Р  Е Ш  Е  Н  И  Е

                              

                    №………………./гр. Добрич, 07.10.2016 год.

 

                   В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно заседание, проведено на двадесети септември две хиляди и шестнадесета година, І касационен състав :

                                                            

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА

                                            ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА ГЕОРГИЕВА

                                                                 ТЕОДОРА МИЛЕВА

 

при секретаря С.К. и с участието на прокурора РАДОСЛАВ БУХЧЕВ изслуша докладваното от председателя КАНД № 270/ 2016 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХІІ от АПК и е образувано по касационна жалба вх. № 1302/ 15.06.2016 г. на Д.И.П., ЕГН ********** като управител на “АЮРМЕД БГ” ДЗЗД, гр. София, ул. “Шипка” 15, ет. 1, ап. 1, срещу решение № 44 от 05.04.2016г. по н.а.х.д. № 18/2016г. по описа на Балчишкия районен съд, с което  е потвърдено НП № 08-0802847/163 от 04.09.2015г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр.Добрич, с което на жалбоподателя Д.И.П. в качеството му на работодател за “АЮРМЕД БГ” ДЗЗД, гр. София е наложено административно наказание “глоба” в размер на 1 500, 00 лв. за нарушение на чл. 153, ал. 2 от КТ на основание чл. 416, ал. 5, във връзка с чл. 414, ал. 1 от КТ.

 С жалбата се твърди неправилност и незаконосъобразност на решението, като възраженията са в смисъл, че съдът не е преценил правилно соченото от наказващия орган материалноправно основание, тъй като предложение първо на чл. 414, ал. 1 от КТ се отнася за наказание на работодателя, а с обжалваното наказателно постановление е наложена глоба на физическо лице като допустител на административно нарушение, макар да е цитиран като работодател, тъй като качеството му на управител не се покрива с това на работодател. Касаторът сочи, че в случая работодател се явява “АЮРМЕД БГ” ДЗЗД, на което може да бъде налагана само имуществена санкция. Изтъква, че минималният размер на предвидената глоба за нарушаване на трудовото законодателство от страна на длъжностно лице по чл. 414, ал. 1, пр. 2 от КТ е в размер на 1 000, 00 лв., поради което неправилно районният съд е приел, че наложената на касатора глоба е в рамките на законоустановения минимум. Прави оплакване, че НП е издадено при неизяснена фактическа обстановка, тъй като се основава единствено и само на представени от лицето Ставрева стокови разписки, които не съдържат подписа на наказаното лице, нито печата на дружеството, поради което не го обвързват и не могат да бъдат ценени като доказателства за виновността му. Касаторът настоява за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по същество, с което да бъде отменено наказателното постановление.

          Ответникът - Дирекция „Инспекция по труда” - Добрич не изразява становище по жалбата.

          Представителят на Окръжна прокуратура счита, че жалбата е неоснователна.

          Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, в рамките на наведените в жалбата касационни основания и предвид разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено следното:

          Касационната жалба е подадена в срока по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, от легитимирана страна, с правен интерес от обжалване на решението, като неизгодно за нея и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

          С обжалваното решение районният съд е потвърдил наказателно постановление № 08-0802847/163 от 04.09.2015г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - Добрич, с което на жалбоподателя Д.И.П. в качеството му на работодател за “АЮРМЕД БГ” ДЗЗД, гр. София е наложено административно наказание “глоба” в размер на 1 500, 00 лв. за нарушение на чл. 153, ал. 2 от КТ.

Съдът е приел, че на 26.06.2015 г. по повод на сигнал на лицето З.С. контролните органи на Дирекция “Инспекция по труда”- Добрич са извършили проверка за спазване на трудовото законодателство в обект - масажно студио, находящо се в голф-комплекс “Лайтхаус”, общ. Балчик. Установено било, че масажното студио се стопанисва от “АЮРМЕД БГ” ДЗЗД (дружество по Закона за задълженията и договорите). При проверката били взети писмени сведения от А.Л.А. – собственик на дружеството и С.Г.Т. – масажист в обекта, чрез които сведения бил установен начинът на отчитане на работния ден. Проверяващите установили, че в края на работния ден работниците описвали извършените процедури (масажи) в стокови разписки в 3 екземпляра, като единият бил за СПА – рецепцията на хотел “Лайтхаус”, вторият - за работодателя, а третият оставал за работника. По този начин било установено, че подалата сигнала З.С. за месец април 2015 година е полагала труд от 05.04.2015 г. до 14.04.2015 г. включително и от 19.04.2015 г. до 25.04.2015 г. включително без прекъсване. Установено било, че считано от 22.05.2015 г. Ставрева била освободена от работа. При тази фактическа обстановка проверяващите стигнали до извода, че Д.И.П. в качеството му на работодател за “Аюрмед Бг” ДЗЗД не е изпълнил задължението си да осигури на З.С. непрекъсната седмична почивка в размер на 36 часа при сумарно изчисляване на работното време, въведено със Заповед № 2 от 31.03.2015 г.

Съдът е счел за установена описаната фактическа обстановка въз основа на събраните по делото стокови разписки, разчетно - платежни ведомости, Правилника за вътрешния трудов ред в ДЗЗД, както и показанията на актосъставителя, като е сторил правилния извод, че жалбоподателят е допуснал посоченото в НП нарушение. Съдът е счел, че правилно е ангажирана отговорността на жалбоподателя като работодател и че в административно-наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Посочил е, че приложените стокови разписки са играли ролята на присъствени форми, с които се е отчитала работата в масажното студио. Приел е, че те съдържат необходимите реквизити – дата, час, извършени услуги. Указал е, че от писмените сведения, дадени от лицата, работещи в студиото, се налага изводът, че това е начинът, по който се отчитала работата в масажното студио. 

         Настоящата  инстанция намира обжалваното решение за правилно и законосъобразно, постановено при правилно изяснена фактическа обстановка и в съответствие с процесуалноправните и материалноправните разпоредби.

Касационният състав приема за неоснователно възражението в касационната жалба, че жалбоподателят не следва да носи отговорност като работодател, тъй като той е управител на “АЮРМЕД БГ” ДЗЗД, но не и работодател по смисъла на чл. 414, ал. 1, пр. 1 от КТ. Съгласно посочената разпоредба работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв. “АЮРМЕД БГ” ДЗЗД е дружество, създадено по реда на чл. 357 и сл. от ЗЗД и няма статут на юридическо лице. След като то не е самостоятелен правен субект, правата и задълженията от неговата дейност не възникват за самото дружество, а са права и задължения на неговите съдружници. Страна по сключени сделки във връзка с постигането на набелязаната цел са съдружниците и претенциите от и срещу дружеството следва да се предявяват от и срещу съдружниците. По този начин е уреден статутът на такъв вид дружества в ЗЗД. Резултатът от работата на наето по трудово правоотношение лице, както и правата и задълженията по такова правоотношение възникват за всеки от съдружниците. При положение, че Д.И.П. е не само съдружник в “АЮРМЕД БГ” ДЗЗД, но и негов управител, което беше потвърдено и от събраното в касационната инстанция доказателство от регистър “Булстат”, то правата и задълженията на “АЮРМЕД БГ” ДЗЗД като работодател възникват в негова полза и в негова тежест. Ето защо, изводът на районния съд, че Д.И.П. следва да отговаря като работодател за “АЮРМЕД БГ” ДЗЗД е правилен и в съответствие с данните по делото и материалния закон.

Неоснователно е и възражението на касатора, че неправилно районният съд и административнонаказващият орган са кредитирали представените от З.С. стокови разписки, които тя сама си е попълвала. Действително стоковите разписки не носят подпис на касатора или на упълномощено от него лице, както и печата на дружеството, но тяхната достоверност се подкрепя от писмените сведения на работещите в обекта, както и от събраните по делото писмени доказателства включително разчетно – платежната ведомост за месец април 2015 г., респ. работните графици за смените за м. април 2015г., поради което правилно и законосъобразно районният съд, както и административнонаказващият орган, ги е счел за своеобразни присъствени форми, установяващи положения от работничката труд без осигурена почивка за конкретния период. Касаторът не е представил никакви доказателства, които да опровергават отразените в стоковите разписки факти и обстоятелства, поради което правилно районният съд се е позовал на тях.

Неоснователно на последно място е и възражението, че изводът на съда, че наложеното наказание от 1500 лв. е в минимален размер, е неправилен и противоречи на материалноправните норми. Касаторът счита, че на него като физическо лице следва и може да му бъде наложено минимално наказание в размер на 1000 лв. по реда на чл. 414, ал. 1, пр. 2 от КТ. По – горе вече беше обсъдено защо касаторът е работодател в конкретния случай. В този смисъл наказанието за длъжностно лице е неотносимо към казуса.

По изложените съображения касационната инстанция счита, че обжалваното решение не страда от изложените в жалбата пороци, поради което същото следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

          Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, първо предл. от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Административният съд

 

Р  Е  Ш  И:

 

          ОСТАВЯ В СИЛА решение № 44 от 05.04.2016 г. по н.а.х.д. № 18/2016г. по описа на Балчишкия районен съд.            

          РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ: 1………………………

                                                                                  

 

                                                                                             2……………………….