Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ ………….
Добрич, 12. 07. 2016 год.

 


            Добричкият административен съд, ІІ-ри касационен състав в съдебно заседание на пети юли две хиляди и шестнадесета година в състав:

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:   Дарина Витанова

                                                         ЧЛЕНОВЕ:             Силвия Сандева

                                                                                         Нели Каменска

при секретаря И.Д.  и с участието на прокурора Виолета Великова изслуша докладваното от съдията Д. Витанова касационно административно дело № 251/ 2016 год.

 

            Производството е по чл.208 и сл. от АПК.

            Образувано е по касационна жалба на ОО “Автомобилна администрация”-Добрич срещу решение № 85/ 26. 02. 2016 год. по НАХД № 1596 по описа на Районен съд, гр. Добрич за 2015 год., по силата на което е отменено наказателно постановление № 28-0000341/ 18. 09. 2015 год. на Началника на ОО “АА”-Добрич, с което на С.М.В., ЕГН ********** *** за нарушение на чл. 40, ал. 1 т. 5 от Наредба № 2/ 15. 03. 2002 год. на МТ на основание чл. 93, ал. 2 от ЗАвтПр  е наложено административно наказание “глоба” в размер на 500. 00 лв.

В жалбата е посочено, че в решението си първоинстанционният съд не е оценил събраните доказателства и не е стигнал до правилен извод относно наличието на извършено нарушение. Неправилен е извода на съда, че нарушението не е установено, тъй като в разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 5 от Наредба № 2/ 15. 03. 2002 год. не се визира задължение маршрутното разписание да бъде издадено на юридическото лице, към което работи водачът. В конкретния случай маршрутното разписание е издадено на “ГРУП ПЛЮС” ООД, гр. София, което юридическо лице е изпълнител по договор № 234/ 1. 08. 2012 год., сключен с Община Ген. Тошево и е единственото отговорно лице по изпълнението на договора. Незаконно и недопустимо е превозвачите да си прехвърлят изпълнението на маршрутните разписания, без да имат законно право Претендира се отмяна на решението на районния съд и потвърждаване на наказателното постановление. Твърдяните в жалбата нарушения съставляват касационни основания по см. на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК.

            Ответникът по жалбата не изразява становище.

            Представителят на Окръжна прокуратура Добрич дава заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира за потвърждаване решението на въззивния съд.

            Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

            За да се произнесе по съществото на жалбата, разгледана съгласно чл. 63 пр. посл. ЗАНН във вр. с чл. 218 АПК с оглед посочените касационни основания за отмяна, съдът съобрази следното:

            Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от С.М.В., ЕГН ********** *** срещу наказателно постановление № 28-0000341/ 18. 09. 2015 год. на Началника на ОО “АА”-Добрич, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 40, ал. 1 т. 5 от Наредба № 2/ 15. 03. 2002 год. на МТ на основание чл. 93, ал. 2 от ЗАвтПр  е наложено административно наказание “глоба” в размер на 500. 00 лв.

  Районен съд, гр. Добрич е отменил изцяло наказателното постановление.

В мотивите си районният съд е приел, че на 9. 09. 2015 год. в гр. Добрич след кръстовището на ул. “Отец Паисий” с ул. “Д. Петков” пред Първа градска поликлиника служители на ОО “АА”-Добрич спрели за проверка автобус марка “Темса” с рег. № СА 4031 ВА с водач С.М.В.. При проверката е установено, че В. извършва превоз на пътници по редовна автобусна линия София-Ген. Тошево, като не е представил маршрутно разписание, заверено със свеж печат на общината възложител /Община Ген. Тошево/, възложено на фирма “ЕТАП АДРЕС” АД, а е представил маршрутно разписание на “ГРУП ПЛЮС” ООД. Лицензът и пътния лист за превоза са издадени на името на “ЕТАП АДРЕС” АД. Съдът позовавайки се на § 1 от ДР на Наредба № 2/ 15. 03. 2002 год. за условията и реда за утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване на обществени превози на пътници с автобуси, в който са посочени реквизитите, които трябва да съдържа маршрутното разписание и в който не се съдържа реквизит на кого е издадено маршрутното разписание и на текста на чл. 40, ал. 1 ,т. 5 от Наредба № 2/ 15. 03. 2002 год., в който не се визира задължение маршрутното разписание да бъде издадено на юридическото лице, към което работи водачът, извършващ превоза на пътници, е приел, че нарушение не е извършено. С оглед тези си изводи районният съд е отменил изцяло наказателното постановление.

Настоящият касационен състав счита, че решението на районния съд като краен резултат е правилно. Съгласно чл. 40, ал. 1, т. 5 от Наредба № 2/ 15. 03. 2002 год. водачът е длъжен да представи при поискване на контролните органи копие на маршрутно разписание, заверено със свеж печат и подпис от общината възложител по образец приложение № 1. Като реквизит на маршрутното разписание по приложение 1 се съдържа наименование на общината-възложител, на фирмата-изпълнител и на данни за сключения между тях договор. От изяснената по делото фактическа обстановка не може да се изведе извод, че нарушителят е допуснал нарушението, за което ангажирана административно-наказателната му отговорност. В наказателното постановление се сочи, че е допуснато нарушение на чл. 40, ал. 1, т. 5 от Наредба № 2/ 15. 03. 2002 год., като отговорността е ангажирана на осн. чл. 93, ал. 2 от ЗАвтПР. Съгласно текста, водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари и не представи в момента на проверката издадения лиценз, заверено копие на лиценз на Общността, разрешението, документа за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон или от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва с глоба 500 лв. Хипотезата визира съществуване на изискуемия документ, но същият да не е представен в момента на проверката. В конкретния случай изискуемия документ не съществува в полза на дружеството от чието име се извършва превоза, а в полза на друго дружество, което е равносилно на пълна липса на документа. Налице е  друг вид нарушение, за което не е ангажирана административно-наказателната отговорност на нарушителя. Направените от касационния състав изводи налагат решението на въззивния съд да бъде потвърдено.

При извършената служебна проверка на валидността и допустимостта на съдебното решение съобразно изискванията на чл. 218, ал. 2 от АПК не бяха констатирани нарушения. Решението е постановено от законен състав при законосъобразно упражнено право на въззивна жалба и е съобразено с материалния закон.

Така мотивиран и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК съдът

 

 

                                           Р   Е   Ш   И   :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 85/ 26. 02. 2016 год. по НАХД № 1596/ 2015 год. на Районен съд, гр. Добрич.

 Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ :…………………………

 

 

 

                                                     ЧЛЕНОВЕ : 1…………………………………

                                  

 

                                                                          2………………………………