Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 288 / 03 .10.2016 г., град Добрич

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

             ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, І кас. състав в открито съдебно заседание на двадесети септември през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:  КРАСИМИРА ИВАНОВА

                                                          ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА ГЕОРГИЕВА

                                                                                    ТЕОДОРА МИЛЕВА

 

             При участието на прокурора Радослав Бухчев и секретаря С.К. разгледа докладваното от съдия Т. Милева к.адм.д. № 331/ 2016 год. по описа на ДАС и за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по касационна жалба с правно основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, във връзка с чл. 208 от АПК, подадена от началник на Гранично полицейско управление Каварна при РД “ГП” Бургас, против решение № 83/30.05.2016 г., постановено по АНД № 116/2016 г. по описа на Районен съд Балчик. С касираното решение е отменено наказателно постановление № 6099а-10/08.03.2016 г. на началник на Гранично полицейско управление Каварна при РД “ГП” Бургас, с което на ответника А.Н.Й. *** е наложено административно наказание глоба в размер на 30.00 лева, на основание чл. 81, ал. 2, т. 6 от ЗБЛД, за нарушение по чл. 10, ал. 1, т. 5 от ЗБЛД.

В жалбата се развиват съображения, че решението на Районен съд Каварна е незаконосъобразно, необосновано, неясно, противоречиво и издадено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Излагат се подробни доводи, защо не следва да намери приложение нормата на чл.28 от ЗАНН, както е приел въззивния съд.  Иска се да бъде отменено решението на районния съд и да бъде потвърдено НП.

Ответникът по делото в писмен отговор по жалбата я намира за неоснователна и недоказана. Сочи се, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно, постанове при точно прилагане на закона и неговите изрични изисквания. Релевират се доводи във връзка с приложението на чл.28 от ЗАНН. Моли, да се потвърди решението на първоинстанционния съд.

Представителят на Окръжна прокуратура Добрич дава становище, че жалбата е основателна, тъй като не е налице маловажен случай, тъй като водача управлява МПС с изтекъл срок на свидетелството за правоуправление. Моли, да се отмени решението и да се потвърди наказателното постановление.

Касационната жалба е подадена в установения в чл. 211, ал. 1 от АПК срок и от субект, който има интерес от обжалването, поради което е допустима. Разгледана по същество, тя е основателна.

По делото е установена следната фактическа обстановка: на 17.02.2016 г. около 10.50 ч. по главен път Е-87 в близост до бензиностанция “Лафи”, общ. Балчик в посока гр. Каварна ответникът при поискване от органите на реда на документ за самоличност е представил невалиден български личен документ – свидетелство за управление на МПС №2094400182, издаден на 11.01.2006 г., валиден до 11.01.2016 г..

В резултат на изложените констатации, на жалбоподателя бил съставен акт за установяване на административно нарушение, в който било прието, че е нарушил законовата разпоредба на чл. 10, ал. 1, т. 5 от ЗБЛД, като е използвал БЛД с изтекъл срок на валидност. В законоустановения срок Й. е направил възражения по акта, като е посочил, че същият е издаден при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и при неизяснена фактическа обстановка

Въз основа на акта, като не били кредитирани възраженията по него било издадено и обжалваното НП, с което е наложено административно наказание на А.Й. в размер на 30 лева на осн. чл.81, ал.2, т.6 от ЗБДС.

НП било атакувано пред Районен съд Бачик, който го отменил с мотивите, че следва да намери приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, като е приел, че липсват доказателства жалбоподателят до настоящия момент да има наложени други административни наказания и конкретното деяние разкрива ниска степен на обществена опасност с оглед липсата на вредни последици от извършеното нарушение.

Тези изводи на въззивният съд не се споделят от настоящия състав. Решението на Балчишкия районен съд е постановено при неправилно приложение на материалния закон.

Съгл. чл.3, ал.3 от Закона за българските лични документи свидетелството за управление на моторно превозно средство удостоверява правоспособността за управление на моторно превозно средство, а за българските граждани – и самоличността на територията на Република България чрез съдържащите се в него данни. Разпоредбата на чл.51, ал.2 от ЗБЛД урежда, че срокът на валидност на свидетелството за управление на МПС е 10 години, а на лица с физически недостатъци – 5 години. По делото пред първата инстанция са събрани писмени доказателствени средства, въз основа на които обосновано е прието, че свидетелството на управление на МПС на касационния ответник към момента на проверката – 17.02.2016 г. е било с изтекъл срок на валидност по смисъла на чл.51, ал.2 от ЗБЛД на 11.01.2016 г. В чл.10, ал.1, т.5 от ЗБЛД е уредено, че българските лични документи следва да се предават на органа, който ги е издал при изтичане на тяхната валидност. Предвидена е в същия специален закон и административнонаказателна отговорност за лица, които използват нередовни български лични документи – чл.81, ал.2, т.6 от ЗБЛД.  С поведението си А.Й. е осъществил нарушение по чл.81, ал.2, т.6 от ЗБЛД във връзка с чл.10, ал.1, т.5 от ЗБЛД, тъй като на поцесната дата и място, при поискване от страна на административен орган, е представил документ за самоличност  - СУМПС, чиято валидност е била изтекла към датата на проверката. След изтичането на срока на валидност ответникът е следвало да го върне на органа, който го е издал.  Свидетелството за управление на МПС е вид български личен документ – чл.13, ал.1, т.3 от ЗБЛД. Касационният ответник е “използвал” по смисъла на анализираните по-горе правни норми същото. Съгл. легалната дефиниция на §1, т.2, б.”Ж” от ДР на ЗБЛД нередовен български личен документ е този, който е с изтекъл срок на валидност. Точно за това деяние на ответника е наложено административно наказание глоба в размер на 30.00 лева. 

При това положение настоящата съдебна инстанция приема, че процесуалните права на ответника не са нарушени, а в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения както на материалния, така и на процесуалния закон. Установен е авторът на процесното деяние, неговата вина, както и съществените елементи от хипотезата на относимата към деянието правна норма.

Спорният въпрос се свежда до това може ли в конкретния случай допуснатото нарушение да бъде квалифицирано като "маловажен случай”, като основание за прилагане на нормата на чл. 28 от ЗАНН.

Законът за административните нарушения и наказания не съдържа легална дефиниция на "маловажен случай”. Съгласно ТР № 1/2007 г. по тълк. н.д. № 1/2005 г. на ВКС, прилагането на чл. 28 от ЗАНН по своята същност представлява освобождаване от административнонаказателна отговорност и следователно по силата на препращащата разпоредба на чл. 11 от ЗАНН, съдържанието на понятието "маловажен случай” и критериите за определяне на дадено административно нарушение като маловажен случай, следва да бъдат извлечени от чл. 93, т. 9 от ДР на НК. По аргумент от посочената разпоредба маловажен случай на административно нарушение ще е налице тогава, когато нарушението с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от съответния вид.

В случая изводът на въззивния съд, че нарушителят следва да бъде освободен от административнонаказателна отговорност при прилагането на чл. 28 от ЗАНН, е неправилен и незаконосъобразен. Налице е деяние, разкриващо значителна степен на обществена опасност, във връзка с организацията на използването на български лични документи и реда на държавно управление. В настоящия случай липсват каквито и да било смекчаващи отговорността обстоятелства. Безспорно е установено, че ответникът е използвал нередовен БЛД, чието връщане е станало по инициатива на органите на МВР, констатирали изтеклият срок на валидност на документа. Както самото нарушение, така и поведението на дееца в хода на извършената проверка от служители на касатора не могат да бъдат квалифицирани като маловажни по смисъла на закона. Напротив, използването на нередовен официален документ за самоличност представлява сериозно нарушение на установените правила по ЗБЛД.

В тази връзка следва да се отчете и обстоятелството, че фактическият състав на процесното административно нарушение разкрива белезите на формално, а не на резултатно деяние, поради което липсата или наличието на вредоносни последици е ирелевантно за правната му квалификация, а има значение едва при определяне на административното наказание, което в настоящия случай е в минималния законоустановен размер.

Поради изложените съображения решението на Районен съд  Бачик следва да бъде отменено, като неправилно, а отмененото с него НП следва да бъде потвърдено изцяло.

Воден от горните мотиви и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и следващите от АПК, Административен съд Добрич

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ решение  № 83/30.05.2016 г., постановено по АНД № 116/2016 г. по описа на Районен съд Балчик,  вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 6099а-10/08.03.2016 г. на началник на Гранично полицейско управление Каварна при РД “ГП” Бургас.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

   

                                                                                  2.