Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

№ ………/26.07.2016г., град Добрич

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

             ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,  в публично заседание на дванадесети юли през две хиляди и шестнадесета година в състав:

                                  

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДАРИНА ВИТАНОВА

                                                                         ЧЛЕНОВЕ : СИЛВИЯ САНДЕВА

                                                                                               НЕЛИ КАМЕНСКА    

 

             при участието на секретаря И.Д. и прокурора при Окръжна прокуратура гр.Добрич ВИОЛЕТА ВЕЛИКОВА разгледа докладваното от съдия Сандева  к.адм.д. № 269 по описа на съда за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

    Производството е по реда на глава ХІІ от АПК и е образувано по касационна жалба на Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра на Комисия за защита на потребителите срещу решение № 61/25.04.2016г., постановено по н.а.х.д. № 226/2015г. по описа на РС - Балчик. В жалбата се твърди, че решението на съда е постановено в нарушение на закона, при неправилно прилагане и тълкуване на материалноправните и процесуалноправните норми, както и в противоречие със събраните по делото доказателства. Счита се, че неправилно районният съд е квалифицирал нарушението като маловажно по смисъла на чл.28, б.“а” от ЗАНН. Твърди се, че не са налице нито многобройни, нито изключително смекчаващи отговорността обстоятелства, които да отличават деянието от останалите случаи на нарушения от същия вид. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново решение по същество, с което да се потвърди изцяло наказателното постановление.                               

  Ответникът по касационната жалба, чрез процесуалния си представител, оспорва основателността й. Счита, че са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да обосноват приложението на чл.28, б.”а” от ЗАНН, поради което правилно и законосъобразно районният съд е приел, че е налице маловажен случай на административно нарушение.    

  Представителят на ДОП дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Счита, че преценката на районния съд за маловажност на случая е правилна и законосъобразна, поради което решението му следва да бъде оставено в сила.   

  Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания, намира за установено следното:

  Касационната жалба е подадена в срока по чл.63, ал.1 от ЗАНН, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване на решението, като неизгодно за нея и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения :                 

    С обжалваното решение Балчишкият районен съд е отменил наказателно постановление № В-034640/24.08.2015г. на директора на Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра към ГД “Контрол на пазара” при КЗП, с което на “Р. ***, ЕИК 203446757, представлявано от управителя Р.П.Р., на основание чл.214 от Закона за туризма, за извършено административно нарушение по чл.132, ал.1 от Закона за туризма е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева. За да постанови този резултат, районният съд е приел, че действително жалбоподателят е извършил визираното в НП административно нарушение, като не е поставил на видно място в стопанисвания от него обект категорийната символика (удостоверение и табела), но неправилно и незаконосъобразно наказващият орган го е санкционирал, тъй като нарушението е маловажно с оглед на липсата на вредоносни последици от извършването му и факта, че то е първо по ред. Посочил е, че наказващият орган не е взел предвид всички факти и обстоятелства, които имат отношение към преценката за степента на обществена опасност на деянието и дееца, в резултат на което е стигнал до погрешни изводи за неприложимост на чл.28, б.“а” от ЗАНН. Констатирал е, че в НП липсват изобщо мотиви и съображения защо наказващият орган не счита за приложима тази привилегия на закона при наличие на всички обективни предпоставки за това. Счел е, че отказът на наказващия орган да приложи разпоредбата на чл.28, б. “а” от ЗАНН е в нарушение на закона, което е основание за отмяна на НП.                      

    Настоящата инстанция споделя приетото в мотивите към решението за маловажност на извършеното административно нарушение. Това становище почива на установените по делото факти и е в съответствие с приложимата  нормативна уредба.

    Съгласно Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 г. по тълк. н. д. № 1/2005 г. ОС на НК на ВКС, преценката на административнонаказващия орган за “маловажност” на случая по чл.28, б.”а” от ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Ако съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице, а административно-наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление. 

             В съответствие с това разрешение районният съд е изследвал въпроса за приложимостта на чл.28, б.”а” от ЗАНН относно конкретното нарушение. Легалната дефиниция на понятието “маловажен случай” се съдържа в чл.93, т.9 от Наказателния кодекс, чиито разпоредби съгласно чл. 11 от ЗАНН се прилагат субсидиарно по въпросите за отговорността. Според чл.93, т.9 от НК,  “маловажен случай” е този, при който извършеното деяние, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Следователно малозначително ще бъде такова деяние, което въобще не може да окаже отрицателно въздействие или то е лишено от значение по начин, че не застрашава реално съществуващите отношения, поради което не е обществено опасно или че, без да се изключва обществената опасност на деянието, може да се обоснове явна незначителност, т. е. такава ниска степен, че не е достатъчно, за да бъде определено извършеното като административно нарушение.

            Преценката за “маловажност” на случая се прави с оглед на всички обстоятелства по делото, които характеризират деянието и дееца – вида на нарушението, начина на извършването му, вида и стойността на вредните последици, ако са настъпили такива, степента на обществена опасност на деянието и дееца, моралната укоримост на извършеното и т.н., като се отчитат същността и целите на административното наказване. Безспорно е по делото, че в конкретния случай не са налице настъпили вредоносни последици от извършеното административно нарушение. Действително тези последици не са съставомерни за квалификацията на деянието, но са правнорелевантни за окачествяването му като маловажно, както правилно е преценил и районният съд. Фактът, че нарушението е на просто извършване не означава, че то е изключено от преценката за маловажност по смисъла на чл.28 “а” от ЗАНН, а липсата на вредни последици е един от елементите на тази преценка. Несъмнено непоставянето на удостоверението и табелата на видно място в обекта осъществява състава на нарушението на чл.132, ал.1 от ЗТ, но с оглед на характера, капацитета и местоположението на заведението (кафе-клуб със сезонен характер), както и асортимента на предлаганите в него храни и напитки не може да се приеме, че е създадена чак такава неяснота за потребителите на туристическата услуга относно категорията и вида на обекта, неговия собственик и лицата, извършващи дейност в обекта, още повече, че от материалите по административнонаказателната преписка е видно, че до входа на заведението е имало информация за работно време, МОЛ, фирма и адрес, телефон за контакт, а табелата, макар и не до входа на обекта, е била поставена на явно място над хладилната витрина зад бар-плота на заведението. В този смисъл правилна и законосъобразна е преценката на районния съд, че конкретното деяние разкрива ниска степен на обществена опасност с оглед на липсата на вредни последици от извършването му.  Неоснователно е възражението на касатора, че не е нужно да е настъпил пряко вредоносен резултат за конкретно лице, а е достатъчно само противоправното поведение да предполага засягане на неограничен брой хора, за да се ангажира административнонаказателната отговорност на дружеството, защото това на практика ограничава преценката на съда на тежестта и конкретната степен на обществена опасност на деянието и дееца. Не може да се сподели и доводът на касатора, че завишените санкции за този вид нарушения предполагат и тяхната по-висока степен на обществена опасност. Това, че изискванията по отношение на лицата, извършващи хотелиерство и ресторантьорство, са по-строги не означава, че нарушаването на някое от тях не може да бъде квалифицирано като маловажен случай. Именно затова преценката за наличие на основанията по чл.28, б.”а” от ЗАНН се прави конкретно по всяко административнонаказателно дело, като се отчитат особеностите на случая, определящи степента на обществена опасност на деянието и дееца. В случая конкретните обстоятелства на времето, мястото и начина на извършване на деянието изключват дори вероятността за някакъв обществено значим отрицателен обществен ефект и реално застрашаване на обществените отношения, предмет на регулиране и защита от ЗТ. Следователно извършеното нарушение е толкова малозначително, че не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна и мотивите на съда в този смисъл се споделят изцяло от настоящата инстанция. Правилно районният съд е взел предвид и това, че деянието е извършено за първи път, както и че по време на проверката не са констатирани никакви други нарушения по ЗТ, за да обоснове по - ниската степен на обществена опасност на деянието в сравнение с останалите случаи на нарушения от същия вид. Като инстанция по същество той се е съобразил с всички правнорелевантни факти и обстоятелства от значение за случая (тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и степента на обществена опасност на деянието) и правилно го е квалифицирал като маловажен, което го е мотивирало да направи и единствения законосъобразен извод за отмяна на наказателното постановление.           

    По изложените съображения настоящият състав счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. Районният съд правилно е тълкувал и приложил закона, като е приел, че са налице основанията на чл.28, б.”а” от ЗАНН и неправилно наказващият орган е отказал да го приложи. Не е налице касационно основание за отмяна на съдебното решение, поради което същото следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

    Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2 от АПК, Добричкият административен съд

 

Р Е Ш И :

 

 

        ОСТАВЯ В СИЛА решение № 61/25.04.2016г., постановено по н.а.х.д. № 226/2015г. по описа на Районен съд - Балчик.  

        РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                          ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

                                                                                                2.