Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ …………………../12.07.2016г., град Добрич

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

           ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,  в открито съдебно заседание на пети юли две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА ВИТАНОВА

                                                              ЧЛЕНОВЕ: СИЛВИЯ САНДЕВА

                                                                                        НЕЛИ КАМЕНСКА

           

           При участието на прокурора ВИОЛЕТА ВЕЛИКОВА и секретаря И.Д. разгледа докладваното от съдия С.Сандева к.а.н.х.д.№ 249/2016 год. по описа на ДАС и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

           Производството е по реда на глава ХІІ от АПК.

           Образувано е по касационна жалба на Д.П. Д. ЕГН ********** *** срещу решение № 50/13.04.2016г. по нахд № 315/2015г. по описа на Районен съд – Балчик, с което е потвърдено наказателно постановление № 78/13.11.2015г. на Директора на РЗИ –Добрич, с което на касатора за извършено нарушение на чл.271, ал.1, т.5 от ЗЛПХМ е наложено административно наказание глоба в размер на 1500 лева на основание чл.292, ал.1 от ЗЛПХМ. В жалбата се излагат доводи за неправилност и необоснованост на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Твърди се, че съдът не е обсъдил всички възражения на жалбоподателя, както и доказателства по делото и се е произнесъл в противоречие с установените факти и обстоятелства по делото. Сочи се, че съдът не е съобразил, че процесното предписание е адресирано до дружеството, което стопанисва и управлява търговския обект, поради което неправилно и незаконосъобразно касаторът е наказан за неговото неизпълнение. Твърди се, че съдът не е коментирал и не е взел предвид факта, че деянието е погрешно квалифицирано, тъй като посочената за нарушена правна норма урежда конкретни правомощия на органите на държавния здравен контрол, но не въвежда задължение за определено поведение, което правните субекти трябва да спазват. Изразява се становище, че правилно районният съд е изследвал въпроса за законосъобразността на предписанието, но неправилно е приел, че предписанието е законосъобразен административен акт. Твърди се, че съдът няма правомощие да замества или допълва волята на административния орган, като издирва служебно липсващото правно основание за издаване на акта. Счита се, че неправилно районният съд е приел, че е налице фактическо основание за издаване на предписанието, тъй като по делото е безспорно установено, че още от момента на въвеждането си в експлоатация процесният търговски обект е бил обособен като самостоятелен такъв чрез плътна стена и има два отделни входа, които водят само към този обект. Оспорват се и изводите му, че липсата на мотиви за приложението на чл.28 от ЗАНН не е съществен порок на НП, водещ до отмяната му. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по същество, с което да се отмени изцяло наказателното постановление.                               

             Ответникът, чрез процесуалния си представител, оспорва основателността на жалбата по съображения, че от събраните по делото доказателства се установява по безспорен и категоричен начин извършването на нарушението и неговото авторство, както и че правилно е привлечена административнонаказателната отговорност на касатора в качеството му на управител на дружеството, експлоатиращо обекта, с оглед на разпоредбата на чл.24 от ЗАНН, която предвижда, че административнонаказателната отговорност е лична.

             Представителят на ДОП изразява становище, че решението на БРС е неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Счита, че предписанието е адресирано до ЮЛ, поради което НП срещу ФЛ е порочно.   

             Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания, намира за установено следното:

              Касационната жалба е подадена в срока по чл.63, ал.1 от ЗАНН, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване на решението, като неизгодно за нея и е процесуално допустима, а разгледана по същество е и основателна.

              С обжалваното решение районният съд е потвърдил изцяло наказателно постановление № 78/13.11.2015г. на Директора на РЗИ –Добрич, с което на касатора Д. на основание чл.271, ал.1, т.5 от ЗЛПХМ, вр. чл.292, ал.1 от с.з. е наложено административно наказание глоба в размер на 1500 лева за това, че при извършена проверка на 16.09.2015г. е установено, че в качеството си на управител на “Харпо” ООД, експлоатиращо аптека “Роуз Хаус”, находяща се в с.Кранево, не е изпълнил задължително предписание по протокол № МД-/01/3-180/04.08.2015г. на РЗИ – Добрич със срок на изпълнение на 15.09.2015г. За да постанови този резултат, районният съд е приел, че не са налице допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон, водещи до отмяна на НП. Приел е за установено от фактическа страна, че жалбоподателят не е изпълнил даденото му предписание, а именно да осигури самостоятелен и отделен вход за аптеката от магазина за хранителни стоки и козметика, тъй като от събраните по делото доказателства включително и от представения от жалбоподателя архитектурен проект е видно, че аптеката няма самостоятелен вход за клиенти, а входът за целия обект е един, като от търговската зала на магазина за хранителни продукти е изградено помещение, обособено като аптека с два входа в посоката от и за магазина. Посочил е, че изискването за самостоятелен вход намира своето правно основание в чл.10, ал.1 от действащата Наредба № 28 от 09.12.1998г. за устройството, реда и организацията на работа на аптеките и номенклатурата на лекарствените продукти, който гласи, че аптеки могат да се откриват в помещения със самостоятелен вход, разположени на първи надземен етаж, достъпни за посетителите и подходящи за извършване на дейностите по чл.219, ал.1 от ЗЛПХМ. Приел е, че неспазването на това изискване представлява нарушение, за което правилно служителите на РЗИ – Добрич са издали предписание, макар и изрично да не са посочили на коя правна норма почива изискването за откриване на самостоятелен вход в процесната аптека. Приел е, че липсата на правно основание за издаване на предписанието не е нарушение от категорията на съществените, след като е налице неизпълнение на това предписание. Изложил е съображения, че нормата е императивна и не прави разлика дали предписанието е законосъобразно или не. Посочил е, че правилно наказващият орган е ангажирал административнонаказателната отговорност на Д. в качеството му на управител на дружеството, стопанисващо аптеката, и правилно е индивидуализирал вида и размера на наказанието, което е съобразено със законовия минимум. Счел е, че макар да не е коментирано в НП защо не е приложена разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, прилагането й от страна на съда също не е налице. Въз основа на тези свои изводи районният съд е приел, че НП е правилно и законосъобразно, в резултат на което го е потвърдил изцяло.               

            Така постановеното решение е неправилно.

            С процесното наказателно постановление е ангажирана отговорността на касатора като управител на търговско дружество за това, че не е изпълнил предписание на държавен здравен инспектор. Това предписание обаче предвижда задължение за ЮЛ, стопанисващо и експлоатиращо аптеката, но не и за неговия управител. Това следва и от разпоредбите на чл.218-222 от ЗЛПХМ, съгласно които аптеките са здравни заведения, в които се извършва търговия на дребно с лекарствени продукти, а право да извършва такава търговия имат само физически или юридически лица, регистрирани като търговци, които са сключили трудов договор или договор за управление с магистър – фармацевт. Следователно единственият възможен адресат на предписанието да се изгради самостоятелен вход на аптеката е търговското дружество, в чиято полза е издадено разрешението за търговия на дребно с лекарства, и именно то е било длъжно да предприеме всички необходими мерки и действия за изпълнението му. Действително управителят формира и изразява волята на дружеството, но той не бива да се отъждествява с ЮЛ, което представлява и управлява, тъй като са различни правни субекти, независими един от друг. Правилно в мотивите към решението си районният съд е отбелязал, че административнонаказателната отговорност е лична съгласно чл.24, ал.1 от ЗАНН, но за да бъде ангажирана отговорността на управителя на дружеството, следва той да е адресат на предписанието, т.е. предписанието да е отправено до него като представителен и управителен орган на дружеството, което в случая не е така. Фактът, че управителят е този, който организира дейността на търговското дружество, не може да промени обстоятелството, че предписанието не е адресирано конкретно до него, а до ЮЛ, което експлоатира аптеката. Съгласно разпоредбата на чл.292, ал.1 от ЗЛПХМ, който не изпълни разпореждане, предписание или указание на органите на държавния здравен контрол, се наказва с глоба от 1500 до 3000 лева. Следователно административнонаказателната отговорност по този текст се носи пряко от лицето, срещу което е издаден съответния акт, поради което неправилно и незаконосъобразно касаторът е наказан с процесното НП. Вярно е, че санкционната норма  на чл.292, ал.1 от ЗЛПХМ не предвижда възможност за налагане на наказание на ЮЛ и ЕТ, тъй като в нея е визирано само административно наказание глоба, но това е законодателен пропуск, който не може да бъде преодолян чрез промяна на субекта на административнонаказателната отговорност, както неправилно е постъпил наказващият орган. Касае се не само за нарушение на принципа за личната административнонаказателна отговорност, но и на принципа за законоустановеност на административните наказания, съгласно чл.2, ал.1 от ЗАНН, което не може да бъде санирано в съдебното производство и е абсолютно основание за отмяна на НП като незаконосъобразно.

              Като е приел обратното и е потвърдил обжалваното НП, без да съобрази кой е действителният адресат на предписанието, районният съд е приложил неправилно материалния закон, поради което постановеното от него решение е неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено, без да се обсъждат останалите доводи и възражения в касационната жалба. И тъй като делото е изяснено от фактическа и правна страна, следва да бъде постановено ново решение по същество на спора, с което да се отмени обжалваното НП.                                                                      

             Водим от горното и на основание чл.222, ал.1, във вр. чл.221, ал.2 от АПК, Административният съд                                      

Р   Е   Ш   И  :

 

             ОТМЕНЯ решение № 50/13.04.2016г. по нахд № 315/2015г. по описа на Районен съд – Балчик, като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА :

 ОТМЕНЯ наказателно постановление № 78/13.11.2015г. на Директора на РЗИ –Добрич, с което на Д.П. Д. ЕГН ********** *** за извършено нарушение на чл.271, ал.1, т.5 от ЗЛПХМ е наложено административно наказание глоба в размер на 1500 лева на основание чл.292, ал.1 от ЗЛПХМ.         

             РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

             ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                           2.