Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

387/04.11.2016 год., град Добрич

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в открито съдебно заседание, проведено на четвърти октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав :

                                                            

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДАРИНА ВИТАНОВА

                                                        ЧЛЕНОВЕ:  СИЛВИЯ САНДЕВА   

                                                                              НЕЛИ КАМЕНСКА                                                                              

 

при участието на прокурора ВИОЛЕТА ВЕЛИКОВА и секретаря И.Д. изслуша докладваното от съдия Сандева КАД № 327/2016год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

 Образувано е по касационна жалба на ИАРА – гр.Бургас срещу решение № 30/21.04.2016г. по нахд № 14/2016г. по описа на РС – гр.Каварна, с което е отменено наказателно постановление № 02-57/21.12.2015г. на началника на отдел “Рибарство и контрол – Черно море” гр.Бургас към ГД “Рибарство и контрол при ИАРА – гр.Бургас, с което на С.Ф.К. с ЕГН ********** *** са наложени следните наказания : глоба в размер на 1500 лева на основание чл.56, ал.1 от ЗРА за извършено нарушение на чл.17, ал.1 от ЗРА; глоба в размер на 500 лева на основание чл.58а, ал.1 от ЗРА за извършено нарушение на чл.18г, ал.4 от ЗРА; глоба в размер на 600 лева на основание чл.75, ал.1 от ЗРА за извършено нарушение на чл.38, ал.1 от ЗРА, постановено е да заплати обезщетение за причинени вреди на рибните ресурси в размер общо на 2215, 50 лева в полза на републиканския бюджет съгласно т.46 на Приложение към чл.1 във вр. чл.2 от Наредба за размера на обезщетенията за причинени вреди на рибните ресурси и са отнети в полза на държавата 72, 350 кг риба от вида “калкан” (TUR). В жалбата се излагат доводи, че решението е неправилно като постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и в нарушение на материалния закон. Твърди се, че са налице безспорни и категорични доказателства за извършените от наказаното лице административни нарушения, поради което неправилно и незаконосъобразно районният съд е отменил наказателното постановление. Не се споделят изводите на съда, че в АУАН и НП липсва пълно и точно описание на нарушенията и обстоятелствата, при които те са извършени. Не се споделят и изводите на съда относно авторството на деянията. Твърди се, че наказаното лице е съизвършител на нарушенията, след като се е намирал на борда на риболовния кораб и е участвал в изваждането на улова от водата и в неговото пренасяне и превозване. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по същество, с което да се потвърди наказателното постановление.      

 Ответникът по касационната жалба не изразява становище по основателността й.

          Представителят на Окръжна прокуратура Добрич счита, че касационната жалба е неоснователна. Излага становище, че КРС правилно е преценил, че в административнонаказателното производство са допуснати редица съществени нарушения на процесуалния и материалния закон, които налагат отмяната на НП. Моли съдът да отхвърли жалбата и да остави в сила обжалваното решение. 

            За да се произнесе по съществото на жалбата, разгледана съгласно чл. 63 пр. посл. от ЗАНН, във връзка с чл. 218 АПК, с оглед на посочените касационни основания за отмяна и при служебната проверка на основание чл.218, ал.2 АПК, съдът съобрази следното:

            Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

             Районният съд в гр.Каварна е бил сезиран с жалба от С. Ф. К. ***-57/21.12.2015г. на началник на отдел “Рибарство и контрол – Черно море” гр.Бургас към ГД “Рибарство и контрол при ИАРА – гр.Бургас, с което на жалбоподателя са наложени следните наказания : глоба в размер на 1500 лева на основание чл.56, ал.1 от ЗРА за извършено нарушение на чл.17, ал.1 от ЗРА; глоба в размер на 500 лева на основание чл.58а, ал.1 от ЗРА за извършено нарушение на чл.18г, ал.4 от ЗРА; глоба в размер на 600 лева на основание чл.75, ал.1 от ЗРА за извършено нарушение на чл.38, ал.1 от ЗРА, постановено е да заплати обезщетение за причинени вреди на рибните ресурси в размер общо на 2215, 50 лева в полза на републиканския бюджет съгласно т.46 на Приложение към чл.1 във вр. чл.2 от Наредба за размера на обезщетенията за причинени вреди на рибните ресурси, както и са отнети са полза на държавата 72, 350 кг риба от вида “калкан” (TUR) За да отмени наказателното постановление, районният съд е приел, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до нарушаване на правото на защита на  нарушителя. Приел е, че не спазени императивните разпоредби на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като липсва ясно и точно описание на нарушенията и обстоятелствата, при които те са извършени. Две от посочените за нарушени разпоредби на ЗРА са свързани с извършването на стопански риболов, а в случая нито в акта, нито в НП са изложени такива фактически обстоятелства. Описанието в акта “излиза от морета с 46 чувала хрилни мрежи, немаркирани…” не е достатъчно, за да се приеме, че наказаното лице е извършвало стопански риболов, а оттам, че е осъществило фактическия състав на нарушения по чл.17, ал.1 и чл.18г, ал.4 от ЗРА. Районният съд е констатирал, че наказващият орган е възприел избирателно констатациите в акта, като е вписал само част от тях в НП. Посочил е, че установената в акта фактическа обстановка е доразвита в НП, без да е ясно по какъв начин наказващият орган е придобил преки впечатления за нея. В НП е посочено, че жалбоподателят излиза от Черно море, след като е уловил 72, 350 кг риба от вида калкан, каквото обстоятелство липсва в АУАН. В мотивите към решението е посочено, че по делото е представено специално разрешително за извършване на стопански риболов на калкан в Черно море през 2015г., издадено на “Незихат 75” ЕООД, чийто едноличен собственик и управител е жалбоподателят К.. Въпреки това АУАН и НП не са съставени на ЮЛ, а на собственика на фирмата като физическо лице. Посочено е, че от показанията на свидетелите става ясно, че те не са извършили никаква проверка на документацията на лодката. Не са проверили кой е собственикът й и дали той притежава подобно разрешително. Не са извършили проверка на притежаваните от жалбоподателя документи в качеството му на собственик и представляващ дружество, което по занятие се занимава със стопански риболов. Районният съд е приел за недоказано обвинението за извършено нарушение на чл.18г, ал. 4 от ЗРА  с мотива, че липсват категорични доказателства, че именно жалбоподателят е извършвал риболов. Фактът, че се е намирал на борда на плавателно средство, което е собственост и се управлява от друго лице, което също е било на борда, а освен това е притежавало и специално разрешително за улов на калкан, изключва вината на жалбоподателя за извършване на нарушението като част от екипажа. Посочил е, че липсват категорични доказателства както за броя и техническите характеристики на установените мрежени уреди, така и за това дали са били маркирани, тъй като от показанията на свидетелите става ясно, че те са преглеждани “на око”. Констатирал е, че цитираният в акта и НП протокол не е представен по делото, както и че са налице съществени противоречия в показанията на свидетелите, поради което е приел, че описаната в АУАН и НП фактическа обстановка не е подкрепена с убедителни доказателства. Изложил е съображения, че смисълът на изискванията на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН е в НП да бъдат посочени всички съставомерни елементи на деянието, обстоятелствата, при които е извършено, и законовата разпоредба, която е нарушена, по начин, даващ възможност да се направи индивидуализация на административното нарушение. Нарушаването на тези изисквания възпрепятства съдебния контрол за законосъобразност на НП и ограничава правото на защита на санкционираното лице, в съдържанието на което се включва и правото му да узнае какво точно административно нарушение му се вменява във вина. Неправилната индивидуализация на състава на извършеното нарушение в АУАН и НП е съществено процесуално нарушение, което не може да се санира в хода на съдебното производство и е винаги основание за отмяна на наказателното постановление. Подчертал е, че нарушените норми са императивни и допуснатите процесуални нарушения са толкова съществени, че опорочават целия административнонаказателен процес, в резултат на което е стигнал до крайния правен извод за незаконосъобразност на обжалваното постановление.                                

 Решението е правилно като краен правен резултат, макар и не по всички изложени в него съображения. 

 Каварненският районен съд е изяснил правилно фактическата обстановка по спора, въз основа на която е направил законосъобразни и обосновани правни изводи, които съответстват на данните по делото и материалния закон. При извършената служебна проверка от касационната инстанция не се установяват допуснати процесуални нарушения, които да съставляват касационно основание за отмяна на решението. В хода на съдебното производство са събрани всички необходими и относими доказателства за правнорелевантните факти и обстоятелства, като районният съд правилно ги е преценил в тяхната логическа последователност и взаимосвързаност. Обстоятелството, че изводите на съда при преценката на фактите по делото не съвпадат с преценката на касатора не е основание да се приеме, че е налице неправилност или необоснованост на решението. 

            Правилно е становището на районния съд, че са налице редица несъответствия и неясноти в описанието на нарушенията както в АУАН, така и в НП, които са пречка за индивидуализацията им. Правилно районният съд е приел, че в отразената фактическа обстановка липсват съставомерни елементи от фактическите състави на вменените на наказаното лице административни нарушения. Не е описано какви конкретни действия е извършвал жалбоподателят, с какви средства и по какъв начин, за да се приеме, че той е осъществявал стопански риболов. Актът и НП препращат изрично към констативен протокол, който липсва по делото. Дори и да се приеме, че е допусната техническа грешка при изписването на номера на констативния протокол, то представеният такъв се отнася за съвсем друго лице, за което едва в хода на съдебното производство се твърди, че е съучастник на жалбоподателя при извършването на нарушенията (подобни констатации няма нито в акта, нито в НП). Липсват конкретни фактически и правни основания, които да обосноват защо актосъставителят и наказващият орган са приели, че К. е съизвършител на административните нарушения, след като при извършената проверка е установено, че плавателното средство е собственост на ЮЛ, чийто собственик и управляващ е било другото присъстващо на борда лице, което при това е притежавало валидно разрешително за стопански риболов и валидно специално разрешително за стопански риболов на калкан. Сам актосъставителят е посочил в показанията си пред районния съд, че тези разрешителни са представени по време на проверката и проверяваните лица са заявили, че стопанският риболов е извършван именно въз основа на тях. Неоснователно е становището на касатора, че самото присъствие на К. на риболовния кораб е достатъчен, за да се приеме, че той е участвал в стопанския риболов в съизвършителство с другото установено на борда лице. В хода на административнонаказателното производство не е изяснено какви са били действителните взаимоотношения между тези две лица, защо жалбоподателят се е намирал на борда на плавателния съд и какво е било неговото конкретно виновно поведение. Правилно е разбирането на съда, че изразът в АУАН “…излиза от морето с 46 чувала…” не е достатъчен, за да се индивидуализира видът на извършеното административно нарушение от страна на жалбоподателя. Правилно и законосъобразно районният съд е приел, че в НП се съдържат други, различни от посочените в акта констатации, за които няма данни откъде са извлечени. Добавянето на израза “след като уловил 72, 350 кг риба от вида калкан…” не се основава на никакви факти и доказателства към административно наказателната преписка. Неоснователно е възражението на касатора, че в показанията си, дадени по АНД № 99/2016г. по описа на КСР, нарушителят К. е направил самопризнания, че е пренасял и превозвал уловения калкан на борда на риболовния кораб. Първо, недопустимо е да се ползват обяснения на страни и показания на свидетели, дадени по друго дело, макар и между двете дела да има връзка. Второ, дори да се вземат предвид тези показания, то те не съдържат никакви данни и сведения, от които да се направи обоснован извод, че жалбоподателят е извършвал стопански риболов в деня на проверката. Дори напротив, от тях се установява, че стопанският риболов се е извършвал от другото намиращо се на борда лице, който е бил капитан на плавателния съд и корабособственик, притежаващ специално разрешително за улов на квотиран вид риба (калкан). Невярно е твърдението на касатора, че според въззивния съд адресати на административнонаказателната отговорност за нарушение на чл.17, ал.1 от ЗРА могат да бъдат единствено ЕТ и ЮЛ (стопански субекти), защото такъв извод липсва в мотивите към решението. Напротив, съжденията на съда са били в смисъл, че контролните органи са били длъжни да установят по безспорен и категоричен начин кой е осъществявал стопанския риболов, за да се санкционира действителният извършител на нарушенията, независимо от това дали той е физическо или юридическо лице. При положение, че липсват убедителни доказателства за авторството на нарушенията, то правилно и законосъобразно районният съд е приел, че те не са безспорно установени и не може да се ангажира административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за тяхното извършване. Принципно вярно е становището на касатора, че наличието дори само на една немаркирана риболовна мрежа е достатъчно за осъществяване на фактическия състав на нарушението на чл.18г, ал.4 от ЗРА, поради което неправилно районният съд е обсъждал в мотивите към решението си, че не са налице категорични доказателства за броя и техническите характеристики на установените мрежи. Това обаче не влияе на правилността на изводите му, че не е доказано извършването на нарушението, след като не е установен неговият първи и основен съставомерен елемент, а именно осъществяването на стопански риболов. Същото важи и за третото нарушение по чл.38, ал.1 от ЗРА, в чийто фактически състав се съдържат идентични изпълнителни деяния като улов, пренасяне и превозване на риба и други водни организми, макар и маломерни.                                                       

            С оглед на всичко изложено дотук административният съд счита, че обосновано и законосъобразно районният съд е приел, че обжалваното НП е порочно, тъй като е издадено при липса на безспорни и категорични доказателства за извършване на нарушенията и при допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на наказаното лице и съдебната проверка за неговата законосъобразност. Порочността на НП в частта на наложените с него наказания влече след себе си и порочност на НП в частта на постановеното с него отнемане и заплащане на обезщетение за вреди, защото тези мерки се предвиждат само в случаите на нарушения на изброените в чл.90, ал.1 от ЗРА разпоредби и се отнасят само до виновното извършилите ги лица. Ето защо, като е отменил обжалваното НП в неговата цялост, районният съд е постановил едно валидно, допустимо и правилно като краен правен резултат, което следва да бъде оставено в сила.                

            Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Добричкият административен съд 

                                                       Р  Е  Ш  И:

 

          ОСТАВЯ В СИЛА решение № 30 / 21.04.2016 г. по нахд № 14/2016 г. по описа на РС – гр. Каварна.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.           

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                   ЧЛЕНОВЕ : 1………………….

                                  

 

 

                                                                                     2………………….