Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ………. /12.07.2016г., град Добрич

 

В   И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А

 

          ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДАРИНА ВИТАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: СИЛВИЯ САНДЕВА

                                                                                            НЕЛИ КАМЕНСКА

 

при участието на прокурора РАДОСЛАВ БУХЧЕВ и секретаря И.Д., разгледа докладваното от съдия Силвия Сандева к.а.х.д. № 226/2016г. по описа на АС - Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на глава ХІІ от АПК и е образувано по подадена чрез пълномощник касационна жалба от ЕТ “Джеронимо Комерс – Ж.М.” със седалище и адрес на управление град Добрич, ул. “Христо Ботев” № 40, ЕИК 124109073, представлявано от управителя Ж.А.М., срещу решение № 152 от 05.04.2016г. по н.а.х.д. № 1422/2015г. по описа на Добричкия районен съд, с което е потвърдено наказателно постановление № 08-0802917/143 от 10.08.2015г. на директора на Дирекция “Инспекция по труда” - Добрич, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 300 лева на основание чл.415в, ал.1 от КТ за извършено нарушение на чл.403а, ал.1 от КТ. Оплакванията в жалбата са за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните норми и правила. Оспорват се изводите на съда за доказаност на нарушението и за неприложимост на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по същество, с което да се отмени или в условията на евентуалност да се измени НП, като се намали размерът на имуществената санкция до законоустановения минимум.   

          Ответникът – Дирекция „Инспекция по труда” - Добрич, не изразява становище по жалбата.

          Представителят на Окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата, като счита, че решението на ДРС следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.  

          Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, в рамките на наведените в жалбата касационни основания и предвид разпоредбата на чл.218, ал.2 АПК, намира за установено следното:

          Касационната жалба е подадена в срока по чл.63, ал.1 от ЗАНН, от легитимирана страна, с правен интерес от обжалване на решението, като неизгодно за нея и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

          С процесното наказателно постановление касаторът е санкциониран за това, че в качеството си на работодател не е осигурил в проверявания обект – месария и кулинарияДжеронимо”, находящ се в град Добрич, ул. “Христо Ботев” № 40, правилник за вътрешния трудов ред и документи, свързани с разпределението на работното време и организацията на работа в предприятието, с което е нарушил чл.403а, ал.1 от КТ, изискващ документите във връзка с контрола за спазване на трудовото законодателство да се държат на разположение на контролните органи в предприятието, неговите поделения, обекти и работни площадки. В НП е посочено, че на 17.07.2016г. е представен правилник за вътрешния трудов ред в ДИТ – Добрич, поради което нарушението е отстранено и тъй като от него не са настъпили вредни последици е квалифицирано като маловажно по смисъла на чл.415в, ал.1 от КТ, в резултат на което на търговеца е наложена имуществена санкция в размер на 300 лева. 

          С обжалваното решение районният съд е потвърдил НП, като е приел, че не са налице допуснати съществени процесуални нарушения или нарушения на материалния закон, които да налагат отмяната му. Посочил е, че конкретните обстоятелства по извършване на нарушението са установени от актосъставителя и свидетелите по установяване на нарушението, чиито показания са последователни и логични и се подкрепят от приетите по делото писмени доказателства. Не е споделил версията на св. /служител в предприятието/, че изисканите документи са били на разположение в проверявания обект, но контролните органи не са ги поискали по време на проверката, имайки предвид местоработата му и факта, че неговите показания са напълно противоречиви с показанията на останалите разпитани в производството свидетели. Приел е, че наложеното наказание се явява справедливо и съответстващо на целите на 12 от ЗАНН, поради което не са налице основания за изменението му. Посочил е, че правилно имуществената санкция е определена в максималния установен от закона размер предвид затрудненото изпълнение на служебните задължения на контролните органи по време на проверката. Споделил е извода, че нарушението е за първи път, но е приел, че правилно и законосъобразно наказващият орган не е приложил разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.      

          Касационната инстанция намира обжалваното решение за правилно и законосъобразно. При постановяването му решаващият съд е извършил цялостна проверка на обжалваното НП, съгласно разпоредбата на чл.63, ал.1 от ЗАНН, като в мотивите към решението си е изложил правилни и обосновани фактически и правни изводи, които съответстват на материалния закон и данните по делото.

            Неоснователно и неконкретизирано е възражението на касатора, че неправилно районният съд е приел, че нарушението е доказано по безспорен и категоричен начин. Касаторът не е посочил кое от приетите за установени от съда фактически обстоятелства не е доказано, след като от събраните по делото писмени и гласни доказателства е установено безспорно, че по време на извършената от контролните органи проверка са изискани, но не са представени от страна на работодателя правилник за вътрешния трудов ред и документи, свързани с разпределението на работното време и организацията на работа в предприятието. Единствено в неясните и несигурни показания на св.Д. се съдържат твърдения за обратното, но те правилно не са кредитирани от съда с оглед на противоречието им с показанията на останалите свидетели по делото и предубедеността на свидетеля като служител на касатора. Право на съда е да кредитира едни или други доказателства, като единственото изискване към него е да мотивира избора си, както е сторил и районният съд, поради което не са допуснати съществени процесуални нарушения от негова страна.         

Неоснователно е и възражението в касационната жалба, че в случая е следвало да се приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН с оглед наличието на маловажно нарушение, от което не са произтекли вредни последици за работниците и служителите. Съгласно мотивите на ТР № 3/10.05.2011г. по ТД № 7/2010г. на ОСК на ВАС, което е задължително за съдилищата, специалният състав на “маловажно” административно нарушение по чл.415в от КТ изключва приложимостта на общата разпоредба на чл.28 от ЗАНН, според която за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. “Маловажните” нарушения, установени в КТ, съобразно чл.415в от КТ имат два основни признака – нарушението да е отстранимо веднага след установяването му по реда на КТ и от него да не са настъпили вредни последици за работници и служители, като в тези случаи не е предвидено освобождаване от административнонаказателна отговорност за разлика от чл.28 от ЗАНН, а налагане на същото по вид административно наказание – парична санкция, но в многократно по-нисък размер. Именно това е сторил и административнонаказващият орган, който съобразявайки обстоятелството, че работодателят е представил правилник за вътрешния трудов ред в предприятието веднага след установяване на нарушението, е приложил привилегирования състав на чл.415в, ал.1 от КТ, като е наложил на касатора имуществена санкция в размер на 300 лева. Същото е сторил и районният съд, който е споделил приложението на чл.415в, ал.1 от КТ с мотива, че нарушението е отстранено веднага след установяването му и от него не са произтекли вредни последици за работниците и служителите в предприятието. Действително наложеното наказание е в максималния установен от закона размер, но правилно районният съд е приел, че не са налице основания за неговото намаляване с оглед на цялостното поведение на търговеца, който е затруднил нормалното изпълнение на служебните задължения на контролните органи, предизвиквайки извършването на две последователни проверки в предприятието, втората от която в присъствието на полицейски органи. Следователно районният съд е приложил отговорността по единствено възможния законов текст, съобразявайки тежестта на наказанието с всички изисквания на чл.27 и чл.12 от ЗАНН, поради което не е допуснал нарушение на материалния закон.

          По изложените съображения касационната инстанция намира, че обжалваното решение не страда от пороци, налагащи отмяната му, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

          Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Добричкият административен съд

Р  Е  Ш  И:

 

          ОСТАВЯ В СИЛА решение № 152 от 05.04.2016г. по н.а.х.д. № 1422/2015г. по описа на Добричкия районен съд.                        

          РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                                                          2.