извършено нарушение от негова страна на разпоредбата на чл.213, ал.1, т.1 от ЗГ, изразяващо се в “съхраняване” на дървесина. Посочил е, че в ЗГ липсва легално дефиниране на понятието “съхраняване” на дървесина, поради което за него следва да се съди от тълковния  речник на българския език, според който “съхраняване” означава поддържам, пазя нещо, така че да не се повреди. Ето защо, под “съхранение” следва да се разбира освен държане като фактическа власт върху вещта, но и полагане на съответната грижа за нейното съхранение. Счел е, че в разглеждания случай описаните признаци на състава на административно нарушение по чл.213, ал.1, т.1 от ЗГ, изразяващо се в “съхраняване” на дървесина, немаркирана с контролна горска марка, не са налице, поради което вмененото на жалбоподателя административно нарушение не е доказано и НП подлежи на отмяна като незаконосъобразно. В този смисъл е постановил и решението си.  

Така постановеното решение е неправилно.

Видно от текста на НП, деянието, за което П. е наказан, е за съхраняване на дървесина, непридружена с превозен билет, доказващ законния й произход, което е квалифицирано като нарушение по чл.213, ал.1, т.2 от ЗГ. Същевременно районният съд, след като е приел, че в хода на проверката е установено, че жалбоподателят не е представил превозен билет, доказващ законния произход на дървесината, е коментирал, че поведението му не осъществява фактическия състав на нарушение по чл.213, ал.1, т.1 от ЗГ, изразяващо се в “съхраняване” на дървесина, немаркирана с контролна горска мярка. Следователно налице е вътрешно противоречие в мотивите към решението, което не дава възможност на касационната инстанция да разбере каква е била действителната воля на съда. Районният съд погрешно е определил инкриминираното деяние, за което жалбоподателят е бил санкциониран, с което е подменил недопустимо предмета на делото и се е произнесъл по един несъществуващ правен спор между страните. В мотивите към решението са коментирани съвсем други факти и обстоятелства, които нямат нищо общо с главния факт на доказване налице ли е извършено от жалбоподателя административно нарушение на чл.213, ал.1, т.2 от ЗГ, състоящо се в съхраняване на дървесина, непридружена с превозен билет, а не немаркирана с КГМ. Като не е дал отговор на този въпрос и съобразно с него да прецени правилно ли е бил санкциониран жалбоподателят за това нарушение, районният съд е постановил един незаконосъобразен съдебен акт, който подлежи на отмяна на основание чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Ограничавайки се само с тълкуването на понятието “съхраняване”, без да обсъди и прецени всички възражения в жалбата, както и приложените към нея писмени доказателства, районният съд е оставил неизяснени редица факти и обстоятелства, имащи пряко отношение към административноказателната отговорност на нарушителя – какво е конкретно извършеното от него деяние, при какви конкретни обстоятелства е извършено то и каква е неговата конкретна вина. Съдът не е установил също, че веднага след издаване на АУАН жалбоподателят П. е подал възражение с вх.№ 2242/03.09.2015г., което изрично е цитирано в НП, но не е приложено по делото. Всички тези пропуски съставляват съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на наказаното лице, поради което след отмяната на решението делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на районния съд, който след събиране и преценка на всички необходими и относими доказателства и изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая да извърши самостоятелна проверка за законосъобразността на обжалваното наказателно постановление.

          Водим от горното, както и на основание чл.221, ал.2, във вр. чл.222, ал.2, т.1  от АПК, Административният съд  

 

Р   Е   Ш   И  :

 

          ОТМЕНЯ решение № 261/20.05.2016 год., постановено по нахд № 345/2016 год. по описа на Добричкия районен съд.

          ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

          РЕШЕНИЕТО е окончателно.       

    

           ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                   ЧЛЕНОВЕ : 1…………………….

 

 

 

                                                                                     2…………………….