Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ …………… /27.10.2016год., град Добрич

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и седми септември през две хиляди и шестнадесета година в състав :

                                                            

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ :  ДАРИНА ВИТАНОВА

                                                  ЧЛЕНОВЕ:         СИЛВИЯ САНДЕВА   

                                                                               НЕЛИ КАМЕНСКА                                                                                 

 

при участието на прокурора СВИЛЕНА КОСТОВА и секретаря И.Д. изслуша докладваното от съдия Сандева КАНД № 333/2016 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Комисията за енергийно и водно регулиране – София срещу решение № 34/05.05.2016 год., постановено по н. а. х. д. № 15/2016 год. по описа на РС – гр.Каварна, с което е отменено наказателно постановление № НП - 433/17.12.2014г., издадено от председателя на ДКЕВР – София, с което на “ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ” АД, град Варна, ЕИК 104518621, е наложена имуществена санкция в размер на 20 000 лева на основание чл.206, ал.1 от Закона за енергетиката. Оспорват се изводите на съда, че актът за установяване на административно нарушение е издаден след изтичане на предвидените в чл.34 от ЗАНН давностни срокове, както и че не са спазени разпоредбите на чл.42, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като в АУАН и НП не са посочени дата и място на извършване на нарушението. Твърди се, че неправилно съдът е приел, че процесното деяние не съставлява продължено нарушение, признаците на което се проявяват перманентно във времето, докато се поддържа неправомерното състояние. Сочи се, че извършеното нарушение е осъществено чрез продължено бездействие, което е започнало от 01.01.2010г. и продължава до преустановяването му, поради което към датата на съставяне на акта за установяване на административно нарушение не са изтекли давностните срокове по чл.34 от ЗАНН. Счита се, че АУАН и НП съдържат всички изискуеми по закон реквизити, тъй като и в двата акта е посочено, че датата на извършване на нарушението е датата на извършване на проверката. Иска се отмяна на решението като неправилно и незаконосъобразно и постановяване на друго по същество, с което да се потвърди наказателното постановление.

Ответникът по касационната жалба, чрез процесуалния си представител, оспорва основателността й. Счита за правилен извода на съда за нарушаване на разпоредбата на чл.34, ал.1 от ЗАНН.      

Представителят на Окръжна прокуратура Добрич дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че правилно районният съд е приел, че АУАН е издаден след изтичане на сроковете, регламентирани в чл.34, ал.1 от ЗАНН, поради което НП подлежи на отмяна.           

За да се произнесе по съществото на жалбата, с оглед на посочените в нея касационни основания за отмяна и в съответствие с чл.218, ал.2 от АПК, съдът съобрази следното:

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

С процесното наказателно постановление енергийното предприятие е било наказано за това, че при извършена проверка на 22.02.2014г. от длъжностно лице на ДКЕВР на средства за търговско измерване в гр.Каварна, по ул. “Братя Миладинови” № 18 е установено, че СТИ (еднофазен електомер) на абонатен № 0702409153 е с изтекъл срок на последваща метрологична проверка, която съгласно заповед № А-102/05.03.2010г. на председателя на ДАМТН и заповед № А-441813.10.2011г. се извършва на период от шест години. По време на проверката е представена извадка от регистъра на СТИ, поддържан от “ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ” АД, в който като година за следваща метрологична проверка на процесното СТИ е записана 2009г. Прието е, че като не е поддържало СТИ съгласно изискванията на чл.41 от ПИКЕЕ, дружеството е нарушило т.3.5.2 от издадената му лицензия, която го задължава да извършва редовни проверки, изпитания и контрол върху СТИ. С бездействието си “ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ” АД е осъществило състава на административно нарушение на чл.206, ал.1 от ЗЕ, поради което е санкционирано с имуществена санкция в размер на 20 000 лева.    

За да отмени наказателното постановление, районният съд е приел на първо място, че в АУАН липсва пълно и точно описание на констатираното нарушение по място и време на неговото извършване. Отразен е моментът на извършване на проверката, който с оглед на данните по делото не съвпада с датата на извършване на нарушението. Констатирал е, че са налице съществени разминавания в документите по административнонаказателната преписка относно датата на извършване на проверката. В акта и НП е посочено, че проверката е извършена на 22.02.2014г.,  докато в констативния протокол е посочено, че тя е извършена на 19.02.2014г., което води до неяснота относно датата на установяване на административно нарушение. Посочил е, че датата на извършване на нарушението следва да се разграничава от датата на установяването му, поради което датата на извършване на проверката не може да се приеме за дата на извършване на нарушението. Счел е, че липсата на този реквизит съставлява съществено процесуално нарушение на чл.42, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, водещо до отмяна на наказателното постановление. Приел е, че в случая не се касае за продължено нарушение, а за неизпълнение на задължение, обвързано със срок във времето (до края на 2009г.). С изтичането на този срок е осъществен състав на административно нарушение под формата на бездействие, поради което срокът за установяването му е започнал да тече, считано от 01.01.2010г. По тези съображения е извел извод, че АУАН е съставен извън едногодишния срок от извършване на нарушението по чл.34, ал.1 от ЗАНН, както и извън тригодишния абсолютен давностен срок по чл.80 и сл. от НК, който е изтекъл на 01.01.2013г. Приел е, че АУАН е съставен и извън тримесечният срок от откриване на нарушителя, тъй като нарушението е установено на 19.02.2014г., докато АУАН е съставен на 02.07.2014г. Счел е, че новата редакция на чл.34, ал.2 от ЗАНН (обн.ДВ, бр.54/2012г., в сила 17.07.2012г. ), която предвижда по-дълги срокове за образуване на административнонаказателно производство за нарушения на Закона за енергетиката (6 месеца от откриване на нарушителя и 5 години от извършване на нарушението), е неприложима в конкретния случай, защото е материалноправна норма и има действие само занапред. Позовал се е и на принципа по чл.3, ал.2 от ЗАНН за приложение на по-благоприятния за нарушителя закон. Изложил е съображения, че като не е отчел изтичането на предвидените давностни срокове, за които е длъжен да следи служебно, а е предприел санкциониране на дружеството, наказващият орган е допуснал нарушение, обуславящо незаконосъобразност на обжалваното НП. Посочил е, че съгласно изискванията на чл.34 от ЗАНН съдът следи служебно за изтичането на давностните срокове, поради което наказателното постановление подлежи на отмяна на формално основание.                                                              

          Така постановеното решение е правилно и законосъобразно, като настоящият касационен състав споделя изцяло мотивите на въззивната инстанция относно приложението на чл.34 от ЗАНН.

При правилно установените факти, за които не се спори по делото, съдът законосъобразно е приел, че към момента на съставяне на АУАН са изтекли сроковете за образуване на административнонаказателно производство, визирани в разпоредбата на чл.34, ал.1 от ЗАНН. С оглед на характера на обществените отношения, които се засягат при нарушаване на нормативно установените правила за поведение, чл.34, ал.1 от ЗАНН предвижда като задължителна предпоставка за законосъобразното развитие на производството по реализиране на административнонаказателната отговорност на нарушителя то да бъде инициирано в рамките на законовоопределения тримесечен срок от откриване на нарушителя или в рамките на една година от извършване на нарушението, като двете хипотези са алтернативни, т.е. достатъчно е дори едната от тях да е налице, за да се преклудира възможността за образуване на административнонаказателно производство. Правилно и законосъобразно районният съд е приел, че с оглед характера на нарушението едногодишният срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН е започнал да  тече, считано от 01.01.2010г.  Не е спорно по делото, че енергийното дружество не е заявило и предоставило за последваща метрологична проверка процесното СТИ (еднофазен електомер) до края на 2009г. съгласно данните от регистъра на СТИ, поради което с бездействието си то е нарушило задължението си по т.3.5.2 от лицензията си да поддържа в изправност СТИ, които използва. С изтичането на срока, в който наказаното лице е следвало да осигури последваща проверка на електромера, е осъществен съставът на административното нарушение по чл.206, ал.1 от ЗЕ, поради което от този момент е започнал да тече и срокът по чл.34, ал.1 от ЗАНН. Неоснователно е възражението на касатора, че в случая се касае за продължено административно нарушение, чието извършване представлява непрекъснато осъществяване на състава му, докато не настъпят обстоятелства, които го прекратяват, поради което давността за неговото преследване не само не е изтекла, а и не е започнала да тече до момента на извършване на проверката. Понятията продължено (трайно) престъпление и продължавано престъпление са институти на наказателното право и не могат да се прилагат по аналогия в административнонаказателните производства по ЗАНН, поради което срокът за наказателно преследване за спорното нарушение следва да се брои от момента, в който е изтекъл срокът за извършване на последващата метрологична проверка на СТИ. Да се приеме обратното означава да се допусне възможността административните нарушения да се установяват и санкционират след изтичане на неопределен период от време, с което на практика ще се допусне трайна несигурност в правния мир. 

Независимо от това, дори и да се приеме, че в случая става дума за продължено административно нарушение, едногодишната давност за което започва от момента на преустановяването му, то е изтекъл тримесечният давностен срок от откриване на нарушителя, както правилно е преценил и районният съд. Видно от доказателствата по делото и по-конкретно от приложения към преписката констативен протокол, проверката, при която е установено, че СТИ е с изтекъл срок на последваща метрологична проверка, т.е., че енергийното дружество не е изпълнило задължението си да поддържа в техническа изправност СТИ, които използва, и констатациите по която са използвани като основание за съставяне на АУАН и за издаване на НП, е извършена на 19.02.2014г. Именно от този момент нарушителят е станал известен на компетентните органи и е започнал да тече самостоятелният тримесечен срок за съставяне на акта за установяване на административно нарушение. Фактът, че три месеца по-късно е съставен одитен доклад за дейността на електроразпределителното предприятие не променя извода, че нарушението и нарушителят са станали известни на органите на ДКЕВР към датата на извършване на проверката, още повече, че и в двата случая длъжностните лица са били едни и същи. Действително разпоредбата на чл.168, ал.1 от Наредба № 3/21.03.2013г. за лицензиране на дейностите в енергетиката, по реда на която е съставен и одитният доклад, предвижда, че при наличие на данни в доклада за извършено административно нарушение от проверяването лице се образува административнонаказателно производство, но това се отнася само за случаите, в които нарушителят и нарушението не са били открити преди това. Обратното разбиране би довело до неоправдано толериране на виновното бездействие на административните органи, които са длъжни да упражняват предоставените им от закона правомощия добросъвестно, т.е. в разумни срокове, обезпечаващи нормалното развитие и приключване на административнонаказателните производства и съответно до произволно удължаване на законноопределените срокове за установяване на нарушенията и налагане на наказанията.   

При това положение административнонаказателното производство е следвало да бъде образувано най-късно до 19.05.2014г., което обаче не е сторено. Напротив, производството е образувано с акт за установяване на административно нарушение от 02.07.2014г., т.е. след изтичане на предвидените в закона срокове, погасяващи правото на административнонаказващия орган да ангажира административнонаказателната отговорност на нарушителя за извършеното от него административно нарушение, предвид на което не е следвало да се съставя НП, а да се прекрати административнонаказателната преписка. Така е преценил и районният съд, който е изпълнил стриктно задължението си да следи служебно за спазването на сроковете по чл.34, ал.1 от ЗАНН. Правилно е и становището на районния съд за неприложимост на новоопределените давностни срокове за наказателно преследване за нарушения на Закона за енергитиката, в сила от 17.07.2012г., както поради материалноправния характер на института на давността, така и поради разпоредбата на чл.3, ал.2 от ЗАНН. Нарушаването на чл.34, ал.1 от ЗАНН е достатъчно основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление, поради което касационната инстанция не счита за нужно да обсъжда останалите доводи на съда за неговата незаконосъобразност и възраженията на касатора в тази насока.                   

          По изложените съображения настоящият състав на съда намира, че  обжалваното решение е правилно и законосъобразно като краен правен резултат, поради което следва да бъде оставено в сила.               

          Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Добричкият административен съд

                                                        Р  Е  Ш  И:

 

         ОСТАВЯ В СИЛА решение № 34/05.05.2016 год., постановено по н. а. х. д. № 15/2016 год. по описа на РС – гр.Каварна.

            РЕШЕНИЕТО е окончателно.       

    

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                   ЧЛЕНОВЕ : 1…………………….

                                  

 

                                                                                                       2…………………….