Р Е Ш Е Н И Е


……
Добрич, 06.07.2016г.

 
В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А


              Добричкият
административен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и първи юни, две хиляди и шестнадесета година в състав:

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:       Дарина Витанова

                                                      ЧЛЕНОВЕ:                Силвия Сандева

                                                                                           Нели Каменска

 

при секретаря И.Д. и с участието на прокурора, Радослав Бухчев, изслуша докладваното от съдия Каменска касационно административно дело216/2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

    Производството е по чл.63 ал.1 от ЗАНН във връзка с чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на И.К.К. *** срещу решение № 137 от 25.03.2016г., постановено по нахд № 1576/2015г. по описа на РС гр.Добрич, с което е потвърдено наказателно постановление № 28-0000367/23.10.2015г. на началника на Областен отдел ”Автомобилна администрация” гр.Добрич, с което на жалбоподателя за нарушение по чл.93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози е наложено административното наказание “глоба” в размер на 1 500 лв.

В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на въззивното решение. Касаторът счита, че решението е постановено в нарушение на материалния закон, тъй като с него е потвърдено наказателнот постановление, с което е наложено явно несправедливо наказание от 1500 лв. за маловажно нарушение. Касаторът изтъква, че има издадено удостоверение за преминато задължително периодично обучение, а самата карта за квалификация на водача е официален свидетелстващ документ, че водачът е преминал начална квалификация или задължителното переодично обучение.

     Ответникът по касационната жалба – Областен отдел “Автомобилна администрация” гр.Добрич, представляван от С.М. – началник в писмен отговор изразява становище за законосъобразност на постановеното решение и неоснователност на касационната жалба. Нормативно изискуемият документ бил картата за квалификация на водача, затова удостоверението за преминато периодично обучение не било достатъчно. Моли решението на районния съд да бъде оставено в сила.

     Представителят на Добричката окръжна прокуратура счита, че касационната жалба е неоснователна, а административно-наказателната отговорност на касатора е правилно ангажирана, понеже от доказателствата се установявало по безспорен начин, че водачът не е представил карта за квалификация, валидна към момента на проверката.

     Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

     Жалбата е подадена от надлежна страна - участник във въззивното производство, в законния срок, до компетентния съд, което я прави процесуално допустима.

               Разгледана по същество, жалбата е основателна.

   Предмет на касационно оспорване е решение на районния съд, потвърждаващо наказателно постановление № 28-0000367/23.10.2015г. на началника на Областен отдел”Автомобилна администрация” гр.Добрич, с което на И.К.К. ***, на основание чл.93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози, за нарушение на чл.2, ал.1 от Наредба № 41/04.08.2008г. за условията и реда за провеждане на обучение на водачите на автомобили за превоз на пътници и товари, издадена от министъра на транспорта, е наложено административно наказание “глоба” в размер на 1 500 лв.

Касаторът е наказан за това, че при проверка извършена на 25.09.2015г., около 9,30 часа на входа на гр.Добрич в посока от гр.Варна срещу бензиностанция “Лукойл” извършва превоз на товари за собствена сметка с товарен автомобил без да притежава валидна карта за квалихфикация на водача за съответната категория издадена по реда на Наредба № 41/2008г. За деянието е съставен АУАН на 25.09.2015г., надлежно връчен и подписан в деня на проверката, а на 23.10.2015г. е издадено оспореното пред съда наказателно постановление, с което е наложена глоба в размер на 1500 лв. В наказателното постановление е отбелязано, че водачът притежава карта за квалификация № З084447, валидна до 11.06.2015г. От доказателствата по делото е видно, че водачът притежава  удостоверение за професионална компетентност № 115-000652/06.07.2015г. за преминато периодично обучение от 20.06.2015г. до 06.07.2015г. в съответствие с изискванията на Наредба № 41/2008г.

Районният съд е установил описаната фактическа обстановка въз основа на събраните по делото гласни доказателства и от приобщените писмени такива. Съдът е посочил, че НП е издадено от компетентен орган и че в хода на административно-наказателното производство не били допуснати съществени процесуални нарушение. При решаване на спора по същество, съдът е приел, че има извършено адмеинистративно нарушение, понеже водачът не се е снабдил с карта за квалификация и че същото е правилно санкционирано по реда на чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвП с глоба от 1 500 лв.

Добричкият административен съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. При извършване на проверка за съответствие на решението с материалния закон, настоящият състав намира, че при обективно възприетата фактическа обстановка по делото, въззивният съд необосновано е приел, че атакуваното наказателно постановление е законосъобразно.

По делото няма спор, че на посочените в АУАН и НП дата и място касаторът И.К. е извършвал превоз на товар, както и че не е притежавал валидна към деня на проверката карта за квалификация на водача, издадена при условията и реда, регламентиран в Наредба № 41 от 4.08.2008г. за условията и реда за провеждане на обучение на водачите на автомобили за превоз на пътници и товари и за условията и реда за провеждане на изпитите за придобиване на начална квалификация ( Наредба № 41/2008г.) Спорът се свежда до това дали деянието е съставомерно по приложения от наказващия орган административно-наказателен състав, както и дали същото съставлява маловажен случай по смисъла, вложен в чл. 28, б. "а" от ЗАНН.

В чл. 93, ал. 1 от ЗАвтП, по който нормативен текст е санкциониран деецът, е предвидена административно-наказателна отговорност за водач на МПС, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без редовно издадени лиценз, разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му. В чл. 89 от Наредба № 33/03.11.1999 г. са описани документите, които по време на работа водачът задължително представя при поискване на контролните органи, като един от тези документи, посочен в т. 9 от цитирания нормативен текст, е картата за квалификация на водача, издадена по реда на наредбата по чл. 7б, ал. 5 от З АвтП - Наредба № 41 от 4.08.2008г. От събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че касаторът е осъществил именно състава на административното нарушение, регламентирано в чл. 93, ал. 1 от ЗАвтП, както от обективна, така и от субективна страна.

Същевременно обаче, касационната инстанция намира, че санкционираното деяние съставлява маловажен случай по смисъла, вложен в чл. 28, б. "а" от ЗАНН. От представената по делото карта за квалификация е видно, че водачът е притежавал валидна такава до 11.06.2015г. и веднага след изтичане срока й на валидност е преминал курс за периодично обучение, както се изисква от Наредба № 41/2008г. От приложеното по делото Удостоверение за професионална компетентност за извършване на превоз на товари № 115-000652/06.07.2015г., е видно, че в периода от 20.06.2015г. до 06.07.2015г. нарушителят е преминал периодичното обучение по чл. 18 от Наредба № 41/04.08.2008 г., което означава, че към датата на нарушението – 25.09.2015г., същият е притежавал компетентност за извършване на превоз на товари, което от своя страна съставлява съществено смекчаващо отговорността обстоятелство, разкриващо по-ниската обществена опасност на деянието.

При тези обстоятелства и доколкото в резултат на осъщественото нарушение не са настъпили никакви неблагоприятни последици, касационната инстанция приема, че процесното деяние се характеризира с ниска обществена опасност от обичайните нарушения от същия вид, респективно съставлява маловажен случай по смисъла на чл. 28, б. "а" от ЗАНН, както се приема в практиката на Административен съд Добрич.

 В  случая от значение за упражняване на съответния вид дейност е притежаването на познания, придобити чрез посещения на курсове и полагане на изпит. Това условие е изпълнено и водачът притежава удостоверение, потвърждаващо неговите знания и квалификация. Картата за квалификация се издава въз основа на удостоверението след заплащане на такса. Нейното издаване не е свързано с никакви други допълнителни условия за доказване на компетентност и квалификация освен удостоверението за преминат курс на периодично обучение. Затова липсата й към момента на проверката не може да се определи като нарушение, което следва да се санкционира по реда на чл.93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози с налагане на “глоба” в размер на 1500 лв., щом е допуснато за първи път.

Предвидената в чл.93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози глоба във фиксиран размер от 1500 лв.  като административно наказание за неснабдяване от водачите с “други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му”, както е посочено в нормата, съпоставена с тежестта на конкретното деяние и неговата обществена опасност, е явно, че не отговаря на целите на административното наказване по чл.12 от ЗАНН. Спрямо конкретното деяние, предвиденото в закона наказание е прекомерно тежко, затова законодателят е решил в нормата на чл.28, б.”а” от ЗАНН, маловажните случаи на административни нарушения да не се наказват. Районният съд е следвало да прецени тежестта на конкретното нарушение и неговата маловажност и да отмени наказателното постановление като издадено в нарушение на чл.28, б.”а” от ЗАНН. Като не е сторил това, той е издал незаконосъобразен съдебен акта, който следва да бъде отменен. Горното Административен съд Добрич многократно е преповтарял в мотивите на постановените решения по идентични случаи -к.адм.д.№ 651/ 2013г., к.адм.д. № 483/2014г. и др.

С оглед изложеното, Добричкият административен съд намира касационната жалба за основателна, а решението на Районен съд - гр.Добрич за незаконосъобразно. Същото следва да бъде отменено, а вместо него да се постанови друго за отмяна на наказателното постановление.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2 от АПК, във вр.с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Добричкият административен съд

 

                                         Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ решение № 137 от 25.03.2016г., постановено по нахд № 1576/2015г. по описа на РС гр.Добрич, като вместо него постановява

    ОТМЕНЯ наказателно постановление № 28-0000367/23.10.2015г. на началника на Областен отдел ”Автомобилна администрация” гр.Добрич, с което на И.К.К. с ЕГН ********** *** за нарушение чл.2, ал.1 от Наредба № 41/04.08.2008г. за условията и реда за провеждане на обучение на водачите на автомобили за превоз на пътници и товари, издадена от министъра на транспорта, на основание чл.93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози е наложено административното наказание “глоба” в размер на 1 500 лв.

Решението е окончателно.

 

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ: