Р  Е Ш Е Н И Е

316

гр.Добрич, 07.10.2016 год.

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

          Добричкият  административен съд, в публично съдебно  заседание на осми септември две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МИЛЕНА  ГЕОРГИЕВА

при участието на секретаря М.М., като разгледа докладваното от  съдия Милена Георгиева адм. дело № 364 по описа на съда за 2016 год. за да се произнесе,  взе предвид следното:         

          Производството е по реда на чл.145 и следващите от АПК.

          Образувано е по жалба от Ю.Г.И.-***, срещу мълчалив отказ на Кмета на община Каварна, по негова молба вх.№ ЛС-01-517/01.06.2016г., да отмени Заповед №355/25.06.2012г. и Заповед № 719/05.12.2012г., с които е бил временно отстранен от работа като Гл.архитект. Твърди, че кметът дължи издаване на административен акт по неговата молба,тъй като условията за отстраняването му от работа са отпаднали, но към този момент в общинската администрация е назначен служител,който изпълнява функциите на  Гл.архитект.Това е пречка да се яви на работа,без да му е разпоредено по съответния ред,тъй като общината може да има само един Гл. архитект. Иска съдът да отмени мълчаливия отказ.В съдебно заседание жалбата се поддържа лично от арх.И.. Представя писмена защита.

          Ответникът депозира писмено становище,в което оспорва жалбата.В с.з. се представлява от юрисконсулт М. Г..Твърди,че след отпадане на основанието за временното отстраняване, жалбоподателят е следвало да се яви на работното си място и да осъществява в рамките на работния си ден своите трудови функции.Настоява,че не е бил възпрепятстван да изпълнява функциите си.

          Добричкият административен съд,като взе предвид становищата на страните и  прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа  и правна страна :                 

          Със Заповед № 355/25.06.2012г., на основание чл.100,ал.2 от ЗДСл., Кметът на община Каварна е отстранил временно от работа Ю.Г.И. на длъжност “Главен архитект” на община Каварна до приключване на образуваното срещу него наказателно производство и наложена  срещу него мярка за процесуална принуда по реда на чл.69,ал.2  НК.В заповедта е посочено, че на основание чл.100,ал.3 от ЗДСл, държавният служител няма да получава заплата за времето,през което е отстранен.

          С присъда № 66/14.07.2015г., влязла в сила на 28.01.2016г. , Ю.И. е освободен от наказателна отговорност,като му е наложено административно наказание глоба и е оправдан по първоначално повдигнатото обвинение по чл. 283, във  връзка с чл.20,ал.2 от НК.

          След  влизане в сила на присъдата,И. подава до Кмета на общината молба вх.№ ЛС-01-517/01.06.2016г., с която иска да бъдат отменени Заповед №355/25.06.2012г. и Заповед № 719/05.12.2012г.,с които е бил временно отстранен от работа като Гл.архитект. Към датата на подаване на молбата, основанието за временното  отстраняване на И. от работа е отпаднало, а служебното правоотношение не е прекратено. То съществува формално,макар и да не поражда целените с него резултати-служителят да изпълнява своите задължения, а ответникът да му изплаща заплата, което продължава от юни 2012г. до януари 2016г.За да се възстанови фактическото служебно правоотношение, Кметът е длъжен да се разпореди с административен акт.С бездействието си да се  произнесе по молбата на И.,Кметът е формирал мълчалив отказ, който засяга правата на жалбоподателя,подлежи на съдебен контрол и е оспорен в срока по чл.149,ал.2 от АПК.

          С оглед изложеното,жалбата е допустима, а възраженията на ответника в тази насока са неоснователни. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.         

          Заповед № 355/25.06.2012г.,с която Кметът на община Каварна е отстранил временно от работа Ю.  И. на длъжност “Главен архитект” на община Каварна до приключване на образуваното срещу него наказателно производство,  не е била оспорена по съдебен ред и е влязла в сила, като е възпроизвела неблагоприятното си за жалбоподателя действие.За да спре да осъществява действието си, при наличие на условията за това,оправдателна присъда, то правното положение между  държавния служител и органа по назначаването, следва да бъде възстановено такова,каквото е било преди нейното издаване. За целта обаче, Кметът следва да се произнесе с друг административен акт, а не да отмени оспорваната заповед,тъй като не са налице условията на чл.99 от АПК. Съгласно нормата, влязъл в сила индивидуален административен акт, който не е бил оспорен пред съда, може да бъде отменен или изменен от непосредствено по-горестоящия административен орган, а ако актът не е подлежал на оспорване по административен ред - от органа, който го е издал, само при наличието на основанията, посочени в цитираната разпоредба и при искане, направено в указаните в чл.102 от АПК срокове. В случая не е налице такова искане, но дори и да се приеме,че искането на жалбоподателя за отмяна на заповедта е такова,за възобновяване на производството по издаването й, то не са налице изчерпателно изброените в чл.99, т.2-7 от АПК основания.Ето защо,съдът счита,че отказа на Кмета на община Каварна по молба вх.№ ЛС-01-517/01.06.2016г. на Ю.Г.И. е законосъобразен и следва да бъде оставен в сила,а жалбата да бъде оставена без уважение.

          Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ю.Г.И.-***, срещу мълчалив отказ на Кмета на община Каварна, по негова молба вх.№ ЛС-01-517/01.06.2016 год.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: