Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№ 221

Добрич, 11.07.2016 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА


          Добричкият административен съд, в съдебно заседание на четвърти юли две хиляди и шестнадесета година, ІІ едноличен състав:

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА

                                                                     

при секретаря В.С. изслуша докладваното от председателя административно дело № 240/ 2016 год.

Образувано е по жалба вх. № 774/ 05.04.2016 г. на А.Е.А., ЕГН **********,*** срещу Мълчалив отказ на Дирекция “Миграция” на МВР за издаване на документ за пребиваване въз основа на издадено разрешение за постоянно пребиваване на чужденец в Република България. Жалбата е подадена на 18.03.2016 г. чрез Дирекция “Миграция” – МВР до Административен съд – София град. С Определение № 1789/ 29. 03. 2016 г. по адм. дело № 3006/ 2016 г. на АССГ е прието, че делото не е подсъдно на АССГ. Съставът на АССГ е посочил, че подателят на жалбата не е идентифицирал административния орган, който е следвало да се произнесе по подаденото от него пред ОД на МВР – Добрич на 09.02.2016 г. заявление за издаване на документ, но че съобразно чл. 133, ал. 1 от АПК делото следва да бъде разгледано от Административен съд – Добрич предвид постоянния адрес на жалбоподателя, с оглед на което делото е изпратено по подсъдност. С Определение № 6301/ 27.05.2016 г. по адм. дело № 6099/ 2016 г. на ВАС, Седмо отделение, е прието, че комептентен да се произнесе е Административен съд – Добрич. 

Според жалбоподателя неиздаването на искания документ представлява мълчалив отказ, който е незаконосъобразен. Сочи, че съгласно чл. 55, ал. 3 от Закона за българските лични документи (ЗБЛД) на всеки чужденец, на когото е разрешено да пребивава в Република България при условията и по реда на Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ) за срок, по – голям от три месеца, се издава разрешение за пребиваване съгласно Регламент (ЕО) № 1030/ 2002. Според А.А. нормата е императивна  и органите по чл. 31, ал. 1 от ЗБЛД нямат право на дискреция дали да издадат искания документ, доколкото действат при обвързана компетентност и въз основа на вече разрешено пребиваване.  Жалбоподателят изтъква, че всички изискуми документи са у административния орган и че се касае само за преиздаване на документ, какъвто вече неколкократно му е издаван. Иска от съда да отмени мълчаливия отказ със законните от това последици. 

В съдебно заседание по делото жалбоподателят, редовно призован, се явява лично, не се представлява. Поддържа жалбата и представя писмена защита.

Ответникът – Директор на Дирекция “Миграция” при МВР (в жалбата е посочено, че се подава срещу Дирекция “Миграция”, като с оглед на чл. 76, ал. 1, т. 1 от Правилника за устройството и дейността на МВР Дирекция "Миграция" е структура на МВР за регулиране на миграционните процеси и административния контрол върху пребиваването на чужденците в Република България, за противодействие на незаконната миграция на територията на Република България и за административно обслужване на гражданите на Европейския съюз, на гражданите на държави - страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, на гражданите на Конфедерация Швейцария, както и на членовете на техните семейства съгласно Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства, която издава или отказва издаването на разрешения за краткосрочно, продължително, дългосрочно или постоянно пребиваване, но доколкото съгласно чл. 153, ал. 1 АПК страна по делото е органът, издал административния акт, респективно отказал да издаде, по делото е призоваван Директорът на структурата), редовно призован за съдебно заседание, не се явява, не се представлява. С писмо вх. № 1379/ 24.06.2016 г. /л. 14 от адм. дело № 240/ 2016 г./, подадено чрез процесуален представител хххххх, впд началник сектор “Правно-нормативна дейност” при дирекция “Миграция” /л.13 от адм. д. № 240/2016 г./ ответникът представя административната преписка и писмен отговор по жалбата. Заявява, че няма други доказателства за прилагане, както и няма доказателствени искания. Оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Обосновава становището си с обстоятелството, че в конкретния случай към подаденото заявление не са били приложени документите, визирани в чл. 42, ал. 5 от Правилника за издаване на българските лични документи /ПИБЛД/, съгласно който: чужденците с предоставено право на пребиваване на основание чл. 25, ал. 1, т. 12 от Закона за чужденците в Република България вместо документа по ал. 1, т. 1 представят копие от страниците със снимката и личните данни на документа за задгранично пътуване, с който лицето е влязло в страната, издаден от съответната бивша съветска република, и официален документ, издаден от дипломатическото или консулското представителство на съответната бивша съветска република, че лицата не са признати за граждани на съответната държава. Процесуалният представител на ответника сочи, че във връзка с липсата на представени документи е отправено запитване до посолството на Армения дали лицето се явява гражданин на Република Армения. Получен е отговор от посолството с писмо 2214/0108/2016 от 29.03.2016 г., в който се удостоверява, че по данни на полицията на Р Армения, няма сведения за гражданство на лицето А.А., роден на *** г., както и че същият не е получавал паспорт на Р Армения и няма адресна регистрация в Р Армения. Същевременно обаче се прави връзка с писмо относно брата на жалбоподателяхххххх А., за когото с писмо от 09.10.2015 г. посолството отговаря на идентично запитване, че “по сведение на Полицията в Р Армения и съгласно чл. 10, ал. 3 от Закона за гражданството на Република Армения лицето се признава за гражданин на Р Армения, ако не е придобил гражданство  на друга държава преди 28.11.1995 г.” Административният орган сочи, че жалбоподателят и брат му не заявяват друго гражданство и не са и налице доказателства за такова гражданство, поради което счита, че жалбоподателят е арменски гражданин. Ответникът настоява да не се кредитира писмото на посолството от 29.03.2016 г., тъй като е в противоречие с разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от Закона за гражданството в Република Армения. Счита за неотносим към спора въпросът колко пъти  е преиздаван исканият документ. Настоява, че разпоредбата на чл. 42 от ПИБЛД е императивна и изисква всеки път при подаване на заявление за издаване на документ да се прилагат визираните в нея документи. Добавя, че от страна на дирекцията е отправена молба за съдействие към МВнР поради постъпилата противоречива информация. Не прилага молбата, нито доказателства за отговор на същата. 

По делото е приложено адм. дело № 6/ 2013 г. на АССГ, с решение по което е отменен отказ № ХМ – 11805/ 06.12.2012 г. на директора на Дирекция “Миграция” за издаване на разрешение за постоянно пребиваване в Република България на А.Е.А. и делото е изпратено като преписка за ново произнасяне по подаденото от лицето заявление за предоставяне право на постоянно пребиваване.

От жалбоподателя са представени издадените му въз основа на отмяна на отказа документи за постоянно пребиваване, включително последно издадения документ, който е изтекъл на 09.03.2016 г. /л. 8 – 9 от адм. дело № 3006/ 16 на АССГ/

Като доказателство е прието и Заявление рег. № 1007/09.02.2016 г., подадено до ОД МВР Добрич, в което е посочен предходно издаденият документ с № 700882618, валиден до 09.03.2016 г., обстоятелството, че лицето е родено в Армения, но е с неизвестно гражданство. Приложени са като доказателства удостоверение за вписване в регистъра на населението на гр. Добрич и удостоверение за постоянен адрес. /л. 15 – 16 от адм. дело № 3006/ 2016 г./ 

От жалбоподателя е представено писмо на Консула на Република Армения в България – хххххх, с което уведомява зам. Директора на Дирекция “Миграция” на МВР на Република България, че за А.  няма сведение на гражданство, не е получавал паспорт на Република Армения и няма адресна регистрация в Република Армения. /л. 12 от адм. дело № 146/ 2016 г./ По – късно този документ е представен и с административната преписка.

Административен съд - Добрич, ІІ едноличен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

А.Е.А. е роден на *** г. в Република Армения. Този факт е отразен в издадения му документ за пребиваване, изтекъл на 09.03.2016 г. С решение по адм. дело 6/ 2013 г. на АССГ  е прието, че лицето е влязло в страната ни през 1994 г., като малолетно и не е напускало територията на Р България към датата на постановяване на решението. На основание съдебното решение на А. е издадено разрешение на постоянно пребиваване по смисъла на чл. 25, ал. 12 от ЗЧРБ, като издаденият въз основа на това български личен документ, е преиздаден през 2015 г. Издаденият български личен документ е със срок на валидност 1 година.

На 09.02.2016 г. с оглед изтичащия срок на документа жалбоподателят е подал заявление за издаване на документи за самоличност и пребиваване на чужденци в Р България. На талона, предоставен му от група “Миграция” – ОДП Добрич, за дата на получаване е посочена 09.03.2016 г. /л. 7 от адм. д. 3006/2016 г./ Документ не е издаден и на 18.03.2016 г. А. е подал жалба срещу мълчалив отказ чрез Дирекция “Миграция”, по която е образувано настоящото производство.

При така установените факти съдът приема от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 58, ал. 1 от АПК непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ да се издаде актът. Съобразно разпоредбата на чл. 43 от Правилника за издаване на български лични документи българските лични документи на чужденци се издават в срок до 30 дни от датата на приемане на заявлението и се получават от заявителя в ДМ - МВР или в звената "Миграция" при ОДМВР, където са приети заявленията. Жалбата е подадена на 18.03.2016 г. чрез Дирекция “Миграция” до АССГ. Заявлението е подадено на 09.02.2016 г. С оглед разпоредбата на чл. 149, ал. 2 от АПК жалбата е подадена в срок, от лице, което е засегнато от мълчаливия отказ, поради което се явява допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

            А.Е.А. е чужденец по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Закона за чужденците в Р България. Съгласно чл. 23 от с. з. чужденците пребивават в Република България – краткосрочно – до 90 дни от датата на влизане в страната, като пребиваването им може да бъде удължено при съответни предпоставки; продължително – с разрешен срок до една година; дългосрочно; и постоянно – с разрешен неопределен срок, какъвто е конкретният случай.

С разпоредбата на чл. 29, ал. 2 от ЗЧРБ е разписано, че чужденците, които пребивават продължително, дългосрочно и постоянно (за неопределен срок) в Република България, включително тези, които са загубили гражданството си, удостоверяват правото си на пребиваване в Република България с разрешение за пребиваване съгласно изискванията на Регламент (ЕО) № 1030/2002 г. Съгласно чл. 29, ал. 4 от ЗЧРБ редът за издаване на разрешението за пребиваване по ал. 2 се определя с акт на Министерския съвет. В нормата на чл. 40, ал. 1 от ПИБЛД е посочено, че на чужденците с разрешено пребиваване над 3 месеца в Република България, се издава разрешение за пребиваване въз основа на подадено заявление по образец съгласно приложение № 3. Заявлението се подава в дирекция "Миграция" – МВР или в звената "Миграция" при ОД на МВР (чл. 7, ал. 1, т. 10 от ПИБДС, изм. след подаване на заявлението). Жалбоподателят е подал такова заявление с рег. № 1007/ 09.02.2016 г. /л. 33 – 34/ Съгласно чл. 42, ал. 1 от ПИБЛД, към заявленията по чл. 40 се прилагат: 1. копие на редовен документ за задгранично пътуване, на друг заместващ го документ или на български документ за самоличност; 2. цветна снимка, която да съответства на изискванията съгласно приложение № 5; снимка не се прилага, когато има техническа възможност за цифрово заснемане на лицето на заявителя; 3. копие на издаван предходен документ за пребиваване; 4. документ за платена държавна такса. Същевременно предвид текста на чл. 42, ал. 5 от ПИБЛД лицата с предоставено право на пребиваване на основание чл. 25, ал. 1, т. 12 от ЗЧРБ, вместо документа по ал. 1, т. 1 представят копие от страниците със снимката и личните данни на документа за задгранично пътуване, с който лицето е влязло в страната, издаден от съответната бивша съветска република, и официален документ, издаден от дипломатическото или консулското представителство на съответната бивша съветска република, че лицата не са признати за граждани на съответната държава. В случая от лицето е изпълнено първото посочено в нормата изискване – подадено е заявление, но не е представен официален документ, издаден от дипломатическото или консулското представителство на съответната бивша съветска република, че лицето не е признато за гражданин на съответната държава. Административният орган не е уведомил лицето, че заявлението му е нередовно, нито му е дал срок да изправи нередовностите. Изпратил е писмо до посолството на Р Армения със съответното цитирано запитване, отговор по което до подаване на жалбата не е бил получен. Не е налице уведомяване по смисъла на чл. 57, ал. 8 във връзка с чл. 57, ал. 7 от АПК за продължаване срока на издаване на искания документ.

Жалбоподателят настоява, че съгласно чл. 55, ал. 3 от Закона за българските лични документи (ЗБЛД) на всеки чужденец, на когото е разрешено да пребивава в Република България при условията и по реда на Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ) за срок, по – голям от три месеца, се издава разрешение за пребиваване съгласно Регламент (ЕО) № 1030/ 2002. Според А.А. нормата е императивна  и органите по чл. 31, ал. 1 от ЗБЛД нямат право на дискреция дали да издадат искания документ, доколкото действат при обвързана компетентност и въз основа на вече разрешено пребиваване. Вярно е, че на А.А. след проведено съдебно производство, приложено към настоящото дело, е разрешено постоянно пребиваване на основание чл. 25, ал. 12 от ЗЧРБ. Разпоредбата на чл. 25, ал. 1, т. 12 от ЗЧРБ касае – чужденци, които до 27 декември 1998 г. са влезли, пребивават и не са напускали територията на Република България или са родени на територията на Република България и не са признати за граждани на бившите съветски републики. Налице са две хипотези – по отношение чужденци, които до 27.12.1998 г. са влезли, пребивават и не са напускали територията на Р България и втората хипотеза – по отношение на чужденци, които са родени на територията на Р България. И за двете хипотези е валидна постановката лицата да не са признати за граждани на бившите съветски републики. Административният орган е счел при разрешаването на постоянно пребиваване, че са налице предпоставките за това по отношение на жалбоподателя. В писмения отговор по жалбата срещу мълчаливия отказ обосновава отказа с твърдение, че са налице данни, че лицето е арменски гражданин. Това обстоятелство вече е преценено в производството по издаване на разрешение за постоянно пребиваване и не може да бъде основание за отказ. Актът по разрешаване на постоянното пребиваване е влязъл в сила акт, получил е своя стабилитет и не може органът да преразглежда същия в производството по издаване документ за пребиваване.

Самият факт обаче на разрешаване постоянно пребиваване не е достатъчен. Лицето трябва да се легитимира с български документ за самоличност. Съгласно чл. 59, ал. 2, т. 2 от ЗБЛД на пребиваващите в Република България чужденци се издават следните документи за пребиваване: разрешение за пребиваване на постоянно пребиваващ в Република България чужденец - издава се от органите на Министерството на вътрешните работи за срок в зависимост от валидността на националния документ за самоличност, с който лицето е влязло в Република България, но за не повече от 5 години. Предвид необходимостта от преценката на срока на документа, съобразно разпоредбата чл. 42, ал. 5 от ПИБЛД лицата с предоставено право на пребиваване на основание чл. 25, ал. 1, т. 12 от Закона за чужденците в Република България представят копие от страниците със снимката и личните данни на документа за задгранично пътуване, с който лицето е влязло в страната, издаден от съответната бивша съветска република, и официален документ, издаден от дипломатическото или консулското представителство на съответната бивша съветска република, че лицата не са признати за граждани на съответната държава. По делото са налице доказателства, че ответникът разполага с копие на паспорта, с който лицето е влязло на територията на Р България. /л. 31/ В този смисъл и  с оглед разпоредбата на чл. 42, ал. 5 от ПИБЛД за лицето е необходимо единствено да е налице официален документ, издаден от дипломатическото или консулско представителство на съответната бивша република, че не е признато за неин гражданин. Такъв документ в случая е налице и той не е оспорен от ответника. /л. 17/ От консулското представителство е налице отговор, приет като доказателство по делото, че няма сведение за гражданството на жалбоподателя, че не е получавал паспорт като арменски гражданин и че няма адресна регистрация на територията на Р Армения. Фактът, че за брат му – хххххх А. има и друг отговор на запитването за гражданство, не може да бъде обсъждан в настоящото производство. В настоящия казус противоречива информация за жалбоподателя не е налице. Ако административният орган беше спазил процедурата по издаване на акта, беше дал указания на лицето за изправяне на нередовностите, съответно беше съобразил, че за изясняване на случая се налага продължаване на срока поради необходимост от събиране на доказателства от друг орган и беше уведомил за това заявителя, то щеше да се стигне до друг резултат, а именно - постановяване на акт съобразно разпоредбата на чл. 10, ал. 8 от ПИБЛД.

С оглед изложеното, настоящият състав счита, че нарушението на административнопроизводствените правила е довело до формирането на мълчалив отказ, който се явява незаконосъобразен. Същият следва да бъде отменен и преписката да бъде върната на административния орган, който да се произнесе по заявлението на А.Е.А. с рег. № 1007 от 09.02.2016 г., подадено до ОД на МВР – Добрич, производството по което следва да завърши с нарочен акт, както изисква разпоредбата на чл. 10, ал. 8 от ПИБЛД - при получаване на български личен документ или при отказ да бъде издаден такъв документ заявителят или упълномощен от него представител попълва собственоръчно на указаното място в заявлението имената си, дата и място на получаване на документа или отказа и полага подпис пред длъжностното лице. При изричното произнасяне органът следва да се съобрази с представеното в съдебното производство писмо на посолството на Р Армения в София № 2214/0108/2016 от 29.03.2016 г.

Поради липса на искане за разноски, съдът не присъжда такива..

Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 3 във връзка с ал. 2 от АПК, Административен съд Добрич, Втори едноличен състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ по жалба вх. № 774/ 05.04.2016 г. на А.Е.А., ЕГН **********,*** Мълчалив отказ на Директора на Дирекция “Миграция” на МВР за издаване на документ за пребиваване въз основа на издадено разрешение за постоянно пребиваване на чужденец в Република България по заявление № 1007/ 09.02.2016 г.

ИЗПРАЩА преписката на директора на дирекция „Миграция” към Министерство на вътрешните работи, за произнасяне по заявление с рег. № 1007 от 09.02.2016 г., подадено до ОД на МВР – Добрич от А.Е.А., ЕГН **********,***, при спазване на указанията дадени в мотивите на решението.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му пред Върховния административен съд на Р България.

 

 

СЪДИЯ: