Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№…..

гр. Добрич, 25. 07. 2016 год.

 

 

Добричкият административен съд, I-ви касационен състав, в открито съдебно заседание, проведено на дванадесети юли две хиляди и шестнадесета година в състав:

                                                             

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ :  КРАСИМИРА ИВАНОВА

                                                      ЧЛЕНОВЕ:  ДАРИНА ВИТАНОВА

                                                                            ТЕОДОРА МИЛЕВА

 

при секретаря С.К. и с участието на прокурора Виолета Великова изслуша докладваното от съдията Милева КАД № 232/ 2016 год., и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на глава ХІІ от АПК във вр. с чл.63 от ЗАНН и е

образувано по касационна жалба на ВИКИНГ-Н.” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. “Н. Хайтов” №12, ет.5, офис 18, представлявано от управителя Т.Н.Т. срещу Решение № 148 от 01.04.2016 г. по н.а.х.д. №44/2016 г. на Районен съд-Добрич, с което е потвърдено Наказателно постановление № 08-0802893/211/23.11.2015 г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр.Добрич, с което  жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 1 500.00 лв. на осн. чл. 415, ал. 1 от КТ за извършено нарушение на чл.128, т.2 от КТ..

 С жалбата се твърди неправилност и незаконосъобразност на решението, като възраженията се свеждат до наличие на съществени процесуални нарушения в административнонаказателното производство.Претендира се отмяна на решението на районния съд и отмяна на наказателното постановление.

          Ответникът - Дирекция „Инспекция по труда”-Добрич не изразява становище по жалбата.

          Представителят на Окръжна прокуратура пледира за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Дава заключение за липса на процесуални нарушения в административнонаказателното производство и за безспорна доказаност на деянието.

          Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, в рамките на наведените в жалбата касационни основания и предвид разпоредбата на чл.218, ал.2 АПК, намира за установено следното:

          Касационната жалба е подадена в срока по чл.63, ал.1 от ЗАНН, от легитимирана страна, с правен интерес от обжалване на решението, като неизгодно за нея и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

          С обжалваното решение районният съд е потвърдил наказателно постановление № 08-0802893/211/23.11.2015 г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр.Добрич, с което  ВИКИНГ-Н.” ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 1 500.00 лв. на осн. чл. 415, ал. 1 от КТ за извършено нарушение на чл.128, т.2 от КТ.

 Съдът е приел, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Не е възприел становището на жалбоподателя, че актът е съставен в отсъствие на нарушителя в нарушение на разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, като се е позовал на изпратената до жалбоподателя призовка за явяване за съставяне на АУАН изх. №220751/04.11. 2015 год., получена от дружеството на 05.11.2015 год., неявяването на представител на същото в посочения в призовката 3-дневен срок за явяване и съставянето на АУАН след изтичане на този срок, а именно на 16.11.2015 год. Изразил е становище, че по принцип нарушенията на чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН /каквито в настоящия случай не са допуснати/ не са съществени процесуални нарушения, тъй като  не лишават санкционираното лице от възможността да възрази по констатациите в акта и да поиска събирането на нови доказателства. Приел е, че вмененото с АУАН и с издаденото въз основа на него наказателно постановление нарушение е извършено и законосъобразно е ангажирана имуществената отговорност на търговеца. По отношение размера на наложената имуществена санкция е приел, че същата е  справедлива и съобразена с тежестта на нарушението.

            Настоящата  инстанция намира обжалваното решение за правилно и законосъобразно. При постановяването му решаващият съд е извършил цялостна проверка на обжалваното НП, съгласно задължението по чл. 312 и чл. 313 НПК, приложим по препращане от чл. 84 ЗАНН.

          В касационната жалба не са посочени конкретни пороци на съдебния акт, а се излагат възражения относно наличието на съществени процесуални нарушения в административнонаказателното производство.Такива възражения са направени и във въззивното производство, като съдът се е произнесъл по тях и е направил обосновани, правилни и законосъобразни изводи. Касационният състав намира, че изводите на районния съд относно липса на нарушение на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН са много подробни, поради които счита, че е излишно да бъдат възпроизвеждани отново в мотивите на настоящото решение. Съдът не споделя становището на касатора, че АУАН не е предявен по предвидения от закона ред в нарушение на чл. 43 от ЗАНН. Видно от обратна разписка на л. 14 от делото на районния съд изпратеният чрез “СТАР ПОСТ” АУАН е получен на 17.11.2015 год. от длъжностно лице на търговското дружество. В ЗАНН няма особени правила за съставяне, предявяване и връчване на актове и наказателни постановления на юридически лица и търговци, включително на упълномощен представител.  Следва да бъде отбелязано, от друга страна, че в закона не се съдържа забрана предявяването и връчването да се извърши на лице, различно от управляващия търговското дружество. От съдържанието на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН се налага извода, че целта на предявяването на АУАН на нарушителя е същият да се запознае с него, за да може да упражни правото си на възражения в 3 –дневния срок от връчването по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. В конкретния случай фактът на запознаването на санкционираното търговско дружество с издадения АУАН е безспорно установен, тъй като длъжностното лице Трифонова, получило процесния АУАН е получило и всички други съобщения, изпратени до дружество от Дирекция “ИТ”-Добрич, включително и процесното наказателно постановление, спрямо което законосъобразно е упражнено право на жалба. По изложените съображения касационният състав счита, не е допуснато нарушение на чл. 43 от ЗАНН при предявяване на АУАН.

Предвид изложеното, жалбата е неоснователна. При извършената служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, за което касационната инстанция е задължена, съгласно чл.218, ал.2 от АПК, съдът намира, че решението не страда от пороци, които да са основание за отмяната, обезсилването или обявяването на нищожността му.

          Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, първо предл. от АПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, Административният съд

 

Р  Е  Ш  И:

 

          ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 148 от 01.04.2016 г. по н.а.х.д. № 44/2016 г. на Районен съд-Добрич.

          Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:………………..                   ЧЛЕНОВЕ:1………………….

 

 

                                                                                                   2………………….