Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ……./ 24.10.2016г., град Добрич

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

                                                                                                  

Добрички административен съд,  в публично заседание на двадесет и седми септември, две хиляди и шестнадесета година, Втори касационен състав:

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дарина Витанова 

                                                                                                                     ЧЛЕНОВЕ:   Силвия Сандева                                  

                                                                                                                                             Нели Каменска

при участието на секретаря, И.Д. и прокурора при Окръжна прокуратура гр.Добрич, Свилена Костова, разгледа докладваното от съдия Н.Каменска к.адм.д.№ 341 по описа на съда за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Глава ХІІ от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по касационна жалба на Сектор “Пътна полиция” при ОД на МВР –Добрич, представляван от Жулиян Минев – началник срещу решение № 276/31.05.2016г., постановено по нахд № 243/2016г. по описа на РС гр.Добрич, с което е отменено наказателно постановление № 16-0851-000064 от 03.02.2016г., с което на А.Х.А. *** за нарушение по чл.174, ал.3 от Закона за движение по пътищата е наложено административно наказание глоба в размер на 2 000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.

            Касаторът, Сектор “Пътна полиция”- Добрич, не е съгласен с решението на съда. Счита същото за неправилно, постановено при неправилно приложение на закона и в противоречие със събраните по делото доказателства. В касационната жалба е изразено становище, че нарушението е безспорно установено и правилно е била ангажирана отговорността на водача на МПС. Касаторът се позовава се на нормата на чл.189, ал.2 от Закона за движение по пътищата и твърди, че актът за установяване на административно нарушение е редовно съставен, поради което се ползва с доказателствена сила. Моли решението на въззивния съд да бъде отменено, като вместо него се постанови друго, с което наказателното постановление да бъде потвърдено.

            Ответникът, А.Х.А., редовно призован, не изразява становище по жалбата, не се явява в съдебно заседание.

Прокурорът при Окръжна прокуратура гр.Добрич дава заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че решението на районния съд е неправилно и незаконосъобразно, тъй като е безспорно установено извършеното нарушение.

            Административен съд гр.Добрич,  втори касационен състав като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, в рамките на наведените касационни основания, намира за установено следното:

            Касационната жалба е подадена в срока по чл.63, ал.1 от ЗАНН, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване на решението, като неизгодно за нея и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е основателна.

            С отмененото от Районен съд Добрич наказателно постановление № 16-0851-000064 от 03.02.2016г. на началника на Сектор “Пътна полиция” към ОД на МВР гр.Добрич, ответникът, А.Х.А. с ЕГН ********** ***, е наказан за това, че на 16.01.2016г., около 17,00 часа, на път Втори клас № 97, на около 300 м. след кръстовището с ул.”Христо Ботев”, в близост до бензиностанция “Химойл”,  в посока-кръгово за гр.Балчик, като водач на лек автомобил “Пежо Партнер”, с рег. № ТХ 6738ХМ, отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство “Дрегер 7510” за употреба на алкохол и не изпълнява предписанието за медицинско изследване на кръвта му, за което му е издаден талон № 0412958/25.06.2015г. Гореописаните деяния са определени в съставения в момента на проверката АУАН като нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП. Актосъставителят е вписал също, че водачът е във видимо нетрезво състояние, има силен мирис на алкохол в дъха и е с несигурна походка /залита/. Ответникът е вписал следното възражение в акта, че не знае улица “Христо Ботев”, не е отказал проба и трето неясно възражение, което не се разчита.

            В момента на проверката, т.е. на 16.01.2016г. в 17,30 часа е получил лично издадения му Талон за медицинско изследване № 0412958, видно от представения подписан от него екземпляр по делото, който е подписал.

Въз основа на така съставения акт и при липса на данни за извършено медицинско изследване, на 03.02.2016г. началникът на Сектор “ПП” –Добрич е издал оспореното пред въззивния съд наказателно постановление, с което на основание чл.174, ал.3 от ЗДвП, е наложил на А.Х.А. административните наказания “глоба” от 2 000 лв. и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца.

            За да отмени наказателното постановление районният съд е изложил мотиви за недоказване на обвинението, че водачът е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за употреба на алкохол. От показанията на разпитаните от въззивния съд свидетели се установявало, че водачът пет пъти е опитал да даде проба с техническото средство, но същите се оказали некачествени. Въззивният съд е приел за установено, че водачът не е дал и кръвна проба по издадения талон за медицинско изследване, но е счел, че наказващият орган е допуснал съществено процесуално нарушение като е квалифицирал деянието само по първото предложение на чл.174, ал.3 от ЗДвП, т.е. само като отказ да бъде извършена проверка с техническо средство. Освен това съдът е констатирал, че нито в АУАН, нито в НП бил посочен инвентарният номер на техническото средство, т.е. то не било индивидуализирано, за да може впоследствие да се установи неговата годност. Тези съображения са мотивирали съда да приеме, че наказателното постановление е незаконосъобразно и да го отмени.

            Настоящият състав на Административен съд гр.Добрич намира, че решението на въззивния съд е постановено в нарушение на материалния закон, тъй като безспорно установените по делото факти са неправилно подведени под хипотезата на чл.174, ал.3 от Закона за движение по пътищата.

            Видно от съдържанието на наказателното постановление неправилна е констатацията на въззивния съд, че наказващият орган е визирал извършването само на първото деяние, обявено за наказуемо от чл.174, ал.3 от ЗДвП, т.е. отказа на водача да бъде изпробван с техническо средство “Дрегер 7510”. В мотивите на НП е посочено, че има издаден талон за медицинско изследване № 0412958 и че водачът “не е изпълнил предписанието за медицинско изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му.”  Затова неправилен е извода на съда, че е налице несъответствие между описаното от фактическа страна деяние и правната му квалификация.

            Не се споделят изводите на въззивния съд, че водачът не е отказал да бъде изпробван с техническо средство, а недействителната проба може да се дължи на неизправност на техническото средство. Настоящият състав намира, че когато изпробването с техническото средство се извършва не по установения начин от лицето, то представлява отказ да бъде изпробвано, както правилно са приели и полицейските служители.  Но дори и да се приеме, че пробата с техническото средство е недействителна, поради неизправност на същото, тъй като съдът не е имал възможност да провери годността му, поради неиндивидуализирането му с инвентарен номер от актосъставителя, то на нарушителя правилно и в съответствие с разпоредбата на чл. 2, ал.1 изр.първо от Наредба № 30/2001г. е бил издаден талон за медицинско изследване. След като по делото не се спори, че водачът, за който има съмнения, че е употребил алкохол, не се е явил в болнично заведение, за да му бъде взета кръвна проба, правилно наказващият орган е ангажирал отговорността по реда на чл.174, ал.3, т.е. има извършено нарушение по тази санкционна разпоредба.

Съгласно чл.174, ал.3 от Закона за движение по пътищата, водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или упойващи вещества или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от 2 години и глоба 2000 лв.

Посочването от наказващия орган и на двете хипотези на закона в издаденото НП не представлява нарушение, ограничаващо правото на защита на водача, в каквато насока са част от възраженията, тъй като независимо кое от предвидените в закона изпълнителни деяния е извършено - отказ от изпробване с техническо средство или неизпълнение на предписание за медицинско изследване – винаги се осъществява нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, за което е ангажирана и отговорността на водача в случая.

Що се отнася до мотива на съда, че не е индивидуализирано техническото средство, за да бъде проверена неговата годност, което е едно от основанията на съда да отмени НП, това становище не се споделя от касационния съд. Годността на техническото средство би била правнозначим факт в случай на осъществена проверка с него, но не и в настоящия случай, в който не са налице данни от извършена проверка с въпросното техническо средство. Ако такива бяха налице, водачът вероятно би понесъл отговорността за извършено деяние, обявено за наказуемо от друга санкционна разпоредба, тази на чл.174, ал.1 от ЗДвП.

По горните съображения административният съд счита, че решението на съда следва да бъде отменено, като се постанови друго, с което се потвърди издаденото наказателно постановление.

При извършване на служебна проверка настоящата инстанция не установи в хода на административно-наказателното производство да са допуснати съществени процесуални нарушения на административно-производствените правила по ЗАНН. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от компетентни длъжностни лица, в сроковете по чл.34 от ЗАНН. Актът е съставен в момента на проверката, съдържа реквизитите по чл.42 от ЗАНН, подписан е от актосъставителя и двама свидетели, предявен е на нарушителя, който също го е подписал е  вписал възраженията си, т.е. редовен е от външна страна. Наказателното постановление съдържа дата, място, пълно описание на извършените деяния. Последните правилно са квалифицирани по чл.174, ал.3 от Закона за движение по пътищата. Наказанията са определи от наказващия орган във вида и размера, фиксирани в нормата на чл.174, ал.3 от ЗДвП и не могат да бъдат намалявани с оглед забраната по чл.27, ал.5 от ЗАНН.

Деянията, обявени за наказуеми от чл.174, ал.3 от ЗДвП,  са с особено висока степен на обществена опасност, поради което не подлежат на преценката за маловажност по чл.28, б.”а” от ЗАНН.

Водим от горното, Административен съд – Добрич, ІІ-ри касационен състав

 

                                 Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ решение № 276/31.05.2016г., постановено по нахд № 243/2016г. по описа на Районен съд гр.Добрич, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 16-0851-000064 от 03.02.2016г., издадено от началника на Сектор “Пътна полиция” при ОД на МВР-Добрич, с което на А.Х.А. с ЕГН ********** ***,  за нарушение по чл.174, ал.3 от Закона за движение по пътищата, са наложени административни наказания “глоба” в размер на 2 000 лв. и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца.

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                            ЧЛЕНОВЕ:

 

                                                                           1……………………………..

 

 

                                                                           2……………………………..