Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. Добрич , 13.07.2016г.

 

В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Добрички административен съд, в публично заседание на двадесет и втори юни, две хиляди и шестнадесета година, в състав:

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Нели Каменска

 

при участието на секретаря, С.К., разгледа докладваното от председателя административно дело № 227 по описа на съда за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата и е образувано по жалба на И.И.М. с ЕГН ********** *** против Заповед за прилагане на ПАМ № 15-0851—000171 от 16.03.2015г. на началника на сектор “Пътна полиция” към ОД на МВР гр.Добрич, с която му е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. "б. " от ЗДвП - временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от шест месеца.

В жалбата се твърди, че заповедта е незаконосъобразна, като основните доводи, които се развиват са свързани с твърдението, че за деянието /престъпление по чл.343б, ал.1 от НК/ И.М. е осъден в наказателно производство, изтърпял е наложеното му наказание, визирано в Определение № 56/22.10.2015г., постановено по нохд № 1355/2015г. по описа на РС гр.Добрич, понесъл е включително и “лишаването от право да управлява МПС”. По тези съображения жалбоподателят счита, че незаконосъобразно с оспорената заповед му се налага ново наказание в противоречие с нормата на чл.33 от ЗАНН. Счита, че тази норма забранява образуването на административно-наказателно и административно производство, когато за дадено деяние е възбудено наказателно преследване от органите на прокуратурата, както е в случая. В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, заявява, че поддържа жалбата си и обяснява, че счита заповедта за незаконосъобразна, тъй като е изтърпял наказанието си “лишаване от свобода” за деянието, описано в представения по делото акт за установяване на административно нарушение. Моли заповедта като неправилна и незаконосъобразна да бъде отменена.

Ответникът, Началникът на Сектор “Пътна полиция” към ОД на МВР гр.Добрич, редовно призован , не се явява и представлява, не изразява становище по жалбата.

Административен съд - Добрич, като прецени събраните по делото доказателства и наведените в жалбата доводи, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Подадената жалба е процесуално допустима. Заповедта е връчена на адресата й на 04.05.2016г., след което в срок - на 18.05.2016г. е обжалвана пред съда.

Оспорената заповед е издадена преди повече от една година от връчването й, на 15.03.2015г. Като фактически основания, наложили издаването й са отразени следните обстоятелства:

На 13.03.2015г., около 22,52 часа в гр.Добрич, на бул.”Добруджа” в посока към Пътен възел “Сердика”, в близост до разклона на околовръстен път жк”Балик” И.И.М. като водач на МПС “Форд Фиеста” с рег. № ТХ  1428 ТХ управлява лекия автомобил под въздействието на алкохол, констатирано с техническо средство Алкомер 7510, който е отчел 2,09 промила на алкохол в кръвта чрез издишания въздух в нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от Закона за движение по пътищата. В мотивите на заповедта е отбелязано, че е издаден и талон за медицинско изследване за вземане на кръвна проба. Като правно основание за издаване на заповедта е посочена нормата на чл.171, т.1, б.”б”, въз основа на която началникът на Сектор “Пътна полиция” е заповядал “временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца и е посочил, че са отнети следните документи: “1) СУ МПС № 282548870, 2) СРМПС № 005732566, 3) КТ № 5519315”.

В представената  преписка се съдържа акт за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадена оспорената заповед. В акта актосъставителят е вписал обстоятелството, че при констатиране на нарушението на 13.03.2015г. е отнел от жалбоподателя следните документи:  СУМПС № 28258870, КТ № 5519315, СР МПС част втора с № 005732566.

Представени са резултатите от химическото изследване на кръвната проба, обективирани в Протокол № 300/17.03.2015г., сочещи на 2,23 промила. Представено е и Определение № 56/22.10.2015г., постановено по нохд № 1355/2015г. по описа на Добрички районен съд, от което се установява, че за деянието, описано в съставения АУАН № 766440/13.03.2015г., е възбудено наказателно преследване. С определението на съда, постановено по нохд № 1355/2015г., е одобрено споразумение по чл.382, ал.6 от НПК, с което подсъдимият И.М. се е съгласил да бъде осъден за това, че “ на 13.03.2015г. около 22,52 часа в гр.Добрич, на пътен възел „Сердика”, управлявал моторно превозно средство –л.а. марка “Форд Фиеста” с рег. № ТХ  1428 ТХ , с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда – 2,23 на хиляда, установено по надлежния ред”. На осн. чл. 343б ал.І от НК във вр.чл.54 ал.І, от НК съдът е одобрил определеното наказание “лишаване от свобода” за срок от 3 /три/ месеца, като е посочено, че същото следва да се изтърпи при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. На жалбоподателя е било наложено и второ наказание, състоящо се в лишаване от право да управлява МПС за срок от 9 месеца. На основание чл.59, ал.4 от Наказателния кодекс районният съд е приспаднал срока, през който И.И.М. е би лишен от право на управлява МПС по административен ред, считано от 13.04.2015г.

При така установената фактическа обстановка, по която страните не спорят, от правна страна съдът приема следното:

Съгласно чл.142, ал.1 от АПК, съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Към датата на издаване на заповедта - 16.03.2015г.  е налице посоченото в нея правно основание - чл.171, т.1, б.”б” от Закона за движение по пътищата, тъй като на 13.03.2015г. жалбоподателят е управлявал моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с  техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух. Според цитираната разпоредба при тази хипотеза задължително се прилага принудителната административна мярка “временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство”.

Поради съдържащите се в жалбата оплаквания, че с оспорената заповед за втори път се налага санкция, състояща се в лишаване на жалбоподателя от правото му да управлява МПС, съдът намира, че на основание чл.142, ал.2 от АПК следва да прецени и установените по делото след издаването на заповедта нови факти, а именно тези, свързани с нейното изпълнение, последвано от връчване – действия, предприети не в обичайната им последователност и за това, породили неяснота за адресата на акта по отношение на изпълнението му.

От данните по делото се установява по категоричен начин, че оспорената заповед, макар и да не е била връчена към момента на издаването й, а едва година и един месец по-късно, е изпълнена, породила е правните си последици. На 13.09.2015г. е изтекъл определеният в нея максимален шест месечен срок, през който жалбоподателят е бил длъжен да търпи лишаването си от правоуправление на МПС. Към момента на съобщаването й на адресата, т.е. 04.05.2016г. заповедта не поражда действие. Действието й е изчерпано.

Основанието за този извод произтича на първо място от обстоятелството, че свидетелството за управление на жалбоподателя е отнето още при установяване на нарушението на 13.03.2015г., като това действие е отразено в съставения акт за установяване на административно нарушение. Самото отнемане е извършено законосъобразно, съгласно изискванията по чл.172, ал.3 от ЗДвП, който задължава контролните органи да отнемат свидетелствата за управление и др. свързани с тях документи на водачите, които управляват МПС след употреба на алкохол. 

На второ място, основание за извода, че оспорената заповед е изпълнена към момента на връчването й, състояло се на 04.05.2016г. и не може да породи наново правно действие, дава и обстоятелството, че наказателния съд при определяне размера на наказанието по нохд № 1355/2015г., състоящо се в лишаване от правоуправление на МПС, е признал факта на лишаване на жалбоподателя от право да управлява МПС с наложената му по административен ред ПАМ като е приспаднал времето, през което тя е действала, като е определил, че това е периодът от 13.03.2015г. до влизането в сила на споразумението. Споразумението е влязло в сила в деня на одобряването му,  22.10.2015г.

По горните съображения административният съд намира, че връчването на заповедта на жалбоподателя, което е извършено на 04.05.2016г. има единствено уведомителен характер и не може да се възприема като повторно привеждане в изпълнение на наложената принудителна административна мярка за противоправното деяние, извършено на 13.03.2015г.

Независимо, че заповедта не подлежи на изпълнение, жалбоподателят има правен интерес от нейното оспорване, затова освен съответствието й с материалния закон, съдът на основание чл.168, ал.1 от АПК следва да провери законосъобразността й на всички основания по чл.146 от АПК.

При извършване на тази проверка АС-Добрич намира, че заповедта е издадена от компетентен орган. Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Издател на заповедта е началникът на Сектор “Пътна полиция към ОД на МВР Добрич и същият е ръководител на службата, осъществяваща контрола по спазването на Закона за движение по пътищата.

Заповедта отговаря на изискванията за форма на административния акт по чл.59, ал.1, и ал.2 от АПК. При извършване на тази проверка съдът установи, че в разпоредителната част на заповедта неправилно определено, че наложената ПАМ е санкция по чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП. Временното лишаване от право да се управлява МПС до решаване на въпроса за отговорността на основанието по чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП е предвидено от законодателя като принудителна административна мярка. С принудителните административни мерки се преследват цели, различни от наказанието “лишаване от права“ по Наказателния кодекс. Целите на принудителните административни мерки, налагани по административен ред са изброени в чл.22 от ЗАНН и те се различават от целите на наказанието, определено в жалбата като санкция, налагана в административно-наказателно производство по ЗАНН или в наказателно производство по НПК.

Поради допусната непрецизност от ответника в разпоредителната част на заповедта, състояща се в неправилното посочване, че наложената по реда на чл.171, т.1, б.”б” ПАМ е санкция, жалбоподателят е бил подведен и неправилно е възприел, че с въпросната заповед за втори път му се налага наказанието “лишаване от право” да управлява МПС, наложено му с одобреното от съда Споразумение по нохд № 1355/2015г. по описа на РС гр.Добрич.

         Тази непрецизност обаче не може да бъде определена като съществено процесуално нарушение и да обоснове отмяната на заповедта. Съществено е само това нарушение, което ако не беше допуснато, би довело до друг краен резултат. В случая принудителната административна мярка е правилно наложена с цел да предотврати възможността до решаване на въпроса за  отговорността на жалбоподателя същия да извърши друго противоправно деяние.

Съдът не установи допуснати процесуални нарушения в производството по издаване на заповедта. Изземването на свидетелството за управление на жалбоподателя в момента на съставяне на АУАН е извършено съобразно нормата на чл.172, ал.3 от ЗДвП, в която е предвидено, че при констатиране на управление на МПС след употреба на алкохол, свидетелството се изземва веднага от контролните органи.

Обстоятелството, че заповедта е връчена близо година след нейното издаване не би могло да доведе до извод, че същата е незаконосъобразна и подлежи на отмяна, тъй като връчването представлява последващо действие, което не се отразява на законосъобразността на акта.

Пак следва да се посочи, че в случая действието по връчване на заповедта не следва да се възприема от жалбоподателя като повторно изпълнение на заповедта, т.е. повторно налагане на мярката, тъй като същата вече е била изпълнена през периода от 13.03.2015г. до 13.09.2015г., когато е изтекъл крайният срок шест- месечен срок на действие на тази административна принуда, изрично и ясно определен в оспорената заповед от нейния издател.

         Поради липса на основанията за незаконосъобразност на административният акт, изложените в жалбата твърдения за противното са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

         Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2, предл. посл. от АПК, Административен съд гр.Добрич ІV-ти състав

 

                                                   Р   Е   Ш   И  :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.И.М. с ЕГН ********** *** против Заповед за прилагане на ПАМ № 15-0851—000171 от 16.03.2015г. на началника на сектор “Пътна полиция” към ОД на МВР гр.Добрич, с която му е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. "б. " от ЗДвП - временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от шест месеца, изпълнена през периода от 13.03.2015г. до 13.09.2015г.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд на РБ в 14 / четиринадесет/ дневен срок от съобщаването му на страните.

                                     

                                      АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:

 

 

                                                                                     Н.Каменска