Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№329

21.07.2017 г., гр.Добрич

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ДОБРИЧ, състав, в публично заседание на шести юли през две хиляди и седемнадесета година, в състав :

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТЕОДОРА МИЛЕВА

При участието на секретаря Мария Михалева, разгледа докладваното от съдия Т.Милева адм. дело №221 по описа на съда за 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 5, ал. 2, т. 2 и ал.4 от Наредба №14 от 28.05.2015 г. за прилагане на подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски производители“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г., изд. от министъра на земеделието и храните, обн. ДВ. бр.40 от 2 Юни 2015г.

Образувано е по жалба на М.И.С. *** срещу Заповед № 03-080-РД/32 от 27.04.2016 г. на директора на Областна дирекция/ОД/ - Добрич на ДФ "Земеделие",  с която заповед, на жалбодателката е постановен пълен отказ  да бъде финансирано подаденото от нея заявление за подпомагане. С жалбата се претендира незаконосъобразност на административния акт. Твърди се, че е регистрирана като земеделски производител, занимаващ се с животновъдство през 2015 г. Дотогава се сочи, че С. не се е занимавала със земеделие и не е притежавала земеделска земя. Релевират се доводи и се представят доказателства, че е налице документна измама, тъй като същата никога не е била регистрирана във фонд „Тютюн“ и няма данни за изкупен и премиран тютюн. В тази връзка са посочени и други лица, който са вписани като земеделски производители, а не са били такива. Моли се да се отмени заповедта, тъй като жалбоподателката никога не е притежавала или наемала земеделска земя, по-рано от 18 месеца, преди кандидатстването й по тази програма, като се претендират направените съдебно- деловодни разноски.

В съдебно заседание, редовно призована, жалбодателката се явява лично и се  представлява се от упълномощен процесуален представител - адв. Е.В. - ДАК, която поддържа жалбата по изложените в същата съображения. В хода по същество допълнително сочи, че с оглед  заключението на вещото лице по изготвената съдебно-графическа експертиза безспорно се установява, че жалбоподателката не е подписала и попълнила подадените Заявления по чл.5, ал. 6 от ЗТТИ за 2003 г. и 2004 г. Излагат се и доводи, във връзка с образуваното наказателно производство, във връзка с жалбата на М. С..

Ответникът по жалбата - директорът на Областна дирекция - Добрич на Държавен фонд "Земеделие", чрез упълномощения си процесуален представител - юрк. Десислава Бонева-Ашикова, оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че с оспорената заповед законосъобразно е отказано да бъде финансирано заявлението за подпомагане с ИД №08/06/1/0/01790, тъй като при извършена проверка за първоначална регистрация като тютюнопроизводител се е установило, че жалбоподателката е регистрирана като такава през 2003 г., което е по-рано от 18 месеца спрямо датата на кандидатстване, с което е нарушено изискването на чл.5, ал.5 от Наредба №14. Твърди се, че през периода 2003-2006 г. тютюнопроизводителите не са подлежали на задължително осигуряване, поради което и няма данни в НАП в тази връзка. Сочи се, че видно от представените доказателства, М. С. е сключила договор за реколта 2005 г. с ЕТ „ЗААРА – Я. Иванов“ Ст. Загора, както и за реколта 2004 г. с „ШУМЕН БТ“ АД и е видно, че същата е продала количество тютюн на двете дружество. Установява се от представените заповеди на кмета на община Тервел, че на М. С. е разпределено и през 2003 г. и през 2004 г. количества тютюн. Релевират се доводи, че от извадките от електронния регистър на фонд „Тютюн“  се установява, че за реколта 2004 на жалбоподателката са изплатени премии в размер на 1787,80 лв., изпратени на банката на 25.04.2005 г. и за реколта 2005 г. са изплатени премии на 04.05.2006 г. в ДСК Тервел. Сочи се, че няма пречка заявлението по чл.5 и чл.6 от ЗТТИ да бъде подадено и от пълномощник. По изложените съображения поддържа обжалваната заповед и моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата, като неоснователна, както и моли да бъде присъдено и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

Административният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните и въз основа на тях извърши проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, прие за установено следното от фактическа страна:

Със Заявление с идентификационен №08/06/1/0/01790 от  22.07.2015 год. /л.61-л.91/, жалбодателката М.И.С. е кандидатствала пред Разплащателна агенция при Министерство на земеделието и храните, за подпомагане по подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“, по Програмата за развитите на селските райони 2014 - 2020 г. Заявено е отглеждане на животни – млечни крави и телета до 1 година в с. Безмер, общ. Тервел.

Към Заявлението за подпомагане са приложени регистрационна /л.93/ и анкетна карта /л.94-л.95/, ведно с анкетен формуляр /л.96-л.101/ за регистрация на земеделски производител на Областна дирекция "Земеделие" - Добрич, от които е видно, че жалбодателката е регистрирана, като земеделски производител на 15.06.2015 г., представени са изискуемите се декларации по образец, както и бизнес план по образец. Представен е още и договор за наем на недвижим имот от 12.05.2015 г., вписан в СВ - Добрич /л.116-л.117/, от който е видно, че оспорващата е сключила договор за наем за срок от 7 години за дворно място УПИ VІІ-264 с площ от 2 500 кв.м., находящо се в кв.29, ведно с построените в него жилище и стопанска постройка по ПУП на с. Безмер, общ. Тервел  и скица  /л.118/, за същия имот. Приложено е и Удостоверение №40 от 08.07.2015 год., издадено от директора на Областна дирекция по безопасност на храните(ОДБХ) - град Добрич /л.121/. В преписката се съдържат и справка от ТД на НАП Варна, офис Добрич, както и дипломи за завършено образование.

При извършена административна  проверка е установено, че кандидатът не отговаря на изискването за допустимост за подпомагане по подмярката, посочено в чл.5, ал.2, т.2 във връзка с ал.4 от Наредба №14. С Уведомително писмо Изх. №01-080-6500/596/29.10.2015 год. на ДФ "Земеделие", ОД - Добрич, жалбодателката е уведомена, че при извършена справка във фонд "Тютюн" е установено, че има първоначална регистрация като тютюнопроизводител през 2003 година. В писмено обяснение, с дата 12.11.2015 г. до ДФ "Земеделие", ОД Добрич /л.27-28 /, С. е декларирала, че никога не е подавала лично или чрез пълномощник документи за регистрация като тютюнопроизводител; никога не е притежавала земеделска земя, нито е наемала такава; никога не е произвеждала и/или продавала, нито е сключвала договори за продажба на тютюн, както и че не се е осигурявала като земеделски производител за периода 2003-2015 г. Счита, че става въпрос за злоупотреба с личните й данни. Към обяснението е представена Справка от Агенцията по вписвания, Справка от ТД на НАП Варна, офис Добрич с данни за осигуряване на лицето, Удостоверение от ОС „Земеделие“ гр. Тервел, свидетелство за съдимост и Декларация, относно обстоятелствата по чл.106, §1 и чл.107 и 109, § 2, б. „а“ от Регламент №966/12.

До Министъра на земеделието и храните, с копие до Директора на ДФЗ-РА е изпратена Декларация от кандидати по програма 6.1. „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от ПРСР за период 2014-2020 г., получена на 08.12.2015 г. и подписана от 10 земеделски производителя, които изрично заявяват, че никога не са подавали документи за регистрация като тютюнопроизводители и не са се регистрирали като такива. С Декларацията се настоява да бъде извършена проверка по случая. /стр.219-220/.

Относно изпратената декларация от 08.12.2015 г., с писмо изх. №05-1/820 от 29.03.2016 г. до Директора на ОД на ДФ „Земеделие“ Добрич се указва, че относно заявлението на М.С. следва да се вземе предвид становище на МЗХ с вх. №02-6500/12029 от 24.02.2016 г., както и утвърдени указания в тази връзка с докладна записка №03-0416/6118 от 17.03.2016 г. /лист 225/. Видно от представеното становище от МЗХ /лист 222-224/  в предпоследния абзац от същото се казва, че  данните от регистъра на фонд „Тютюн“ не са достатъчни и следва да бъдат направени допълнителни проверки, които да удостоверят истинността на конкретния случай.

На 27.04.2016 г., Директора  на ОД - Добрич на ДФ "Земеделие" е издал  оспорената Заповед № 03-080-РД/32, с която, на основание чл. 20а, ал. 2 и ал.4 от Закона за подпомагане на земеделските производители, чл. 27, ал. 1, т.1, във връзка с чл. 5, ал. 2, т. 2 и ал.4, чл.25, ал.1,т.1 и ал.2 от Наредба №14 от 28.05.2015 г. за прилагане на подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски производители“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. е отказано да бъде финансирано заявлението на М.И.С. за подпомагане с ИД № на проекта:08/06/1/0/01790 и като фактическо основание за отказа е посочено, че съгласно установените от Регламент за изпълнение (ЕО) № 809/2014 общи принципи за контрол, за кандидата е установено, че през 2003 г. има първоначална регистрация като тютюнопроизводител. В мотивите към заповедта е упоменато, че допустими за финансиране са кандидати, отговарящи на условието - не по-рано от 18 месеца преди датата на кандидатстване са започнали да отглеждат животни в собствен/нает животновъден обект и/или да стопанисват земя, с цел производството на земеделска и животинска продукция.

По делото е приложено и прието като доказателство в електронен вид, информация от фонд „Тютюн“ за М.И.С. от датата на регистрация до 2010 г., от което е видно, че същата е регистрирана като тютюнопроизводител  с тютюн реколта 2003 г., тип „Сев.България“ и „Бърлей“, като е вписано, че няма изкупуване и няма получена премия /38-39/, реколта 2004 г., с отбелязвания за изплатени премии по банков път /42-43/; реколта 2005 г.с изплатени премии в ДСК Тервел /46-47/; реколта 2006 до 2009 г. включително без изплатени премии. По делото е представено от община Тервел копие от Заповед №156 от 10.04.2003 г. на кмета на община Тервел с разпределените количества тютюн по типове, сортове и площи тютюн за реколта 2003 г. за тютюнопроизводители гр. Тервел, в която под №25 фигурира жалбоподателката с тютюн вид „Бърлей“; Справка за сключените договори за производство и изкупуване на тютюн реколта 2003 г., като под №20 е вписана жалбоподателката с договор с „Шумен БТ“ АД Шумен за тип тютюн Сев. България – тип ориенталски; копие от Заповед №112/19.03.2003 г., изд. на осн. чл.11 от ППЗТТИ с която е разпределено количество тютюн по типове, произход, сортове и площи тютюн за реколта 2003 г., в която фигурира С. и с двата вида тютюн. Представено е и Заявление по чл.5, ал.6 от ЗТТИ за 2003 и 2004 г., подадено от жалбоподателката до Кмета на община Тервел, както и Заповед от 2004 г. на Кмета община Тервел за разпределение на количеството тютюн, в която фигурира оспорващата. По делото е приета като доказателство и Справка за сключени договори за производство и изкупуване на тютюн, реколта 2004 г. от „ШУМЕН БТ“ АД гр. Шумен, от която е видно, че на 19.03.2004 г. има сключен договор между дружеството и М.И. С. /лист 273-274/ и списък на тютюнопроизводителите в община Тервел, които ще сключат договор за изкупуване на тютюн реколта 2004 г. с ЕТ „ЗААРА“ Ст. Загора, като в този списък под №6 е вписана жалбоподателката. От ЕТ „ЗААРА“ е представен и поименен списък на сключените договори за производство и изкупуване на тютюн, реколта 2005 г. – 13 номер – М. С.. Представена е и Заповед №132 от 16.03.2005 г. на кмета на община Тервел за реколта 2005 г., в която също е посочена жалбоподателката.

Като доказателства са приети и жалба от М. ***, Постановление за отказ да се образува досъдебно производство на РП Добрич, Постановление за отмяна на отказа на РП Добрич, постановено от ОП Добрич и постановление на прокурор във ВКП с което е потвърдено постановлението на ОП Добрич.

По делото е назначена съдебно-графическа експертиза, като обект на същата са почеркът и подписите в Заявления по чл.5, ал.6 от ЗТТИ, подадени до кмета на община Тервел от М. С. на дати 06.11.2003 г. и 28.10.2004 г. В заключението си вещото лице посочва, че и двете заявления не са попълнени от жалбоподателката; подписът на заявител в заявлението от 06.11.2003 г. не е положен от С., а подписът за заявител в заявлението от 28.10.2004 г. вероятно също не е изпълнен от жалбоподателката.

При така установеното от фактическа страна и след преценка и анализ на приобщените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при извършената служебна проверка за законосъобразност на оспорената заповед на всички основания по чл. 146 от АПК, съгласно изискването на разпоредбата на чл. 168 от АПК, от правна страна съдът намира следното:

Оспорената заповед, най-напред, е валиден административен акт, издаден от надлежно упълномощен компетентен административен орган. Съгласно чл. 21, ал. 1 от Наредба № 9/03.04.2008 г. на МЗП, изпълнителният директор на Разплащателната агенция се произнася със заповед за одобрение или отхвърляне на заявлението за подпомагане. Съобразно чл. 20а, ал. 1 от Закона за подпомагане на земеделските производители/ЗПЗП/, изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" е и изпълнителен директор на Разплащателната агенция. Компетентният за издаване на заповед за отхвърляне на заявление за подпомагане административен орган - изпълнителният директор на ДФ "Земеделие", който съгласно чл. 20а от ЗПЗП е и изпълнителен директор на Разплащателната агенция и чиято компетентност в настоящата процедура произтича от нормата на чл. 21, ал. 1 от Наредба № 9 от 04.08.2008 г. на МЗП, е делегирал правомощия по издаване на заповеди за одобрение/ отказ за финансиране на заявления за подпомагане по подмярка 6.1 на директорите на ОД на ДФ „Земеделие“ в съответствие с териториалната им компетентност. Горното се установява от приетата като доказателство по делото Заповед № 03-РД/1404 от 23.07.2015 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /л.34-35. Така, при установените данни, а именно - че директорът на ОД - Добрич на ДФ "Земеделие" притежава съответното правомощие, съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган.

Обжалваният административен акт е обективиран в предписаната от закона писмена форма, съдържа и всички изискуеми за един индивидуален административен акт реквизити, съобразно нормата на чл. 59, ал. 2 от АПК. Посочено е и конкретно фактическо основание, което е и правно основани, т.е. посочено са и правни основания за издаването на акта с това съдържание. Издателят на акта сочи, че съгласно установените от Регламент (ЕО) № 809/2014 общи принципи за контрол, за кандидата М.И. С.-Николова е установено, че през 2003 г. има първоначална регистрация като тютюнопроизводител, като в мотивите към заповедта е упоменато, че допустими за финансиране са кандидати, отговарящи на условието - не по-рано от 18 месеца преди датата на кандидатстване са започнали да отглеждат животни в собствен/нает животновъден обект и/или да стопанисват земя, с цел производството на земеделска и животинска продукция и поради това кандидатът не отговаря и на изискванията на чл. 5, ал. 2, т. 2 във връзка с ал.4 от Наредба № 14/28.05.2015 г. на МЗХ.

Ето защо съдът намира, че не се установяват основанията по чл. 146, т. 1 и т. 2 от АПК, които да водят до обявяване на заповедта за нищожна, респ. които да водят до нейната незаконосъобразност.

Съдът счита, че не е налице самостоятелно и основанието по чл. 146, т. 3 от АПК, за отмяна на оспорената заповед за отказ да бъде финансирано заявлението да подпомагане, подадено от жалбодателката.

            Правилата по подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски производители“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г., уреждащи процедурата за разглеждане на заявления за подпомагане се съдържат в Глава Трета - Раздел ІІ, наименован "Процедура за разглеждане на заявления за подпомагане", от Наредба №14/28.05.2015 г. на МЗХ. При извършения служебен контрол съдът намира, че е спазена разпоредбата на чл. 24, ал. 2 от Наредбата, в която е посочено, че преди да приеме заявлението за подпомагане, в присъствието на кандидата се извършва преглед на документите, представени към заявлението за подпомагане, както и предварителна проверка за допустимост. Съдът намира, обаче, че е пропуснат определения в чл. 25, ал.1 от Наредбата тримесечен срок, считано от крайната дата за прием на заявления за подпомагане, в който Разплащателната агенция следва да извърши проверка и анализ, вкл. посещение на място, за да установи фактическото съответствие на заявените данни с представените документи и да одобри или мотивирано да отхвърли заявлението за подпомагане след извършен анализ за установяване на фактическо съответствие и съответствие по представени документи. В случая, заявлението за подпомагане, с идентификационен номер 08/06/1/01790, е подадено на 22.07.2015 г., а оспорената заповед, с която е отказано да бъде финансирано това заявление, е издадена чак на 27.04.2016 г., т.е. почти 9/девет/ месеца след подаване на заявлението, като по делото липсва акт, с който срокът да е удължен с 1/един/ месец, на основание на някоя от изчерпателно посочените хипотези в ал. 3 на същия чл. 25 от Наредбата, нито пък е налице акт - заповед за спиране на процедурата по обработка на заявлението по смисъла на, ал. 4 на същия този, в който случай, срокът за обработка се удължава с времето за получаване на необходимата информация от компетентния орган. Независимо от това обаче съдът намира, че неспазването на този срок не може да съставлява самостоятелно и достатъчно основание за отмяна на оспорената заповед за отказ да бъде финансирано заявлението за подпомагане, подадено от М.И.С..

Относно материалната законосъобразност на проверяваната заповед, оспорена в настоящото производство, съдът намира следното:

С оглед мотивите за отказа за финансиране на заявлението с идентификационен №08/06/1/01790 от 22.07.2015 г., съдът следва да изследва, налице ли са сочените в обжалваната заповед основания за отказ към момента на издаването й. Съгласно чл. 5, ал. 4 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г. на МЗХ, условията по ал.2, т.1 и т.2 се считат за изпълнени, когато заявлението за подпомагане е подадено не по-късно от 18 месеца, считано от датата, на която е настъпило първото от посочените в ал.2, т.2 и 2 събития. А съгл. чл.5, ал.2, т.2 от Наредбата, „Към датата на подаване на заявлението за подпомагане лицата по ал.1 трябва да: т.2 са започнали да отглеждат животни в собствен/нает животновъден обект и/или да стопанисват земя с цел производството на земеделска и животинска продукция.

В случая, в заповедта се твърди, че жалбодателката е бил регистрирана като тютюнопроизводител, за реколта 2003 г., в община Тервел. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗТТИ, в приложимата му към датата на издаване на заповедта редакция, "тютюн" е земеделска култура, произведена от тютюневи семена, а също така тютюневи листа, обрани в техническа зрелост, изсушени, както и неизсушени едролистни тютюни. Съгласно чл. 5, ал. 6 от ЗТТИ/в приложимата му редакция - ДВ, бр. ЗЗ от 21.04.2000 г.), действаща и към 2003 г., за която 2003 година се твърди в оспорения административен акт, че С. е регистрирана като тютюнопроизводител, е следвало тютюнопроизводителите, в срок до 15 ноември на текущата година, да подадат заявление в общината по местопроизводството за количествата тютюн по типове, произходи и сортове.

В случая, според настоящия съдебен състав не се събраха еднозначни и категорични доказателства, че жалбодателката М. С. е имала качеството на "регистриран тютюнопроизводител в община Тервел", които да обосноват категоричен извод, че същата е била регистрирана, като земеделски производител, респ. като тютюнопроизводител, повече от 18 месеца от датата на подаване на заявлението за финансиране и е започнала да стопанисва земя с цел производство на тютюн.

Действително, по делото са приложени извадка от електронния регистър на Фонд "Тютюн", на ДФ "Земеделие", както и съхраняваните документи в община Тервел по регистрацията на тютюнопроизводителите в община Тервел, сключените договори за изкупуване и заповеди на кмета по чл.11 от ППЗТТИ за годините от 2003 г. до 2009 г., както и заявления, подадени от жалбоподателката през 2003 г. и 2004 г. по чл.5, ал.6 от ЗТТИ, но от административния орган не се представени  писмени доказателства, които по някакъв начин да установяват или да са индиция за това, че жалбодателката е обработвала земеделска земя с цел производство на тютюн в посочения период, че е произвела някакво количество тютюн, че е предала за изкупуване каквото и да е количество тютюн, респ. да е получавала и някакви премии за това.

Напротив от представените писмени доказателства – справка от Служба по вписвания гр. Тервел се установява, че за периода 01.01.2003 г. – 31.12.2010 г. няма данни за лицето М.И.С., т.е. същата не е притежавала в собственост или под наем земеделска земя, на която следва да произвежда тютюн. В ал.3 на чл.6 от ЗТТИ е посочено, че на всеки регистриран се издава удостоверение за регистрация, в което се вписва разпределената му квота по чл.5, ал.3. Удостоверението се издава от кмета на общината в два екземпляра до 20 февруари. Приложение №1 към чл.6, ал.1 от ЗТТИ съдържа графа „Действително разпределени със заповед на кмета: площи-дка, количество-кг“. От анализа на посочените разпоредби следва, че регистрацията като тютюнопроизводител включва и стопанисване на земята, за да се произвежда тютюн, а в настоящият казус такава липсва.

На второ място следва да се посочи, че по делото са приложени Дипломи на жалбодателката, за завършено висше образование на образователно - квалификационна степен „бакалавър“ по специалността „Биология и химия“, издадена от Шуменския университет, със сер. №119/30.06.2006 г., ведно с Приложение към дипломата, от които се установява, че през 2003 г., през която се твърди, че С. е била регистрирана тютюнопроизводител, същата всъщност е била на възраст 20 години и е била студентка - редовна форма на обучение, като същата е завършила три години по - късно, а именно - през 2006 година, с оглед на което, много трудно може да се приеме, че същата се е регистрирала като тютюнопроизводител и е отглеждала и предавала тютюн. След това жалбоподателката е завършила и квалификационна степен „магистър“, отново в Шуменския университет със специалност „Екология и опазване на околната среда“, редовно обучение, което е завършила през 2010 г., като същото е започнато през 2008 г. Т.е. е учила редовно обучение и през периода включително 2009 година.

На следващо място, видно от представената Справка-данни за осигуряване, изд. от ТД на НАП Варна, офис Добрич, М.И.С. е започнала трудовата си дейност през 2007 г. в община Нови Пазар, като в периода до 2009 г. /периода в който е била „регистрирана“ като тютюнопроизводител/, същата е работила като учител в ОУ „Св. Кл. Охридски“ гр. Нови Пазар, а в периода м.8-м.11.2008 г. е била регистрирана като безработна. Като допълнителен аргумент е и липсата на внесени от С. осигурителни вноски като тютюнопроизводител, както и подадени данни с Декларация - Образец № 1, съгласно Наредба №Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и самоосигуряващите се лица. Според Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица, задължението за осигуряване на физически лица - членове на неперсонифицираии дружества, регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители и лица, упражняващи свободна професия или занаятчийска дейност, възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване и че при започване, прекъсване, възобновяне или прекратяване на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, се подава декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП/преди 2007 г. на Управителя на НОИ/, до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7 - дневен срок от настъпване на обстоятелството. Видно от обсъдената по-горе справка, е че в ТП на НОИ - Добрич не е подавана декларация преди този период от лицето М.И. С.-Николова, в качеството й на земеделски стопанин и/или тютюнопроизводител.

На следващо място от извлеченията от регистъра на фонд „Тютюн“ от 2003 г. до 2009 г., жалбоподателката е получила премии само през 2004 г. и 2005 г. Няма доказателства дали наистина на същата са изплатени вписаните в регистъра премии, тъй като според Закона за платежните услуги и платежни системи – чл.84 е посочено, че нарежданията към платежните системи се съхраняват за срок най-малко 5 години, считано от датата на тяхното въвеждане. Не можаха да се представят от ответната страна и от община Тервел сключените между жалбоподателката договори за изкупуване на тютюн с „ШУМЕН БТ“ АД гр. Шумен и  ЕТ „ЗААРА“ гр. Стара Загора, които безспорно да установят, че същата е издала своята произведена продукция на дружествата.

И не на последно място, с оглед изготвената и неоспорена от страните съдебно-графическа експертиза се установява, че подадените две заявления по чл.5, ал.6 от ЗТТИ до кмета на община Тервел от жалбоподателката не са подписани от нея, като и текста в самите заявления не е писан от същата. Т.е. налице са две заявления за регистрация като тютюнопроизводител, подписани и подадени от друго лице. Неоснователен е довода в тази връзка от страна на административния орган, че заявлението може да е било подадено и от пълномощник. Няма пречка наистина даден документ да бъде подаден от пълномощник, но той следва да е вписан като такъв в самия документ, а в настоящият случай няма изрично упоменаване в заявлението, че е подадено от пълномощник. Отделно от това, съдът намира, че следва да отбележи, че в подаденото Заявление от дата 06.11.2003 г. не е вписано, за коя година следва да бъде регистрирано лицето като тютюнопроизводител, както й къде ще се извършва сушенето. Такова отбелязване липсва и във втората декларация от 22.10.2004 г..

Така, според настоящия съдебен състав, по делото остава недоказано обстоятелството, че оспорващата, като кандидат за финансиране, е била в нарушение на изискванията на чл. 5, ал. 2, т. 2 във връзка с ал.4 от Наредба №14 от 28.05.2015 г. на МЗХ за прилагане на подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. В подкрепа на горния извод е и подадената Декларация до Министъра на земеделието и храните и Директора на ДФЗ-РА, подадена от 10 кандидата по програма 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от ПРСР за периода 2014-2020 г., с които същите изрично заявяват, че никога не са подавали документи за регистрация като тютюнопроизводители и не са се регистрирали като такива, не са се осигурявали като тютюнопроизводители, не са притежавали или наемали земеделска земя; не са произвеждали, продавали или сключвали договори за продажба на тютюн. Тази декларация и образуваното предварително производство във връзка с жалбата на С. до РП Добрич, водят до единственият извод, че по всяка вероятност някой във времето е злоупотребил с личните данни на жалбоподателката.

Изложеното води до извода, че оспорената заповед е валидна, но е издадена в противоречие с изискванията на материалния закон, т.е. налице е отменителното основание по чл. 146, т. 4 от АПК - противоречие с материалноправни разпоредби на закона, поради което и с решението по делото същата ще следва да се отмени, а делото да се върне на административния орган за ново произнасяне по заявлението с идентификационен номер на проекта 08/06/1/01790 от  22.07.2015 г., подаден от М.И.С. по подмярка6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от ПРСР за периода 2014-2020 г.

С оглед изхода на спора по настоящото производство и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, съдът намира, че следва да уважи претенцията за разноски на жалбодателката, направени в хода на съдебното производство, като на същата следва да бъдат присъдени заплатената  държавна такса в размер на 10.00 лева, заплатеното адвокатско възнаграждение, в размер на 600  лева и 110 лева, за заплатеното възнаграждение за назначеното по делото вещо лице.

Поради изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предл.ІІ, във вр. с, ал. 1 и във вр. с чл. 173, ал. 2 от АПК, съдът

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Заповед №03-080-РД/32 от 27.04.2016 г. на директора на Областна дирекция - Добрич на ДФ "Земеделие".

ВРЪЩА делото като преписка на директора на Областна дирекция - Добрич на ДФ "Земеделие", за ново произнасяне, в съответствие с указанията, дадени в мотивите на настоящето решение.

ОСЪЖДА Държавен фонд "Земеделие" да заплати на М.И.С. ЕГН ********** ***, направените съдебно-деловодни разноски в размер на 720 /Седемстотин и двадесет/ лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България, в 14/четиринадесет/ - дневен срок от съобщаването или връчването му на страните.

 

 

 

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: