Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ ……………/24.10.2016г., град Добрич

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

            ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,  в открито съдебно заседание на двадесет и седми септември през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДАРИНА ВИТАНОВА

                                                                  ЧЛЕНОВЕ:  СИЛВИЯ САНДЕВА

                                                                                             НЕЛИ КАМЕНСКА

           

            При участието на прокурора СВИЛЕНА КОСТОВА и секретаря И.Д. разгледа докладваното от съдия САНДЕВА к.а.н.х.д. № 329/2016 год. по описа на ДАС и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

  Производството е по реда на глава ХІІ от АПК и е образувано по касационна жалба на “Медиал” ЕООД, със седалище и адрес на управление град Плевен, ул. “Георги Кочев” № 57, ЕИК 124542918, представлявано от управителя Е.С.Й., срещу решение № 255/18.05.2016г. по н.а.х.д. № 1688/2015г. по описа на Добричкия районен съд. Излагат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и се иска то да бъде отменено. Основното и единствено възражение на касатора е, че неправилно районният съд не е приложил разпоредбата на чл.28 от ЗАНН по отношение на процесното деяние. Счита, че наложената санкция, макар и в минимално предвидения от закона размер, в какъвто размер я е намалил районният съд, е несъразмерно тежка спрямо допуснатото нарушение. Твърди, че нарушението е първо по ред, липсват настъпили вредни последици от извършването му, с него не е засегната обществената значимост на фискалните правоотношения, както и сигурността на документооборота при осъществяване на търговската дейност на дружеството, нито стойността на невписаните парични средства е висока, поради което степента на обществена опасност на деянието е незначителна и то следва да се квалифицира като маловажен случай на административно нарушение.                                

  Ответникът по касационната жалба не изразява становище по основателността й.   

  Представителят на ДОП дава заключение, че касационната жалба е неоснователна, а решението на районния съд е правилно и законосъобразно, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

  Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания, намира за установено следното:

  Касационната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване на решението като неизгодно за нея и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

  С процесното наказателно постановление касаторът е бил наказан на основание чл.185, ал.2, изр.посл., във вр. чл.185, ал.1 от ЗДДС с имуществена санкция в размер на 800 лева за това, че при извършена проверка в стопанисвания от дружеството търговски обект – аптека “Медиал” в град Добрич, по ул. “Д.Петков” № 4А е установено, че е налице несъответствие между касовата наличност и междинния отчет по ЕКАФП, като търговецът не е отразил промяна на касовата наличност в размер на 50, 14 лева във ФУ чрез операцията “служебно въведени” суми, с което деяние е нарушил чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ. С обжалваното решение районният съд е изменил наказателното постановление, като е намалил размера на имуществената санкция от 800 лева на 500 лева. В мотивите към решението си съдът е приел, че не са налице допуснати съществени процесуални нарушения в административнонаказателното производство, водещи до отмяна на наказателното постановление, както и че нарушението е доказано по безспорен и категоричен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Приел е, че нарушението не е маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като с него е засегната сигурността на документооборота и отчетността при осъществяване на търговската дейност на дружеството, като стойността на невписаните парични средства е сравнително висока. Същевременно по отношение на наказанието е счел, че то следва да бъде намалено, тъй като нарушението е за първи път и се отличава с по – ниска степен на обществена опасност, поради което една санкция в законоустановения минимум би реализирала целите на чл.12 от ЗАНН. Въз основа на тези свои изводи районният съд е изменил наказателното постановление, намалявайки размера на санкцията до нейния законоустановен минимум.        

Така постановеното решение е правилно.   

Въз основа на събраните по делото доказателства районният съд правилно е установил фактическата обстановка по спора, по която касаторът не спори. В решението си съдът е обсъдил всички възражения на жалбоподателя и обосновано е приел, че не са налице основания за отмяна на процесното наказателно постановление. Обстоятелството, че изводите на съда при преценката на фактите по делото не съвпадат с преценката на касатора не е основание да се приеме, че е налице неправилност на решението.  

Неоснователно е единственото възражение на касатора, че в случая е налице маловажност на деянието. Липсват доказателства, които да обосноват по-ниска степен на обществена опасност на деянието в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид.  Фактът, че нарушението е за първи път не води автоматично до извода за неговата маловажност. Обстоятелството, че нарушителят не е наказван за други подобни нарушения е индиция за неговата добросъвестност, но това има решаващо значение за индивидуализацията на наказанието, а не за преценката за маловажност на деянието. Инцидентният характер на нарушението е съобразен от съда, който е намалил размера на наказанието до неговия законов минимум. Вярно е, че административнонаказващият орган е констатирал, че нарушението не води до неотразяване на приходи, но само това не е достатъчно да се приеме, че с него не се засягат обществените отношения, предмет на регулиране с Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ. Правилно е становището на районния съд, че деянието рефлектира върху сигурността на документооборота и отчетността на дейността на търговеца и обществената му опасност не е явно незначителна. Действително размерът на неотчетената разлика не е голям, но това не е единственият критерий, от който следва да се изхожда, за да се определи дали случаят е маловажен или не. И при по-малки стойности случаят може да се третира като немаловажен, щом като не са налице други смекчаващи обстоятелства, които да характеризират деянието като такова с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на нарушения от този вид. Ирелевантно е възражението на касатора, че дори и минимално предвиденият от закона размер на наказанието е несъразмерно тежък спрямо допуснатото нарушение, защото това е въпрос на законодателно решение, а не на правоприлагане. В този смисъл правилна е преценката на районния съд, че разпоредбата на чл.28 от ЗАНН е неприложима в конкретния случай, тъй като деянието не е маловажно по своя характер. 

По тези съображения обжалваното решение не страда от пороци, представляващи касационни отменителни основания по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 от НПК, поради което същото следва да бъде оставено в сила при условията на чл.221, ал.2 от АПК.

Водим от горното, Административният съд  

 

Р   Е   Ш   И  :

 

             ОСТАВЯ В СИЛА решение № 255/18.05.2016г. по н.а.х.д. № 1688/2015г. по описа на Добричкия районен съд.  

             РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

             ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                             2.