Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ………………/01.11.2016г., гр.Добрич

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно заседание на трети октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ :   СИЛВИЯ САНДЕВА

           

           При участието на секретаря И.Д. разгледа  докладваното от председателя адм.д. № 351/2016г. по описа на ДАС и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

           Производството по делото е по чл.145 и сл. от АПК, във вр.чл.172, ал.5 от ЗДвП и е образувано след изпращането му по компетентност на Административен съд – Добрич с определение № 8357/06.07.2016г. по адм. дело № 7610/2016г. по описа на ВАС на РБ.

Със заповед за налагане на ПАМ № 16-1099-000094/29.03.2016г. ВНД Началник на сектор “ПП” към ОД на МВР - Силистра е наложил на Б.Г.Р. ЕГН ********** *** принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от шест месеца. Недоволна от заповедта е останала жалбоподателката, която я е оспорила с оплаквания за нейната неправилност и незаконосъобразност. В жалбата се излагат доводи за липса на фактически и правни мотиви за издаване на заповедта, като се иска същата да бъде отменена.

            Ответникът по жалбата не изразява становище по нея.

Добричкият административен съд, като взе предвид становищата на страните и след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа  и правна страна.

Жалбата, като подадена в срок, от легитимирано лице, срещу годен за обжалване индивидуален административен акт, е процесуално допустима. Фактът, че в хода на съдебното производство е изтекъл срокът на действие на принудителната административна мярка не означава, че е отпаднал правният интерес от обжалване на заповедта, тъй като при една евентуална отмяна на заповедта жалбоподателката би могла да претендира обезщетение за вреди по реда на чл.203 и сл. от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Със заповед № 16-1099-000094/29.03.2016г. ВНД Началник на сектор “ПП” към ОД на МВР - Силистра е наложил на Б.Г.Р. ЕГН ********** *** принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач до решаване на въпроса за отговорността. Като правно основание за издаване на заповедта е посочена разпоредбата на чл.171, т.1, б. “б” от ЗДвП, във вр. чл.22 от ЗАНН, а като фактическо основание - обстоятелствата, отразени в акт за установяване на административно нарушение № Г279915/19.03.2016г., съставен от мл.автоконтрольор към ОД на МВР – Силистра, сектор “ПП” – Силистра. С акта е констатирано, че на 19.03.2016г. около 22, 00 часа в гр.Силистра на ул. “Никола Йонков Вапцаров” до дом № 65 жалбоподателката управлява лек автомобил марка Мерцедес С 200 с ДК № СС5557СА, като при извършване на полицейска проверка осуетява (отказва) проверка за наличие на алкохол с алкотест Дрегер 75 + С, фабр.ARDN 0003, като не вкарва достатъчно въздух в сондата на уреда, с което виновно е нарушила чл.174, ал.3 от ЗДвП. С акта е констатирано още, че жалбоподателката не изпълнява указанията на служителя за контрол и напуска мястото на проверка, като не носи СУМПС и контролен талон към СУМПС. Актът е връчен на жалбоподателката при условията на отказ, удостоверен с подписа на един свидетел, като липсват подадени възражения срещу него в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на акта е издадено и наказателно постановление № 16-1099-000280/04.04.2016г. на ВНД Началник сектор “ПП” при ОД на МВР – Силистра, с което на Р. за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца. Оспорената заповед е връчена на жалбоподателката на 16.05.2016г., като едновременно с това са й отнети СУМПС и КТ към СУМПС съгласно писмо с изх.№ 342Р-3574/30.03.2016г. на Началника на сектор “ПП” при ОД на МВР – Силистра.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът намира от правно страна следното :

Обжалваната заповед е издадена от компетентно длъжностно лице по смисъла на чл.172, ал.1 от ЗДвП в кръга на предоставените му правомощия съгласно приложените по делото заповед № УРИ-342з-87 от 26.01.2015г. на Директора на ОД на МВР – Силистра и заповед № 8121з-48/16.01.2015г. на Министъра на вътрешните работи. Същата е фактически и правно мотивирана и отговаря на изискванията за форма. В нея е посочено, че се издава въз основа на съставения срещу жалбоподателката акт за установяване на административно нарушение, като са описани и установените с акта фактически обстоятелства. Изрично са цитирани и приложимите законови разпоредби, регламентиращи условията за налагане на ПАМ - чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП във вр. чл.22 от ЗАНН, във вр. чл.174, ал.3 от ЗДвП. Действително в заповедта е вписан чл.171, т.1, б. “б”, без да е посочено от кой закон е тази разпоредба, но това е пропуск в изписването, който е несъществен и не се отразява на законосъобразността на обжалвания акт. От обстоятелствената част на заповедта е видно, че принудителната административна мярка се налага на жалбоподателката за това, че отказва да бъде проверена с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, като не вкарва достатъчно въздух в сондата на уреда, които обстоятелства се включват във фактическия състав на разпоредбата на чл. 171, т.1, б.”б” от ЗДвП и не пораждат никакви съмнения относно правното основание за издаване на заповедта.

При издаване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и материалния закон. Предпоставка за издаването на заповед на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП е извършено от водача на моторното превозно средство административно нарушение, което се установява с акт за административно нарушение (АУАН), съставен от компетентните длъжностни лица. Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон се ползват с доказателствена сила до доказване на противното. Актът, въз основа на който е издадена процесната заповед, е съставен от компетентно длъжностно лице, в присъствието на свидетел, при спазване на задължителните правила за съдържание и форма, и е редовно предявен при условията на отказ, съгласно разпоредбата на чл.43, ал.2 от ЗАНН, поради което доказателствената тежест за опровергаването му е на жалбоподателката. Р. е оспорила констатациите в акта, но не е оспорила както това, че при направения от нея първи и единствен опит да даде проба за алкохол уредът не е отчел резултат, тъй като не е вкарала достатъчно въздух в алкомера, така и това, че след този неуспешен опит тя е напуснала мястото на проверката. Твърдението, че известно време след това жалбоподателката се е завърнала на мястото на проверката и е поискала да бъде изпробвана с техническо средство не само не е подкрепено с доказателства по делото, но и не опровергава констатациите в акта, че към момента на спирането й за проверка от контролния орган тя е отказала да бъде проверена с техническо средство за установяване на употребата на алкохол. В хода на съдебното производство жалбоподателката не е ангажирала доказателства, от които да се направи обоснован извод, че фактическата обстановка в акта не отговаря на обективната истина. Формалното оспорване на съдържанието на акта не е достатъчно, за да се приеме, че презумпцията за истинност на отразените в него факти и обстоятелства е оборена, поради което те се считат за верни по силата на чл.189, ал.2 от ЗДвП.

С нормата на чл.171, т.1, б. “б” от ЗДвП е предвидена възможност да се наложи принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на водач на МПС, който отказва да бъде проверен с техническо средство или даде кръв за медицинско изследване - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца. След като презумптивната доказателствена сила на акта не е оборена, то правилно и законосъобразно Началникът на сектор “ПП” при ОД на МВР - Силистра е приел, че е осъществен фактическият състав на посочената правна норма – отказ за проверка с техническо средство за употреба на алкохол. Описаните в акта фактически обстоятелства за извършено административно нарушение по ЗДвП съставляват едновременно и фактически обстоятелства за издаване на обжалваната заповед. В този смисъл актът е част от административната преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и съдържа фактическите обстоятелства на заповедта по смисъла на чл. 59, ал.2, т. 4 от АПК. След като те не са опровергани по надлежния ред, установеното с тях административно нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП се счита за доказано, поради което правилно и обосновано Началникът на сектор “ПП” при ОД на МВР – Силистра е издал оспорената заповед. Неоснователно е възражението на жалбоподателката, че от текста на заповедта не става ясно за какво точно нарушение й е наложена процесната административна мярка, защото административният орган е възпроизвел в цялост съдържанието на чл.174, ал. 3 от ЗДвП, без да конкретизира коя от двете хипотези на този текст е налице – отказ да бъде изпробвана с техническо средство или отказ да даде кръв за медицинско изследване. Фактическите обстоятелства в заповедта сочат недвусмислено за какъв вид нарушение е наложена принудителната мярка на жалбоподателката и това е отказ да бъде извършена проверка с техническо средство, поради което не е налице спор относно действителната воля на административния орган.

Не може да се сподели доводът на жалбоподателката, че в акта липсва обосновка на обстоятелствата, налагащи прилагането на ПАМ, защото разпоредбата на чл.171 от ЗДвП не въвежда задължение за администрацията във всички изброени случаи да налага предвидените ПАМ, а само когато това е необходимо за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения. От редакцията на чл.171, т.1, б.”б.” от ЗДвП е видно, че органът действа при условията на обвързана компетентност, което означава, че при установяване на фактическите основания, визирани в хипотезиса на правната норма, същият няма право на избор или свободна преценка дали да наложи ПАМ или не, а е длъжен да издаде административен акт с указаното от закона съдържание. Това следва и от естеството на принудителните мерки, чиято основна и непосредствена задача е да пресекат продължаването и довършването на конкретното закононарушение и да предотвратят извършването на друго с възможни по-сериозни последици. Преценката кога и какви мерки да бъдат наложени е направена от самия законодател, който е приел, че се касае за особено тежки нарушения с висока обществена опасност на деянието и дееца, които неминуемо застрашават безопасността на движението по пътищата, поради което изискват прилагането на по-строги мерки на държавна принуда. Ето защо, административният орган не само не е бил длъжен да излага мотиви за необходимостта от налагането на  процесната мярка, но не е имал и правната възможност за това.  

Предвидената в чл.171, т.1, б. “б” от ЗДвП ПАМ се прилага под прекратително условие – “до решаване на въпроса за отговорността на водача на МПС, но за не повече от 6 месеца”. Действително в заповедта не е посочен конкретен срок на действие на ПАМ, но това не е съществено закононарушение. При произнасянето на компетентния орган относно осъществяването на административната или наказателната отговорност на водача или след изтичане на нормативноопределения срок ПАМ следва да се счита за отпаднала с оглед настъпването на прекратителното условие, с което е обвързано действието й. В този смисъл нормата на чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП е императивна и следва да се приложи по отношение на срока на действие на мярката.

 С оглед на изложените съображения административният съд намира, че не са налице основания за отмяна на обжалваната заповед. Тя е издадена от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и разпоредбите на материалния закон, както и в съответствие с целта на закона, поради което жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Страните не са претендирали разноски по делото, поради което и съдът не се произнася по дължимостта им.  

           Водим от изложеното, както и на основание чл.172, ал.2 от АПК съдът

 

                                                   Р   Е   Ш   И  :

 

           ОТХВЪРЛЯ оспорването на Б.Г.Р. ЕГН ********** *** срещу заповед за налагане на ПАМ № 16-1099-000094/29.03.2016г. ВНД Началник на сектор “ПП” към ОД на МВР - Силистра, с която на основание чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП й е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от шест месеца.  

           РЕШЕНИЕТО може да се оспорва с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                  Административен съдия: