Р      Е      Ш      Е      Н      И      Е

 

№ 189

гр. Добрич, 15. 05. 2017 год.

 

 

 

Административен съд-Добрич, I-ви състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и пети април две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ : Д. Витанова

 

при секретаря В.С. и с участието на прокурора ………………… изслуша докладваното от съдията Д. Витанова АД № 336/ 2016 год., и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 118, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване.

Образувано е  по жалба на А.А.А., ЕГН ********** *** чрез адв. Ю. Г., редовно упълномощен, против решение № 9/ 26. 05. 2016 год. год. на Директора на ТП на НОИ-Добрич, с което е отхвърлена жалбата му срещу разпореждане № **********/ 24. 03. 2016 год. на Ръководител “ПО” при ТП на НОИ-Добрич, с което е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по § 4, ал. 1 и ал. 3 от ПЗР на КСО.

В жалбата се сочи, че решението на Директора на ТП на НОИ Добрич, с което е потвърдено разпореждане № **********/ 24. 03. 2016 год. на Ръководител “ПО” при ТП на НОИ-Добрич е неправилно. Административният орган не е категоризирал като първа категория труд стажът на жалбоподателя през периода от 2. 05. 2005 год. до 11. 03. 2015 год., през който период същият е заемал длъжността “Механик участък шахти и извоз” в “*****” АД. Твърди, че дори не му е връчвана  заповед, с която да е преназначен на тази длъжност. Дори и да се приеме, че е заемал длъжността, през целия период на упражняването й е работил под земята в подземен рудник. Сочи, че съгласно чл. 1, т. 1 от Наредбата за категоризиране труда при пенсиониране /НКТП/ от първа категория при пенсиониране е трудът на “работници, инженерно-технически специалисти и ръководни служители до ръководител участък включително”. В същия смисъл е и чл. 8, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Инструкция № 13/ 31. 10. 2000 год. за прилагане на НКТП. Сочи че през целия горепосочен период е осигуряван от работодателя си  за първа категория труд, като са внасяни осигуровки за първа категория труд, обстоятелство, което не е отчетено като грешка от органите, контролиращи внасянето на осигурителните вноски. В заседание по същество и в писмена защита доразвива тезата си, че заеманата от жалбоподателя длъжност “Механик участък шахти и извоз” попада в хипотезата на чл. 1, т. 1 от НКТП, съгласно която трудът на работници, инженерно-технически специалисти и ръководители, подчинени на ръководител участък е от първа категория труд. Като аргументи на тезата си сочи заповед № 62/ 26. 04. 2005 год., допълнително споразумение № 133/ 1. 10. 2007 год. и декларация за трудова злополука вх. № 437/ 6. 02. 2008 год. Претендира се отмяна на атакуваното решение и потвърденото с него разпореждане. Претендира присъждане на направените разноски по делото.

Ответната страна оспорва подадената жалба като изразява становище, че решението на Директора на ТП на НОИ-Добрич е правилно и законосъобразно и моли същото да бъде потвърдено по съображенията, подробно изложени в него. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Счита, че по делото не е доказано, че трудът на жалбоподателя през спорния период е труд от първа категория, тъй като не са събрани доказателства, че най-малко половината от законоустановената продължителност на работното време на жалбоподателя е положено под земята. Положен труд под земята преимуществено има за годините 2007 и 2009, но дори и да се приеме, че трудът  през тези години е първа категория труд, то жалбоподателят отново няма да отговаря на условията за категоризиране, тъй като няма необходимия минимум от 10 години при условията на първа категория труд.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните поотделно и в тяхната съвкупност и взаимна връзка, намира за установено от фактическа страна следното:

 Началото на административното производство е сложено със заявление вх. № 2113-24-976/ 27. 11. 2015 год., с което е поискано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст. С писмо изх. № 2113-24-976#6/ 22. 12. 2015 год. на Сектор “ОП” при ТП на НОИ-Добрич до отдел “КПК” при ТП на НОИ-Добрич е поискано уточняване на категорията труд на А.А.А. за периода 1. 03. 2001 год.-11. 03. 2015 год., тъй като има различия в категорията труд по трудова книжка и “РОЛ”. Във връзка с това искане е извършена проверка при осигурителя “*****” ЕАД, резултатите от която са обективирани в констативен протокол № КП-5-24-00103098/ 27. 01. 2016 год. В протокола е посочено, че А.А.А. сключва трудов договор с осигурителя “*****” ЕАД на 1. 03. 2001 год. Длъжността според трудовото споразумение е “електромеханошлосер”, категоризиран по чл. 1, т. 1 от НКТП и Инструкция № 13/ 31. 10. 2000 год., по чл. 8, ал. 2, т. 1, като първа категория труд. Становището на контролния орган по осигуряването, издал констативния протокол е, че този стаж следва да бъде зачетен от първа категория труд. В констативния протокол е посочено, че със заповед за преназначаване /допълнително споразумение/ № 198, считано от 2. 05. 2005 год. А.А.А. заема длъжност и започва да упражнява труд като “механик участък шахти и извоз”, която попада под чл. 2, ал. 1, т. 1 от НКТП и чл. 9, ал. 2 от Инструкция № 13/ 31. 10. 2000 год., който труд следва да се категоризира като втора категория труд. Лицето е заемало тази длъжност до 11. 03. 2015 год., когато трудовият му договор е прекратен В протокола е посочено, че за периода 2. 05. 2005 год.-1. 12. 2013 год. лицето е осигурявано от осигурителя за първа категория труд и едва от 1. 12. 2013 год. осигуряването е променено от осигурителя на втора категория труд. Издадено е разпореждане № **********/ 24. 03. 2016 год., с което е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст на осн.§ 4, ал. 3 от ПЗР на КСО по условията на първа категория труд, тъй като лицето няма 10 години осигурителен стаж от първа категория труд, положен при условията на чл. 104, ал. 3 към датата на заявлението-27. 11. 2015 год., а има 6 год. 7 м. и 17 дни. Със същото разпореждане е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст на осн.§ 4, ал. 1 от ПЗР на КСО по условията на първа категория труд, тъй като лицето няма 10 години осигурителен стаж от първа категория труд към датата на заявлението-27.11. 2015 год. и няма 52 години и 8 месеца, а е на 45 години 3 м. и 00 дни и няма 100 точки, а има 90 години 10 м. 02 дни. Разпореждането е обжалвано редовно пред Директора на ТП на НОИ-Добрич. С решение № 9/ 26. 05. 2016 год. жалбата е отхвърлена. В решението са изложени мотиви, че при извършената проверка при осигурителя старши инспекторът е установил от разчетно-платежните ведомости, формите за явявания и отсъствия, дневниците за влизания и излизания от мината, участия в технически комисии и други документи, изследвани при извършената проверка, че трудът за периода 2. 05. 2005 год.-10. 03. 2015 год.-датата на прекратяване на трудовото правоотношение, се причислява към отдели “Механичен”, “Вентилация”, “Технически и качествен контрол” и следва да бъде категоризиран от втора категория труд по чл. 2, ал. 1, т. 1 от НКТП. За изясняване на фактическата обстановка по делото е назначена съдебно-икономическа експертиза, която да даде отговор на въпроса към коя категория персонал за периода 2. 05. 2005 год.-30. 11. 2013 год. се включва длъжността “Механик участък шахти и извоз”. В заключението си /л. 982 от делото/ вещото лице сочи, че по допълнително споразумение № 198/ 2.05. 2005 год. е посочен код по НКП 3115. При разпита му в съдебно заседание, проведено на 14. 03. 2017 год. /л. 992-л. 994 от делото/ вещото лице сочи, че първичния документ, въз основа на който се определя кода на длъжността по НКП е трудовия договор, а длъжността на жалбоподателя, посочена в трудовия договор с код 3115 попада в категория ръководен персонал. Експертизата е приета без възражения от страните. Поради факта, че представената по делото длъжностна характеристика /л. 800 от делото/ не е подписана от жалбоподателя и с цел изясняване специфичните условия на труд на трудовата функция “Механик участък шахти и извоз” и характера на тази функция, с определение на съда от съдебно заседание, проведено на 6. 12. 2016 год. са допуснати гласни доказателства.Свидетелят ***** в показанията си сочи, че е работил заедно с жалбоподателя от 1992 год. до 8. 07. 2009 год., когато е напуснал рудника. Работата на жалбоподателя като “механик шахти и извоз  се е състояла в обслужване на шахтите на мината и е била свързана с ежедневен профилактичен преглед в часовете от 6.30 ч. до 8. 00 ч. Извън този ежедневен профилактичен преглед при повреда на шахтите е следвало жалбоподателят като “механик шахти и извоз” да извършва ремонти на съоръженията. Свидетелят сочи, че при ежедневните профилактични прегледи на мината слизанията в нея не са се отбелязвали в дневниците за влизания и излизания в мината. Сочи, че времето, през което жалбоподателят е прекарвал в мината заемало около 90-95% от дневното му работно време. Свидетелят *****, заемащ длъжността “мениджър шахти” в мина Оброчище от началото на октомври 2010 год. в показанията си сочи, че е бил пряк началник на жалбоподателя. Сочи, че работата му като механик шахти се е състояла в поддръжка на подемните съоръжения на рудника и на всички машини и съоръжения с вертикалния извоз на рудата. В показанията си сочи, че всяко слизане в мината, независимо дали се осъществява от работническия или ръководния персонал се отразява в регистрационна книга. Сочи, че жалбоподателят  не е бил длъжен да изкарва пълна смяна под земята. Следвало е да слезе, да провери съоръженията и ако всичко е нормално, да излезе. Няма определени часове на престой под земята. Като механик шахти е следвало да извършва ежедневни, седмични и месечни проверки на съоръженията. При ежедневните проверки на машините и съоръженията жалбоподателят е бил подпомаган от т.нар. крепачи шахти-минъори работници, които ежедневно извършват проверка на шахтата, поради което не се е налагало жалбоподателят да слиза в шахтата за извършване на ежедневния профилактичен контрол на подемните съоръжения. Свидетелят И. Здравков, заемащ длъжност “главен геолог” от 2002 год. и понастоящем, в показанията си сочи, че работата на жалбоподателя като “механик шахти” се е състояла в поддръжката и ремонт на машините и съоръженията по шахтите, вертикалните шахти. Свидетелят е категоричен, че всяко слизане в мината се отразява в дневниците за влизания и излизания от мината. Времетраенето на престоя в мината на жалбоподателя е било различно и се е определяло от конкретната необходимост.

 С оглед установяване на честотата и продължителността на слизанията на жалбоподателя в мината по делото е назначена съдебно - техническа експертиза със задача да извърши проверка на дневниците за влизания и излизания в мината. В заключението си вещото лице сочи, че продължителността на слизанията на А.А.А. като време спрямо общата продължителност на една работна смяна от 7 часа е различна и зависи от изпълнението на длъжностните задължения. Тя варира дневно от минимална-10, 20 минути /2. 4% от 7 часа/ до максимална-13, 15 часа / 185, 214% от 7 часа/. От 2010 год. продължителността на работа под земя като време спрямо общата продължителност на една работна смяна 7 часа или повече от 3.30 часа /половината от работното време/ значително е намаляла. Слизанията на жалбоподателя през целия период 18. 04. 2006 год. до 28.12. 2006 год. и от 2. 07. 2007 год. до 15. 05. 2015 год. не са ежедневни. Има периоди, в които тези слизания са ежедневни, така и периоди с прекъсвания. Броят на слизанията преди 2010 год. е почти двойно по-голям от този през следващите години и средномесечния брой слизания по години с продължителност равна или повече от 3.30 часа преди 2010 год. е няколко пъти по-голям от този през следващия период. Има продължителни периоди, 10-15 дни или месец, в които не е отразено слизане на жалбоподателя в мината. От 2010 год. продължителните периоди,10-15 дни или месец, в които не е отразено слизане на жалбоподателя в мината, са се увеличили. Към експертизата са приложени 6 приложения. Съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице, тъй като е много подробно, аргументирано и компетентно изготвено. В тази връзка съдът намира, че следва да изтъкне, че не кредитира показанията на св. ***** в частта им относно факта, че при ежедневния профилактичен контрол слизанията на жалбоподателя в мината не са се отразявали в дневниците за слизанията. В тази си част тези показания противоречат на показанията на останалите двама свидетели, които са категорични, че всяко слизане в мината съответно задължително се е отразявало в книгите за слизанията. Съдът не кредитира показанията на този свидетел и в частта им, че 90-95% от работното време на жалбоподателя е полагано под земята, тъй като в тази част те противоречат, както на показанията на останалите двама свидетели, така и на заключението на вещото по изготвената съдебно-техническа експертиза.

Въз основа на така изяснените факти съдът прави следните правни изводи:

 Обжалваното решение № 9/ 26. 05. 2016 год. на Директора на ТП на НОИ Добрич е връчено на жалбоподателя на 8. 06. 2016 год. Жалбата срещу него е с вх. № 1012-24-37#4/ 21. 06. 2016 год. и е в рамките на 14-дневния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК. Същата е подадена от лице, засегнато от атакуваното решение на Директора на ТП на НОИ-Добрич и е процесуално допустима.

Разгледана по същество съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

Оспорваното решение е издадено от компетентен орган съобразно изискванията на чл. 117, ал. 3 от КСО. Същото е мотивирано, поради което съдът намира, че то отговаря на изискванията за форма по см. на чл. 59 от АПК.

 При издаване на процесното решение не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Разпореждане № **********/ 24. 03. 2016 год. на Ръководител “ПО” при ТП на НОИ-Добрич е постановено от компетентен орган съобразно разпоредбата на чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО, като е дадена възможност на жалбоподателя да депозира възраженията си срещу него.

При преценката на материалната законосъобразност на процесното решение на Директора на ТП на НОИ-Добрич съдът намира, че то не противоречи на материалноправни разпоредби.

Основният спор по делото е от каква категория труд е осигурителния стаж на жалбоподателя за периода 2. 05. 2005 год.-11. 03. 2015 год.

Според жалбоподателя този стаж е от първа категория труд, попада в хипотезата на чл. 1, т. 1 от Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране, респ. на чл. 104, ал. 3 от КСО и същият е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по силата на § 4, ал. 3 от ПЗР на КСО, съгласно която разпоредба право на пенсия се придобива при минимум 10 години осигурителен стаж, положен при условията на чл. 104, ал. 3 от КСО, сбор от осигурителен стаж и възраст 90 точки, но не по-рано от навършване на 45 години, като трудовият договор следва да бъде прекратен на осн. чл. 328, ал. 1, т. 1 и 2 от КТ. За да обоснове тезата си жалбоподателят чрез процесуалния си представител се позова на заповед № 62/ 26. 04. 2005 год./л. 214 от делото/, съгласно която същият е назначен за “Механик участък шахти и извоз” и е бил подчинен на началник участък шахти и извоз, допълнително споразумение към трудов договор № 198/ 2. 05. 2005 год./л. 226 от делото/, декларация за трудова злополука вх. № 437/ 6. 02. 2008 год., обстоятелството, че през периода 2. 05. 2005 год.-1. 12. 2013 год. е бил осигуряван от осигурителя “*****” ЕАД за първа категория труд и че това осигуряване не е коригирано от извършваните от ТД на НАП проверки на осигурителя и не е било предмет на ревизионни актове.

Ответникът по жалбата застъпва становище, че осигурителния стаж през спорния период е от втора категория труд и попада в хипотезата на чл. 2, т. 1, б. “а” от Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране, не попада в хипотезата на чл. 104, ал. 3 от КСО и не е придобито право на пенсия, както на осн. § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, така и на осн. § 4, ал. 3 от ПЗР на КСО. За да обоснове тезата си ответникът се позовава на допълнително споразумение № 133/ 1. 10. 2007 год., съгласно което жалбоподателят е назначен на длъжност “Механик шахти и извоз” с код по НКП 3115, която длъжност влиза в категория ръководен персонал, административна структура на “*****” ЕАД, съгласно която длъжността механик шахти е подчинена на мениджър шахти, а не на началник участък и на обстоятелството, че съгласно изготвената съдебно-техническа експертиза трудът на жалбоподателя не е положен през спорния период преимуществено под земята. Изразява становище, че дори и да се вземат предвид годините 2007 и 2009 год., през които над половината от дневното работно време е било заето с работа под земята отново не е налице изискването на § 4, ал. 3 от ПЗР на КСО за наличие на 10 години осигурителен стаж от първа категория труд, положен при условията на чл. 104, ал. 3 от КСО.

По делото не е спорно, че жалбоподателят не е придобил право на пенсия при условията на §4, ал. 1 от РЗР на КСО, тъй като няма навършени 52 години и 8 месеца към момента на подаване на заявлението за пенсиониране – 27. 11. 2015 год. Спорен е въпроса налице ли е в конкретния случай основанието на § 4, ал. 3 от ПЗР на КСО и по-точно налице ли е осигурителен стаж от първа категория труд в продължение на 10 години към датата на заявлението за пенсиониране.

Разпоредбата на §4, ал. 3 от РЗП визира наличието на няколко предпоставки, за да възникне право на пенсиониране: подадено заявление за пенсиониране до 31. 12. 2015 год., 10 години осигурителен стаж, положен при условията на чл. 104, ал. 3 от КСО, прекратен трудов договор на осн. чл. 328, ал. 1, т. 1 и 2 от КТ, навършена възраст 45 години и сбор от осигурителен стаж и възраст 90. Конкретния мотив на административния орган да откаже отпускане на пенсия по този текст е липса на 10 години осигурителен стаж от първа категория труд, положен при условията на чл. 104, ал. 3 от КСО.

Съгласно чл. 104, ал. 3 от КСО, за работниците, инженерно-техническите специалисти и ръководните служители до ръководител на участък включително, заети на работа под земята в подземните рудници, в подземните геологопроучвателни и хидротехнически обекти, в тунелното и подземното минно строителство една година осигурителен стаж от първа категория се зачита за три години осигурителен стаж от трета категория. Съгласно чл. 1, т. 1 от Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране, от първа категория при пенсиониране е трудът на работници, инженерно-технически специалисти и ръководни служители до ръководител на участък включително, заети на работа под земята в подземните рудници, подземните геологопроучвателни и хидротехнически обекти, тунелното и подземното минно строителство. Съгласно чл. 2, т. 1, б. “а” от Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране, от втора категория при пенсиониране е трудът на инженерно-технически специалисти и ръководни служители, заети на работа под земята /без включените в раздел първи/, както следва-до ръководител на рудник включително. Данните по делото сочат, че заеманата от жалбоподателя длъжност през спорния период попада в категория ръководен персонал. В тази насока е отговорът на вещото лице в съдебно заседание, проведено на 14. 03. 2017 год. /л. 993 от делото/.Анализът на чл. 1, т. 1 и чл. 2, т. 1, б. “а” от Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране налага извода, че ръководните служители се включват както в първа, така и във втора категория труд, като предпоставка да бъдат включени в първа категория труд е не само същите да са подчинени на ръководител участък, но и да са заети на работа под земята, като условието, “заети на работа под земята”, следва по обем да е идентично или близко до обема на заетост под земята на работниците. С други думи, за да бъде причислен трудът на ръководен служител към първа категория труд неговата трудова функция следва да е свързана с полагане на труд под земята изцяло /100%/ или в процент, приближаващ се до 100%, полагането на труд под земята следва да е ежедневно и постоянно, т.е. да налице идентичност или сходност на трудовата функция на ръководния служител по показателя “труд, положен под земята” с трудовата функция на работника. Данните по делото не налагат извод, че осъществяваната от жалбоподателя трудова функция е била свързаната преимуществено или в по-голямата си част с полагане на труд под земята. От приложение 5 към съдебно техническата експертиза /л. 1037 от делото/ е видно, че полаганият от жалбоподателя труд под земята е с най-голяма честота и продължителност през годините 2006, 2007, 2008 и 2009. Дори и през тези години слизанията под земята са около половината от месеца / съответно 12. 1, 13. 3, 10. 1 и 12. 8/ при 22 работни дни в месеца, като само част от тези слизания са с продължителност над 3.30 ч. /1/2 от работната смяна от 7 часа/, съответно 4. 6, 7. 8, 3. 9, 6. 8 часа/колона последна от приложение 5/. През останалите години от спорния период 2010-2015 год. слизанията под земята рязко намаляват, както по честота, така и по продължителност на престоя в мината. Дори и при най-благоприятен за жалбоподателя анализ на данните по приложение 5 на съдебно-техническата експертиза /ако се приеме, че през 2006, 2007 и 2009 год. повече от половината от работното му време е положено в труд под земята и на това основание този осигурителен стаж да се зачете като осигурителен стаж от първа категория труд, положен при условията на чл. 104, ал. 3 от КСО/ не е налице изискуемото по §4, ал. 3 от ПЗР на КСО изискване за наличие на 10 години осигурителен стаж от първа категория труд, а са налице 9 год. 7 месеца и 17 дни.

Съдът намира за неоснователно становището на процесуалния представител на жалбоподателя, че след като същият е заемал длъжността “Механик участък шахти и извоз” и е бил подчинен на началник участък шахти и извоз, то неговия труд попада в хипотезата на чл. 1, т. 1 от Наредбата за категоризиране труда при пенсиониране и е първа категория труд. Както бе посочено по-горе в настоящите мотиви, наличието на това условие не е единствено, за да се признае този труд за първа категория, още повече, че данните по делото в тази насока не са категорични. В противоречие на това становище са приетата като доказателство по делото структура на администрацията на “*****” ЕАД и допълнително споразумение към трудов договор от 1. 10. 2007 год., които сочат, че жалбоподателят е заемал длъжността “Механик шахти и извоз” и е бил подчинен на мениджър шахти. Решаващ критерий, за да се определи конкретната трудова функция като първа категория труд е честотата и продължителността на работата под земята, която ако не идентична по продължителност с тази на работника, следва преимуществено да е свързана с работа под земята. Структурирането на длъжността на жалбоподателя в административната схема на търговското дружество е втори, но не единствен критерий за определяне труда на жалбоподателя като труд от първа категория. Ето защо не е от решаващо значение за изхода на спора обстоятелството дали жалбоподателят е бил назначен на длъжност “Механик участък шахти и извоз” или “Механик шахти и извоз” и на кого е бил пряко подчинен.

Неоснователно е и становището, че след като от страна на осигурителя през почти цялата част на спорния период са внасяни осигуровки за първа категория труд и че след като тази част от дейността на дружеството не е коригирана при контролните проверки от органите на НАП и не са съставени ревизионни актове в тази насока трудът на жалбоподателя следва да се квалифицира като първа категория. Категориите труд са регламентирани в Наредбата за категоризиране труда при пенсиониране, издадена с ПМС № 235 от 20.10.1998 г. Съгласно § 3 от заключителните разпоредби на същата, изпълнението на наредбата се възлага на министъра на труда и социалната политика и на управителя на Националния осигурителен институт. Следователно определянето на категориите труд във всеки конкретен случай се включва в компетенциите на органите на НОИ. Този въпрос стои извън компетенциите, както на осигурителя, така и на органите на НАП. По същите съображения декларация за трудова злополука № 2/ 5. 02. 2008 год., издадена от осигурителя “*****” АД, в която е посочено първа категория труд на пострадалия А.А.А. /л. 1042 от делото/ и на която се позовава процесуалния представител на жалбоподателя не е правно релевантен факт, въз основа на който може да се приеме, че трудът на същия през процесния период е първа категория труд.

Налага се крайния извод, че в полза на жалбоподателя не е възникнало право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на осн. § 4, ал. 3 от ПЗР на КСО, до какъвто извод е стигнал в решението си и Директорът на ТД на НАП-Добрич, потвърждавайки разпореждане № **********/ 24. 03. 2016 год. на Ръководител “ПО”.

С оглед изхода на делото на ответника следва да бъдат присъдени направените разноски по делото, възлизащи на сумата от 578. 00 лв. Следва да бъде присъдено и претендираното юрисконсултско възнаграждение, което съдът на осн. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ определя на сумата от 200. 00 лв.

    Така мотивиран и на осн. чл. 172, ал. 2 от АПК съдът

 

 

                                   Р     Е     Ш     И     :

 

ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА на А.А.А., ЕГН ********** *** против решение № 9/ 26. 05. 2016 год. год. на Директора на ТП на НОИ-Добрич, с което е отхвърлена жалбата му срещу разпореждане № **********/ 24. 03. 2016 год. на Ръководител “ПО” при ТП на НОИ-Добрич, с което е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по § 4, ал. 1 и ал. 3 от ПЗР на КСО.

ОСЪЖДА А.А.А., ЕГН ********** ***  да заплати на ТП на НОИ Добрич сумата от 778. 00 лв. разноски по делото.

   Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му до страните.

 

 

 

                                          АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :