Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ……………/24.10.2016г., град Добрич

 

В    И М Е Т О    НА    Н А Р О Д А

 

          ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публично съдебно заседание на двадесет и седми септември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА ВИТАНОВА

  ЧЛЕНОВЕ: СИЛВИЯ САНДЕВА

                                                                                                НЕЛИ КАМЕНСКА

 

при участието на прокурора СВИЛЕНА КОСТОВА и секретаря И.Д., разгледа докладваното от съдия Сандева касационно адм.д. № 279/2016г. по описа на АС-Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на глава ХІІ от АПК и е образувано по касационна жалба на ЕТ “В.Н.” със седалище и адрес на управление град Балчик ж.к.”Балик”, бл.22, вх.А, ап.11, ЕИК 124685706, представляван от В.Д.Н. срещу решение № 71 от 05.05.2016г. по н.а.х.д. № 266/2015г. по описа на Районен съд – Балчик, с което е изменено наказателно постановление № 08-0802929/154/17.08.2015г. на директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр.Добрич, с което на жалбоподателя за нарушение по чл.62, ал.1 от КТ на основание чл.416, ал.5,  във вр. чл.414, ал.3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева, като размерът на наложената имуществена санкция е намален от 2000 лева на 1500 лева. В жалбата се излагат твърдения за неправилност на съдебното решение поради допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон. Касаторът твърди, че необосновано съдът е приел, че нарушението е доказано по безспорен и категоричен начин, както и че не са допуснати съществени процесуални нарушения в административнонаказателното производство, които да налагат отмяна на наказателното постановление. Счита, че събраните по делото писмени и гласни доказателства опровергават този извод на съда, като показанията на разпитаните свидетели Калинков, Акифов, С. и Исмаил са противоречиви по отношение на повода за извършване на проверката, както и на лицата, които са били установени по време на проверката. Иска отмяна на обжалваното решение и на измененото с него наказателно постановление. 

Ответникът - Дирекция „Инспекция по труда”-Добрич, не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и счита, че решението на БРС следва да бъде оставено в сила. 

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, в рамките на наведените в жалбата касационни основания и предвид разпоредбата на чл.218, ал.2 АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.63, ал.1 от ЗАНН, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване на решението, като неизгодно за нея и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

С процесното наказателно постановление жалбоподателят ЕТ “В.Н.”*** е санкциониран за това, че в качеството му на работодател е допуснал до работа в стопанисвания от него търговски обект (автомивкаБенджамин”) лицето Я.С.Д. с ЕГН ********** на длъжност мияч на превозни средства без сключен писмен трудов договор. В НП е отразено, че на 06.08.2015г. е извършена проверка на обекта от четирима служители на Д “ИТ” Добрич съвместно с двама служители на РПУ – Балчик, при която наетото лице е заварено да работи като мияч на автомобили с установено работно място, с материали и средства на работодателя. Лицето е отказало да попълни писмено сведение. В предоставения срок търговецът не е представил сключен трудов договор с Я.С.Д. (представен е такъв с възраженията срещу акта с дата на сключване 07.08.2015г.). При извършената служебна справка в регистъра на трудовите договори на ТД на НАП не е установен регистриран трудов договор със завареното на работа лице, в резултат на което е съставен акт за установяване на административно нарушение. Посоченото деяние е квалифицирано от административно наказващия орган като нарушение на чл.62, ал.1 от Кодекса на труда, като на търговеца е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 2000 лева на основание чл.414, ал.3 от същия кодекс. 

В мотивите към обжалваното решение съдът е приел, че в административно наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до отмяна на наказателното постановление. Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателствата съдът е приел, че извършеното нарушение е доказано по безспорен и категоричен начин, като се е мотивирал кои доказателства кредитира и кои не. От друга страна съдът е приел, че наложената имуществена санкция е завишена с оглед на факта, че извършеното нарушение е първо по ред и е отстранено в кратък срок (трудовият договор е сключен и регистриран на следващия ден след проверката), поради което следва да бъде определена в минимален размер, в какъвто смисъл е изменил и наказателното постановление. 

Така постановеното решение е правилно. При преценката на събраните по делото писмени и гласни доказателства въззивният съд правилно и в съответствие с логическите и опитните правила е стигнал до обосновани фактически и правни изводи относно извършването на нарушението и неговото авторство, които съответстват на данните по делото и на материалния закон. Тези изводи напълно се споделят от настоящия съдебен състав. 

Съгласно разпоредбата на чл.416, ал.1 от КТ, редовно съставените АУАН по КТ притежават презумптивна доказателствена сила до доказване на противното, което означава, че тежестта на доказване се прехвърля върху лицето, което оспорва установените с тях факти и обстоятелства. В производството пред районния съд това не е сторено от нарушителя. Фактът на допускането до работа на лице без сключен трудов договор се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства, както и от показанията на свидетелите, посочени от ответника. Неоснователно е възражението на касатора, че показанията на свидетелите на обвинението са противоречиви по отношение на лицата, които са били установени по време на проверката, защото и четиримата служители на Д “ИТ” Добрич, които са извършили проверката на 06.08.2015г. (А, К, В и И, а не С., както се сочи в жалбата, защото тя е присъствала само на първата проверка на обекта на 30.07.2015г.), твърдят единодушно и убедително, че са заварили на обекта лицето Я.С.Д. да мие с пароструйка коли на клиенти. Ирелевантни са възраженията на касатора, че показанията на свидетелите на обвинението са противоречиви по отношение на повода за извършване на проверката, защото този въпрос няма отношение към факта на установяване на извършеното административно нарушение. В мотивите към решението си съдът е изложил подробни и изчерпателни съображения защо дава в. на показанията на проверяващите лица и не дава в. на показанията на единствения доведен от жалбоподателя св. Й., който е твърдял, че Д. не е работил в обекта, а се е намирал там, за да пие кафе и да отремонтира автомобила на един от близките на търговеца. Правилно е становището на въззивния съд, че показанията на св. Й. не кореспондират с останалите доказателства по делото и не дават отговор на въпроса защо след приключване на проверката между ЕТ и Д. е сключен трудов договор. Право на съда е да прецени кои свидетелски показания да кредитира и кои не, като единственото изискване към него е да мотивира избора си. Касационната инстанция не проверява този извод, а само това дали той е обоснован. Въззивният съд се е обосновал защо кредитира показанията на част от свидетелите и отхвърля показанията на друга част, обсъждайки ги в тяхната взаимовръзка и последователност, поради което е спазил всички изисквания за оценка на доказателствата.        

Нормата на чл.61, ал.1 от КТ изисква трудовият договор между работника и работодателя да бъде сключен преди постъпването на работа, като чл.62, ал.1 от КТ предвижда, че трудовият договор се сключва в писмена форма. В случая е констатирано, че ЕТ е допуснал до работа лицето Я. Д. като мияч на автомобили без сключен писмен трудов договор, поради което безспорно е налице нарушение на чл.62, ал.1 от КТ, което подлежи на санкциониране по реда на чл.414, ал.3 от КТ, както правилно е преценил и районният съд.   

Правилна и законосъобразна е преценката на съда и по отношение на индивидуализацията на наказанието, която го е мотивирала да измени наказателното постановление, като намали наложената с него санкция в нейния минимален размер. Така определеното наказание е справедливо и в по - пълна степен ще съдейства за изпълнение на целите на наказанието, визирани в чл.12 от ЗАНН.

При извършената служебна проверка, съгласно изискванията на чл.218, ал.2 от АПК, съдът намира, че обжалваното решение не страда от пороци, които да са основания за отмяната, обезсилването или обявяването на нищожността му. С оглед на изложеното, решението на районния съд следва да бъде оставено в сила при условията на чл.221, ал.2 от АПК.

Така мотивиран, Административният съд

 

Р  Е  Ш  И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 71 от 05.05.2016г. по н.а.х.д. № 266/2015г. по описа на Районен съд – Балчик.                       

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                     ЧЛЕНОВЕ :