Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ……26.09.2016 г., град Добрич

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

             ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно заседание на тринадесети септември през две хиляди и шестнадесета година, I касационен състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:  КРАСИМИРА ИВАНОВА

                                                          ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА ГЕОРГИЕВА

                                                                               ТЕОДОРА МИЛЕВА

 

             При участието на прокурора РУМЯНА ЖЕЛЕВА и секретаря С.К. разгледа докладваното от председателя КАНД № 322/ 2016 год. по описа на ДАС и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХІІ от АПК и е образувано по касационна жалба вх. № 1418/ 30.06.2016 г. на "Евроманган" ЕАД, ЕИК 124058778, със седалище и адрес на управление: област Добрич, община Балчик, с. Църква 9631, представлявано от изпълнителния директор Д.У., съдебен адрес: ***, офис 10, подадена чрез адв. Ж.Д., срещу Решение № 67 от 04.05.2016 г. по нахд  № 233/ 2015 год. по описа на Районен съд Балчик.

            С жалбата се настоява, че решението на БРС е неправилно и незаконосъобразно, постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон, а наложеното на касатора наказание е явно несправедливо, поради което на основание чл. 348, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от НПК във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН се иска да бъде отменено съдебното решение с произтичащите от това последици. В жалбата са изложени последователно доводите за незаконосъобразност на първоинстанционното решение. На първо място се прави оплакване, че решаващият състав на БРС е потвърдил НП, издадено въз основа на АУАН, който незаконосъобразно е съставен в отсъствието на управителя на дружеството, като не му е предявен, нито връчен по надлежния ред. Според касатора съдът дори не е обсъдил доказателствата, които са налични в тази посока. С жалбата се твърди, че решението не е мотивирано, като съдът е посочил направените от него констатации, но не и мотивите за тях. Изтъква се, че съдът не е обсъдил изложените от жалбоподателя аргументи за отмяна на НП, с което е препятствал правото на защита на наказаното лице. Според касатора решението не е основано на събраните по делото доказателства. В тази връзка сочи, че съдът се е позовал на Протокол за извършена проверка изх. № 1202/ 29.12.2014 г. , но според касатора този протокол представлява индивидуален административен акт, издаден в производството по чл. 404, ал.1, т. 1 от Кодекса на труда, а не в резултат на конкретното административнонаказателно производство по ЗАНН, поради което е недопустимо според него позоваването на установеното с този протокол. Касаторът допълва, че според него съдът преднамерено е изтълкувал събраните гласни доказателства, като е кредитирал показанията на актосъставителя и свидетеля по АУАН като безпристрастни и верни и изрично е посочил, че не кредитира тези на св. П. с аргумент, че не е бил на обекта на датата на проверката, съответно че бил в йерархическа зависимост от управителя на дружеството. В тази връзка настоява, че решението е необосновано и подлежи на отмяна. Според касатора съдът незаконосъобразно не е приложил института на маловажността. С оглед това си твърдение се позовава на задължителна практика на ВАС, а именно - решение № 3 от 10.05.2011 г. по тълк. дело № 7/ 2010 г. на ОСК на ВАС. На последно място настоява, че наложеното му наказание е явно несправедливо и счита, че следва деянието да бъде преквалифицирано. В заключение иска от съда да бъде отменено първоинстанционното съдебно решение, като бъде отменено и НП, алтернативно бъде изменено НП или бъде върнато делото за ново разглеждане на БРС   

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, се представлява от адв. Д., която поддържа жалбата. Няма искания по доказателствата.

           Ответникът – ИА "Главна инспекция по труда" - София, редовно призован, не се явява, не се представлява. Не изразява становище по жалбата.

Представителят на ДОП счита, че жалбата е неоснователна.

          Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и предвид разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК за служебна проверка относно съответствието с материалния закон, намира за установено следното:

           Касационната жалба е подадена в срока по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, от легитимирана страна, с правен интерес от обжалване на решението, като неизгодно за нея и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. 

            С Решение № 67 от 04.05.2016 г. по нахд № 233/ 2015 г. районният съд е потвърдил наказателно постановление № 08-0802881/100 от 10.09.2015 год. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" - София, с което на дружеството - касатор е наложена имуществена санкция от 1500 лв., за това че, както е описано в НП, при извършена на 07.04.2015 г. проверка от Т.А. и Е.И. - инспектори в Дирекция "ИТ" Добрич по повод смъртна злополука в мина Оброчище, находяща се в с. Църква, общ. Балчик, стопанисвана от "Евроманган" ЕАД и по повод дадени предписания в протокол изх. № 1202/29.12.2014 г., са изискани, но не са представени доказателства /протоколи/ относно изпълнение на предписание 7 /седем/ от посочения протокол. С оглед на това административнонаказващият орган е посочил, че е дружеството в качеството си на работодател не е изпълнило в срок до 31.03.2015 г. задължително за изпълнение предписание 7 от цитирания протокол, което се състои в следното: дружеството - работодател да извършва периодичен /ежегоден/ контрол на шум на работните места, на които дневното ниво на експозиция на шум не съответства на изискванията на Наредба № 6 за долни и горни стойности на експозиция за предприемане на действия, дадено на основание чл. 135 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване. Според административнонаказващия орган нарушението се потвърждава от липсата на документи, установяващи изпълнението на предписанието и от данните, обективирани в Протокол изх. № 1202/29.12.2014 г. и протокол изх. № 016301/29.04.2015 г. В НП е указано, че с описаното деяние е нарушен чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда, както и че нарушението не може да бъде квалифицирано като маловажно поради съществуващия риск за здравето на работещите на работните места, на които шумовите характеристики са близки или по - високи от допустимите.

Съдът е приел жалбата за допустима и я е разгледал по същество. Приел е, че повод за извършената проверка е възникналата смъртна злополука в мина Оброчище. Отразил е, че при извършената на 07.04.2015 г. проверка от актосъставителя и св. Е.И. е установено на място, че работодателят е извършил нарушение в деня на злополуката - 07.04.2015 г. Съдът е приел, че установеното нарушение се изразява в това, че по повод дадени с Протокол с изх. № 1202 от 29.12.2014 г. предписания са изискани, но не са представени доказателства относно изпълнението на предписание № 7 от цитирания протокол. Същевременно при така изложеното описание на нарушение, е стигнал до извода, че дружеството - жалбоподател не е изпълнило в срок предписание № 7 от съответния протокол. За да потвърди НП, е приел, че е издадено от компетентния АНО, в съответствие с изискванията на ЗАНН по отношение на процедурата по съставяне на АУАН, връчване на същия и издаване на НП. Изрично е записал, че св. И. е очевидец по установяване на нарушението. По отношение приложението на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН съдът е указал, че според него правилно не е приложена разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, както и че в КТ съществува изрична разпоредба за маловажност - чл. 415в КТ, като е допълнил, че в случая от нарушението са причинени и произтекли вредни последици, поради което не може да бъде възприето за маловажно. Счел е, че нарушението е категорично доказано, като се е позовал на показанията на актосъставителя, св. И., Протокол от 29.12.2014 г и АУАН. Изрично е посочил, че не кредитира показанията на св. П., като причините за това вече бяха описани във връзка с оплакванията на касатора. По отношение наложената санкция съдът е отразил, че същата е в предвидения от закона минимум, поради което е правилно и справедливо определена.

Касационният състав не споделя изводите на съда за липса на съществени процесуални нарушения по време на административното производство, които да налагат отмяната на НП, както и за доказаност на нарушението. Освен това изводите на съда относно основанията за кредитиране на гласните доказателства противоречат на събраните по делото писмени доказателства. Съображенията за това са следните:

На първо място, проверката, която е извършена на 07.04.2015 г. и е описана в Протокол с изх. № ПРО16301/29.04.2016 г., е била според последния протокол в присъствието на Т.А., М.А. и Е.И., от една страна, и Н.З., П.П. и Р.Г., от друга страна. Изрично в протокола е записано, че инж. П.П. е присъствал на обекта. Този факт е потвърден и от П. като свидетел в съдебно заседание. В противоречие с така отразеното в протокола съдът е игнорирал показанията на св. П. с мотива, че същият не е присъствал на обекта по време на проверката. Допълнил е обосновката си с обстоятелството, че св. П. работи в наказаното дружество.

На следващо място, АУАН е съставен за неизпълнение на предписание. Описвайки нарушението, съдът е записал буквално, че се касае за нарушение, свързано с непредставяне на изискани протоколи, доказващи изпълнение на предписанието, а след това вече е записал, че от това следвало, че не е изпълнено предписанието. Начинът на описание от съдебния състав води до объркване относно изводите му.

Спор по това, че проверката е извършена във връзка с настъпилата смъртна злополука, няма. Неясно обаче е останало кой, кога и по какъв начин е възложил на извършилите проверката да проверят конкретно и изпълнението на предписание № 7. В тази връзка, ако проверката по повод злополуката е извършена инцидентно (макар че инспекторите и при това положение не могат на своя глава да тръгнат и да извършват проверка), то за изпълнението на предписанието би следвало да има възлагане, след което да бъдат изискани официално доказателства за изпълнението му и едва тогава да се състави протоколът за проверка. В съдебно заседание св. Т.А. заявява, че проверката е била във връзка със злополуката и че същевременно са извършили проверка и за изпълнение на конкретното предписание, като казва, че "Тогава бяха много хора там. От П.П., мисля, че от него и от ръководството. Такъв протокол по време на проверката и след това не ни беше представен. Устно го поисках..." Св. П. обаче в съдебно заседание твърди, че от него не са искани доказателства за изпълнение на предписание № 7 и че проверка по изпълнението на това предписание не е била извършвана. Св. Е.И. пък заявява, че се е подписал и по установяване на нарушението, и по съставяне на акта, но твърди, че не е бил свидетел по установяване на нарушението. Същевременно в Протокола от 29.04.2015 г. АНО е посочил, че на датите 7.04,08.04 и 09.04.2015 г. в проверката е участвал и св. Е.И.. При тези противоречия АУАН остава без свидетел по установяване на нарушението, при което отразеното в него остава без основание, а АУАН е съставен в нарушение на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН.

Изводите на съда, свързани с кредитиране на доказателствата, са необосновани. Събраните по делото доказателства са еднопосочни и те по категоричен начин установяват, че доказателства за предприемане на проверка по изпълнение на предписание № 7 не са налични по делото. Напротив, твърдението за устно изискване на доказателства не може да бъде възприето, защото по този начин административнонаказващият орган сам се е поставил в състояние да не може да докаже действията, които е извършил, ако е имало такива. В този смисъл вярно е, че протоколът от 29.12.2014 г. по отношение конкретното предписание е влязъл в сила. Вярно е, че срокът към 07.04.2015 г., съответно 29.04.2015 г., за изпълнение на предписанието, е бил изтекъл. АНО по никакъв начин освен отразяването в Протокол от 29.04.2015 г. не може да установи обаче, че е извършвал действия по проверка изпълнението на това предписание. В този смисъл и АУАН отново остава без основание. Към него липсва заповед за извършване на проверка, писмо, с което да са изискани доказателства за изпълнение на предписанието, респ. доказателства, че са връчени такива документи на наказаното лице. Дори и да е налице неизпълнение на предписанието, то АНО сам се е поставил в положение да не може да докаже това. Записването само в протокола от 29.04.2015 г., че на 7.04.2015 г. е извършена такава проверка при липса на други доказателства, е голословно. то нарушава правото на защита на наказаното лице. Като е възприел това записване, въпреки липсата на други доказателства, които да го подкрепят, съдът е постановил незаконосъобразно решение, тъй като АУАН, въз основа на който е издадено НП, е съставен при съществени процесуални нарушения. В НП е преписано просто изписаното в АУАН, но по никакъв начин не е отразено откъде и как се съди, че на 07.04.2015 г. е извършена проверка и в какво е била обективирана тя като начало и край. Направените от касатора оплаквания по отношение изложеното дотук са основателни и налагат уважаване на жалбата и съответно отмяна на съдебното решение и НП.

По отношение връчването на АУАН настоящият състав счита оплакването за неоснователно, доколкото дори и да е налице нарушение, то поради факта, че наказаното лице е упражнило правото си на защита, образувано е съдебно производство, изложило е доводите си, то това нарушение не е от категорията на съществените.

По отношение довода за наличие на маловажно нарушение, касационната инстанция също счита, че ако беше доказано нарушението и АУАН беше съставен на база надлежно събрани доказателства, то това нарушение не може да бъде маловажно. Не само защото засяга здравето на работниците и не заради последвалите вреди, доколкото те нямат нищо общо с конкретното предписание, а защото се касае за неизпълнение на предписание. Последното е влязло в сила, т.е. до влизането му в сила не са представени доказателства за действия, свързани с предписанието, за да се приеме съгласно разпоредбата на чл. 415в КТ, че нарушението е отстранено веднага.     

С оглед горното съдът счита, че следва да бъде отменено решението на БРС и съответно да бъде отменено и НП. Не са налице основания за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав, поради това че не са налага събирането на допълнителни доказателства.

Воден от горното, Добричкият административен съд, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 АПК,

 

                                            Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 67 от 04.05.2016 г. по нахд  № 233/ 2015 год. по описа на Районен съд Балчик, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 08-0802881/100 от 10.09.2015 год. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" - София.

            Решението не подлежи на обжалване.

           

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                      ЧЛЕНОВЕ: