О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№……../05.07.2016 год., гр. Добрич

 

 

      ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, VІ-ти състав, в закрито заседание на пети юли през две хиляди и шестнадесета година, като разгледа докладваното от съдия Т. Милева адм.дело № 263 по описа на ДАС за 2016 г. намира следното:

 

     Производството по делото е образувано по жалба на  О.Б.Р. и Р.К. Р., граждани на Г. с адрес с. К., ЖСК “.” №2-3, общ. Б.  срещу Отказ на Кмета на Община Б. да издаде заповед за забрана на достъп до строеж и заповед за премахване на незаконен строеж – ЖСК “.” с. К., общ. Б..

    С жалбата се иска отмяна на отказа и да се задължи административния орган да продължи и завърши административното производство и  издаде искания административен акт – Заповед за забрана достъпа до обекта и  Заповед за събаряне на незаконен строеж.

     Ответникът изразява становище за неоснователност на жалбата, като счита, че процесното писмо няма белезите на индивидуален административен акт и липсва годен предмет на обжалване. Сочи, че ако се обжалва писмо с изх. №940-126-1-1/19.05.2016 г., издадено от Кмета на община Б., то от него не се извежда информация за отказ за издаване на исканите административни актове. Твърди се, че по своята същност то представлява уведомление до жалбоподателя за извършената до момента проверка по жалбата им. Счита, че жалбата е недопустима, тъй като по отношение на жалбоподателите липсва отказ да бъде издаден административен акт по смисъла на чл.21, ал.1-4 от АПК, който да бъде годен предмет на съдебен контрол.

      С допълнителна молба от жалбоподателите, подадена чрез процесуалния им представител адв. С.Г. се прави уточнение, че се атакува мълчаливия отказ на кмета на община Б. да издаде заповед за забрана на достъпа до строеж и заповед за премахване на незаконен строеж на ЖСК “.” с. К., общ. Б..

     Съдът, като постави за разглеждане жалбата, счита същата за процесуално недопустима поради следното: О.Б. Р. и Р.К.Р. са подали жалба вх. №940-126-1/05.05.2016 г. до Кмета на община Б. за издаване на заповед за забрана достъпа до строежа и заповед за премахване на незаконен строеж  ЖСК “.” с. К..

     С Писмо изх. №940-126-1-1/19.05.2016 г., Кметът на община Б. е уведомил жалбоподателите, че построеният обект  ЖСК “.” с единтификатор 39459.501.254.3.2 е съгласуван с общинската администрация и са издадени, подробно изброените в писмото строителни книжа /лист 13/.

      Жалбата е процесуално недопустима, тъй като не е налице административен акт по смисъла на чл.21 от АПК. Липсва годен за съдебно обжалване административен акт, който да бъде предмет на съдебен контрол за законосъобразност по критериите на чл.146 от АПК. Отказ за издаване на индивидуален административен акт /изричен или мълчалив/ е налице, когато хипотезата на правна норма свързва с настъпването на определени факти възникването /за администрацията/ на задължение да издаде акт с определено от нормата съдържание, на основание заявено от жалбоподателя искане. Конкретно в случая, не съществува норма, нито в ЗУТ, нито в друг закон, който да задължава началника на РДНСК или Кмета на общината да се произнася по искания за премахване на незаконни строежи и забрана достъпа им. При упражняване на правомощията си по чл.224 от ЗУТ този орган не е обвързан от наличието или липсата на сигнал за незаконно строителство – той действа служебно. Кмета на общината не е правораздавателен орган и няма за непросредствена цел защита на правата на гражданите или юридически лица, която чл.117, ал.1 от Конституцията на Република България възлага на съдебната власт. Затова органите на дирекцията и общината не са задължени да издават при постъпило искане актове за премахване на строежи. При липсата на възможност началникът на РДНСК или Кмета на общината да бъде правно задължен да премахне строежа по искане на жалбоподателя, настоящия състав счита, че не е налице подлежащ на обжалване отказ. Такъв не е имало нито по критериите на общата клауза, нито по тези на специалната – чл.214 от ЗУТ, който в т.3 сочи като индивидуални административни актове само заповедите за премахване на строежи, но не и отказите за издаване на такива.

      Наличието на годен за обжалване административен акт и правният интерес от търсената правна защита са абсолютни процесуални предпоставки от категорията на положителните, за които съдът следи служебно. При липсата им производството по делото подлежи на прекратяване.

      При положение, че обжалваният административен акт не е от категорията на административните актове, подлежащи на съдебен контрол и у жалбоподателя не е налице правен интерес от обжалването му, то жалбата е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по нея прекратено.

     Предвид изложеното и на осн. чл.159, ал.1 от АПК,  съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

      ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на О.Б.Р. и Р.К. Р., граждани на Г. с адрес с. К., ЖСК “.” №2-3, общ. Б.  срещу Отказ на Кмета на Община Б. да издаде заповед за забрана на достъп до строеж и заповед за премахване на незаконен строеж – ЖСК “.” с. К., общ. Б..

      ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело №263/2016 г. по описа на ДАС.

      ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред ВАС в 7-дневен срок от получаване на съобщението от страните.

 

                                                   АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: