Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

262

гр. Добрич, 02.08.2016 година.

 

В  ИМЕТО  НА   НАРОДА

 

          ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публично заседание на пети юли,през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА  ИВАНОВА

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА  ГЕОРГИЕВА                                

                                                                                             ТЕОДОРА  МИЛЕВА

 

при участието на прокурора МИЛЕНА ЛЮБЕНОВА и секретаря С.К., разгледа докладваното от съдия М.Г. кас.адм.дело № 241/ 2016г. по описа на ДАС и за да се произнесе взе предвид следното:

          Производството е по реда на чл.208 и сл. от  АПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН и е образувано по касационна жалба от Т.Д.Д. ***,подадена чрез адв. Е.Т., срещу Решение №192 от 25.04.2016г., постановено по н.а.х.д. № 213 по описа на РС-Добрич за 2016г., с което е изменено наказателно постановление № 15-0851-002451 от 07.12.2015г. на Началника на Сектор “ПП” към ОД на МВР-Добрич, като наложената на Т.Д.Д. глоба по чл. 177,ал.1,т.3 от ЗДвП в размер на 200 лева е намалена от съда на 100 лева.

          В жалбата се твърди, че решението е постановено в нарушение на закона и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила- касационни основания по чл.348,ал.1,т.1 и т.2 от НПК.Възразява се срещу приетото от съда, че административнонаказващият орган правилно и законосъобразно е ангажирал отговорността на касатора, за извършено нарушение по чл.102 от ЗДвП и се оспорва,че касатора в качеството си на водач е предоставил автомобила на неправоспособен водач.Сочената за нарушена норма сочи няколко субекта на нарушението, но наказващият орган не е уточнил в кое точно качество, Д. е извършил нарушението.Особено се набляга на това,че написаното в АУАН се различава от написаното в НП.Настоява се,че санкционираният не е собственик на процесния автомобил, но не е бил и водач,тъй като е бил на пътническата седалка.Иска се от съда да отмени оспорваното решение и наказателно постановление.В съдебно заседание, редовно призован,касаторът  не се явява и представлява.

          Ответнвикът,редовно призован,не се представлява и не изразява становище по жалбата.  

          Становището на окръжния прокурор е за неоснователност на жалбата. От събраните по делото доказателства може да се направи обоснован извод,че жалбоподателят е предоставил ползвания от него автомобил на неправоспособен водач.С това е нарушил разпоредбата на чл.102 от ЗДвП и е осъществил състав на административно нарушение.Случаят не може да бъде дефиниран като маловажен, предвид обществената опасност от деянието. В административното производство не са били допуснати съществени нарушения.Решението на РС-Добрич е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

          Административният съд, като прецени събраните поделото доказателства и възраженията в касационната жалба, направи следните изводи:

          Касационната жалба е подадена в законния срок от лице, участвало във въззивното производство, решението по което е неблагоприятно за него, поради което същата е допустима.

             Разгледана по същество, в рамките на предявените касационни основания, съобразно правилото на чл. 218, ал.1 от АПК, настоящият състав счита жалбата за неоснователна по следните съображения:

          За да измени наказателното постановление районният съд е приел, че АУАН и НП са издадени при спазване на процесуалните правила.Спазени са всички срокове и процедури, изискуеми от разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Вмененото във вина административно нарушение е конкретизирано в степен, позволяваща на субекта на нарушението да разбере за какво е обвинен и срещу какво следва да се защитава.Посочена е нарушената материалноправна  норма, мястото и датата на нарушението.Не са налице нарушения,които да водят до ограничаване правото на защита на дееца.Правилно и законосъобразно наказващият орган е ангажирал отговорността на въззивника по текста на чл.102 от ЗДвП, след като е съобразил законосъобразността и обосноваността на АУАН, изложените в него фактически констатации и е обсъдил приложените по преписката писмени доказателства. Установил е,че няма неизяснени и спорни обстоятелства и е осъществил предоставените му по чл.52,ал.4 от ЗАНН правомощия.Съдът е цитирал разпоредбата на чл.102 от ЗДвП и въз основа на приобщените по делото доказателства е направил извод, че  санкционираният в качеството си на водач на МПС е  предоставил автомобила на неправоспособен водач, респективно на лице, без нужната квалификация да управлява МПС. Коментирал е размера на наложената глоба като е приел,че е несправедливо завишен и не съответства на тежестта на нарушението. Като е взел предвид смегчаващите обстоятелства съдът е намалил наложеното наказание към самия законов минимум от 100 лева след като е преценил,че наказанието в този му размер, отговаря на целите ,очертани в чл.12 от ЗАНН.  

          Настоящият състав напълно възприема направените изводи от въззивния съд.

             Неоснователни са възраженията в касационната жалба,че оспорваното  решение е постановено в нарушение на закона и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.В жалбата не са посочени конкретни нарушения на процесуалните правила, извършени от първоинстанционният съд. Съдът е преценил внимателно всички доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност и е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона. Вътрешното убеждение на съда е формирано при условията на непосредственост, след като са събрани и проверени при условията на НПК всички възможни и необходими доказателства, свързани с предпоставките за възникване на административнонаказателната отговорност на нарушителя.Това, че след преценка на доказателствата са направени едни, а не други изводи, без да са изопачени доказателствата и без да се е стигнало до логично противоречие в обосновката, не може да се направи извод в смисъл, че решението е незаконосъобразно.

             Настоящият  състав установи,че част от възраженията в касационната жалба се повтарят с тези от въззивната и по всички тях съдът се е произнесъл, като изложените от него съображения не следва да се повтарят в настоящото решение.Действително,в НП Т.Д.Д. е посочен като водач и като собственик. Това обаче не e порок, който да се отрази на постановлението до степен на неговата незаконосъобразност.В какво точно качество л.а. е бил предоставен на неправоспособното лице е без значение, тъй като с факта на предоставянето на автомобила на такова лице, нарушението е извършено. Впрочем, по този въпрос решаващият съд подробно е изложил съображения, като е уточнил,че в хода на съдебното следствие се е установило,че Д. не е собственик на автомобила,а е бил водач.Описанието на самото деяние както в акта,така и в постановлението е точно и ясно.Нарушителят е подписал акта без възражения и не е депозирал след това писмени такива.Касационният състав счита,че в случая  АУАН е съставен от компетентен орган, съобразно нормите на ЗАНН и ЗДвП.С оглед разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП,същият се ползва с доказателствена сила до доказване на противното.Констатациите в акта не са опровергани от жалбоподателя с годни доказателствени средства.Фактът, че наказаното лице ги е оспорило не е достатъчен, за да се приеме, че те са оборени. От събраните доказателства в производството пред съда не може да се направи извод,че фактическата обстановка описана в акта не отговаря на действителната. След като презумптивната доказателствена сила на АУАН не е оборена в производството пред съда, следва да се приеме, че действителните факти по спора са такива,каквито са установени от контролните органи в хода на административнонаказателното производство.  

             Законосъобразно решаващият съд е приел, че липсват съществени нарушения на процесуалните правила в хода на административнонаказателното производство.Правилна е и преценката му,че не са налице условия случаят да се определи като маловажен.

             Що се отнася до твърдението,че санкционната норма, приложена от АНО зависи от качеството на лицето следва да се отбележи,че чл.177,ал.1,т.3  от ЗДвП, предвижда една и съща глоба както за собственика на автомобила,така  също и за водача, която законодателят е определил в диапазона от 100 до 300 лева. Като е намалил размера на наложената глоба от 200 на 100 лева, решаващият съд е определил законосъобразно и справедливо административно наказание, което  отговаря на целта на закона, да се въздейства възпитателно и предупредително и върху останалите граждани.             

           Оспорваното решение е правилно и законосъобразно , постановено в съответствие с процесуалния и материалния закон, поради което същото следва да бъде потвърдено.

             Предвид гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И

 

             ОСТАВЯ В СИЛА решение №192 от 25.04.2016г., постановено по н.а.х.д. № 213/2016 г. на Районен съд гр. Добрич.

             РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

       

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                ЧЛЕНОВЕ: