Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

287

гр. Добрич,  03.10.2016 год.

 

В  ИМЕТО  НА   НАРОДА

 

 

ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, І-ви кас. състав в публично заседание на двадесети септември две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА ГЕОРГИЕВА

                                                                                             ТЕОДОРА МИЛЕВА

 

При участието на секретаря С.К. и  прокурор Радослав Бухчев разгледа докладваното от съдия Теодора Милева кас.дело №287/2016 г. по описа на ДАС и за да се произнесе взе предвид следното:

                  Производството е по чл.63, ал.1 от ЗАНН във връзка с чл.208 от АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. С.В. – ВАК, процесуален представител на “РОСИ ЕРЖИ” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Шабла, ***, представлявано от управителя М.К.С. против Решение №32 от 26.04.2016 г., постановено по нахд 280/2015 г. на Районен съд гр. Каварна. С подадената касационна жалба се твърди, че решението на районния съд е неправилно и незаконосъобразно. Излагат се съображения за нарушение на чл.57, ал.1,т.5 от ЗАНН, а именно, че никъде не е записано мястото на извършване на нарушението. Счита, че това е съществено процесуално нарушение, което неправилно не е прието от въззивния съд като такова. Моли да се отмени решението на районния съд и на наказателното постановление.

Ответната страна по касационната жалбата – КЗП Варна, не изразява становище по жалбата.

Представителят на ДОП дава заключение, че жалбата е неоснователна и решението на КРС следва да бъде потвърдено. Сочи, че безспорно е доказано извършеното нарушение и че не са допуснати съществени процесуални нарушения на административнопроизводствените правила, които да водят до отмяна на наказателното постановление.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството пред КРС е образувано по жалба на "РОСИ ЕРЖИ" ЕООД против НП №В-036595/01.09.2015 г., издадено от Директора Комисия за защита на потребителите, Регионална дирекция - Варна, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лв. на основание чл. 214 от ЗТ за нарушение на чл. 214 от ЗТ, като е прието, че в обекта, стопанисван от дружеството – заведение за хранене и развлечение, находящо се в гр. Шабла, къмпинг “Добруджа”  няма поставено на видно място удостоверение за утвърдена категория или временно удостоверение за открита процедура по категоризиране.

За да постанови решението си, съдът е приел, че в хода на производството по установяване на нарушението не са допуснати съществени процесуални нарушения, накърняващи правото на защита на дружеството - жалбоподател. Приел е, че безспорно е установено мястото на извършване на нарушението, така и наименованието на търговския обект, тъй като и в АУАН и в НП е отразено, че обект на проверката е ресторант “Тополи”, за който е била открита процедура па категоризация. Приел е, че независимо, че в НП като нарушена норма е посочена санкционната норма по чл.214 от ЗТ, тя съдържа в себе си и състав на административното нарушение и по никакъв начин не препятства санкционираното лице да разбере правните рамки на обвинението срещу него. Счел е, че жалбоподателят е извършил нарушение на чл.132, ал.1 от ЗТ /макар и квалифицирано от АО като нарушение на санкционната норма по чл.214 от ЗТ/, доколкото същият е стопанисвал туристически обект, като не е поставил вмененото по закон Удостоверение за категоризация или Временно удостоверение на видно място.

Настоящият състав на съда намира, че правилно КРС е установил фактическата обстановка във връзка с извършването на нарушението, въз основа на правилна преценка на фактите, изведени от приобщените по делото доказателства, разгледани поотделно и в съвкупност, но правният му извод за липса на съществено процесуално нарушение при издаване на наказателното постановление в сочения в касационната жалба аспект е неправилен.

В случая, като място на извършване на установеното от контролните органи нарушение в АУАН и в НП е посочено “заведение за хранене и развлечение”, находящо се в гр. Шабла, къмпинг “Добруджа”. Никъде не е посочен ресторант “Тополи”, както е приел първоинстанционния съд.

Производството по установяване на административни нарушения и налагане на административни наказания чрез съставяне на АУАН и издаване на НП е строго формализиран процес и ЗАНН урежда изчерпателно процедурата и реквизитите, които трябва да съдържат съответните актове. Наказателното постановление представлява юрисдикционен акт като както за наказания, така и за съда следва да бъде ясно за к акво нарушение, извършено на кое конкретн о място, е наложено наказание.

Съгласно чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, мястото, където е извършено нарушението е задължителен реквизит на наказателното постановление. Описанието на нарушението в наказателно постановление следва да е пълно, точно и ясно, а коректното посочване на мястото на извършване на нарушението е един от елементите, които способстват за индивидуализиране на конкретното нарушение, за което е ангажирана отговорността на нарушителя.

Посоченото от наказващия орган в процесното наказателно постановление място на извършване на нарушението не съответства на действителната фактическа обстановка, установена по делото от КРС /свидетелските показания на контролните органи  и временно удостоверение за открита процедура по категоризиране на туристически обект сочат, че става въпрос за ресторант “Тополи”/. Налице е неопределеност, неяснота на обжалваното наказателно постановление по отношение на мястото на извършване на нарушението, което води до липса на възможност за индивидуализиране на конкретното нарушение, за което наказващият орган е наложил административно наказание. Формалността на административнонаказателното производство предпоставя максимална прецизност на наказващия орган при индивидуализацията на конкретното нарушение. Изложеното влече извод за наличие на допуснато от наказващия орган нарушение на процесуалните правила при издаване на наказателното постановление. Характерът на процесното нарушение и фактът, че така посоченото в наказателното постановление общо място , а именно къмпинг “Добруджа”, в което както се установява има няколко заведения за бързо хранене, а самият касатор е собственик и наемател на няколко различни такива в къмпинга  е пречка да се установи и от наказаното лице, и от съда за извършено къде точно деяние, е наложено наказанието, сочат на ограничаване и възпрепятстване на правото на защита на наказаното лице. Последното обосновава извода, че в случая става въпрос за допуснато от наказващия орган съществено процесуално нарушение при издаване на наказателното постановление, респ. налице е основание за отмяна на наказателното постановление.

Посочването от наказаното лице в рамките на въззивното производство на конкретни факти за събитието и мястото на извършване на нарушението, не обосновава извод за законосъобразност на конкретното наказателното постановление, в което е посочено като място на извършване на нарушението, място, несъответно на действителното и различно от посоченото в акта за установяване на нарушението. Именно съблюдаването на формалния характер на производството по налагане на административни наказания е гаранция за липсата на засягане и ограничаване на правото на защита на наказаното лице.

Недопустимо е в рамките на съдебния процес, основавайки се на фактите, които се установяват от доказателствата по делото, да се санира подобен порок на наказателното постановление, тъй като би се променил елемент от обективния състав на нарушението, за което наказващия орган е наложил наказание. Липсата на яснота в НП по отношение на мястото на извършване на нарушението и несъответствието на посоченото в НП място с действителната фактическа обстановка, както се посочи, влече извод за невъзможност да се индивидуализира конкретното нарушение, за което наказващият орган е наложил наказание.

Предвид изложеното, КРС неправилно е приложил материалния закон, приемайки, че в случая липсва съществено нарушение на процесуалните правила в административнонаказателното производство. Съгласно чл. 348, ал. 1, т. 1 във вр. с, ал. 2 от НПК, този порок представлява касационно основание за отмяна на решението на ДРС.

При извършената служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, за което касационната инстанция е задължена, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът намира, че решението не страда от други пороци, които да са основания за отмяната, обезсилване то или обявяване то на нищожност та му.

След отмяната на решението на КРС, следва АС-Добрич да реши делото по същество. С оглед изложените по-горе съображения за незаконосъобразност на процесното наказателно постановление, същото следва да бъде отменено.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 предл. второ, във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК и във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Административният съд

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 32/26.04.2015 г. по НАХД № 280/2015 г. на Районен съд – Каварна и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №В-036595 от 01.09.2015 г., издадено от Директора на РД  Варна за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:……………..                           ЧЛЕНОВЕ:1. ………………..

 

                                                                                                       2…………………