Р Е Ш Е Н И Е

 

                                           № 220 / 08.07.2016г., град Добрич

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

                                                                              

            Добрички административен съд,  в публично заседание на пети юли, две хиляди и шестнадесета година, в състав:

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:    Дарина Витанова

                                                           ЧЛЕНОВЕ:         Силвия Сандева  

                                        Нели Каменска

 

при участието на секретаря И.Д. и прокурора при Окръжна прокуратура гр.Добрич, Виолета Великова, разгледа докладваното от съдия Каменска касационно дело с административно-наказателен характер № 264 по описа на съда за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл.63 ал.1 от ЗАНН във връзка с чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс.

          Образувано е по касационна жалба на Регионална дирекция “Автомобилна администрация” гр.Добрич, представлявана от инж.Стефан Милев – началник срещу решение № 196/26.04.2016г., постановено по нахд № 289/2016г. по описа на Районен съд  гр.Добрич.

          Касаторът не е съгласен с решението на съда. Счита, че наказателното постановление е правилно и законосъобразно. В касационната жалба се твърди, че наказващият орган е извършил проверката по чл.52, ал.4 от ЗАНН, при която е взел предвид представените доказателства и е преценил, че не са налице основанията за прилагане на чл.28,б.”а” от ЗАНН. Затова е изразено и несъгласие с преценката на съда, че е налице  маловажен случай на административно нарушение. Моли решението на въззивния съд да бъде отменено, а наказателното постановление да се потвърди.

          Ответникът, Е.Й.К., представляван от адв.ХХХХ- АК Варна, изразява становище за правилност и законосъобразност на постановеното решение и моли същото да бъде оставено в сила.

          Представителят на Окръжна прокуратура гр.Добрич дава заключение за неоснователност на жалбата, понеже от   събраните по делото доказателства се установявало, че са налице основанията за прилагане на чл.28, б.”а” от ЗАНН.

          Административен съд гр.Добрич, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, в рамките на наведените касационни основания, намира за установено следното:

            Касационната жалба е подадена в срока по чл.63, ал.1 от ЗАНН, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване на решението, като неизгодно за нея и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна.

          С обжалваното решение, постановено по нахд № 289/2016г. Районен съд гр.Добрич е отменил наказателно постановление № 28-0000006/12.01.2016г. на началника на ОО”Автомобилна администрация” гр.Добрич, с което на ответника, Е.Й.К., за нарушение на чл.8, ал.1 от Наредба № 36/15.05.2006г. на МТИТС, на основание чл.178в, ал.5 от Закона за движение по пътищата, е наложено административно наказание “глоба” в размер на 500 лв.

          За да постанови този резултат съдът е обсъдил събраните по делото писмени и гласни доказателства, включително и е приел, че на 09.12.2015г., на посоченото в НП място и час, водачът Е.Й.К., водачът на товарен автомобил “Ивеко” с рег. № ТХ ХХХХ, кат № 3, извършва обществен превоз на товари по маршрута Варна- Добрич, видно от представен пътен лист, натоварен с бетон, без да представи валидно удостоверение за психологическа годност. Същият представя удостоверение за психологическа годност с изтекла на 23.11.2015г. валидност. Съдът е приел констатацията на наказващия орган, че деянието е обявено за нарушение от чл.178в, ал.5 от ЗДвП.

Извършвайки преценката за законосъобразност на наказателното постановление, съдът е обсъдил и представените от административно-наказания писмени доказателства по делото – удостоверение за психологическа годност, издадено на 20.12.2015г. от психолог при Медицински център ”Медика” гр.Добрич. В мотивите на решението е прието, че удостоверението е издадено непосредствено след датата на съставяне на акта за установяване на административно нарушение и преди наказателното постановление. Направен е извода, че водачът на превозното средство е осъзнал противоправността на деянието си и своевременно е предприел действия за неговото поправяне. В мотивите на решението е прието и че санкционираният водач е бил без удостоверение от 23.11.2015г. до 20.12.2015г.- период по-малък и от месец. По тези съображения съдът е преценил, че наказателното постановление е било незаконосъобразно издадено за “маловажен случай” на административно нарушение по см. на чл.28, б.”а” от ЗАНН, което е и причина същото да се отмени като незаконосъобразно.

След преценка на събраните от районния съд доказателства, Административен съд гр.Добрич намира, че решението е правилно и законосъобразно. Същото не страда от пороци, обосноваващи неговата отмяна. Решението на районния съд е постановено след задълбочен анализ на събрания доказателствен материал, при правилно установена фактическа обстановка и при правилно тълкуване и прилагане на разпоредбата на чл.28,б.”а” от ЗАНН.

Настоящата инстанция споделя напълно изложеното от районния съд по отношение маловажността на извършеното деяние с оглед обстоятелството, че непосредствено след проверката водачът на МПС е предприел необходимите действия, довели до снабдяването му с ново, валидно удостоверение за психологическа годност и че периодът от време, през който не е разполагал с валидно удостоверение от 23.11.2015г. до 20.12.2015г. е сравнително кратък. По делото няма данни водачът на товарния автомобил да е представил издаденото на 20.12.2015г. ново удостоверение за психологическа годност на наказващия орган, но това обстоятелство не променя факта, че непосредствено след съставянето на АУАН нарушителят е предприел действия и се е снабдил със задължителния документ. Законосъобразна е преценката на районния съд, че горните обстоятелства водят до извода за маловажност на извършеното нарушение.

Макар че не може да се определи като касационно оплакване изложеното в касационната жалба възражение, че за абсолютно същото по вид нарушение същият състав на РС гр.Добрич е издал по-рано друго решение, с което е потвърдил наказателното постановление, настоящата инстанция намира за необходимо да припомни следното:

          Съгласно чл.84 от ЗАНН, в производството пред съда по разглеждане на делата по жалби срещу наказателни постановления се прилагат разпоредбите на НПК. Разпоредбите на НПК задължават съда да конкретизира деянието, дееца, неговата вина, степента на обществена опасност, смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства. За да бъде съдебният акт справедлив, той трябва да бъде съобразен с конкретните обстоятелства, свързани с конкретното нарушение, което се преценява и по критериите на чл.93, т.9 от Наказателния кодекс. В административнонаказателното  производство съдът има и задължението да прецени дали с оспореното наказателно постановление се постигат целите на административното наказване по чл.12 от ЗАНН, които са да се предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани.

При извършване на тази индивидуализация на деянието обстоятелствата, свързани с извършване на процесното нарушение, не биха могли да са идентични с обстоятелствата, свързани с извършване на същото нарушение, но от друго лице, предмет на спор по друго дело. Затова и при решаване на споровете за законосъобразност на издадените наказателни постановления, макар и за един и същи по вид противоправни деяния, могат да бъдат постановени съдебни решения с различен краен резултат.

Извършването на таксиметрови или обществени превози на пътници или товари без валидно удостоверение за психологическа годност, обявено за наказуемо от чл.178в, ал.5 от ЗДвП, преценено съобразно поведението на конкретния нарушител, времето, през което същият е бездействал и не се е явил на преглед за психологическа годност и други подобни обстоятелства, може да представлява административно нарушение с различна степен на тежест и степен на обществена опасност, а в някой случаи да се определи и като маловажен случай на административно нарушение.

Съдът в случая не е допуснал нарушение, тъй като е отличил маловажен случай на административно нарушение по критериите на чл.93, т.9 от Наказателния кодекс, от другите подобни от същия вид, както го задължава нормата на чл.28,б.”а”  във вр. с чл.12 от  ЗАНН .

 С Тълкувателно решение № 1/2007г. на ВКС е сложен край на спора задължени ли са съдът и наказващият орган да прилагат чл.28” б.”а” от ЗАНН. С  тълкувателното решение, което е задължително за наказващите органи и за съда е прието, че във всички случаи, когато предпоставките за приложението му са налице,  административният орган и съдът са длъжни да прилагат чл.28, б.”а” от ЗАНН, изключващ възможността за санкциониране на дееца.

Предвид изложеното, касационните оплаквания не намират опора в доказателствата по делото и са неоснователни. Районният съд е постановил  валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон решение, което следва да бъде оставено в сила.

          Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Административен съд гр.Добрич

 

                                                Р  Е  Ш  И :

 

          ОСТАВЯ В СИЛА решение № 196/26.04.2016г., постановено по нахд № 289/2016г. по описа на Районен съд гр.Добрич.

            Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ:

                                                                                      1…………………..

                                                                                      2……………………