О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№……………………/06.07.2016г., гр.Добрич  

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А                                 

                                                                                                         

            ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в закрито съдебно заседание на шести юли през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА ВИТАНОВА

                                                                               ЧЛЕНОВЕ: СИЛВИЯ САНДЕВА

                                                                                                   НЕЛИ КАМЕНСКА  

 

            като разгледа докладваното от съдия С.Сандева ч.к.адм. дело № 334 по описа на ДАС за 2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

           Производството е по реда на чл.229 и сл. от АПК, във вр. чл.63, ал.2 от ЗАНН.

Образувано е по частна жалба на Н.Б. Ю. ЕГН ********** *** срещу протоколно определение № 72/27.05.2016г. на Каварненския районен съд, постановено по н.а.х.д. № 99/2016г. по описа на същия съд, с което е прекратено производството по делото поради просрочие на жалбата. В частната жалба се изразява общо недоволство срещу определението и се иска то да бъде отменено като незаконосъобразно. Твърди се, че в ИАРА – Бургас има изпратена жалба с дата от 12.01.2016г., която е в кориците на делото, но съдът я е игнорирал и изобщо не я е обсъдил при преценката за допустимостта на производството. На следващо място се твърди, че съдът не е дал възможност на жалбоподателя да представи доказателства за срочността на жалбата, като му е отказал издаване на съдебно удостоверение.                        

             Ответната страна – ИАРА Бургас, оспорва основателността на частната жалба в писмено възражение по делото и иска определението на КРС да бъде оставено в сила.                                 

             Съдът, като взе предвид доводите на страните и представените по делото писмени доказателства, намира следното от фактическа и правна страна :

              Частната жалба е подадена в срок и от надлежна страна с правен интерес от обжалване на определението като неблагоприятно за нея, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е и основателна по следните съображения: 

  Производството пред районния съд е образувано по жалба на Н.Б.Ю. ***.2015г. на началник отдел “Рибарство и контрол – Черно море” гр.Бургас към ГД “РК” при ИАРА – Бургас, с което на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 1500 лева на основание чл.56, ал.1 от ЗРА за извършено нарушение на чл.17, ал.1 от ЗРА. С обжалваното определение съдът е прекратил производството по делото, като е приел, че жалбата е подадена след изтичане на законоустановения преклузивен срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, тъй като е входирана в Каварненския районен съд на 07.04.2016г., докато НП е връчено лично на жалбоподателя на 07.01.2016г., видно от обратна разписка № ЕБ10379163БГ, поради което 7-дневният срок за обжалването му е започнал да тече на 08.01.2016г. и е изтекъл на 14.01.2016г. (работен ден). Посочил е, че по делото липсват данни за входиране на жалба против процесното НП в деловодството на ИАРА – Бургас, като жалбоподателят не е представил доказателства за спазването на преклузивния срок за обжалване по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което и при липсата на абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на производството делото следва да бъде прекратено.              

             Така постановеното определение е неправилно и необосновано, постановено при допуснати груби процесуални нарушения и в несъответствие с данните по делото.  

             На първо място, проверката за допустимостта на производството е служебно задължение на съда, което включва не само правомощието да указва на страните, но и това сам да събира доказателства във връзка с обстоятелствата, обуславящи наличието и надлежното упражняване на правото на жалба. Ето защо, като е изчерпал процесуалната си дейност единствено с неясните в съдебно заседание указания към жалбоподателя да формулира искане относно допустимостта на жалбата, отказвайки му при това всички искания в тази насока, без да събере или изиска служебно каквито и да е доказателства относно допустимостта на производството, съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото на защита на жалбоподателя и обуславящо отмяната на обжалваното определение само на това основание. На второ място, не е спорно по делото, че в административнонаказателната преписка съществува още една жалба, която е подадена по пощата на 11.01.2016г. и е входирана в деловодството на ИАРА на 12.01.2016г. с вх.№ 9400-4481, т.е. в законоустановения 7-дневен срок от връчването на НП, поради което не е имало никакво фактическо и правно основание за прекратяване на производството по делото поради просрочие на жалбата. Действително първоначалната жалба, въз основа на която е образувано съдебното производство, е била депозирана в деловодството на КРС на 07.04.2016г., т.е. извън законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, но при наличието на друга по-ранна жалба в срока за обжалване, която при това е приложена от самия наказващ орган в административнонаказателната преписка,  съдът е следвало да се съобрази с нея и да приеме, че не са налице процесуални пречки за допустимостта на производството, като се произнесе по същество на спора. Вярно е, че тази по-ранна жалба е именувана като “възражение”, но това не променя правния й характер, нито последиците от нейното подаване, които задължават съда да я разгледа по същество, т.е. да се произнесе дали тя е основателна или не. Вярно е и обстоятелството, че жалбата е подадена от адв. Д. като пълномощник на Н.Б.Ю., без да са налице доказателства за нейната представителна власт, но това е въпрос по редовността, а не по допустимостта на жалбата, който се решава единствено и само от съда, а не от наказващия орган, който си е позволил недопустимо да задържи жалбата и да я изпрати едва с административнонаказателната преписка по повод на образуваното по по-късната  жалба производство, квалифицирайки я неправилно като възражение по чл.44, ал.1 от ЗАНН, без да зачете факта, че тя е била адресирана до районния съд и е имала за предмет именно спорното НП. В този случай наказващият орган е бил длъжен само да окомплектова жалбата ведно с преписката и да я изпрати на районния съд, който при липса на приложено пълномощно към жалбата е следвало да даде 7-дневен срок на жалбоподателя да отстрани пропуска и само ако той не е бил отстранен своевременно, да върне жалбата като нередовна. При положение, че това не е било сторено, единственото възможно разрешение за съда в рамките на вече образуваното съдебно производство е било да приеме, че с подаването на по-ранната жалба Ю. е спазил 7-дневният срок за обжалване по чл.59, ал.2 от ЗАНН, отделно и независимо от последващата жалба, изпратена направо до съда, и да продължи със съдопроизводствените действия по разглеждане на спора по същество, без да е необходимо да указва на жалбоподателя да отстранява нередовностите на жалбата във връзка с липсата на приложено пълномощно или да потвърждава извършените без представителна власт действия по подаване на жалбата дотолкова, доколкото в хода на производството по делото е представено пълномощно в полза на адв. Д., удостоверяващо правото й както да подава жалба срещу НП, така и да извършва всички съдопроизводствени действия по повод на обжалването на това НП. Действително представеното пълномощно е с дата след подаването на жалбата, но с факта на подписването му следва да се приеме, че жалбоподателят фактически е потвърдил действията на адв. Д. при подаване на жалбата и тя не е била нередовна поради това. С оглед на изложеното, оспорването пред районния съд е било допустимо и е подлежало на разглеждане по същество.                                                                  

              Затова, като е стигнал до други правни изводи и е прекратил производството по делото поради просрочие на жалбата, без да вземе предвид по-рано подадената жалба от 12.01.2016г., районният съд е постановил един неправилен и незаконосъобразен съдебен акт, който следва да бъде отменен, а делото - върнато на КРС за продължаване на съдопроизводствените действия и разглеждане на жалбата по същество.

              Водим от изложеното, Административният съд

 

О П Р Е Д Е Л И : 

                             

              ОТМЕНЯ протоколно определение № 72/27.05.2016г. на Каварненския районен съд, постановено по н.а.х.д. № 99/2016г. по описа на същия съд, с което е прекратено производството по делото.  

              ВРЪЩА делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия и разглеждане на жалбата по същество.        

              ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

             ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ:  1.  

 

                                                                                                     2.