Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                    /05.10.2016г., гр.Добрич

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публично заседание на дванадесети септември през две хиляди и шестнадесета година в състав :

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИЛВИЯ САНДЕВА

                                                          

           При участието на секретаря И.Д. като разгледа докладваното от съдия С.Сандева адм. дело № 376 по описа на съда за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. със Закона за подпомагане на земеделските производители и чл.37, ал.1, т.3 от Наредба № 30 от 11.08.2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка “Разнообразяване към неземеделски дейности” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013г., издадена от министъра на земеделието и храните.  

Образувано е по жалба на “Солар Системс България” ЕООД със седалище и адрес на управление с. Лозенец, общ. Крушари, обл. Добрич, ЕИК 200373617, представлявано от управителя А.Х.З., срещу заповед № 03 – РД/ 739 от 20.05.2016г. на изпълнителния директор на ДФ “Земеделие”, с която на дружеството е отказано изплащането на финансова помощ по договор № 08/ 311/ 00431 от 21.06.2012г.

В жалбата се сочи, че заповедта е неправилна, тъй като е издадена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и в несъответствие с целта на закона. Основното възражение е в смисъл, че оспорената заповед съставлява повторен отказ за финансиране на дружеството по договор № 08/ 311/ 00431 от 21.06.2012г., който е постановен в противоречие с влязлото в сила решение № 49/26.02.2016г. на Добричкия административен съд по адм. дело № 470/2016г., с  което е отменен първоначалният отказ за финансиране и преписката е върната за ново произнасяне на административния орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Твърди се, че обжалваната заповед съдържа същите мотиви като отменената с решението заповед. Сочи се, че единственият нов мотив за отказа е изчерпаната възможност за разплащане след 31.12.2015г., който се основава на неприложими разпоредби от европейското право. Твърди се, че цитираните в заповедта регламенти не се отнасят нито за мярка 311, нито за конкретния предмет на инвестицията. Сочи се, че те регулират финансовите отношения между Европейската комисия и ДФЗ – РА по изплащането на бюджета по общата селскостопанска политика, в които бенефициентите не са преки участници. Възразява се, че приложимият в случая Регламент 1998/2006 на Комисията от 15 декември 2006г. не въвежда никакви правила относно сроковете, в които трябва да бъде изплатена безвъзмездната финансова помощ от страна на акредитираната в съответната държава – членка Разплащателна агенция. Същевременно с измененията на Наредба № 30 от 2008г., обн. в ДВ бр.76 от 2015г., в сила от 02.10.2015г., са определени крайни срокове, в които трябва да бъдат изпълнени сключените договори и подадени заявки за окончателно плащане предвид приключването на ПРСР 2007-2013г., като тези срокове са спазени от жалбоподателя поради приключване на договора в началото на 2015г. Изтъкват се съображения, че в съществуващата общоевропейска и национална законова рамка липсват положения, при които Държавен фонд “Земеделие” – РА може да откаже изплащането на финансова помощ на основание приключване на дейностите по ПРСР 2007-2013 особено в случаите на висящи съдебни производства. Излагат се доводи, че при постановяване на обжалваната заповед няма новонастъпили факти, като административният орган е повторил изцяло мотивите си от отменената заповед, с което не е изпълнил указанията на съда. Издаването на нов административен акт, който е сходен с предишния акт, е опит да бъде заобиколено съдебното решение, като вече веднъж признати за незаконосъобразни мотиви бъдат представени под нова форма. По тези съображения се иска отмяна на оспорения отказ, както и присъждане на сторените разноски по делото.                                       

Ответникът – Изпълнителният директор на ДФ “Земеделие”-Разплащателна агенция, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата, като счита, че обжалваната заповед е издадена при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Оспорва оплакването на жалбоподателя, че не са спазени указанията, дадени с решение № 49/26.02.2016г. на Добричкия административен съд по адм. дело № 470/2015г., като твърди, че при постановяване на новата заповед административният орган е отстранил всички процесуални нарушения, допуснати при издаване на отменената от съда заповед. Не претендира разноски по делото, но прави възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение на основание чл.78, ал.5 от ГПК.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и въз основа на наведените от страните доводи и възражения, намира следното:

Жалбата е подадена в срок (липсват доказателства по делото за съобщаване на заповедта на жалбоподателя), от легитимирано лице, адресат на административния акт, който засяга неблагоприятно правната му сфера, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е и основателна.

От данните по административната преписка се установява, че дружеството - жалбоподател има сключен договор с ДФ “Земеделие” № 08/311/00431 от 21.06.2012г. за отпускане на финансова помощ по мярка 311 “Разнообразяване към неземеделски дейности” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. (ПРСР), подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР). Предмет на инвестицията е изграждане на фотоволтаична централа в землището на с.Лозенец, област Добрич, като одобрените за финансиране разходи възлизат на 436 188 лева, а одобрената безвъзмездна финансова помощ по проекта е в размер на 348 950, 40 лева. На 21.05.2015г. дружеството подава заявка за окончателно плащане № 08/311/00431/3/01, по повод на която е издадена заповед № 03 - РД/ 739 от 02.06.2015г. на изпълнителния директор на ДФ “Земеделие”, с която на основание т.4.4. б.”а” и б.”б” от договора, във вр. чл.37, ал.1, т.3 от Наредба № 30/2008г. е отказано изплащане на финансова помощ в размер на сумата от 341 750, 40 лева. Основните мотиви за отказа са, че инвестицията е реализирана с променени и неодобрени за подпомагане активи, тъй като искането за промяна на техническата спецификация на проекта е подадено извън регламентирания в чл.41, ал.1 от Наредба № 30 от 11.08.2008г. двумесечен срок, в резултат на което е наложена редукция на субсидията и е прието, че е налице виновно неизпълнение на задълженията по т.4.12 от договора.

Заповедта е обжалвана от “Солар Системс България” ЕООД  пред Добричкия административен съд, който с решение № 49/26.02.2016г. по адм. дело № 470/2015г. я отменя и връща преписката на административния орган за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Прието е, че дружеството отговаря на всички изисквания за финансиране по ЗПЗП и Наредба № 30/2008г., тъй като е изпълнило договора точно и в срок, поради което обжалваната заповед е незаконосъобразна като постановена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и грубо нарушение на материалния закон. Развити са правни изводи в смисъл, че жалбоподателят не е нарушил задълженията си, произтичащи от разпоредбата на т.4.12 от договора, както и от разпоредбите на Наредба № 30/2008г., поради което не е налице нито една от хипотезите на т.4.4 от договора, както и на чл.39, ал.1 от Наредба № 30/2008г. за отказ за изплащане на финансовата помощ. Решението не е обжалвано и е влязло в законна сила на 27.04.2016г.

При новото произнасяне по заявлението е издадена обжалваната заповед № 03 – РД/ 739 от 20.05.2016г. на изпълнителния директор на ДФ “Земеделие”, с която е постановен повторен отказ за финансово подпомагане със същите фактически и правни мотиви, че дружеството не е изпълнило задълженията си по т.4.12 от договора, а именно не е извършило одобрената инвестиция в съответствие с одобрения бизнес план и Таблица за одобрените инвестиционни разходи, тъй като предметът на инвестицията е изпълнен с активи, които са различни от договорените с ДФЗ, с което е осъществен фактическият състав на чл.4.4 от договора и чл.37, ал.1, т.3 от Наредба № 30/2008г. Допълнително са изложени съображения, че при повторното разглеждане на заявката за плащане са установени новонастъпили обстоятелства, които не са обхванати от предмета на адм. дело № 470/2015г. по описа на ДАС. Посочено е, че към 27.04.2016г. указаната заявка не може да бъде удовлетворена, тъй като разплащанията по ПРСР (2007-2013г.) са приключили след 31.12.2015г.  Цитирани са чл.71 от Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета от 20.09.2005г. и чл.29, §1 от Регламент (ЕО) № 1290/2005 на Съвета от 21 юни 2005г. (неправилно в заповедта е изписан Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013г., което представлява явна техническа грешка), съгласно които разходите са допустими за финансиране от ЕЗФРСР, ако съответната помощ действително е платена от разплащателната агенция между 1 януари 2007г. и 31 декември 2015г., като комисията автоматично отменя финансовия си ангажимент по изплащане на всеки дял от бюджетния ангажимент на Общността за отделна програма за развитие на селските райони, който не е използван за предварително финансиране или за междинни плащания, или за който не е представена декларация за разходи, отговаряща на условията по чл.26, §3, по отношение на разходите, извършени до 31 декември от втората година, считано от следващата година след годината на поемане на бюджетния ангажимент. Направен е извод, че въз основа на разпоредбите на правото на ЕС, което се ползва с директен ефект и непосредствена приложимост на територията на съюза, с приключването на ПРСР за периода 2007-2013г. е изчерпана възможността за извършване на разплащания след 31.12.2015г., поради което заявката на дружеството следва да получи отказ за финансиране. 

Именно тази втора заповед е предмет на обжалване в настоящото съдебното производство, като жалбоподателят твърди, че тя е незаконосъобразна като противоречаща на задължените указания, дадени с влязлото в сила решение на съда.  

При така очертаната фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи :

Обжалваната заповед е издадена от компетентния за това административен орган съобразно разпоредбата на чл.37, ал.1, т.3 от Наредба № 30 /2008г., във вр. чл.20а, ал.2, т.1 от ЗПЗП, в предписаната от закона писмена форма, но в противоречие със съдебното решение, с което е отменен предходният отказ за финансиране на изпълнителния директор на ДФЗ – РА.  

Съпоставяйки данните по двете съдебни производства (приключилото и настоящото) и мотивите към двата отказа за финансиране (първоначалния и повторния) настоящият състав на съда приема, че оспореният в настоящото производство отказ не е съобразен с влязлото в сила решение АС – Добрич, постановено по адм. дело № 470/2015г., с което е прието, че отказът за изплащане на финансова помощ на основание неизпълнение на задълженията по т.4.12 от договора е незаконосъобразен. Първоначалният отказ не е отменен само поради липса на мотиви и допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му. Добричкият административен съд е разгледал по същество отказа на изпълнителния директор на ДФЗ – РА с оглед на изложените основания и мотивите към него, макар и непълни, като е извършил цялостна преценка за законосъобразността му на всички основания по чл.146 от АПК, преценявайки събраните по делото доказателства заедно и поотделно. С отменителното решение на съда е указано на административния орган, че няма нарушение на клаузите на т.4.12 от договора, като жалбоподателят е изпълнил всички изисквания на ЗПЗП и Наредба № 30/2008г. Прието е, че не е налице такова несъответствие между одобрения инвестиционен проект и извършената инвестиция по смисъла на чл.37, ал.1, т.3 от Наредба № 30/2008г., което да противоречи на целите, дейностите и изискванията на Наредбата, поради което липсват основания за отказ за финансово подпомагане. По силата на чл.177, ал.1 от АПК това решение има действие по отношение на страните, поради което изпълнителният директор на ДФЗ като административен орган не е имал право да преценява същите факти и обстоятелства, което в случая не е така. Незачитането на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона има за последица нищожността на повторния отказ на основание чл.177, ал.2 от АПК, съгласно който актовете и действията на административния орган, извършени в противоречие с влязлото в сила решение на съда, са нищожни. Обстоятелството, че в новоиздадения акт са доразвити и конкретизирани мотивите и правните основания, посочени в първоначалната заповед, не променя извода, че е налице нарушение на разпоредбата на чл.177, ал.2 от АПК, защото фактическите основания за издаване на повторния отказ са идентични с изложените в отменения акт, т.е. двата акта са с еднакво съдържание, тъй като с тях е постановен един и същ отказ при същите фактически обстоятелства за нарушение на т.4.12 от договора. Действително в обжалваната заповед е посочено, че е налице новонастъпило обстоятелство, което не е обхванато от предмета на адм. дело № 470/2015г. по описа на ДАС, а именно приключването на разплащанията по ПРСР (2007-2013г.) след 31.12.2015г., но, първо, това обстоятелство не е елемент от фактическия състав на отказа за изплащане на финансова помощ, и, второ, то не е новонастъпило, тъй като към момента на приключване на предходното съдебно производство е съществувало, поради което не може да се приеме, че повторният отказ е издаден на различно фактическо и правно основание. Освен това изтичането на срока за разплащания и то изцяло по вина на административния орган, чийто първоначален отказ за плащане е отменен като незаконосъобразен от съда, не е годно основание да бъде отказано изплащането на финансовата помощ както по националното, така и по общностното право, защото в противен случай би се стигнало до възможност административният орган да черпи права от собственото си неправомерно поведение. Правилно е становището на жалбоподателя, че цитираните в заповедта разпоредби на чл.71, ал.1 от Регламент (ЕО) № 1698/2005 и чл.29, ал.1 от Регламент (ЕО) № 1290/2005г. (вместо погрешно посоченият в заповедта Регламент (ЕС) № 1303/2013г. на Европейския парламент и на Съвета) са неприложими в конкретния случай, защото съгласно чл.3, ал.1 от Наредба № 30/2008г., която е приета на основание §35, ал.3 от ЗИДЗПЗП (обн., ДВ, бр. 18 от 2006 г., изм.; бр. 96 от 2006 г. и бр. 16 от 2008 г.), финансовата помощ по тази наредба се предоставя при спазване на изискванията на Регламент (ЕС) № 1407/2013 на Комисията от 18 декември 2013 г. относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз към помощ de minimis (ОВ L 352 от 24.12.2013 г.) за договори за отпускане на финансова помощ, сключени след 30.06.2014 г. и Регламент (ЕО) № 1998/2006 на Комисията от 15 декември 2006 г. относно прилагането на членове 87 и 88 от Договора за създаване на Европейската общност по отношение на минималната помощ (ОВ, L 379 от 28.12.2006) за договори за отпускане на финансова помощ, сключени до 30.06.2014 г. В същия смисъл е и разпоредбата на чл.38, ал.2 от Наредбата, съгласно която за плащанията относно заявления за подпомагане, за финансирането на които са сключени договори за отпускане на финансова помощ до 30.06.2014г., се прилагат изискванията на Регламент (ЕО) № 1998/2006 на Комисията от 15 декември 2006 г. относно прилагането на членове 87 и 88 от Договора за създаване на Европейската общност по отношение на минималната помощ, като единственото препращане към Регламент (ЕО) № 1698/2005 и Регламент (ЕО) № 1290/2005г. се съдържа в 38, ал.1 и чл.49, ал.3 от същата наредба, но то е само по отношение на начините на намаления и изключвания на недопустимите разходи, установени при проверките съгласно членове 25 и 29 от Регламент (ЕО) № 65/2011 на Комисията от 27 януари 2011 г., както и условията и реда за публикуване на данните на ползвателите на помощи. Следователно никъде в Наредбата не е посочено, че тя е издадена с цел прилагането на Регламент (ЕО) № 1698/2005 и Регламент (ЕО) № 1290/2005г., за да се направи извод, че финансовата помощ по нея се предоставя при спазване на изискванията на тези регламенти, но дори и да се приеме обратното, то приложението на чл.71, ал.1 от Регламент (ЕО) № 1698/2005 и чл.29, ал.1 от Регламент (ЕО) № 1290/2005г. е изключено по аргумент от чл.29, ал.4 и чл.39, ал.3 от Регламент (ЕО) № 1290/2005, от логическото, систематичното и телеологичното тълкуване на които е видно, че сумите, свързани с операциите и програмите, които са предмет на съдебен процес или на административно обжалване, които по силата на законодателството на държавата – членка имат отлагателно действие, както е и в настоящия случай съгласно чл.166, ал.1 от АПК, са извън обхвата на автоматичната отмяна на финансовия ангажимент на ЕС по ПРСР 2007-2013 и не са недопустими за съфинансиране разходи. Всякакво друго тълкуване би създало пречки за пряката приложимост на тези регламенти, което е недопустимо предвид естеството и функциите им в системата от източници на правото на ЕС.        

Следователно повторният отказ на изпълнителния директор на ДФЗ – РА със същото съдържание и мотиви е в противоречие със задължителните указания, дадени с влязлото в сила решение на ДАС,  и само на това основание следва да се обяви нищожността му, без да се преценяват останалите доводи за неговата незаконосъобразност. Без правно значение е обстоятелството, че жалбоподателят не е претендирал нищожност на оспорения акт, защото съгласно чл.168, ал.1 от АПК съдът е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146, като на основание чл.168, ал.2 от АПК обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това. Предвид естеството на акта, както и на основание чл.173, ал.2 от АПК преписката следва да бъде изпратена на административния орган за ново произнасяне по заявката за окончателно плащане на жалбоподателя при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона.                                                                   

           С оглед на изхода от спора, както и на основание чл.143, ал.1 от АПК, жалбоподателят има право на разноски по делото в размер на 5 997, 50 лева, от които 50,00 лева – платена държавна такса по жалбата, и 5947, 50 лева - платено възнаграждение за един адвокат. Основателно е възражението на ответника за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение предвид действителната фактическа и правна сложност на делото, поради което съдът присъжда по-нисък размер на разноските в тази им част, изчислен съобразно чл.8, ал.1, т.5 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните възнаграждения на адвокатските възнаграждения.  

            Водим от горното и на основание чл.172, ал.2, във вр. чл.173, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на заповед № 03 – РД/ 739 от 20.05.2016г. на изпълнителния директор на ДФ “Земеделие”, с която на “Солар Системс България” ЕООД, седалище и адрес на управление с. Лозенец, общ. Крушари, обл. Добрич, ЕИК 200373617, представлявано от управителя А.Х.З., е отказано изплащането на финансова помощ по договор № 08/ 311/ 00431 от 21.06.2012г. 

ВРЪЩА преписката на изпълнителния директор на ДФ “Земеделие” – Разплащателна агенция – София за ново произнасяне по заявка за окончателно плащане № 08/311/00431/3/01 от 21.01.2015г. при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.                     

ОСЪЖДА ДФ “Земеделие” – Разплащателна агенция - София да заплати на “Солар Системс България” ЕООД, седалище и адрес на управление с. Лозенец, общ. Крушари, обл. Добрич, ЕИК 200373617, представлявано от управителя А.Х.З., сумата от 5997, 50 лева, сторени разноски по делото, от които 50,00 лева – платена държавна такса по жалбата, и 5947, 50 лева - платено възнаграждение за един адвокат. 

            РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд на Република България.

 

                                                                 

                                                  Административен съдия :