Р      Е      Ш      Е      Н      И      Е

№ …………………..

гр. Добрич, 12. 07. 2016 год.

 

 

 

 

Добричкият административен съд, II-ри касационен състав, в открито съдебно заседание, проведено на пети юли две хиляди и шестнадесета година в състав :

                                                            

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ :  Дарина Витанова

                                                           ЧЛЕНОВЕ:             Силвия Сандева

                                                                                            Нели Каменска

 

при секретар И.Д. и с участието на прокурора Виолета Великова изслуша докладваното от съдията Дарина Витанова КАД № 262/ 2016 год., и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

 

Производството е по реда на глава ХІІ от АПК във вр. с чл.63 от ЗАНН и е

образувано е по касационна жалба на ЕТ“ДЖЕРОНИМО КОМЕРС-Ж.М.” със седалище и адрес на управление гр. Добрич, ул. “Хр. Ботев” № 40 срещу Решение № 180/ 21.04.2016 г. по н.а.х.д. № 1423/ 2015 г. на Районен съд-Добрич, с което е изменено Наказателно постановление № 08-0802935/145/ 10.08.2015 г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр.Добрич, с което на жалбоподателя в качеството на работодател за нарушение на чл. 61, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ на осн. чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ наложената имуществена санкция в  размер на 2 000. 00 лв. е намалена на 1 500. 00 лв.

 С жалбата се твърди неправилност и незаконосъобразност на решението, като възраженията се свеждат до неправилно некредитиране от страна на въззивния съд на свидетелските показания на свидетелите Д. и Дженков, което е довело до погрешен правен извод относно наличие на нарушение. Иска се от съда да го отмени и да отмени наказателното постановление.

          Ответникът - Дирекция „Инспекция по труда”-Добрич не изразява становище по жалбата.

          Представителят на Окръжна прокуратура пледира за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Дава заключение за безспорна доказаност на деянието.

          Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, в рамките на наведените в жалбата касационни основания и предвид разпоредбата на чл.218, ал.2 АПК, намира за установено следното:

          Касационната жалба е подадена в срока по чл.63, ал.1 от ЗАНН, от легитимирана страна, с правен интерес от обжалване на решението, като неизгодно за нея и е процесуално допустима.Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

          С обжалваното решение районният съд е изменил наказателно постановление № 08-0802935/145/ 10.08.2015 г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр.Добрич, с което на жалбоподателя в качеството на работодател за нарушение на чл. 61, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ на осн. чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ наложената имуществена санкция в  размер на 2 000. 00 лв. е намалена на 1 500. 00 лв.

Районният съд е приел, че на 13. 07. в 12. 00 ч. и в 15. 30 ч. инспектори от Дирекция “Инспекция по труда”-Добрич извършили проверка на обект месария и кулинарияДжеронимо”, находящ се в гр. Добрич, ул. “Христо Ботев” № 40, стопанисван от едноличния търговец. По време на проверката на място е било заварено да работи като обслужва клиенти в обекта лицето М. А. Д. като продавач-консултант с уговорено работно време от 6. 00 ч. до 14. 00 ч. и от 13. 00 ч. до 20. 00 ч.-работа на смени с определено работно време и с уговорено възнаграждение в размер на 3 лв./час и 500. 00 лв. осигурителен доход на месец. Пред проверяващите органи е бил представен граждански договор № 194/ 13. 07. 2015 год., по силата на който едноличния търговец е възложил на лицето М. Д. да извърши обучение за работа в обекта 4 дни по 3 часа с часова ставка 3 лв./час-500 лв. осигурителен доход на месец, като възложителят се е задължил в срок до 16. 07. 2015 год. след приемане на извършената работа да изплати на изпълнителя сума в размер на 36. 00 лв. Основният спорен въпрос по делото е бил дали представеният граждански договор в същността си е такъв или прикрива трудов договор. След обстоен анализ на съдържанието на гражданския договор, сравнителен анализ на трудовия договор с близките до него договор за изработка и договор за услуга, попълненото сведение от самото лице, в което е посочено, че същото работи на смени с определено работно време, съдът е приел, че действителната воля на страните по представения по делото граждански договор е престиране на работна сила, а не конкретен резултат. Съдът е отчел и обстоятелството, че по време на проверката лицето М. Д. е била с работно облекло, осигурено от едноличния търговец. Въз основа на така преценените доказателства по делото съдът е приел, че в конкретния случай са налице  всички елементи на трудово правоотношение и че нарушение е допуснато. По отношение на размера на наложеното наказание съдът е приел, че същото е завишено и е изменил наказателното постановление в санкционната му част като е намалил размера на наложената имуществена санкция до законоустановения минимум.

Настоящата  инстанция намира обжалваното решение за правилно и законосъобразно. Касационният състав напълно споделя основния извод на районния съд, че договорът от 13. 07. 2015 год. прикрива трудово правоотношение. В конкретния случай осъщественото престиране на работна сила е оформено като договор за поръчка по см. на чл. 280 и сл. от ЗЗД. По силата на договора за поръчка доверителят възлага на довереника извършването на определени действия срещу определено възнаграждение, ако такова е уговорено. След извършване на поръчката доверителят следва да представи на доверителя сметка за извършените действия /чл. 284 ЗЗД/, която включва направените от него разноски по изпълнение на поръчката и дължимото възнаграждение, ако такова е уговорено. При изпълнение на поръчката доверителят е относително самостоятелен  по отношение на организацията на работата по изпълнение на поръчката, той не е обвързан от работно време, не е административно подчинен на доверителя. В конкретния случай белезите на договора за поръчка в отношенията между едноличния търговец и лицето М. Д. не са налице. Св. Д. е била задължена да работи на смени, т. е. да спазва определено работно време, което обстоятелство я поставя в административно подчинение спрямо едноличния търговец. Липсват по делото данни за представена от св. Д. сметка за изпълнената поръчка, а и такава уговорка липсва в приетия по делото граждански договор. Изложеното налага извода, направен и от районния съд, че договорът от 13. 07. 2015 год. прикрива трудово правоотношение.

          Предвид изложеното, жалбата е неоснователна. При извършената служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, за което касационната инстанция е задължена, съгласно чл.218, ал.2 от АПК, съдът намира, че решението не страда от пороци, които да са основание за отмяната, обезсилването или обявяването на нищожността му.

          Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, първо предл. от АПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, Административният съд

 

Р  Е  Ш  И:

 

          ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 180/ 21.04.2016 г. по н.а.х.д. № 1423/2015 г. на Районен съд-Добрич.

           

          Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:………………….

 

 

                                                                            ЧЛЕНОВЕ: 1………………………

                                                                                   

                                                                                                2……………………….