Р   Е   Ш    Е    Н    И    Е

 

№ …………………….

гр. Добрич, 23. 01. 2017 год.

 

 

 

Добричкият административен съд, І-ви състав в публично съдебно заседание на десети януари две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дарина Витанова

 

при секретаря Ирена Димитрова и с участието на прокурора ………………………. изслуша докладваното от съдия Дарина Витанова АД № 369/ 2016 год., и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл. 42, ал. 1 от Наредба № 9/ 21. 03. 2015 год. за прилагане на подмярка 4. 1”Инвестиции в земеделски стопанства” от мярка 4 “Инвестиции в материални активи” от Програма за развитие на селските райони за периода 2014-2020 год. /Наредба № 9/

 Образувано е по жалба на “БОВЕЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД със седалище и адрес на управление с. Божурец, п. к. 9656, община Каварна, област Добрич, к.к. “Тракийски скали-2”, бл. 4, вх. А, ет. 1, ЕИК 201282451 със съдебен адрес ***, против заповед № 03-РД/1625 от 2. 06. 2016 год. на Изпълнителния директор на ДФ “Земеделие в частта, в която са отказани за финансиране разходи за доставка на материали и изграждане в т. ч. укрепване на система за защита от градушки с. Българево, общ. Каварна 229.956 дка на ябълково насаждение на обща стойност по проекта в размер на 2 737 080. 92 лв., от които неодобрени за финансиране разходи в размер на 1 676 489. 35 лв. на осн. чл. 33, т. 15 от Наредба № 9/ 21. 03. 2015 год., тъй като надвишават определените референтни разходи.

Жалбоподателят сочи, че издадената заповед не е мотивирана. Същата не съдържа фактически основания за издаването й, с което е нарушено изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК.

Издадената заповед е издадена при липса на материално правно основание. Като правно основание за издаване на заповедта е посочен текста на чл. 33, т. 15 от Наредба № 9, съгласно който не са допустими разходи за инвестиции в частта им, която надвишава определените референтни разходи. Съгласно чл. 32, ал. 10 от Наредба № 9, списък с активите, дейностите и услугите, за които са определени референтни разходи следва да се съгласува от Министъра на земеделието и храните и да се публикува на електронната страница на РА не по-късно от датата на публикуване на заповедта за определяне на съответния период на прием на заявления за подпомагане. На интернет страницата на ДФ “Земеделие” са публикувани три вида списъци: относно референтни разходи при извършване на СМР, относно референтни разходи при създаване на трайни насаждения по конвенционален и биологичен начин и относно земеделска техника, но нито самите списъци, нито друг документ, оповестен на страницата на ДФ “Земеделие”, съдържат информация относно датата на тяхното съставяне и публикуване, за да се проследи спазването на разпоредбата на чл. 32, т. 10 от Наредба № 9. В публикуваните от ДФ “Земеделие” списъци липсва списък за дейността “доставка на материали, в т. ч. укрепване и изграждане на система за защита от градушки на ябълкови насаждения”, т.е. за процесната инвестиция няма определени референтни разходи, по които административният орган да може да извърши оценка на основателността на предложението. Претендира отмяна на атакувания акт. Претендира и присъждане на съдебните разноски по делото и възнаграждение за адвокат.

Ответникът по делото Изпълнителният директор на ДФ “Земеделие”-Разплащателна агенция изразява становище, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Претендира присъждане на направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.  

Жалбата е подадена от лице, адресат на административния акт при наличие на правен интерес, тъй като същият засяга неблагоприятно правната му сфера и в рамките на 14-дневния срок от съобщаването му, видно от известие за доставяне на л. 261 от делото. Подадената жалба е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

Със заповед № РД 09-213/ 27. 03. 2015 год. на Министъра на земеделието и храните, на основание чл. 35, ал. 1, 2 и 3 и§ 3 от ПЗР на Наредба № 9 е определен периодът за прием на заявления за подпомагане по реда на Наредбата. Жалбоподателят “БОВЕЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД е кандидатствал за финансиране пред ДФ “Земеделие” по подмярка 4. 1 “Инвестиции в земеделски стопанства” от мярка 4 “Инвестиции в материални активи” от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 със заявление с УИН 0808061584529 с УРН 583978 от 8. 06. 2015 год. Със заявлението е поискано финансиране за инвестиция “ Изграждане на система за защита от градушки на съществуващо трайно насаждение-224 декара интензивни ябълки. Доставка и монтаж на протектори за защита на дръвчетата от гризачи” в землището на с. Българево, общ. Каварна, обл. Добрич. Заявен е общ размер на разходите по проекта 2 929 272. 92 лв.. Финансовата помощ за която се кандидатства и в размер на 1 464 636. 46 лв., представляваща 50 % от общия размер на разходите по проекта. За проекта е представена обяснителна записка и количествена сметка. Към заявлението са приложени  запитвания за оферта до пет различни търговски дружества. С решение на едноличния собственик на капитала на “БОВЕЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД от 27. 05. 2015 год. е взето решение да се подпише договор за изграждане на обекта с “МИЛЕНИУМ ЕНД КО” ЕООД. Такъв е сключен с обща стройност на договора без ДДС 2 929 272. 92 лв., от които 2 737 080. 92 за доставка на материали до обекта и изграждане в т. ч. укрепване на система за защита от градушки и 192 192. 00 лв. за доставка и монтаж на протектори за защита на стъблата на дърветата от гризачи. По делото е назначена съдебно икономическа експертиза. В заключението си вещото лице сочи, че пазарната стойност на инвестицията за доставка на материали до обекта и изграждане в т. ч. укрепване на система за защита от градушки според техническите спецификации на тази система и съгласно количествено-стойностната сметка по договора за доставка и изграждане на същата система от 27. 05. 2015 год. към дата 8. 06. 2015 год., която е датата на подаване на заявлението за финансиране е 2 737 080. 92 лв. Стойността на инвестицията по определените от ДФ “Земеделие” референтни цени по заповед № 03-РД/ 3630 от 25. 11. 2015 год. е в размер на 915 889. 02 лв. Разликата между определените референтни цени по заповедта и сключения договор е в размер на 1 821 191. 90 лв. При разпита му в съдебно заседание вещото лице пояснява, че в количествено отношение изготвения от дружеството –жалбоподател проект е твърде икономичен и дори количествата материали, предвидени в него са под количествата по заповед № 03-РД/ 3630 от 25. 11. 2015 год.на ДФ”Земеделие”. Огромната разликата, която се явява между стойността на инвестицията по заповедта и стойността й по договора на “БОВЕЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД с “МИЛЕНИУМ ЕНД КО” ЕООД е в цените. От заповедта на ДФ “Земеделие” не става ясно как са формирани цените на фонда, поради което същите не отговарят на изискванията за пазарна представителност. Към заповедта от 25. 11. 2015 год. няма списък на фирми, които могат да посрещнат така определените цени, за да бъде направен извод за тяхната пазарна обоснованост. Друг недостатък на тези цени е факта, че не се отчита разстоянието между фирмата, която ще изгради съоръжението и където се намират нейните складове и мястото на изграждане на самото съоръжение. Разликата в цените по този показател може да достигне до 5-10%. Заключението е прието без възражение от страните по делото.   

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

 Съдът, в кръга на правомощията си по чл. 168 от АПК, констатира, че атакуваната заповед е издадена от компетентен административен орган - изпълнителният директор на ДФ “Земеделие”. Съгласно чл. 42, ал.1 от Наредба № 9 изпълнителният директор на Разплащателната агенция се произнася със заповед за пълно или частично одобрение или отказ за финансиране на заявлението за подпомагане. Съгласно чл.20а от ЗПЗП, изпълнителният директор на фонда е изпълнителен директор на Разплащателната агенция, който представлява същата. Спазена е предвидената от закона, писмена форма.

         Съдът, намира за основателно възражението на жалбоподателя за наличие на съществен процесуален порок при издаване на заповедта в оспорената й част. В тази част актът е лишен от мотиви. Издателят е посочил само правното основание, мотивирало отказа, но не и фактическите констатации, въз основа на които е приложена съответната правна норма- чл.33, т.15 от Наредба № 9 от 21.03.2015г.. Указанието, че неодобрената за финансиране част от разходите е „редукция“, на основание сочената правна норма, не може да замести липсата на конкретни факти.

         В заповедта не е описан начинът на формиране на размера на отпуснатата субсидия, а само нейния размер, респ. стойността на разходите, чието одобряване е отказано, както и общият размер на одобрените субсидии, който се определя въз основа на размера на одобрените разходи. Нито в акта, нито в приложените към административната преписка писмени доказателства не фигурира подробно описание на начина на формиране на одобрените разходи, не е посочена заповедта на изпълнителния директор, с която са определени референтните цени и как въз основа на нея е формиран размера, над който заявените за финансиране разходи са отхвърлени. Не е посочен и начинът, по който е формиран размерът на отпуснатите субсидии и основанието за определянето им в този размер.

         Действително, по аргумент от ТР № 16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС, не е необходимо издаването на административния акт да съвпада по време с излагането на съображенията, по които административният орган е достигнал до едно или друго разрешение. Мотивите могат да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт от помощни и подчинени на издателя на акта органи. В случая обаче, в административната преписка такъв  документ липсва.  Дори не е посочена заповед № 03-РД/3630 от 25.11.2015г. на изпълнителния директор на ДФЗ, с която са определени референтни цени или поне параметрите на последните.

Основание за извода на съда за липса на фактически мотиви на издадената заповед дава и приетото без възражение от страните по делото заключение на вещото лице, което съдът кредитира изцяло, като много подборно и аргументирано. По заключението на вещото лице/отговор на задача № 4.3.3/ размерът на разликата между стойността на инвестицията по определените референтни цени и стойността на инвестицията по договора от 27. 03. 2015 год. е в размер на 1 821 191. 90 лв. От тази сума следва да се приспадне стойността от 192 192. 00 лв. за доставка и монтаж на протектори за защита на стъблата на дърветата от гризачи / това перо не е обект на експертизата, тъй като протекторите не са включени в количествената сметка по предложението за финансиране/  и се получава сумата от 1 628 999. 90 лв. разлика между заявлението за подпомагане и референтните цени по заповед № 03-РД/3630 от 25.11.2015г. на изпълнителния директор на ДФ “Земеделие”, в какъвто размер би следвало да бъде направен отказа за финансиране. Видно от съдържанието на атакуваната заповед отказът е в размер на 1 676 489. 35 лв., като по делото липсват твърдения и доказателства на какво се дължи тази разлика – още един аргумент за неяснотата на мотивите на атакувания административен акт.

         Макар допуснатото нарушение на процесуалните правила да е от категорията на съществените и да представлява самостоятелно основание за отмяна на оспорения акт, съдът, за пълнота на изложението аргументира и тезата за неправилно приложение на материалния закон.

Според посоченото в оспорената част на акта правно основание-  чл.33, т. 15 от Наредба № 9 от 21.02.2015г., не са допустими разходите за инвестиции в частта им, която надвишава определените референтни разходи.

Разпоредбата на чл.32, ал.10 от Наредба № 9 от  21.02.2015г. предвижда, че списък с активите, дейностите и услугите, за които са определени референтни разходи, се съгласува от министъра на земеделието и храните и се публикува на електронната страница на РА не по-късно от датата на публикуване на заповедта, за определяне на съответния период на прием на заявления за подпомагане.

По делото няма спор, че със заповед № РД 09-213 от 27.03.2015г. на министъра на земеделието и храните, на основание чл.35, ал.1,  2 и 3 и  §3 от  ПЗР на Наредба № 9  от 21.03.2015г., е определен периодът за прием за заявления за подпомагане по реда на Наредба № 9.

По делото са представени Списък с активите, дейностите и услугите, за които са определени референтни разходи при създаване на трайни насаждения по конвенционален и билогичен начин, Списък с активи, дейности и услуги, за които са определени референтни цени при извършване на строително-монтажни работи и част от Списък с активи за земеделска техника. Не са представени доказателства кога тези списъци са публикувани на интернет страницата  на РА, за да се прецени спазено ли е изискването на чл. 32, ал. 10 от Наредба № 9. И трите списъка не са съгласувани с Министъра на земеделието и храните, което съгласуване  е част от юридическия състав, изискуем по текста от Наредбата, за да породят тези списъци целените правни последици – преценка на заявените предложения за подпомагане с референтните разходи, определени за активите, включени в тези списъци. В конкретния случай административният орган е извършил съпоставка на процесното заявление за подпомагане със списък с активи, който не отговаря на изискванията на чл. 32, ал. 10 от Н аредба № 9 от 21. 02. 2015 год. и следователно заповедта, като противоречаща на разпоредбата е материално незаконосъобразна. 

Що се касае до системата за защита от градушки на съществуващо трайно насаждение, доставка и монтаж на протектори за защита на дръвчетата от гризачи, то такава изобщо липсва в списъка с активите, дейностите и услугите, за които са определени референтни разходи.

 Предвидени са три типа оранжерии, но очевидно е, че тези съоръжения са различни по естество и конструкция  от системата за защита от градушки и защита на дръвчетата от гризачи. Т.е. по отношение на този обект, оценката на проекта следва да се извършва при съблюдаване правилото на чл.32, ал.12 от  Наредба № 9. Дори впоследствие за изграждане на процесното съоръжение да са предвидени референтни цени, както е сторено със заповед № 03-РД/3630 от 25.11.2015г., издадена на основание чл.20а, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), във вр. с чл.48, §2, д) от Регламент за изпълнение (ЕО) № 809/2014г. на Комисията от 17.07.2014г. за определяне на правила за прилагане на Регламент (ЕС) № 1306/2013г. на Европейския парламент и на Съвета, то те не могат да бъдат отчитани при преценка на разхода, подлежащ на финансиране. Последната процедура е приложима само в случай, че обекта е включен в списъка по  чл.32, ал.10 от Наредба № 9- арг. чл. 32, ал.11 от наредбата.

Съгласно чл.32, ал.12 от Наредба № 9, за всеки заявен за финансиране разход по ал. 1, който към датата на подаване на заявлението за подпомагане не е включен в списъка по ал. 10, кандидатът представя най-малко три съпоставими независими оферти в оригинал, които съдържат наименование на оферента, срока на валидност на офертата, датата на издаване на офертата, подпис и печат на оферента, подробна техническа спецификация на активите/услугите, цена в левове или евро с посочен ДДС. Кандидатът представя и решение за избор на доставчика/изпълнителя по образец съгласно приложение № 9, а когато не е избрал най-ниската оферта - писмена обосновка за мотивите, обусловили избора му. В тези случаи РА извършва съпоставка между размера на разхода, посочен във всяка от представените оферти, като одобрява за финансиране разхода до най-ниския му размер, освен ако кандидатът е представил мотивирана обосновка за направения избор. Като не е сторил това, административният орган неправилно е приложил материалния закон.

По изложените съображения, съдът намира, че заповед № 03-РД/1625 от 2.06.2016г., издадена от изпълнителния директор на ДФ “Земеделие”, в т.ІІ следва да бъде отменена като незаконосъобразна.

         Поради липса на правомощия за съда да се произнесе по съществото на спора, делото следва да бъде върнато като преписка на административния орган, за произнасяне при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на решението.

         С оглед изхода на спора и на осн.чл. 143, ал.1 от АПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски в размер на 16 259. 47 лв., съгласно представения списък и  доказателствата за плащане.

Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал.2, чл. 173, ал.2 и чл. 174 АПК, Административен съд гр. Добрич,

 

 

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ по жалба на “БОВЕЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД със седалище и адрес на управление с. Божурец, п. к. 9656, община Каварна, област Добрич, к.к. “Тракийски скали-2”, бл. 4, вх. А, ет. 1, ЕИК 201282451 със съдебен адрес *** заповед № 03-РД/1625 от 2. 06. 2016 год. на Изпълнителния директор на ДФ “Земеделие в частта, в която са отказани за финансиране разходи за доставка на материали и изграждане в т. ч. укрепване на система за защита от градушки с. Българево, общ. Каварна 229.956 дка на ябълково насаждение на обща стойност по проекта в размер на 2 737 080. 92 лв., от които неодобрени за финансиране разходи в размер на 1 676 489. 35 лв. на осн. чл. 33, т. 15 от Наредба № 9/ 21. 03. 2015 год., тъй като надвишават определените референтни разходи.

 ВРЪЩА делото като преписка на Изпълнителния директор на Държавен фонд “Земеделие” за ново произнасяне в 1-месечен срок от влизане на решението в сила със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона съобразно мотивите на настоящото решение

ОСЪЖДА Държавен фонд “Земеделие”, гр. София, бул. “Цар Борис III” 136 да заплати на “БОВЕЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД със седалище и адрес на управление с. Божурец, п. к. 9656, община Каварна, област Добрич, к.к. “Тракийски скали-2”, бл. 4, вх. А, ет. 1, ЕИК 201282451 сумата от 16 259. 47  лв. разноски по делото. 

     Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от съобщението до страните пред Върховния административен съд на Р България.

 

 

                                              АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :