Р Е Ш Е Н И Е

 

454 / 06.12.2016 г., град Добрич

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

             ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, І кас. състав в открито съдебно заседание на  петнадесети ноември през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:  НЕЛИ КАМЕНСКА

                                                          ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА ГЕОРГИЕВА

                                                                                     ТЕОДОРА МИЛЕВА

 

             При участието на прокурора Веселин Вичев и секретаря М.М. разгледа докладваното от съдия Т. Милева к.адм.д. № 250/ 2016 год. по описа на ДАС и за да се произнесе, взе предвид следното:

             Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административно процесуалния кодекс във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания.

              Образувано е по касационна жалба предявена от “ЕВРОТРАНС-МЕТАЛ” ООД със седалище и адрес на управление гр. Балчик, ул. “Стара Планина” №22, представлявано от управителя И.А.В. против Решение № 42/05.04.2016 г. на Балчишкия районен съд, постановено по НАХД № 269/2015 г. по описа на същия съд, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 3452-5/27.04.2015 г. на Директора на РИОСВ гр. Варна , с което на "ЕВРОТРАНС-МЕТАЛ” ООД, на основание чл. 136, ал. 2, т. 3, във вр. с чл. 35, ал. 1, т.1 от Закона за управление на отпадъците /ЗУО/ е наложена, ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 7000 лева, за извършено нарушение на чл.136, ал.2, т.3 от ЗУО.

Поддържаните касационни основания се субсумират в изводите, че атакуваният съдебен акт е неправилен, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснован. Твърди се, че решението е незаконосъобразно, тъй като същото  почива на предположения. Излагат се подробни доводи, че посочени отпадъци в наказателната постановление не са на дружеството-жалбоподател. Сочи се, че за друга част от посочените в НП дейности по третиране-съхраняване на отпадъците, съдът е възприел погрешно фактическата обстановка, като в тази насока се посочва, че за тези отпадъци, дружеството притежава разрешително. Релевират се доводи и че за част от констатираните от административния орган обстоятелства, съдът изобщо не е изложил мотиви. Сочи се също, че вмененото нарушение по т.2 от НП – предварително третиране-балиране, такова всъщност не съществува в ЗУО. И не на последно място се излагат подробни съображения, че районният съд не е обсъдил и разграничил понятията “съхранение” и “третиране на отпадъци”, които са две различни дейности, а в НП не са посочени всички съставомерни признаци, изпълващи неговото съдържание от обективна страна. Липсва описание на нарушението, изразяващо се в дейност по оползотворяване или обезвреждане, подготовката преди оползотворяване или обезвреждане на отпадъци, което е процесуално нарушение, извършено от страна на административния орган. По същество се моли да се отмени решението на районния съд и потвърденото с него наказателно постановление, с оглед и факта, че делото е върнато от АС Добрич за събиране на доказателства и анализиране на цялата доказателствена съвкупност, а това не е било сторено от първоинстанционния съд.

Ответникът по касационната жалба – РИОСВ Варна, чрез процесуалния си представител юриск. Костадинова оспорва жалбата и  счита, че първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде потвърдено като такова.

Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Добрич, дава заключение, че жалбата е неоснователна.

Настоящото производство е второ по ред, след връщане на делото на първоинстанционния съд от друг състав на АС Добрич.

 Касационната жалба е подадена в рамките на предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

 Обжалваното НП е издадено въз основа на АУАН № 3452/10.02.2015 г., издаден от Ивелина Александрова Данаилова, главен експерт “РРРДУО” при РИОСВ - Варна. Обективираните в акта констатации се свеждат до следното:

На 21.01.2015 г. е извършена проверка на площадка, стопанисвана от "ЕВРОТРАНС-МЕТАЛ” ООД, разположена на територията на гр. Балчик, ул. “Стара планина” №22, УПИ ІІІ и УПИ ІV в кв.127. Дейността, която се извършвала на територията на площадките била дейности по третиране-съхраняване на отпадъци, подробно изброени в НП, както и дейности по предварително третиране-балиране на пластмасови опаковки на площадката в УПИ ІV и рязане на компоненти от електрическо оборудване – трансформатор на площадката в УПИ ІІІ, кв.127.

В АУАН е посочено още, че с това си деяние "ЕВРОТРАНС-МЕТАЛ” ООД е нарушил разпоредбите на чл. 136, ал. 2, т. 3, във вр. с чл. 35, ал. 1, т.1 от ЗУО.

Процесното административно наказание е наложено при тази фактическа и правна обстановка, която в пълнота е възприета и възпроизведена в НП № 3452-5/27.04.2015 г. на Директора на РИОСВ гр. Варна.

                 За да потвърди наказателното постановление, районният съд  е приел, че наличието на регистрационен документ, издаден по реда на отменения ЗУО не променя факта за съставомерност на конкретното нарушение, тъй като са налице два режима за извършване на търговска дейност с отпадъци – разрешителен и регистрационен. Този документ не може да замени липсващото разрешение по сега действащия разрешителен режим по чл.35, ал.1, т.1 във връзка с чл.12, ал.1, т.1 от ЗУО. Първоинстанционният съд е счел, че независимо след проверката има издадено решение на директора на РИОСВ, това не променя факта на извършеното по-рано нарушние. Въззивният съд е приел, че безспорно от събраните доказателства се установява чия собственост са установените отпадъци, като в тази връзка не кредитира показанията на свидетелите Д. и Б., тъй като първата живее на семейни начала с управителя на дружеството, а вторият е в трудово-правни отношение с транспортната фирма, която също се помещава в процесния имот. Районният съд е изложил и съображения за размера на наложената имуществена санкция. С оглед на тези свои мотиви е потвърдил наказателното постановлнеие.

              Настоящата касационна инстанция намира обжалваното решение за неправилно по следните съображения:

              При постановяване на оспореното решение съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, довело до материална незаконосъобразност на постановения съдебен акт, тъй като не са събрани безспорни доказателства установяващи, че има извършено нарушение. Настоящата касационна инстанция намира, че посоченото в наказателното постановление нарушение не е безспорно установено от събраните пред първоинстанционния съд доказателства.

                Безспорно установено по делото е, че “ЕВРОСТРОЙ-БАЛЧИК” ООД, която е транспортна фирма е наемател на 2 500 кв.м. от УПИ ІV, кв.127, целият имот с площ от 8 522 кв.м., като останалата част от имота се стопанисва от фирмата на жалбоподателя.  Никъде по делото не се съдържат доказателства, как и по какъв начин проверяващият орган е установил, коя част от имота се стопанисва от  дружеството-жалбоподател и коя част се стопанисва от другото дружество, както и как е определено, че намерените отпадъци в УПИ ІV са точно в частта, стопанисвана от “ЕВРОСТРОЙ-МЕТАЛ” ООД. В тази връзка са и показанията на Б., който работи като шофьор в траспортната фирма и който заявява, че намерените акумулатори, масла и филтри са стари, излезли от употреба от техните камиони, т.е. същите са на транспортната фирма.

              Видно е, че оспорващото дружество има изададен регистрационен документ на 28.03.2007 г. за УПИ ІV, който регистрационен документ е валицен за извършване на дейности по събиране траспортиране и временно съхранение на отпадъци, които нямат опасни свойства. След отмяна на ЗУО и приемането на нов такъв на 13.07.2012 г. е следвало дружествата, притежаващи разрешение и/или регистрационен документ в определен срок да получат ново разрешение по чл.67 от новия закон от директора на РИОСВ. Такова Решение е издадено на дружеството на 16.04.2013 г., което е за извършване на дейности по третиране на отпадъци, отново за УПИ ІV. Именно в това решение и посочените в него отпадъци, настоящият състав намира, че попада, посоченият в НП отпадък от електрическо и електронно оборудване, тъй като с оглед представените по делото доказателства – отчетна книга за ОЧЦМ, с прикачени към тях три броя сертификати и съответните фактури за приетите от юридически лица метални отпадъци от строителство, в  т.ч. и медицинска апаратура са метални отпадъци, а не както е посочено електрическо и електронно оборудване. В тази връзка е основателно възражението на касатора, че от административния орган не са представени доказателства докзаващи наличието на електронни компоненти в тях, факт който би ги категоризирал като излязъл от употреба електрическо и електронно оборудване.

            Относно извършените нарушения в УПИ ІІІ, както се твърди от административния орган, на съда отново не става ясно, как определно кое е УПИ ІІІ, кое е УПИ ІV, още повече, че самите свидетели от страна на ответника твърдят, че имота е един общ и между него няма ограда. С оглед на което отново е останал неизяснен въпроса, кой отпадък къде се съхранява или третира, тъй като това е основно за делото, поради издаденото Решение от РИОСВ за УПИ ІV.  Тук съдът иска само да вметне, че дружеството е подало заявление за допълване на предходното решение от 2013 г. и за включване и на УПИ ІІІ в него м.ноември 2014 г., но чак на 03.06.2015 г. такова е издадено. Проверката е извършена в периода когато е подадено заявлението, но все още няма произнасяне на административния орган.

          Съдът намира, че са налице и други допуснати нарушения от страна на административния орган, а именно: в НП е посочено, че дружеството извършва дейност по третиране  и съхраняване на отпадъци. Това са две различни дейности. Съгл. т.42 от §1 на ДР на ЗУО – “Съхраняване” е дейност, свързана със складирането на отпадъците от събирането им до тяхното третиране .., а §44 “Третиране на отпадъци” са дейностите по оползотворяване или обезвреждане, вкл. подготовката преди оползотворяването или обезвреждането.  Липсва обаче посочване в НП, кои точно дейности са извършени от дружеството при третирането на отпадъците. Във втора точка от НП е посочено, че се извършва “предварително третиране” на отпадъците, но такава дейност не е предмет на регулиране с нормата на чл.35, ал.1, т.1 от ЗОУ.

            Поради което и настоящият състав намира, че не е установено безспорно от административния орган вмененото на дружеството нарушение. Същото е посочено неточно и неясно и по този начин са нарушение правата на наказаното лице, което е основание за отмяна на наказателното постановление. Дори за някои от отпадъците да е безспорно установено, че се съхраняват и третират от дружеството, а същото за тях няма валидно разрешение, то няма как наказателното постановление да бъде потвърдено или отменено в едната си част.

           При постановяване на оспореното решение съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, довело до материална незаконосъобразност на постановения съдебен акт, тъй като не са събрани безспорни доказателства установяващи, че има извършено нарушение.

         Административно-наказващият орган носи тежестта да докаже наличието на фактическите обстоятелства, визирани в наказателното постановление, въззивният съд е бил длъжен да му укаже тази тежест.

         Съгласно чл.14, ал.1 от НПК, районният съд е следвало да вземе своето решение по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, като се ръководи от закона, след като е взел /по аргумент от чл. 13, ал. 1 от НПК/ всички мерки, за да осигури разкриването на обективната истина. Без значение е дали има, или липсват доказателствени искания от страните. Задължение на съда е по свои почин да събере доказателства по делото, когато това се налага за разкриване на обективната истина и за да отговори на релевантните доводи на наказания за незаконосъобразност на наказателното постановление. Липсата на такава дейност нарушава прогласените в чл.13 и чл.14 НПК принципи, а и не може да попълни и критериите за справедлив наказателен процес по смисъла на чл.6 ЕКЗПЧОС.

 И тъй като настоящото производство е второ по ред, то няма процесуална възможност делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав с цел събиране на относими по делото доказателства, поради което и настоящият състав счита, че следва да отмени решението на Районен съд гр. Балчик като неправилно и незаконосъобразно в хипотезата на чл. 222, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, както и да се отмени и наказателното постановление.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК, Добричкият административен съд

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Решение № 42 от 05.04.2016 г., постановено по н.а.х.д. № 269/2015 г. на Районен съд гр. Балчик, като вместо това ПОСТАНОВЯВА

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №0000003452-5/27.04.2015 г. на Директора на РИОСВ гр. Варна

Решението е окончателно.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:………….                  ЧЛЕНОВЕ:1…………………

 

 

                                                                                         2………………..