Р Е Ш Е Н И Е

 

380

 

гр. Добрич,  31.10.2016 г.

 

В   И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

Добричкият административен съд, ІІ едноличен състав, в публично заседание на двадесети октомври две хиляди и шестнадесета година:

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА

 

при секретаря В.С., като разгледа докладваното от председателя адм. д. № 380 на Административен съд - Добрич по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 40, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация /ЗДОИ/.   

         Образувано е по жалба вх. № 1605/ 21.07.2016 г. на К.П.А. ***, подадена чрез адв. В.Б., ВАК против мълчалив отказ на Кмета на Община Каварна за предоставяне на достъп до обществена информация по подадено Заявление за достъп до обществена информация по електронен път на 01.06.2016 г.

         В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения отказ по съображения за противоречието му с материалния и процесуалния закон, както и в отклонение от целта на закона. С жалбата се настоява, че мълчаливият отказ по този закон е нетърпимо от правото явление. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени оспорения мълчалив отказ и да задължи ответника да предостави достъп до исканата информация. Претендира се присъждане на съдебно – деловодните разноски.

         Ответникът по жалбата -  Кмет на Община Каварна, редовно уведомен за образуваното производство, не изразява становище по жалбата, не представя доказателства. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява, не се представлява.

            Настоящият съдебен състав, като прецени събраните по делото доказателства и съобрази доводите на жалбоподателя (от ответника няма изложени такива), прие за установено следното:

            Жалбата е допустима, като подадена от лице, засегнато от липсата на произнасяне по подадено от него заявление за достъп до обществена информация. Жалбата е допустима и като подадена в срок, което се извлича от следните факти:

            Заявлението е подадено на електронния адрес на общината на 01.06.2016 г. Съгласно разпоредбата на чл. 28 от ЗДОИ заявленията за достъп се разглеждат във възможно най – кратък срок, но не по – късно от 14 дни след датата на регистриране. В случая поради липса на друга информация, съдът приема за дата на регистриране датата на постъпване в електронната система на общината – 01.06.2016 г. С оглед на това органът е следвало да се произнесе най – късно на 15.06.2016 г. – сряда, работен ден. По делото не са представени доказателства от ответника за необходимост от удължаване на срока, нито уведомления до заявителя за това. Няма доказателства да са извършени някакви действия от ответника по подаденото заявление. С оглед на това едномесечният срок по смисъла на чл. 149, ал. 2 от АПК започва да тече от 16.06.2016 г. и изтича на 16.07.2016 г., който ден обаче е събота и по правилата на ГПК изтича на 18.07.2016 г., първият работен ден след това. Жалбата, видно от печата върху нея, е подадена с вх. № РД – 01 – 4245 на 15.07.2016 г. С оглед на така описаната хронология жалбата е подадена в срок.   

            Не са налице доказателства Кметът на община Каварна да се е произнесъл в установения в чл. 28, ал. 1 от ЗДОИ срок. Съгласно разпоредбата на чл. 58, ал. 1 от АПК, непроизнасянето на административния орган в определения от закона срок по искане, с което е бил сезиран, се смята за мълчалив отказ да се издаде искания акт. По аргумент от посочената правна норма, формирането на „мълчалив отказ” е обусловено от наличието на подадено искане за издаване на административен акт и бездействие на органа при нормативно установено задължение да се произнесе по искането, с което е сезиран. Следователно законовата фикция е относима и приложима при непроизнасяне в срок по въпрос, за който органът е бил сезиран и има правомощие да се произнесе с издаването на съответния акт. Липсата на волеизявление по направено искане за издаване на административен акт се приравнява на отказ да се издаде акт с регламентирано от закона съдържание, т.е. непроизнасянето представлява мълчалив отказ, предмет на проверка в настоящото производство.

            В случая Кметът на Община Каварна, в качеството си на орган на изпълнителната власт в общината съгласно разпоредбите на чл. 33 от Закона за администрацията и чл. 38, ал. 1 от Закона за местното самоуправление и местната администрация е задължен субект по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ. В това му качество законодателят му е вменил задължение да се произнесе по всяко отправено до него искане за предоставяне на достъп до обществена информация по реда и на основание ЗДОИ с изричен и мотивиран писмен акт съобразно нормите на чл. 28, ал. 2, чл. 29, чл. 38 от ЗДОИ, с който има възможност в зависимост от конкретните обстоятелства или да остави искането без разглеждане, или да предостави исканата обществена информация, респ. да откаже предоставяне на заявения достъп до информация. Решението е различно в зависимост от преценката дали искането отговаря на формалните изисквания за неговото съдържание по чл. 25, ал. 1 от ЗДОИ и респ. дали заявената за получаване информация е "обществена" съгласно легалната дефиниция на понятието по чл. 2 от ЗДОИ.

Кметът е длъжен изрично и писмено да се произнесе по допустимостта респ. основателността на искането за предоставяне на искания достъп до обществена информация.

Действително, за да възникне задължение за субекта по чл. 3 от ЗДОИ да предостави заявения достъп до обществена информация, правото трябва да бъде надлежно упражнено по реда на чл. 24 и сл. от ЗДОИ. Заявлението трябва да отговаря на законово регламентираните изисквания по чл. 25, ал. 1 от ЗДОИ за форма и съдържание, като съдържа изрично указани реквизити, а именно: 1. трите имена, съответно наименованието и седалището на заявителя; 2. описание на исканата информация; 3. предпочитаната форма за предоставяне на достъп до исканата информация. 4. адрес за кореспонденция със заявителя. Това са реквизити за редовност на заявлението.

            В случая Заявлението, предмет на обсъждане, подадено от К.П.А., съдържа всички изискуеми реквизити. Вярно е, че са посочени само две от имената й, но предвид останалите данни – адрес на кореспонденция, имейл, телефон, месторабота, липсата на трето име не пречи за идентифициране на заявителя. Посочена е и исканата информация:

1.Колко граждански договори е сключила община Каварна от встъпването на настоящия кмет в длъжност до 01.06.2016 г.

2.По какви въпроси и в коя сфера на обществено – икономическия и политически живот е съветван кметът от консултантите

3.На каква стойност са сключените консултантски договори в цитирания период

4.Какво налага наемането на консултанти на граждански договори

5.Кои са специалистите, на които се е доверил кметът да го консултират

6.Има ли сред тях роднини и близки на съпартийците на кмета

7.Каква е личната оценка на кмета за ползата от тези консултанти – конкретно.

            В заявлението е посочена и формата за получаване на исканата информация – по електронен път на посочения в заявлението електронен адрес. В този смисъл не е било налице основание по чл. 25, ал. 2 от ЗДОИ за оставяне на заявлението без разглеждане, въпреки че и в този случай е задължен административният орган да се произнесе мотивирано изрично, ако счете заявлението за недопустимо.

            Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, намира жалбата за основателна.

Правото да се търси и получава информация е конституционно признато право, уредено в чл. 41, ал. 1 и ал. 2 от Конституцията на Р България, като съдържа и съответното задължение на държавните органи да осигурят достъп до общественозначима информация, с изключение на нормативно уредените ограничения за това. В действащото законодателство са предвидени различни правни средства за достъп до информация в зависимост от произхода, съдържанието и значението на информацията за правните субекти. Един от правните способи за упражняване на конституционното право на достъп до информация е регламентиран в ЗДОИ. Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗДОИ всеки гражданин на Република България има право на достъп до обществена информация при условията и по реда, определени в този закон, освен ако в друг закон е предвиден специален ред за търсене, получаване и разпространяване на такава информация. Съответно в разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ обществената информация по смисъла на този закон е дефинирана като всяка информация, свързана с обществения живот в Р България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. В разпоредбата на чл. 3 от ЗДОИ са определени кои са задължените субекти за предоставяне на достъп до обществена информация -  държавни органи, органи на местното самоуправление, публичноправни субекти и т.н., които създават или съхраняват обществена информация. С текста на чл. 40, ал. 1 от ЗДОИ е създадена и правна гаранция за упражняване на конституционно признатото право на достъп до информация, като изрично е разписано, че решенията на задължените за предоставяне на достъп до обществена информация лица и за отказ за предоставяне на достъп до такава информация, подлежат на съдебно-административен контрол по реда на АПК.

Кметът на общината е сред задължените субекти по ЗДОИ.

Процедурата за предоставяне на достъп до обществена информация е регламентирана в Глава трета от ЗДОИ. Съгласно нормата на чл. 24 от ЗДОИ достъп до обществена информация се предоставя въз основа на писмено заявление или устно запитване. В чл. 28, ал. 1 от ЗДОИ е предвидено, че заявленията за предоставяне на достъп до обществена информация се разглеждат във възможно най - кратък срок, но не по - късно от 14 дни след датата на регистриране, като в ал. 2 на чл. 28 е регламентирано, че органите или изрично определени от тях лица вземат решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация и уведомяват писмено заявителя за своето решение. Необходимото съдържание на решението на административния орган е уредено с нормата на чл. 38 от ЗДОИ, а с текстът на. чл. 39 от закона е определен начинът на съобщаване на това решение на заявителя. Анализът на цитираните норми налага извода, че единствената призната от закона възможност за процедиране на задължения по чл. 3 от ЗДОИ субект е да постанови решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация, като писмено уведоми заявителя за постановеното решение. Изискването за писмено произнасяне представлява една от гаранциите за законосъобразност на акта. В този смисъл мълчалив отказ по подадено заявление по ЗДОИ е недопустим, поради което само на това основание жалбата следва да бъде уважена. 

С оглед характера на уредените обществени отношения и целта на приложимия материален закон, при условие, че разпоредбата на чл. 39 от ЗДОИ императивно задължава субектите по чл. 3 да се произнасят с мотивирано решение в случаите на отказ да бъде предоставена исканата информация, а именно: Решението за отказ за предоставяне на достъп до обществена информация се връчва на заявителя срещу подпис или се изпраща по пощата с обратна разписка, то Кметът на Община Каварна е бил длъжен изрично да се произнесе в законоустановения срок по подаденото Заявление за достъп до обществена информация от 01.06.2016 г. на журналистката от  в-к “168 часа” – К.П.. Като не се е произнесъл в законоустановения срок по подаденото редовно от формална страна заявление, ответникът е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, установени в чл. 38 и чл. 39 от ЗДОИ, съгласно които отказът да бъде предоставен достъп до обществена информация може да бъде само изричен и се постановява с мотивирано решение, в което се посочват правното и фактическо основание за отказа, което се връчва на заявителя.

            Доколкото в административното производство по ЗДОИ законодателят изрично е изключил възможността за мълчалив отказ по подадено заявление за достъп до обществена информация, тази недопустимост налага единствено възможния извод, че оспореният мълчалив отказ на Кмета подлежи на отмяна само на това основание.

         Съдът няма право при обжалване на мълчалив отказ в условията на ЗДОИ да се произнесе дали исканата информация е обществена такава, тъй като по тези въпроси следва да е налице произнасяне от административния орган, което в случай на изричен отказ подлежи вече на контрол от съда. Дори и ако исканата информация по своя характер, вид и предназначение не притежава белезите на обществена информация по смисъла на чл. 2 от ЗДОИ или информацията не се събира, създава и съхранява от органа, до когото е подадено заявлението, последният не е освободен от задължението да се произнесе изрично по искането, постановявайки съответния мотивиран акт.

         С оглед изложеното, мълчаливият отказ на Кмета на Община Каварна да предостави достъп до обществена информация по подаденото Заявление за достъп до обществена информация от 01.06.2016 г. по електронен път от К.П. следва да бъде отменен като незаконосъобразен. Преписката следва да бъде върната на ответника, който след като извърши преценка дали заявената за предоставяне информация представлява “обществена информация” по смисъла на чл. 2 от ЗДОИ, както и дали са налице другите предпоставки за предоставяне на достъп до конкретната информация да се произнесе с изрично решение съобразно изискванията  на чл. 28 от Закона за достъп до обществена информация.

Предвид изхода на спора и изрично стореното в тази насока искане на жалбоподателя, респ. при липса на възражение за прекомерност, съдът следва да присъди на жалбоподателя сторените съдебно – деловодни разноски съгласно представения списък, за които са налице доказателства по делото, а именно 12 лв. – държавна такса и такса превод; 600 лв. адвокатско възнаграждение.

            Водим от горните мотиви и на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ във връзка с чл. 173, ал. 2 от АПК,  Административен съд – Добрич, ІІ едноличен състав

 

                                            Р     Е     Ш     И:

 

         ОТМЕНЯ по жалба на К.П.А. ***, подадена чрез адв. В.Б., ВАК мълчалив отказ на Кмета на Община Каварна за предоставяне на достъп до обществена информация по подадено Заявление за достъп до обществена информация по електронен път на 01.06.2016 г.

         ВРЪЩА ПРЕПИСКАТА на Кмета на Община Каварна за произнасяне по  подаденото от К.П.А. *** Заявление за достъп до обществена информация по електронен път на 01.06.2016 г. при съобразяване със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона и съобразяване със сроковете по чл. 28, 30 и 31 от Закона за достъп до обществена информация, които текат от получаване на преписката.

         ОСЪЖДА Община Каварна да заплати на К.П.А., ЕГН **********,*** сумата от 612 лв. (шестотин и дванадесет лева) съдебно – деловодни разноски.

         Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                   

 

                                                                               СЪДИЯ: