Р  Е Ш  Е  Н  И  Е

 

№.       /гр. Добрич, 27.07.2016 год.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно заседание, проведено на дванадесети юли две хиляди и шестнадесета година в състав :

                                                            

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА ВИТАНОВА

                                                      ЧЛЕНОВЕ: СИЛВИЯ САНДЕВА          

                                                                           НЕЛИ КАМЕНСКА

 

при секретаря И.Д. и с участието на прокурора ВИОЛЕТА ВЕЛИКОВА изслуша докладваното от съдия Силвия Сандева КАД № 271/ 2016 год., и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на глава ХІІ от АПК и е образувано по касационна жалба на Д.И.П., ЕГН ********** като управител на “хххх” ДЗЗД, гр. София, ул. “хххх” 15, ет. 1, ап. 1, срещу решение № 45 от 05.04.2016г. по н.а.х.д. № 19/2016г. по описа на Балчишкия районен съд, с което  е потвърдено НП № 08-0802848/164/04.09.2015г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр.Добрич, с което на жалбоподателя Д.И.П. в качеството му на работодател за “хххх” ДЗЗД, гр. София е наложено административно наказание “глоба” в размер на 1 500, 00 лв. за нарушение на чл.264 от КТ на основание чл.416, ал. 5, във вр. чл.414, ал.1 от КТ.

 С жалбата се твърди неправилност и незаконосъобразност на решението, като възраженията са в смисъл, че съдът не е преценил правилно соченото от наказващия орган материалноправно основание, тъй като предложение първо на чл.414, ал.1 от КТ се отнася за наказание на работодателя, а с обжалваното наказателно постановление е наложена глоба на физическо лице като допустител на административно нарушение, макар да е цитиран като работодател, тъй като качеството му на управител не се покрива с това на работодател. Сочи се, че в случая работодател се явява “хххх” ДЗЗД, на което може да бъде налагана само имуществена санкция. Сочи се и това, че минималният размер на предвидената глоба за нарушаване на трудовото законодателство от страна на длъжностно лице по чл. 414, ал. 1, пр. 2 от КТ е в размер на 1 000, 00 лв., поради което неправилно районният съд е приел, че наложената на касатора глоба е в рамките на законоустановения минимум. Твърди се също, че НП е издадено при неизяснена фактическа обстановка, тъй като се основава единствено и само на представени от лицето хххх стокови разписки, които не носят подписа на касатора, нито печата на дружеството, поради което не го обвързват и не могат да бъдат ценени като доказателства за виновността му. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по същество, с което да се отмени наказателното постановление.

          Ответникът - Дирекция „Инспекция по труда” - Добрич не изразява становище по жалбата.

          Представителят на Окръжна прокуратура счита, че решението на районния съд следва да бъде оставено в сила. Дава заключение за липса на процесуални нарушения в административнонаказателното производство и за безспорна доказаност на деянието.

          Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, в рамките на наведените в жалбата касационни основания и предвид разпоредбата на чл.218, ал.2 АПК, намира за установено следното:

          Касационната жалба е подадена в срока по чл.63, ал.1 от ЗАНН, от легитимирана страна, с правен интерес от обжалване на решението, като неизгодно за нея и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

          С обжалваното решение районният съд е потвърдил наказателно постановление № 08-0802848/164/04.09.2015г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - Добрич, с което на жалбоподателя Д.И.П. в качеството му на работодател за “хххх” ДЗЗД, гр. София е наложено административно наказание “глоба” в размер на 1 500, 00 лв. за нарушение на чл. 264 от КТ.

Съдът е приел, че на 26.06.2015 год. по повод на сигнал на лицето Златимира хххх контролните органи на Дирекция “ИТ”-Добрич са извършили проверка за спазване на трудовото законодателство в обект масажно студио, находящо се в голф-комплекс “Лайтхаус”, общ. Балчик. Установено било, че масажното студио се стопанисва от “хххх” ДЗЗД. При проверката били взети писмени сведения от работещите в обекта, от които бил установен начинът на отчитане на работния ден. Според тези сведения в края на работния ден работниците описвали извършените процедури (масажи) в стокови разписки в 3 екземпляра, като единият бил за СПА – рецепцията на хотел “Лайтхаус”, вторият - за работодателя, а третият оставал за работника. Въз основа на събраните по делото стокови разписки, разчетноплатежни ведомости, Правилника за вътрешния трудов ред в ДЗЗД, както и показанията на актосъставителя съдът е приел, че за месец април 2015 год. лицето Златимира хххх е работила на 10.04.2015г. (Велики петък); 11.04.2015г. (Велика събота); на 12.04.2015г. и 13.04.2015г. (Великден), като касаторът Д.И.П., който е действал в качеството на работодател за “хххх” ДЗЗД, не е изпълнил задължението си да й заплати трудово възнаграждение в удвоен размер за работата й на официалните празнични дни (10, 11, 12 и 13.04.2015г.), с което е извършил нарушение на чл.264 от КТ. Съдът е счел, че правилно е ангажирана отговорността на жалбоподателя като работодател и че в административно-наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Посочил е, че приложените стокови разписки са играли ролята на присъствени форми, с които се е отчитала работата в масажното студио. Приел е, че те съдържат необходимите реквизити – дата, час, извършени услуги и се подкрепят от останалите събрани писмени доказателства, както и от писмените сведения, дадени от лицата, работещи в масажното студио, поради което са годно доказателство за установяване на извършеното административно нарушение от страна на жалбоподателя, независимо чий подпис носят те. Водим от тези си изводи районният съд е потвърдил изцяло наказателното постановление.

         Настоящата  инстанция намира обжалваното решение за правилно и законосъобразно, постановено при правилно изяснена фактическа обстановка и в съответствие с процесуално правните и материално правните разпоредби.

Неоснователно е основното възражение в касационната жалба, че жалбоподателят не следва да носи отговорност като работодател, тъй като той е управител на “хххх” ДЗЗД, но не и работодател по смисъла на чл. 414, ал. 1, пр. 1 от КТ. Съгласно посочената разпоредба работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв. хххх” ДЗЗД е дружество, създадено по реда на чл. 357 и сл. от ЗЗД и няма статут на юридическо лице. След като то не е самостоятелен правен субект, правата и задълженията от неговата дейност не възникват за самото дружество, а са права и задължения на неговите съдружници. Страна по сключени сделки във връзка с постигането на набелязаната цел са съдружниците и претенциите от и срещу дружеството следва да се предявяват от и срещу съдружниците. Резултатът от работата на наето по трудово правоотношение лице, както и правата и задълженията по такова правоотношение възникват за всеки от съдружниците. При положение, че Д.И.П. е не само съдружник в хххх” ДЗЗД, но и негов управител, то правата и задълженията на хххх” ДЗЗД като работодател възникват в негова полза и в негова тежест. Ето защо, изводът на районния съд, че Д.И.П. следва да отговаря като работодател за хххх” ДЗЗД е правилен и в съответствие с данните по делото и материалния закон.

Неоснователно е и възражението на касатора, че неправилно районният съд и наказващият орган са кредитирали представените от Златимира хххх стокови разписки, които тя сама си е попълвала. Действително стоковите разписки не носят подписа на касатора или на упълномощено от него лице, както и печата на дружеството, но тяхната достоверност се подкрепя от писмените сведения на работещите в обекта, както и от събраните по делото писмени доказателства включително и от работните графици за смените за м.април 2015г., поради което правилно и законосъобразно районният съд ги е ценил като своеобразни присъствени форми, установяващи положения от работничката труд през почивните великденски празници на 2015 година. Касаторът не е представил никакви доказателства, които да оборват отразените в стоковите разписки факти и обстоятелства, поради което правилно районният съд и наказващият орган са основали изводите си на тях. Фактическата обстановка по делото е правилно установена след проверка и оценка на доказателствата по делото съобразно действително им съдържание и при спазване на правилата на формалната логика, поради което не са налице допуснати процесуални нарушения от страна на съда.     

По изложените съображения касационната инстанция счита, че обжалваното решение не страда от визираните в жалбата пороци, поради което същото следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

          Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, първо предл. от АПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, Административният съд

 

Р  Е  Ш  И:

 

          ОСТАВЯ В СИЛА решение № 45 от 05.04.2016г. по н.а.х.д. № 19/2016г. по описа на Балчишкия районен съд.            

          РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ: 1………………………

 

                                                                                        2……………………….