Р Е Ш Е Н И Е


№211
Добрич, 07.07.2016г.


 В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А


              Добричкият административен съд, в публично съдебно заседание на
двадесет и първи юни, две хиляди и шестнадесета година в състав:

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:       Дарина Витанова

                                                      ЧЛЕНОВЕ:                Силвия Сандева

                                                                                           Нели Каменска

 

при секретаря И.Д. и с участието на прокурора, Радослав Бухчев, изслуша докладваното от съдия Каменска касационно административно дело218/2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

    Производството е по чл.63 ал.1 от ЗАНН във връзка с чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на И.К.К. *** срещу решение № 138 от 25.03.2016г., постановено по нахд № 1578/2015г. по описа на РС гр.Добрич, с което е потвърдено наказателно постановление № 28-0000366/22.10.2015г. на началника на Областен отдел ”Автомобилна администрация” гр.Добрич, с което на жалбоподателя за нарушение по чл.18, т.4 от Наредба № Н-8/27.06.2008г. за условията и реда за извършване на превоз на пътници и товари за собствена сметка, издадена от министъра на транспорта, на основание чл.93, ал.2 от Закона за автомобилните превози е наложено административното наказание “глоба” в размер на 500 лв.

В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на въззивното решение. Касаторът счита, че решението е постановено в нарушение на материалния закон, тъй като с него е потвърдено наказателно постановление за маловажно нарушение, без никакви вреди последици и с ниска обществена опасност, за което е наложено явно несправедливо наказание. В касационната жалба са изложени и оплаквания, че наказващият орган не е установил собствеността на автомобила, предназначението на товара и качеството водач на автомобила- обстоятелства, за които липсват доказателства. По този въпрос съдът също не се бил произнесъл. Задължението да представи заповед на ръководителя на лицето, за чиято сметка се извършва превозът било валидно единствено в хипотезата на извършващ се превоз за собствена сметка на пътници или товари, каквито касаторът не бил извършвал. При проверката същият твърди, че бил без товар. По тези основани съображения счита, че решението е постановено в нарушение на материалния закон, тъй като с него е потвърдено незаконосъобразно наказателно постановление и моли същите да бъдат отменени.

   Ответникът по касационната жалба – Областен отдел “Автомобилна администрация” гр.Добрич, представляван от ххххх – началник в писмен отговор изразява становище за законосъобразност на постановеното решение и неоснователност на касационната жалба. Нормативно изискуемият документ бил картата за квалификация на водача, затова удостоверението за преминато периодично обучение не било достатъчно. Моли решението на районния съд да бъде оставено в сила.

     Представителят на Добричката окръжна прокуратура счита, че касационната жалба е неоснователна, че извършеното нарушение е установено по несъмнен начин и че съдът правилно е приложил материалния закон.

     Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

     Жалбата е подадена от надлежна страна - участник във въззивното производство, в законния срок, до компетентния съд, което я прави процесуално допустима.

               Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

   Касаторът е наказан за това, че при проверка извършена на 25.09.2015г., около 9,30 часа на входа на гр.Добрич в посока от гр.Варна срещу бензиностанция “Лукойл” извършва превоз на товари, като в момента на проверката е без товар. Превозът е за собствена сметка и в момента на проверката водачът не представя заповед за движение от ръководителя на предприятието, за чиято сметка се извършва  превозът. В мотивите на издаденото НП е отбелязано обстоятелството, че след съставяне на АУАН е изпратено по имейл копие от заповед № ЛК04079 от 25.09.2015г. на ръководителя на предприятието, за чиято сметка се извършва превозът. Наказаващият орган е изложил становището си, че не са налице основанията за прилагане на чл.28, б.”а” от ЗАНН и за констатираното нарушение на  чл.18, т.4 от Наредба № Н-8/27.06.2008г. за условията и реда за извършване на превоз на пътници и товари за собствена сметка, издадена от министъра на транспорта.  За деянието е съставен АУАН на 25.09.2015г., надлежно връчен и подписан в деня на проверката, а на 22.10.2015г. е издадено оспореното пред съда наказателно постановление, с което е наложена глоба в размер на 500 лв., на основание чл.93, ал.2 от ЗАвП.

Липсващата към момента на проверката заповед на ръководителя на предприятието, за чиято сметка се извършва превоза, е представена на л.8 от делото и от съдържанието й е видно, че е издадена от управителя на “Пътища и мостове” ЕООД на основание чл.18, т.4 от Наредба № Н-8/27.06.2008г. С нея е определено И.К.К. да осъществи превоза на машини на 25.0.2015г. по маршрут с.Тополи – гр.Добрич и обратно от името и за сметка на дружеството.

При гореустановената фактическа обстановка Добричкият районен съд е приел, че И.К.К. е  осъществил състава на нарушението по чл. 93, ал. 2 от ЗАвтП, тъй като е извършвал превоз на товари за собствена сметка, но при поискване от контролните органи не е представил заповед по чл. 18, т.4 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008г. Приел е, че административнонаказателното производство срещу лицето е протекло без съществени процесуални нарушения и поради това е потвърдил наказателното постановление. В мотивите на решението е обсъдено и възражението за маловажност на деянието и е прието, че то е неоснователно, тъй като законодателят изрично в нормата на чл.93, ал.2 от ЗАвП е отчел степента на обществената опасност на деянието, изразяващо се в непредставяне на контролните органи на изискуем документ при осъществаване на превоза. Извършена е проверка и дали правилно наказващият орган е определил размера на наложеното наказание “глоба”, при която е установено, че административното наказание е определено в нормата по вид и фиксиран размер, който не може да бъде намаляван от съда с оглед забраната по чл.27, ал.5 от ЗАНН.

Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. Не са налице твърдяните в жалбата пороци, които да обосноват неговата отмяна.

Изводът на районният съд за съставомерност на деянието по чл. 93, ал. 2 от ЗАвтП във връзка с чл. 18, т. 4 от Наредбата се споделя от касационния състав. На първо място по делото категорично е установено, че водачът И.К.. е извършвал "превоз на товари за собствена сметка" по смисъла на § 1, т. 4, б. "а" от ДР на ЗАвтП. Съобразно легалното определение това е превоз на товари без заплащане, предназначен единствено за собствена дейност или произтичащ от собствена дейност, извършван със собствени или наети без водач пътни превозни средства, управлявани от водачи, назначени по трудов договор с лицето, за чиято сметка се извършва превозът, когато този превоз не е основна дейност за него и превозът е предназначен да се доставят товари на лицето, за чиято сметка се извършва превозът, да се експедират негови товари, товарите да се превозят в рамките на предприятието му или за негови собствени нужди извън предприятието, а товарите принадлежат на лицето, за чиято сметка се извършва превозът, или са били продадени, закупени, дадени под наем или наети, произведени, добити, преработени или поправени от него.

Чл. 12б, ал. 1 от ЗАвтП предвижда, че превоз на пътници и товари за собствена сметка може да се извършва от еднолични търговци или юридически лица, при условия и по ред, определен с наредба на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Представената впоследствие заповед, издадена от работодателя на водача “Пътища и мостове” ЕООД е достатъчно доказателство, в подкрепа на констатациите на актосъставителя в съставения АУАН, че в момента на проверката извършваният превоз от вида “превоз за собствена сметка”. Самият жалбоподател не сочи и не представя доказателства, които да опровергаят тази констатация, а единствено твръди, че видът на превоза не бил установен.

Споделят се изложените във въззивното решение съображения, обосноваващи извода, че процесното деяние не би могло да се определи като маловажен случай на административно нарушение, тъй като в самият закон е предвидена административно-наказателна отговорност за непредставяне на изискуем документ.

С оглед изложеното, Добричкият административен съд намира касационната жалба за неоснователна, а решението на Районен съд - гр.Добрич за законосъобразно. Същото следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2 от АПК, във вр.с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Добричкият административен съд

 

                                         Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 138 от 25.03.2016г., постановено по нахд № 1578/2015г. по описа на РС гр.Добрич.

Решението е окончателно.

 

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ: