Р Е Ш Е Н И Е

 

217/ 08.07.2016г., град Добрич

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

                                                                                                  

Добрички административен съд, в публично заседание на пети юли, две хиляди и шестнадесета година в състав:

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:       Дарина Витанова

ЧЛЕНОВЕ:                Силвия Сандева

                                                                                                                          Нели Каменска

при участието на секретаря И.Д. и прокурора при Окръжна прокуратура гр.Добрич, Виолета Великова, разгледа докладваното от съдия  Каменска к.адм.д.№ 242 по описа на съда за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на глава ХІІ от АПК във вр. с чл.63 от ЗАНН и е

образувано по касационна жалба на ххххх ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. ххххх” №12, ет.5, офис 18, представлявано от управителя Т.Н.Т. срещу решение № 136 от 25.03.2016г., постановено по нахд № 41/2016 г. на Районен съд-Добрич, с което е потвърдено наказателно постановление № 08-0802890/208/23.11.2015г., издадено от директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр.Добрич, с което  за нарушение на чл.415, ал.1 от Кодекса на труда, на основание чл.416, ал.5 във вр. с чл.415, ал.1 от Кодекса на труда на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв.

В жалбата е направено оплакване, че решението на Добричкия районен съд е незаконосъобразно, тъй като в него неправилно е прието, че наказателното постановление при липса на процесуални нарушения и в съответствие с материалния закон. Твърди се, че в хода на административно-наказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения. Били нарушени нормите на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, понеже в акта и в наказателното постановление липсвало конкретно описание на извършеното нарушение. При съставянето, предявяването и връчването на акта също били допуснати съществени процесуални нарушения. Иска се решението на РС гр.Добрич и наказателното постановление да бъдат отменени като незаконосъобразни.

 Ответникът - Дирекция „Инспекция по труда”-Добрич не изразява становище по жалбата.

 Представителят на Окръжна прокуратура пледира за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Дава заключение за липса на процесуални нарушения в административнонаказателното производство и за безспорна доказаност на деянието.

 Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, в рамките на наведените в жалбата касационни основания и предвид разпоредбата на чл.218, ал.2 АПК, намира за установено следното:

  Касационната жалба е подадена в срока по чл.63, ал.1 от ЗАНН, от легитимирана страна, с правен интерес от обжалване на решението, като неизгодно за нея и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С оспореното пред въззивния съд наказателно постановление касаторът е наказан за това, че в качеството си на работодател не е изпълнил в срок до 31.07.2015г. задължително за изпълнение предписание по т.2 от Протокол с изх. № ПР 019756/04.06.2015г. да изплати на работниците разликата до пълния размер на трудовите им възнаграждения, ведно със законната лихва, начислено във ведомост за заплати за периода до 3 години назад, считано от датата на последното дължимо трудово възнаграждение.

Нарушението е установено на 13.11.2015г., когато е съставен актът за установяване на административно нарушение, тъй като към тази дата дружеството не е изпълнило задължението си да представи на Инспекцията по труда доказателства за изпълнение на даденото предписание по т.2 с горепосочения протокол от 04.06.2015г.

За да потвърди наказателното постановление, съдът е приел, че в административно-наказателното производство не са допуснати нарушения на разпоредбите на ЗАНН. Въз основа на показанията на разпитаните по делото свидетели и приетите писмени доказателства съдът е приел за доказано, че описаното в акта и в наказателното постановление административно нарушение, състоящо се в неизпълнение на дадено задължително предписание се потвърждава от приетите по делото писмени доказателство, в т. число и ведомостите за заплати за 2015г. и разходни касови ордери. По отношение размера на наложената имуществена санкция е приел, че същата е  справедлива и съобразена с тежестта на нарушението.

Настоящият състав намира, че решението е законосъобразно, а изводите на въззивния съд - правилни. Конкретни пороци на решението не се сочат. В касационната жалба са изложени единствено твърдения за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административно-наказателното производство, които административният съд намира за неоснователни.

Изложените оплаквания са идентични със съдържащите се в жалбата до  районния съд. Районният съд подробно е обсъдил всички тези оплаквания, които обосновано е приел за неоснователни. Съдът е изразил становище, че нарушенията на чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН не са съществени, но в случая настоящата инстанция намира, че такива не са допуснати. Видно от обратна разписка на л. 14 от делото на районния съд изпратеният чрез “СТАР ПОСТ” акт за установяване на административно нарушение /съставен в отсъствие на нарушителя, който не се е отзовал на връчената му преди това покана/ е получен на 17.11.2015 год. от длъжностно лице на търговското дружество Трифонова. В ЗАНН няма особени правила за съставяне, предявяване и връчване на актове и наказателни постановления на юридически лица и търговци, включително на упълномощен представител.  Следва да бъде отбелязано, от друга страна, че в закона не се съдържа забрана предявяването и връчването да се извърши на лице, различно от управляващия търговското дружество. От съдържанието на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН се налага извода, че целта на предявяването на АУАН на нарушителя е същият да се запознае с него, за да може да упражни правото си на възражения в 3 –дневния срок от връчването по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. В конкретния случай фактът на запознаването на санкционираното търговско дружество с издадения АУАН е безспорно установен, тъй като длъжностното лице Трифонова, получило процесния АУАН е получило и всички други съобщения, изпратени до дружество от Дирекция “ИТ”-Добрич, включително и процесното наказателно постановление, спрямо което законосъобразно е упражнено право на жалба. За това са неоснователни твърденията в касационната жалба, че е допуснато нарушение на чл. 43 от ЗАНН при предявяване на АУАН.

 Настоящата инстанция изцяло споделя и подробно изложените и обосновани изводи в мотивите на оспореното решение, че  правилно е ангажирана административно-наказателната отговорност на дружеството за нарушаване на чл.415, ал.1 от Кодекса на труда.

Неоснователно е и оплакването за незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление, понеже в него, а също и в АУАН не били описани обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Касаторът има предвид, че в АУАН и в НП липсвало описание на конкретния размер на дължимото доплащане към трудовото възнаграждение, за кои лица се дължи същото и откога следва да се начислява законната лихва. Тези обстоятелства не са елемент от състава на нарушението по чл.415, ал.1 от Кодекса на труда, за да бъдат описвани в издаденото наказателно постановление.

Освен това същите са известни на работодателя, тъй като неизпълненото предписание касае неизплатени в пълен размер за три години назад трудови възнаграждения на негови работници. Размерът на дължимите доплащания е известен на работодателя, тъй като той е договорил дължимите възнаграждения, извършвал е определени плащания по тях и е съставил ведомостите за заплати на работниците си, а не директора на Дирекция ”Инспекция по труда”.А въпросът с определянето на законната лихва е регламентиран в закона. Самото предписание, за чието неизпълнение е издадено процесното НП, се съдържа в т.2 от Протокол  № ПР 019756 от 04.06.2015г. От съдържанието му се установява за кои работници се отнася задължението на работодателя да изплати договорените с тях трудови възнаграждения в пълния им размер. Затова за наказващият орган не съществува задължение да сочи горните обстоятелства. Достатъчно е същият да констатира, че не е изпълнено дадено задължително предписание по КТ, за да ангажира административно-наказателната отговорност на работодателя.

Предвид изложеното, жалбата е неоснователна.

При извършената служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, за което касационната инстанция е задължена, съгласно чл.218, ал.2 от АПК, съдът намира, че решението не страда от пороци, които да са основание за отмяната, обезсилването или обявяването на нищожността му.

 Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, първо предл. от АПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, Административният съд

 

       Р  Е  Ш  И:

 

 ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 136 от 25.03.2016г., постановено по  нахд № 41/  2016 г. по описа на Районен съд-Добрич.

  Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:………………..                   ЧЛЕНОВЕ:..............................

 

                                                                                                     ................................