Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ………./26.10.2016г., град Добрич

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

           ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно заседание на двадесет и седми септември през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДАРИНА ВИТАНОВА

                                                                  ЧЛЕНОВЕ:  СИЛВИЯ САНДЕВА

                                                                                        НЕЛИ КАМЕНСКА

           

            При участието на прокурора СВИЛЕНА КОСТОВА и секретаря И.Д. разгледа докладваното от съдия С.Сандева к.а.х.д. № 304/2016 год. по описа на ДАС и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на глава ХІІ от АПК, във вр. чл.63, ал.1 от ЗАНН.

            Образувано е по касационна жалба на директора на Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра на Комисия за защита на потребителите срещу решение № 210/03.05.2016г., постановено по н.а.х.д. № 244/2016г. по описа на Добричкия районен съд, с което е отменено НП № В - 037012/05.01.2016г., издадено от директора на КЗП - РД за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра, с което на “Теленор България” ЕАД, град София, ЕИК 130460283, е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 500 лева на основание чл.222а от ЗЗП за нарушение на чл.114, ал.3 от същия закон. Касаторът счита решението за неправилно и иска то да бъде отменено, като бъде постановено друго по същество, с което да се потвърди наказателното постановление. Оспорва изводите на съда, че при две от четирите удовлетворени рекламации на потребителя не е извършван ремонт на мобилното устройство, а само и единствено обновяване на софтуера, поради което за търговеца не е възникнало задължението по чл.114, ал.3 от ЗЗП да удовлетвори искането на потребителя за възстановяване на заплатената от него цена по договора. Твърди, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява по безспорен и категоричен начин, че след удовлетворяване на три рекламации на потребителя чрез извършване на ремонт на една и съща стока в рамките на срока на гаранцията по чл.115 от ЗЗП е налице последваща поява на несъответствие на стоката с договора за продажба, поради което търговецът е бил длъжен да изпълни задължението си по чл.114, ал.3 от ЗЗП. Сочи, че всяко отстраняване на пречка за нормалната работа на устройството след предявена рекламация включително и преинсталиране на софтуера представлява ремонт по смисъла на чл.114, ал.3 от ЗЗП, поради което неправилно и незаконосъобразно районният съд е приел, че деянието е несъставомерно по посочения текст.                                            

             Ответникът – “Теленор България” ЕАД гр.София, не изразява становище по основателността на касационната жалба.    

             Представителят на ДОП дава заключение, че решението на районния съд е неправилно и незаконосъобразно, поради което същото следва да бъде отменено. Не споделя мотивите на съда, че смяната на софтуера не представлява ремонт на мобилното устройство. Сочи, че всяко отстраняване на пречка на нормалната работа на устройството следва да се счита за ремонт, поради което правилно и законосъобразно търговецът е бил санкциониран за нарушение на чл.114, ал.3 от ЗЗП на основание чл.222а от ЗЗП. 

              Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания, намира за установено следното:

              Касационната жалба е подадена в срока чл.63, ал.1 от ЗАНН, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване на решението, като неизгодно за нея и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.                   

              С обжалваното решение районният съд е отменил НП № В - 037012/05.01.2016г., издадено от директора на КЗП - РД за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра, с което на “Теленор България” ЕАД, град София, е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 500 лева на основание чл.222а от ЗЗП за нарушение на чл.114, ал.3 от същия закон. За да постанови този резултат, съдът е приел, че две от общо четирите удовлетворени рекламации на мобилното устройство (тези от 03.09.2014г. и 23.09.2014г.) не са ремонти по смисъла на чл.104, ал.4 от ЗЗП, тъй като при тях е обновяван единствено и само софтуерът на устройството. Счел е, че самото обновяване на софтуера не е по същността си ремонт, а единствено и само актуализация на съвкупността от цялата информация от инструкции и данни, необходими за работата на мобилното устройство чрез свързване към електронните системи на производителя и съответно изтегляне на тази информация и инсталирането й. Счел е, че почистването на контактите при рекламациите на 15.10.2015г. и 05.05.2015г. също не може да бъде прието за ремонт по смисъла на чл.104, ал.4 от ЗЗП, тъй като евентуалното замърсяване е следствие от експлоатацията на апарата и се дължи на въздействие на околната среда. По тези съображения районният съд е приел, че фактически са налице само два ремонта, поради което за търговеца не е възникнало задължението по чл.114, ал.3 от ЗЗП и отказът му да удовлетвори искането на потребителя за възстановяване на заплатената от него цена е несъставомерно деяние по смисъла на закона.               

              Така постановеното решение е правилно и законосъобразно, макар и не по изложените  в него съображения.

              С процесното наказателно постановление на “Теленор България” ЕАД гр.София е наложена имуществена санкция за това, че след три удовлетворени рекламации чрез извършване на ремонт на стоката в срока на гаранцията и последваща поява на несъответствие на стоката с договора за продажба, дружеството е отказало да възстанови заплатената от потребителя сума, с което е нарушил разпоредбата на чл.114, ал.3 от ЗЗП. Според тази разпоредба търговецът е длъжен да удовлетвори искане за разваляне на договора и да възстанови заплатената от потребителя сума, когато след като е удовлетворил три рекламации на потребителя чрез извършване на ремонт на една и съща стока, в рамките на срока на гаранцията по чл. 115, е налице следваща поява на несъответствие на стоката с договора за продажба, като съгласно чл.222а от ЗЗП (редакция ДВ бр.61/2014г.) за неизпълнение на това задължение едноличните търговци и юридическите лица се наказват с имуществена санкция в размер от 500 до 3000 лева. Според чл.104, ал.4 от ЗЗП поправка или ремонт на потребителска стока е привеждането й в съответствие с договора за продажба, когато има несъответствие между тях, а кога е налице несъответствие между потребителската стока и договора за продажба се извлича по аргумент на противното от съдържанието на чл.106 от ЗЗП, който гласи, че за да съответства на договора за продажба, потребителската стока трябва да: 1. притежава характеристиките, определени от страните по договора, и да е годна за обичайната употреба, за която служат потребителските стоки от същия вид; 2. отговаря на описанието, дадено от продавача под формата на мостра или образец; 3. е годна за специалната употреба, желана от потребителя, при условие че той е уведомил продавача за своето изискване при сключването на договора и то е прието от продавача; 4. притежава обичайните качества и характеристики на стоките от същия вид, които потребителят може разумно да очаква, като се имат предвид естеството на потребителската стока и публичните изявления за конкретните й характеристики, направени от продавача, производителя или негов представител, които се съдържат в рекламата или в етикета на потребителската стока. Следователно липсата на всяко едно от тези условия на закона води до несъответствие на потребителската стока с договора за продажба, отстраняването на което е по съществото си поправка или ремонт на стоката по смисъла на чл.104, ал.4 от ЗЗП. 

               По делото не е било спорно, че за процесния мобилен апарат са предявени и удовлетворени четири рекламации. Спорен е бил единствено въпросът дали всички те са удовлетворени чрез извършване на ремонт или не. Съгласно разпоредбата на чл.112, ал.1 от ЗЗП при несъответствие на потребителската стока с договора за продажба потребителят има право да предяви рекламация, като поиска от продавача да приведе стоката в съответствие с договора за продажба. В този случай потребителят може да избира между извършване на ремонт на стоката или замяната й с нова, освен ако това е невъзможно или избраният от него начин за обезщетение е непропорционален в сравнение с другия. В чл.113, ал.4 от ЗЗП пък е посочено, че привеждането на потребителската стока в съответствие с договора за продажба е безплатно за потребителя. Той не дължи разходи за експедиране на потребителската стока или за материали и труд, свързани с ремонта й, и не трябва да понася значителни неудобства. Следователно две са законовите възможности за  решаване/удовлетворяване на рекламацията преди да се пристъпи към разваляне на договора или намаляване на цената на стоката и това са ремонт на стоката или нейната замяна. В случая след като търговецът е приел рекламациите и ги е счел за основателни, като се е съгласил да отстрани несъответствието на стоката с договора за продажба, той неминуемо е извършил ремонт на стоката независимо от това какви са причините за несъответствието (софтуерен или хардуерен проблем) и какви действия е предприел за отстраняването им. Именно това е приело и наказаното лице, което не само е представило протоколи за ремонт на мобилното устройство, но и е отбелязало ремонтите в гаранционната карта на потребителя с дата на постъпване, дата на ремонтиране, описание на извършения ремонт и име на сервизния специалист, поради което последващите му изявления, че при две от рекламациите не става дума за ремонт, а само за обновяване на софтуера са неоснователни и не се оправдават от фактическа и правна страна. И при четирите рекламации апаратът е приет с проблеми “не се включва”, “микрофонът прекъсва” или “проблем с дисплея”, като след всички тях апаратът е приведен в състояние, годно за обичайната му употреба. Неоснователно е становището на районния съд, че обновяването на софтуера само по себе си не представлява ремонт на апарата. Правилно в касационната жалба се твърди, че всяко отстраняване на пречка за нормалната работа на устройството представлява ремонт по смисъла на чл.114, ал.3 от ЗЗП. Вярно е, че не винаги обновяването на софтуера е ремонт на стоката, но само ако с него не е отстранена възникнала техническа повреда в апарата, което в случая не е така. Софтуерът в телефона отговаря за правилното му функциониране, бързина и стабилност, поради което всеки софтуерен проблем, който пречи на нормалната работа на апарата, представлява несъответствие с договора за продажба, стига, разбира се, този проблем да не се дължи на неправилната употреба и поддръжка на телефона (напр. чрез инсталиране на приложения или програми, които не са заложени в официалния софтуер на фирмата производител или не отговарят на хардуерните възможности на апарата, или чрез цялостна смяна на официалния софтуер на фирмата производител, който е несъвместим с мобилното устройство), каквито доказателства липсват по делото. При положение, че с обновяването на софтуера са отстранени съществуващи проблеми в телефона и е възстановено нормалното му функциониране, то е налице същински ремонт на стоката по смисъла на чл.104, ал.4 от ЗЗП, целящ да я приведе в съответствие с договора за продажба, поради което неправилно районният съд е приел, че две от рекламациите не са решени чрез извършване на ремонт. Възможността мобилното устройство да се използва съобразно неговите функции и предназначение е в основата на изискването на закона за съответствие на потребителската стока с договора за продажба, поради което възстановяването на тази възможност е винаги ремонт по смисъла на закона.

   Независимо от това, правилно и законосъобразно районният съд е приел, че не е осъществен фактическият състав на нарушение по чл.114, ал.3 от ЗЗП, но по други от изложените от него мотиви към решението. Изрично в разпоредбата на чл.114, ал.3 от ЗЗП се сочи, че задължението на търговеца се състои в удовлетворяване на искането на потребителя за разваляне на договора и възстановяване на заплатената от него цена при наличие на предвидените в закона материалноправни предпоставки. Следователно, за да е налице такова задължение на търговеца е необходимо преди всичко да е доказано, че потребителят е отправил до него искане за разваляне на договора и за възстановяване на заплатената от него цена. От доказателствата по делото е видно, че липсва отправено такова искане до дружеството след третата удовлетворена рекламация на телефона, поради което и за него не е възникнало задължението по чл.114, ал.3 от ЗЗП.  Действително след тази рекламация е възникнал нов дефект в апарата, но той е отстранен чрез извършване на четвърти ремонт в рамките на едномесечния срок от предявяване на рекламацията от потребителя. Никъде по делото няма данни, че при следващата четвърта поява на несъответствие на стоката с договора за продажба потребителят е поискал разваляне на договора и връщане на платената от него цена. Напротив той се е съгласил да бъде извършен нов четвърти ремонт на стоката, като след приключването му се е подписал собственоръчно в протокол за ремонт от 20.10.2015г., с което на практика е приел, че е удовлетворен от решаването на рекламацията. Едва два дни след удовлетворяване на четвъртата рекламация той е подал жалба, с която е поискал възстановяване на сумата за апарата, но, първо, това искане не е отправено до търговеца, а до органите на КЗП, и, второ, то не е подкрепено с каквито и да е доказателства, че е налице следваща поява на несъответствие на стоката с договора за продажба. Единствено твърденията в жалбата до КЗП, че мобилното устройство за пореден път е дефектирало, без да е посочено в какво се изразява дефектът и затруднява ли той нормалната работа на апарата, не е достатъчно да се приеме, че е налице последваща поява на несъответствие на стоката с договора за продажба. В констативния протокол по повод на жалбата изрично е посочено, че в момента на проверката мобилният телефон се намира при потребителя, но няма никакви констатации в какво състояние е апаратът и съответства ли той на договора за продажба. Разбира се, не съществува никаква пречка потребителят да поиска разваляне на договора и след четвъртата удовлетворена рекламация. Изискването на закона е да са налице поне три удовлетворени рекламации на потребителя чрез извършване на ремонт на една и съща стока, но не и че искането за разваляне трябва непременно да се отправи след третата рекламация. За да възникне обаче правото на потребителя да иска разваляне на договора, следва да е налице следваща поява на несъответствие на потребителската стока с договора и това несъответствие да не е незначително съгласно разпоредбата на чл.114, ал.4 от ЗЗП. След като липсват доказателства не само дали несъответствието на стоката с договора за продажба е значително, но и дали изобщо е налице такова несъответствие, то не е възникнало правото на потребителя и съответстващото на него задължение на търговеца за разваляне на договора и връщане на заплатената сума и след четвъртата удовлетворена рекламация.                                                              

             При това положение наказващият орган е тълкувал и приложил неправилно материалния закон, поради което издаденото от него наказателно постановление, с което е санкционирал  Теленор България” ЕАД за извършено нарушение на чл.114, ал.3 от ЗЗП на основание чл.222а от ЗЗП, е незаконосъобразно. Въззивното решение, с което постановлението е отменено, макар и с други доводи, е правилно като краен правен резултат и следва да бъде оставено в сила поради това.    

   Водим от гореизложеното, както и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Административният съд  

                                   

Р   Е   Ш   И  :

 

             ОСТАВЯ В СИЛА решение № 210/03.05.2016г., постановено по н.а.х.д. № 244/2016г. по описа на Добричкия районен съд.                   

              РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

              ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                2.