Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

415

гр. Добрич, 17.11.2016г.

 

В  ИМЕТО  НА   НАРОДА

 

          ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публично заседание на осемнадесети октомври,през две хиляди и шестнадесета година, І касационен  състав:

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА  ИВАНОВА

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА  ГЕОРГИЕВА                               

                                                                                             ТЕОДОРА  МИЛЕВА

 

при участието на прокурора СВИЛЕНА КОСТОВА и секретаря С.К., разгледа докладваното от съдия М.Г. кас.адм.дело № 367/ 2016г. по описа на ДАС и за да се произнесе взе предвид следното:

          Производството е по реда на чл.208 и сл. от  АПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН и е образувано по касационна жалба от Т.Д.С. ***, срещу Решение № 266 от 26. 05.2016г., постановено по н.а.х.д. № 302 по описа на РС-Добрич за 2016г., с което е потвърдено наказателно постановление № 15-0851-001866 от 17. 09. 2015г. на Началника на Сектор “ПП” към ОД на МВР-Добрич.

          В жалбата се твърди, че решението е незаконосъобразно и постановено при  съществени нарушения на процесуалните правила. Наказателното постановление е за нарушение на чл.139,ал.5 ЗДвП-незаплатена винетна такса. Настоява се, че още с подаване на жалбата срещу наказателното постановление е представено копие на винетен стикер, с валидност от 31.08.15г., което означава, че  винетната такса е заплатена.По това доказателство съдът не се е произнесъл, което е довело до неправилният му извод,че визираното нарушение е извършено. Иска се отмяна на оспорваното решение и наказателно постановление,а в условия на евентуалност,квалифицирането на случая като маловажен.В съдебно заседание жалбата се поддържа лично от касатора.

          Ответникът,редовно призован,не се представлява и не изразява становище по жалбата. 

          Становището на окръжния прокурор е за основателност на жалбата, като излага аргументи,че случаят може да се определи като маловажен. 

          Административният съд, като прецени събраните по делото доказателства и възраженията в касационната жалба, направи следните изводи:

          Касационната жалба е подадена в законния срок от лице, участвало във въззивното производство, решението по което е неблагоприятно за него, поради което същата е допустима.

             Разгледана по същество, в рамките на предявените касационни основания, съобразно правилото на чл. 218, ал.1 от АПК, настоящият състав счита жалбата за неоснователна по следните съображения:

          За да потвърди наказателното постановление районният съд е приел, че АУАН и НП са издадени при спазване на процесуалните правила.Спазени са всички срокове и процедури, изискуеми от разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Обосновано и законосъобразно наказващият орган е ангажирал административнонаказателната отговорност на санкционирания по чл.179,ал.3,т. 4 от ЗДвП.Съдът е коментирал размера на  наказанието,определен в предвидения от закона,поради което не подлежи на преразглеждане. Изложил е и съображения защо счита,че случаят не може да бъде квалифициран като маловажен.

          Настоящият състав напълно възприема направените изводи от въззивния съд.

          Неоснователно е възражението,че съдът не е коментирал представеното като доказателство копие на винетен стикер. Точно и ясно съдът е мотивирал, защо това възражение е неоснователно. Касационната инстанция също прецени, че представеното във въззивната инстанция доказателство-копие на винетен стикер, не се противопоставя по категоричен начин на описаната в акта и НП фактическа обстановка. Вярно е,че винетката е седмична и включва 31.08.2015г., датата ,на която е извършена проверката, но също така е вярно,че от това копие не може по безспорен начин да се установи часът на закупуването й - не е представен касов бон, от който това може да се установи.Проверката е извършена 31.08.2015г. около 09.20 часа, а винетката може да бъде закупена преди,или след този час. Отделно от това, правилно решаващият съд се е позовал на разпоредбата на чл.189,ал.2 от ЗДвП. Като редовно съставен и предявен, актът се ползва с доказателствена сила за констатациите в него, до доказване на противното, което не е сторено. Актът е подписан от санкционирания без забележки, като той саморъчно е написал,че няма възражения. Представяне на цитираното доказателство едва в съдебната фаза, не може да се противопостави на описаното в акта и постановлението.

          Решаващият съд е преценил внимателно всички доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност и е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона. Вътрешното убеждение на съда е формирано при условията на непосредственост, след като са събрани и проверени при условията на НПК всички възможни и необходими доказателства, свързани с предпоставките за възникване на административно наказателната отговорност на нарушителя.Това, че след преценка на доказателствата са направени едни, а не други изводи, без да са изопачени доказателствата и без да се е стигнало до логично противоречие в обосновката, не може да се направи извод в смисъл, че решението е незаконосъобразно.

             Описанието на самото деяние както в акта,така и в постановлението е точно и ясно.Нарушителят е подписал акта без възражения и не е депозирал след това писмени такива.Касационният състав счита,че в случая  АУАН е съставен от компетентен орган, съобразно нормите на ЗАНН и ЗДвП.С оглед разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП,същият се ползва с доказателствена сила до доказване на противното.Констатациите в акта не са опровергани от жалбоподателя с годни доказателствени средства.Фактът, че наказаното лице ги е оспорило не е достатъчен, за да се приеме, че те са оборени. От събраните доказателства в производството пред съда не може да се направи извод,че фактическата обстановка описана в акта не отговаря на действителната. След като презумптивната доказателствена сила на АУАН не е оборена в производството пред съда, следва да се приеме, че действителните факти по спора са такива,каквито са установени от контролните органи в хода на административнонаказателното производство. 

             Законосъобразно решаващият съд е приел, че липсват съществени нарушения на процесуалните правила в хода на административнонаказателното производство.Правилна е и преценката му,че не са налице условия случаят да се определи като маловажен.

           Оспорваното решение е правилно и законосъобразно , постановено в съответствие с процесуалния и материалния закон, поради което същото следва да бъде потвърдено.

             Предвид гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И

 

             ОСТАВЯ В СИЛА решение № 266 от 26.05.2016г., постановено по н.а.х.д. № 302/2016 г. на Районен съд гр. Добрич.

             РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

       

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                ЧЛЕНОВЕ: