Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№ 224

Добрич, 29.05.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд - Добрич, в публично съдебно заседание на десети май  две хиляди и седемнадесета година, ІІ едноличен състав:

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА

при секретаря В.С. изслуша докладваното от председателя административно дело № 215/ 2016 год.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК във връзка с чл. 215, ал. 1 ЗУТ.

Образувано е по жалба на Софийски университет „Св. Климент Охридски“, БУЛСТАТ *****, гр. София, бул. „Цар Освободител“ № 15, представляван от доц. д-р ***** – и.д. Ректор по пълномощно № 70-56-162/ 18.12.2015 г. срещу Решение № 106 от 31.03.2016 г. на Общински съвет - Балчик, с което на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 и т. 11 от ЗМСМА, съгласно чл. 129, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), Общински съвет – Балчик ОДОБРЯВА ПУП – План за регулация и застрояване за УПИ VІ – 157 „за паметник на културата“ и УПИ VІІ-156 и ОТ 21А и ОТ 730 в кв. 7 по плана на КЗ „Двореца“ гр. Балчик.

Жалбоподателят настоява, че оспореното Решение е незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено изцяло. Твърди, че с този акт УПИ VІ - 157 е отреден за поземлен имот с идентификатор 02508.7.157, а УПИ VІІ - 156 – за поземлен имот с идентификатор 02508.7.156. Добавя, че двата имота са публична държавна собственост и цялата им площ е предоставена за управление на СУ „Св. Кл. Охридски“, а именно: ПИ 02508.7.157 с т. 2 на Решение на МС № 218/ 07.04.2011, а ПИ 02508.7.156 – със заповед № ХVІ-1426/27.7.1955 г. на Министъра на културата. В тази връзка сочи, че жалбоподателят не е възлагал изготвянето на проекта за ПУП – ПРЗ, одобрен с оспореното Решение, а възложителят – ДКИ Културен център „Двореца“ гр. Балчик няма право на управление нито върху ПИ 02508.7.156 и ПИ 02508.7.157, нито върху сградите в ПИ 02508.7.157. Същевременно изтъква, че правото на управление върху сградите в ПИ 02508.7.157 е предоставено на Министерство на културата с т.1 от Решение на МС № 309/ 14.05.2010 г., във връзка с т. 1 и т. 2 от Решение на МС № 218/07.04.2011 г. Счита, че тъй като Министерство на културата само управлява сградите от името на Държавата, а по аргумент от чл. 14, ал. 3 от Закона за държавната собственост, който включва в управлението върху обекти, имоти и вещи - държавна собственост, правото на ведомствата и юридическите лица на бюджетна издръжка да ги владеят, ползват и поддържат от името на държавата, за своя сметка и на своя отговорност, възлагането на проект за ПУП – ПРЗ излиза извън съдържанието на ведомството да управлява държавния имот. Прави възражение, че Решението е прието в нарушение на чл. 124а, ал. 7 от ЗУТ, както и в нарушение на чл. 125б, ал. 1 от ЗУТ (в жалбата има поправка върху 125б на 124б). Жалбоподателят настоява, че не е спазена процедурата при приемане на оспорения акт, тъй като същият не е съгласуван със заинтересуваните централни администрации – Министерство на културата го съгласува само в частта му на ПУП – ПР на ПИ 02508.157, а Министерство на регионалното развитие и благоустройството не го съгласува. Счита, че одобреният с оспореното Решение проект е в нарушение на чл. 103, ал. 6 от ЗУТ, тъй като не са извършени инженерно – геоложки и хидрогеоложки проучвания за общата устойчивост на територията и пригодността й за строителство. Добавя и, че не се съдържат данните, изискуеми по чл. 47, т. 8 от Наредба № 8/ 14.06.2001 г. за обема и съдържанието на устройствените планове. Според жалбоподателя одобреният проект в частта за изменение на действащия ПУП-ПР за ОТ 21А и ОТ 730 в кв. 7 противоречи на чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ, тъй като няма съгласието на всички собственици на имота и на носителите на ограничени вещни права върху него. На последно място жалбоподателят прави оплакване, че проектът противоречи на чл. 108, ал. 5 от ЗУТ , тъй като според него предвижданията му не са икономично осъществими и не дават възможност за целесъобразно устройство на урегулираните имоти, като оспореното Решение не е съобразено и с целта на закона. Иска да бъде отменено изцяло оспореното Решение.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от главен юрисконсулт Т.П., която поддържа жалбата. Претендира съдебно – деловодни разноски във вид на юрисконсултско възнаграждение.   

Ответникът – Общински съвет – Балчик, редовно призован, се представлява първоначално от адв. П.Г., а впоследствие от адв. Г.Д., които оспорват жалбата като неоснователна и молят същата да бъде отхвърлена. Претендират съдебно – деловодни разноски. Адв. П.Г. в съдебно заседание на 19.09.2016 г. (л. 170) прави възражение и за просроченост на жалбата, тъй като според нея обектът, за който е одобрено изменението на ПУП, е обект от национално значение, поради което срокът за обжалване на акта за одобрение на проекта е 14 – дневен от обнародването, а в случая жалбата е подадена в 1 – месечния срок.

Ответникът – Държавен културен институт „Културен център Двореца „Балчик“, с представляващ Ж.М.М., редовно призован, в съдебно заседание се представлява от адв. В., редовно преупълномощен. С писмо вх. № 1815 от 26.08.2016 г. този ответник е подал писмен отговор по жалбата (л. 141 – 148), с който се правят следните възражения:

Ответникът счита жалбата за недопустима, като оспорва наличието на валидни права в лицето на жалбоподателя, обуславящи качеството му на заинтересовано лице, което да може да обжалва Решението на Общинския съвет за одобряване на процесния ПУП – ПРЗ. Счита, че жалбоподателят няма правен интерес от обжалването, тъй като обжалваното решение и одобреният с него ПУП – ПРЗ не засягат негативно негови законни права и интереси. Напротив, според втория ответник обжалваното решение и одобреният с него ПУП са благоприятни за Университета, тъй като с тях за първи път се създава траен устройствен статут за имоти, които жалбоподателят ползва, попадащи в урбанизирана територия и неурегулирани досега, като по този начин се увеличава тяхната стопанска и икономическа стойност и по никакъв начин не се вреди на жалбоподателя. Същевременно като доводи за недопустимост на жалбата сочи, че актовете, от които черпи права жалбоподателят, са: Решение № 218/ 07.04.2011 г. на Министерския съвет (л. 8 от делото) е нищожно, а Заповед № ХVІ – 1426/ 27.07.1955 г. на Министъра на културата – невалидна. На следващо място счита жалбата и за неоснователна. Изтъква в тази връзка, че ДКИ „КЦ“ Двореца“ – Балчик притежава право на управление върху сградите и съоръженията, находящи се в ПИ с идентификатор 02508.7.157 по КККР на гр. Балчик, защото с Решение № 309/ 2010 г. на МС правото на управление е предоставено на Министерство на културата за нуждите на ДКИ, а съгласно чл. 14, ал. 2 от ЗДС имотите – държавна собственост се управляват в съответствие с предназначението им и за нуждите, за които са предоставени. Сочи, че правото на управление върху държавни имоти прави неговия носител субституент на държавата при условията на суброгация относно всички въпроси, свързани с тяхното владение, ползване и поддържане. Настоява, че константната съдебна практика приема, че правото на управление върху държавни имоти е производно вещно право от правото на държавна собственост. Според този ответник инициирането на производство за изработване и одобрение на ПУП за държавни имоти е действие на обикновено управление, свързано с ползването и поддържането им и не е необходимо изрично овластяване за това. Оспорва твърдението на жалбоподателя, че не е одобрено заданието за изработване на ПУП, като сочи, че с т. 1 от Решение № 932 по Протокол № 56 от заседание на Общинския съвет – Балчик, проведено на 17.09.2015 г. (л. 20), е дадено разрешение за изработване на процесния ПУП – ПРЗ, а с т. 2 е възложено на кмета на общината да извърши последващите действия, като заданието е одобрено от зам. – кмета на община Балчик - Митко Петров. Ответникът счита за неоснователно възражението на жалбоподателя, че проектът не е съгласуван със заинтересуваните администрации, като сочи, че проектът е съгласуван от Министерство на културата със становище изх. № 33-НН-1095/ 13.11.2015 г. (л. 76) и от РИОСВ – Варна с изх. № 33-00-6738/7 от 22.12.2015 г. (л. 69) и настоява, че не е необходимо съгласуване с МРРБ. По отношение възражението за нарушение на чл. 103, ал. 6 от ЗУТ изтъква, че в настоящия случай следва да се отчете фактът, че с процесния ПУП – ПРЗ не се предвижда ново строителство, а само се създава траен статут на съществуващото застрояване. По отношение изменението на действащия ПУП – ПР за ОТ 21 и ОТ 730 в кв. 7 настоява, че изменението е на основание чл. 134, ал. 2, т. 4 от ЗУТ – поради явна фактическа грешка, която има значение за неговото предвиждане, тъй като съществуващата улична регулация навлиза необосновано в ПИ с идентификатор 02508.7.157 по КККР на гр. Балчик и на практика нарушава кадастралната/имотната граница на този имот. Счита, че предвижданията на проекта са икономично осъществими и дават възможност за целесъобразно устройство, като е са съобразени с целта на закона.

В съдебно заседание адв. В. поддържа изписаното в писмения отговор. Иска инцидентно произнасяне по актовете, за които твърди, че са нищожни и невалидни. Не заявява оспорване на представените актове за публична държавна собственост със записванията в тях. Претендира съдебно – деловодни разноски.

Страните представят писмени защити, в които преповтарят своите доводи.

След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото и становищата на страните, административният съд приема за установено от фактическа страна следното:

Предмет на обжалване е Решение № 106 от 31.03.2016 г. на Общински съвет – Балчик, с което на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 и 11 от ЗМСМА и чл. 129, ал. 1 от ЗУТ е одобрен ПУП – план за регулация и застрояване за УПИ VІ – 157 „за паметник на културата“ и УПИ VІІ – 156 и ОТ 21А и ОТ 730 в кв. 7 по плана на КЗ „Двореца“, гр. Балчик, публикувано в ДВ бр. 31 от 18.04.2016 г. (л. 7 и 54).

Съгласно Решение № 218 от 7 април 2011 година на Министерски съвет за безвъзмездно предоставяне за управление на имот – публична държавна собственост на СУ „Св. Климент Охридски“ е предоставен безвъзмездно имот – публична държавна собственост, намиращ се в гр. Балчик, община Балчик, област Добрич, представляващ имот с идентификатор 02508.7.157 по КККР, одобрени със Заповед № 300-5-5 от 04.02.2004 г., с площ 183 488 кв. м., с изключение на намиращите се в поземления имот сгради (л. 8 – 9).

По делото е приета като доказателство Заповед № ХVІ – 1426/ 27.07.1955 г. на Министъра на културата, с която е заповядано да се създаде в почивната станция на Министерство на културата в гр. Балчик филиал на Ботаническа градина при Софийския университет.(л. 10 – 12)

С Акт за публична държавна собственост № 5159/ 06.12.2012 г., вписан в Агенцията по вписванията на 10.12.2012 г., е констатирано правото на собственост на Държавата върху ПИ с идентификатор № 02508.7.156 по КККР на гр. Балчик с площ от 4 769 кв. м., находящ се в местност Курортна зона „Двореца“, ведно със сгради с номера от 02508.7.156.1 до 02508.7.156.11, като е предоставен за управление на Софийски университет „Св. Климент Охридски“ (л. 167 – 168)

На същата дата 06.12.2012 г. е съставен и АПДС № 5160, вписан в Агенцията по вписванията на 10.12.2012 г. (л. 165 – 166) за поземлен имот с идентификатор № 02508.7.157 по КККР на гр. Балчик с площ от 183 488 кв. м., находящ се в местност Курортна зона „Двореца“, ведно със сграда „Административна“ с идентификатор 02508.7.157.11 с площ от 249 кв. м., с начин на трайно ползване „за архитектурен паметник на културата“, с предоставени права на управление на СУ „Св. Климент Охридски“. 

Видно от АПДС № 5192/ 20.12.2012 г., вписан в Агенцията по вписванията през 2013 г., сградите в имот с идентификатор 02508.7.157 по КККР на гр. Балчик са собственост на Държавата и за тях са предоставени права за управление на Министерство на културата – за нуждите на ДКИ „Културен център „Двореца“ – Балчик“ на основание Решение № 309/ 14.05.2010 г. на МС, а ПИ с идентификатор 02508.7.157, в който са разположени сградите, е предоставен за управление на СУ „Св. Климент Охридски“ с Решение № 218/ 07.04.2011 г. на МС. (л. 111 – 115)

Със Заповед на Министъра на културата № РД – 09 – 128/ 18.04.2002 г., издадена на основание чл. 4, ал. 1 във връзка с чл. 19, ал. 1, б “б“ от Закона за паметниците на културата и музеите (отм.), Архитектурно – парковият комплекс „Двореца“ в гр. Балчик е обявен за паметник на културата от национално значение. (л. 117 - 128)   

С писмо изх. № 25 – 55901 от 15.07.2016 г. на СГКК се удостоверява, че по КР правото на управление върху сгради с идентификатори от 02508.7.157.1 до 02508.7.157.48 вкл., с изключение на сгради с идентификатори 02508.7.157.11 и 02508.7.157.24, е предоставено на Министерство на културата – за нуждите на ДКИ „Културен център „Двореца“ – Балчик“. Към писмото е приложена и извадка от КР. (л. 130 – 134)

С писмения си отговор вторият ответник представя Договор за отстъпване от Правителството на Народната република Румъния на Народната република България Балчишкия дворец от април 1948 г. (л. 144 – 151), Спогодба между България и Румъния от 07.07.1970 г. за отстъпване собствеността на терена и всички сгради на бившия дворец в Балчик (л. 152 – 153), Заповед № 04 – 06 – 0045/ 18.05.1992 г. на Министъра на финансите за предаване безвъзмездно за стопанисване и управление на Министерство на културата  Двореца на румънската кралица в гр. Балчик. (л. 154) и Заповед № РД – 09 – 01/ 03.01.2001 г. на Министъра на културата, с която на основание чл. 8, ал. 3 от ППЗДС  във връзка с § 2 от ПЗР на Постановление № 234/ 10.11.2000 г. на МС е предоставено управлението и стопанисването на Архитектурно – парков комплекс „Двореца“ на недвижим имот в гр. Балчик, съставляващ терен със сгради, съгласно АДС № 604/ 02.02.1998 г. (л. 155)

Със Заповед № РД – 130 от 27.01.2005 г. на Министъра на околната среда и водите на основание чл. 39, ал. 1 във връзка с чл. 33, ал. 1 от Закона за защитените територии е обявена защитена местност Ботаническа градина – Балчик, землище Балчик, област Добрич. (л. 164)

От становище на Гл. архитект на община Балчик се установява, че с искане вх. № 63 – 426 – 14/ 29.12.2014 г., подадено от Директора на ДКИ „Културен център „Двореца“ – Балчик“, е инициирана процедура по изработване на ПУП за ПИ 02508.7.157 по КК на гр. Балчик, във връзка с което с цел включване на имота в режим на „регулация“ се е наложило изменение на действащия ПУП – ПР за кв. 7 по плана на к.з. Двореца, състоящо се в изработване на ПУП – ПР за ПИ с №№ 02508.7.157 и 02508.7.156 – като „вътрешен“ за обхвата на разработката, както и изменение на ПР в участъка от ОТ 22 до ОТ 21А с цел редуциране на улична регулация в ПИ 02508.7.157. Гл. архитект е заявил, че на основание чл. 134, ал. 2, т. 2 от ЗУТ може да бъде допуснато изменение на ПУП – ПР кв. 7, състоящо се в изработване на ПУП – ПР за ПИ 02508.7.156 и ПИ 02508.7.157 по КК на гр. Балчик и изменение на ПР в участъка ОТ 22 до ОТ 21А. (л. 213) Кога е изготвено това Становище няма как да се установи, тъй като липсва регистрация за същото.

С Решение № 932 по Протокол № 56 от заседание на Общински съвет – Балчик, проведено на 17.09.2015 г., на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 и т. 11 от ЗМСМА във връзка с чл. 124а, ал. 1 от ЗУТ е разрешено изработването на ПУП – ПРЗ за ПИ 02508.7.156 и ПИ 02508.7.157 по КК на гр. Балчик и изменение на ПР в участъка ОТ 22 до ОТ 21А.

Като доказателство е прието задание за изработване на ПУП – ПЗР за двата имота, включващ територията на Архитектурно – парков комплекс „Двореца Балчик“, с възложител ДКИ Културен център „Двореца“. Кога е изготвено и одобрено това задание не бе установено, тъй като липсва регистрация за същото.(л. 80 – 82) То е одобрено от зам. – кмета на Община Балчик, но поради липса на регистрация, не може да се направи извод дали той е бил компетентен да стори това към съответния момент. Независимо че съдът даде възможност на ответника да установи кога е одобрено заданието, той не можа да стори това. Представена беше извадка – копие от заповедната книга за командировки, започната на 03.01.2011 г., и приключена на 18.12.2015 г., в която за 2015 г. под № 330 е записано: Н.Д.А., София, 14 – 16.09. и Заповед № 647/ 26.06.2012 г. на Кмета на община Балчик, с която е определен М.С.П., на длъжност заместник – кмет по финанси и стопански дейности, да изпълнява функциите на Кмет по време на отсъствията на кмета от общината. (л. 186 и 219)

В заданието необходимостта от изготвяне на ПУП за имот № 157 е обоснована с разнопосочните интереси на оправомощените да развиват определени дейности в една и съща територия, което създавало затруднения в координацията на дейностите по поддръжка на комплекса и се отразявало на състоянието и експонирането на паметника на културата. Добавено е, че поради липса на устройствен статут и възможност за извършване на строителни дейности по поддръжка и възстановяване, е занемарено през годините поддържането на обектите в охранителните зони на груповия паметник на културата. Изложена е в заданието необходимостта от запазване и развитие на дейностите в обектите, като включително се предвиди реставрация, ремонт и реконструкция на оригиналните настилки; система от подпорни зидове – отстраняване на проникналата в тях дървесна и храстова растителност, презиждане, укрепване и отводняване; цялостен ремонт на водната система. Като основа за паркоустрояване се предвижда павилионната застройка и свързаните с това сгради и обекти. Заложено е да бъдат извършени необходимите инженерно – геоложки и хидроложки проучвания за общата и локална устойчивост на територията, въз основа на които да бъдат предвидени и изпълнявани необходимите мерки и дейности. По отношение обхвата на разработката е записано изрично, че по предложение на Главния архитект в нея е включен и имот № 02508.7.156, като е посочено, че имот 02508.7.157, предмет на заданието, контактува в няколко посоки с действаща регулация, но за да не се получи изключване от устройствените планове само на един имот, който по същество се явява междинен, за ПИ .157 и действащия план за регулация е възприета именно идеята за процедиране на ПУП – ПРЗ и за двата съседни имота .156 и .157, за които до момента няма действащ устройствен план. Като изисквания към ПУП е записано той да бъде изработен в две части:

ПУП – ПР, предвиждащ урегулиране на двата отделни имота съобразно съществуващите кадастрални граници, както и действащата улична регулация, като за територията на ПИ 02508.7.157 се предвиди УПИ с отреждане „за паметник на културата“.

ПУП – ПЗ, като е посочено, че този план се изготвя с цел даване на траен устройствен статут на съществуващото в имотите застрояване.

Поставено е изискване изготвянето на ПУП – ПРЗ да е съгласно Наредба № 8/ 2001 г. на МРРБ за обема и съдържанието на устройствените схеми и планове, както и графичната част да съдържа границите на територията, както и съседните контактни зони с извадка от действащи планове, граници на защитени зони, сервитути и ограничения в ползването на имотите, включително границите на охранителни зони  „А“ и „б“ по Закона за устройство на Черноморското крайбрежие; ел. и ВиК схеми.       

Изготвена е Обяснителна записка относно изработването на проекта (л. 84) и е приложена графична част на изменението (л. 92)

По делото е приложено искане на ДКИ Културен център „Двореца“ вх. № 63 – 426 – 12/ 22.10.2015 г. за одобряване на ПУП. В самото искане е записано, че се желае да бъде одобрен проект за изменение на ПУП – ПРЗ в обхват урегулиран поземлен имот № 02508.7.157 по плана на в.з. „Двореца“ гр. Балчик. Какво точно е приложено към искането не става ясно, тъй като документите не са описани. (л. 59)  

На 13.11.2015 г. е изпратено становище (л. 68) на Министерство на културата, както е записано в него: относно „ПУП – План за регулация и План за застрояване за ПИ с идентификатор 02508.7.157 по КК и КР на гр. Балчик“: част „Градоустройство“, фаза: „Окончателен проект“, с което е съгласуван проектът в тази част.

На 22.12.2015 г. е изпратено становище от МОСВ относно ПУП – ПРЗ на УПИ VІ – 157 „за паметник на културата“ и изменение на ПУП – ПР в участъка от ОТ 22 до ОТ 21А, кв. 7 по плана на курортна зона „Двореца“, гр. Балчик, с което е съгласуван проектът с условието да не се извършва строителство в имота.(л. 69 – 70)

С писмо изх. № 31 – 85 – 18/ 10.11.2015 г. на основание чл. 128, ал. 3 от ЗУТ жалбоподателят е уведомен, че е изработен проект за ПУП – ПРЗ за ПИ 02508.7.157 по плана на курортна зона „Двореца“, гр. Балчик и му е даден 14 – дневен срок за писмени искания и възражения. (л. 201) По същия начин са уведомени и други заинтересовани лица, за които Гл. архитект е счел, че са засегнати от проекта. (л. 202 – 212) Уведомяване за имот 02508.7.156 и за изменението на уличната регулация няма.

От протокол № 11/ 16.12.2015 г. от заседание на ОбЕСУТ – община Балчик се установява, че е разгледано постъпилото възражение вх. № 31 – 85 – 18#1/ 30.11.2015 г. на СУ „Св. Климент Охридски“, но е прието за неоснователно, като е записано, че ОбЕСУТ ще се произнесе окончателно по представения ПУП – ПРЗ след представяне на конкретни законово мотивирани предложения от страна на Софийски университет, които следва да бъдат отразени в плана (л. 193, 196, 194)

На 23.03.2016 г. Кметът на Община Балчик е внесъл Доклад за одобряване на проект за изработване на ПУП – План за регулация и застрояване за ПИ 02508.7.156 и ПИ 02508.7.157 по кадастралната карта на гр. Балчик и изменение на улична регулация от ОТ 22 до ОТ 21А и част от ОТ 23(не фигурира никъде до момента) по плана на КЗ „Двореца“ гр. Балчик. В Доклада е записано, че е постъпило Искане с вх. № 63 – 426 – 12/ 22.10.2015 г. от ДКИ Културен център „Двореца“ гр. Балчик за одобряване на проект за изработване на ПУП – ПРЗ за ПИ 02508.7.156 и 02508.7.157 по КК на гр. Балчик и изменение на улична регулация от ОТ 22 до ОТ 21А и част на ОТ 23 по плана на гр. Балчик, КЗ „Двореца“. В Доклада е записано, че е процедиран планът съгласно ЗУТ, като е приет с Протокол № 2/ 24.03.2016 г. на ОбЕСУТ.  Представено е проекто – решение. (л. 58)

По Протокол № 9 от заседание на Общински съвет – Балчик, проведено на 31.03.2016 г., с Решение № 106 е одобрен ПУП – ПРЗ за УПИ VІ – 157 „за паметник на културата“ и УПИ VІІ – 156 и ОТ 21А и ОТ 730 в кв. 7 по плана на КЗ „Двореца“ гр. Балчик, като е задължен Кметът в 7 – дневен срок от приемане на решението същото да бъде изпратено за обнародване в „Държавен вестник“. Решението е взето с 18 гласа „за“ и 3 – „въздържали се“. (л. 49 – 57)

По делото е прието становище изх. № ИГП - 939/ 27.11.2015 г. на "Геозащита" ЕООД - Варна относно: състоянието на терена в свлачищно отношение, в който попада ПИ 02508.7.157 по КК на гр. Балчик. В становището е посочено, че се издава по искане вх. № 876/ 05.11.2015 г. на директора на ДКИ - КЦ "Двореца", по повод изготвен ПУП - ПРЗ за имота. Добавено е, че становището се базира на досегашната инженерно-геоложка изученост на свлачищата по Балчишкото крайбрежие, направената през 1997 - 1998 г. от "Геозащита" ЕООД - Варна "Актуализация на инженерно - геоложките условия на свлачище "Сборно място" и частични инженерно -геоложки и хидрогеоложки проучвания в периода 1997 - 2000 г.(л. 95 - 98) 

По искане на страните по делото е назначена комплексна съдебно – техническа експертиза, при която вещите лица, след като се запознаят с представените писмени доказателства, при необходимост посетят община Балчик, СГКК – Добрич и след оглед на място, отговорят на въпросите, както следва:

1.       Има ли действащ ПУП за кв. VІІ на гр. Балчик, кога е одобрен, влязъл ли е в сила и с какви параметри е този действащ ПУП, ако има такъв, по отношение имоти с кадастрални номера 156 и 157.

2.       Конкретно какви са неговите предвиждания за тези имоти и приложен ли е на място.

3.       Ако има такъв, съответно в каква насока е - план за регулация или план за застрояване, или план за регулация и застрояване.

4.       Съответства ли този одобрен план на съществуващите кадастрални граници, съответно кадастрална карта и на действащата  улична регулация, на общия устройствен план и на плана за регулация и застрояване на гр. Балчик.

5.       Какво отреждане е предвидено, ако има ПУП, за съответните имоти, какво отреждане е предвидено за всеки един от двата имота.

6.       Какво застрояване съществува в двата имота и какво се предвижда по оспорения план, какви са предвижданията в частта на плана за застрояване за всеки един от обектите в имотите.

7.       В какво конкретно се състои изменението на плана на ПУП, както по отношение на плана за регулация, така и по отношение на план за застрояване, както и кои ОТ засяга.

8.       По какъв начин оспореният план засяга имотите. Води ли той до промяна в техните граници, съответно площи. 

9.       Има ли извършени инженерно-геоложки и хидрогеоложки проучвания за общата устойчивост на територията и пригодността й за строителството в частта на имотите 156 и 157. Съдържа ли становището на “Геозащита” ЕООД Варна информация относно общата устойчивост на територията, предмет на процедирания ПУП и съобразен ли оспореният ПУП със съответните проучвания.

10.     Отговаря ли планът на условията по чл. 108, ал. 5 от ЗУТ за целесъобразно устройство на територията и икономична осъществимост. Съществува ли друг вариант за регулация и застрояване на имота, който да е по-икономично осъществим и да дава по-добри възможности за целесъобразното устройване на процесните имоти. По-благоприятен ли е той от обжалвания план и ако не - защо. При наличие на варианти, приетият с оспорения ПУП вариант, по-икономично осъществим ли е.

В заключението си (л. 285 – 354) вещите лица – арх. Ж. и инж. К. заявяват, че няма изработен ПУП за кв. 7 на гр. Балчик, няма проектиран и действащ квартал 7 по смисъла на ДР, § 5, т. 10 от ЗУТ, респ. няма влязъл в сила ПУП за този квартал. Според вещите лица няма влязъл в сила ПУП и за кв. 8 и 2 по смисъла на същата разпоредба от ЗУТ. Добавят, че по отношение отворения кв. 6 от одобрения със Заповед № 768/ 07.09.1995 г. на Заместник – кмет на община гр. Балчик – ПУП – ПРЗ на Курортна зона  „Двореца“, част Север и Юг всички урегулирани имоти имат осигурен достъп и са оразмерени съобразно действалите към 1995 г. устройствени норми, като планът е влязъл в сила. За ПИ с идентификатори 02508.7.156 и 02508.7.157 сочат, че територията им е в строителните граници на населеното място, определени от ОГП за гр. Балчик – окончателен проект, влязъл в сила със Заповед № РД-02-14-442/12.12.1989 г., от което правят извод, че териториите на двата поземлени имота са урбанизирани, но не са урегулирани. Според вещите лица кадастралните граници на имотите от кадастралния план, върху който е изработен представеният им за действащ РП за "Двореца – Курортна зона“, гр. Балчик, съвпадат с регулационните граници на действащия ПУП – ПРЗ и с границите на съответните имоти от КК. (Приложение 10) Съвпадат и общите граници на имотите на действащия РП на тази зона, граничещи  с ПИ 02508.7.157. Регулационните граници на уличната регулация на одобрения план съвпадат с действащата регулация на улицата от север /ул. 1-ва/. Вещите лица дават заключение по въпрос № 5, че действащият РП на „Двореца – Курортна зона“ има съответствие с действащия ОГП  по отношение на транспортно- комуникационна мрежа и няма такова с въведената зона – зони за паметници на културата, която в ОГП следва протежението на водния обект и достига до пътя Албена – Балчик. Според вещите лица допускането и процедирането на процесния ПУП не отчита актуалното състояние на урбанизираната среда и не създава условия за решаване на градоустройствените проблеми  на процесната територия и прилежащата й среда. Те считат, че заданието не създава условия за изработване на качествен проект по отношение обхвата на разработката и конкретната квалификация на проектантите, както и че процесният ПУП не отговаря на изискванията на Наредба № 8/2001 г. за обема и съдържанието на устройствените планове и на изискванията на ЗУТ по отношение на урбанистичния проблем с отворените квартали 2, 6, 7 и 8. Добавят, че планът не е процедиран по чл. 96 от ЗУТ. Сочат, че парковите елементи в ПИ 02508.7.157 не са обследвани, не са документирани и отразени техните места в специализирания кадастър към плана. В тази връзка стигат до заключение, че в оспорвания план няма графика и текст за различното предназначение на сградите, различната етажност, физическо състояние, а сградите от ПИ 02508.7.157, предназначени за публичен достъп, не са обследвани като достъпна среда и не са посочени мерки за намеса, предписани в Наредбата за достъпна среда. Вещите лица заявяват, че с оспорения план се извършва промяна на улица, навлизаща в имота от о.т. 73 о.т. 72, като улицата се изменя до нова о.т. 730, с което границата й се привежда до границата на процесния имот, но площта и границите на ПИ 02508.7.157 не се променят с тази промяна. Същевременно описват, че с обжалваното изменение се изменят границите на ПИ 02508.7.157 със скъсяване на улицата, навлизаща в имота при главния вход, определена от о.т. 22 и о.т. 21 с нова о.т. без номер и с проектирането на улица – тупик, определена от осови точки без номера, като с това изменение се променя регулационната граница и площ на процесния имот. Премества се уличната регулационна граница навътре и се придава част от имота към улицата. Отнемат се 803 кв. м. от този имот (.157) за улица, а от имот 02508.7.156 се отнемат 18 кв. м. Не се предвижда ново строителство. Определя се траен статут на съществуващите сгради в имот ПИ 02508.7.157 и се определя кои от тях са обект на културно наследство. Според вещите лица възниква проблем с ПИ 02508.7.156, за който сградният фонд остава с тънка кадастрална линия, което означава, че не подлежи на опазване. Освен това считат, че с обжалваното изменение на ПУП – ПРЗ в частта на о.т. 22 и проектната улица – тупик се променят и границите, и площта и на ПИ 02508.7.155 /разсадника/, който е в защитена територия. По отношение въпроса дали има извършени инженерно – геоложки и хидрогеоложки проучвания за общата устойчивост на територията и пригодността и за строителство в частта на имоти 156 и 157, вещите лица отговарят, че в община Балчик няма документи, удостоверяващи спазването на процедурата, а наличното по делото становище на „Геозащита“ ЕООД – Варна не съдържа информация за общата устойчивост на територията. Според вещите лица планът не отговаря на изискванията за целесъобразно устройство и икономична осъществимост.

Заключението на тези две вещи лица е изслушано в съдебно заседание на 30.01.2017 г., като е оспорено от ответниците, които считат, че изводите в заключението са противоречиви и неправилни. Настояват, че с процесния ПУП няма отнемане на площи от двата имота, а това е станало с плана от 1995 г.

С оглед стореното оспорване е назначена нова комплексна експертиза със същите задачи, която е изготвена от вещите лица арх. Е. и инж. Б. и изслушана в съдебно заседание на 10.05.2017 г.(л. 402 – 482) Според тези две вещи лица, които поддържат заключението си в съдебно заседание, за Курортна зона „Двореца“ гр. Балчик има действащи подробни устройствени планове за различни територии на зоната, изработени през 1995 г. и 2005 г. Двата ПИ 02508.7.156 и 02508.7.157 не са урегулирани с плана от 1995 г., но в източната си част са засегнати от регулацията по този план, тъй като от първия имот се отнемат 18 кв. м. , а от втория общо 768 кв. м. Те стигат до извода, че двата имота не са урегулирани и с плана от 2005 г., но ПИ .157 е засегнат от улична регулация по втория план и от него отнемат още 326 кв. м. По отношение на улиците, навлизащи в двата имота, действащите регулационни планове не са приложени, реално площите от процесните имоти не са отнети. Вещите лица сочат, че оспореният план съответства на съществуващите кадастрални граници на ПИ 02508.7.157 по КК с изключение на северната му част, където е засегнат от улична регулация, която отнема 728 кв. м., както и на съществуващите кадастрални граници на ПИ .156 с изключение на част от североизточната му граница, която е засегната от улична регулация, с която се отнемат 18 кв. м. от този имот. По отношение на действащата улична регулация вещите лица отбелязват, че с процесния план е налице изменение на действащата улична регулация от ОТ 22 до ОТ 21А и от ОТ 73 до ОТ 730 по плана от 2005 г. За съответствието на оспорения план с ОГП вещите лица заявяват, че съответства само по отношение на имот .157, що се отнася до предназначението „за паметници на културата“, но не съответства на ОГП от 1989 г. в частта на границите на територията за паметници на културата. Според вещите лица с процесния ПУП се възстановяват отнети площи от имот .157 по плана от 2005 г. и не се възстановяват отнетите по плана от 1995 г. в размер на 728 кв. м. В частта на ПУП – ПЗ вещите лица сочат, че в ПИ 02508.7.156 има 11 сгради, но застроителният план на оспорения проект не обхваща този имот. В ПИ 02508.7.157 има 48 сгради, като 46 от тях са публична държавна собственост с предоставени права за управление на Министерство на културата за нуждите на ДКИ „Културен център Двореца“, в това число 1 е с категория от „национално значение“, 5 – от „местно“ и 9 от „ансамблово значение“. Сграда с идентификатор 02508.7.157.11 също е публична държавна собственост, административна сграда с предоставени права за управление на СУ „Климент Охридски“, а сграда с идентификатор 02508.7.157.24 е сграда за водоснабдяване и/ или канализация и е общинска собственост. Застроителният план предвижда запазване на всички сгради и те получават траен устройствен статут. Конкретното засягане на имотите е описано в т. 8 от заключението на л. 425. И за двата имота отбелязват вещите лица няма извършени актуални инженерно - геоложки и хидрогеоложки проучвания за общата устойчивост на територията и пригодността й за строителство. Според заключението оспореният ПУП е най – целесъобразен и икономичен, като се сочат конкретните мотиви за това, но в съдебно заседание изрично отбелязват, че това твърдение е само по отношение на двата имота.

Заключението е приобщено към доказателствения материал по делото като неоспорено от страните, безпристрастно и обективно дадено.

Оспорването е публикувано в ДВ бр. 49 от 28.06.2016 г. и на основание чл. 218, ал. 1 и ал. 5 от ЗУТ в срок е поискано конституиране като ответник от страна на ДКИ „Културен център „Двореца“ – Балчик, което е сторено с Определение № 182 от 27.07.2016 г. на Административен съд – Добрич. (л. 100 - 102; л. 137)

При така изложената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е подадена от Софийски университет „Св. Климент Охридски“, чрез изпълняващия длъжността ректор, като в същата е посочено, че и двата имота, предмет на одобрения план са публична държавна собственост и цялата им площ е предоставена за управление на университета – ПИ 02508.7.157 с т. 2 от Решение на МС № 218/ 07.04.2011 г., а ПИ 02508.7.156 – със Заповед № ХVІ – 1426/ 27.07.1955 г. на Министъра на културата. Съгласно чл. 131, ал. 1 от ЗУТ заинтересувани лица в производството по одобряване на подробните устройствени планове и на техните изменения са собствениците и носителите на ограничени вещни права според данните от имотния регистър, а до неговото въвеждане - по данни от кадастралния регистър, както и лицата, на които е предоставена концесия, когато недвижимите имоти са непосредствено засегнати от предвижданията на плана, а разпоредбата на ал. 2 от чл. 131 от ЗУТ сочи, че непосредствено засегнати от предвижданията на подробния устройствен план недвижими имоти са: т. 1 имотите - предмет на самия план. В случая няма спор, че ПИ 02508.7.157 и ПИ 02508.7.156 са имотите, предмет на плана. Ответниците обаче оспорват основанията, на които жалбоподателят претендира право на управление върху двата имота. От една страна се настоява, че Решение на МС № 218/ 07.04.2011г. е нищожно поради неспазена процедура за приемането му и се иска инцидентно произнасяне по нищожността му, а от друга страна се настоява, че Заповед № ХVІ – 1426/ 27.07.1955 г. на Министъра на културата е невалидна и също се иска произнасяне в тази насока. В тази връзка настоящият състав съобрази следното:

Възможността за контрол относно действителността на административни актове, от които се пораждат права или задължения, е ограничена изрично от специалния процесуален закон – АПК, което цели спазване принципите на законност, обективност, служебно начало, добросъвестност. Не е допустимо по пътя на косвения съдебен контрол да се разширяват правомощията на съда, изрично ограничени от законодателя. Прилагането на чл. 17 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК е процесуално недопустимо, защото противоречи на основни принципи на административния процес относно предмета на съдебния спор, който е различен от този в гражданския процес. Прилагането на "косвен" съдебен контрол в административния процес е в противоречие и с изрични правни норми на АПК - чл. 129 от АПК, уреждащ съединяването на жалби като единствена хипотеза, чл. 132 и чл. 133 от АПК, уреждащи подсъдността, а подсъдността на актовете на МС и министрите съгласно чл. 132, ал. 2, т. 2 от АПК е на ВАС. Проверка относно действителността, респективно нищожността, на влезлите в сила в сила административни актове, в настоящото производство, чийто предмет е оспорването на решение № 106 от 31.03.2016 г. на Общински съвет - Балчик, е недопустима. Съдът е длъжен да зачете със силата им на стабилни административни актове до евентуалното им прогласяване за нищожни, но в отделен процес и при спазване правилата за родова подсъдност. В тази връзка следва да се има предвид, че разпоредбата на чл. 149, ал. 5 от АПК предоставя безсрочно право за оспорване на административните актове с искане за обявяване на тяхната нищожност, което е разписано поради необходимостта да бъде осигурена правната стабилност на актовете на администрацията, чрез зачитането на тяхното действие до изричното им обявяване за нищожни. Следователно допускането на косвен съдебен контрол в административния процес би довело до пряко нарушение на основни принципи на административното правосъдие. В този смисъл настоящият състав счита, че следва да зачете двата акта, на които се позовава жалбоподателят за своето право на управление върху процесните имоти. В допълнение следва да се има предвид, че правото на управление в лицето на жалбоподателя е удостоверено в съставени актове за публична държавна собственост, а именно: Акт за публична държавна собственост № 5159/ 06.12.2012 г., вписан в Агенцията по вписванията на 10.12.2012 г.(л. 167 – 168), АПДС № 5160, вписан в Агенцията по вписванията на 10.12.2012 г. (л. 165 – 166) и  АПДС № 5192/ 20.12.2012 г., вписан в Агенцията по вписванията през 2013 г. (л. 111 – 115) Тези актове не са оспорени по съответния ред (няма данни за образувани граждански производства) и с оглед на това имат своята доказателствена сила, поради което съдът приема, че са налице доказателства в полза на жалбоподателя за неговата заинтересованост по смисъла на чл. 131 от ЗУТ, поради което приема възражението за липса на права за неоснователно.

На следващо място се прави възражение, че липсва негативно засегнат интерес спрямо жалбоподателя, тъй като оспореният проект бил положителен за него. Настоящият състав счита, че това е въпрос по съществото на спора, а за правото на обжалване е достатъчно установяването на предпоставките по чл. 131 от ЗУТ, поради което счита и това възражение за неоснователно.

Оспореният акт е обнародван в ДВ бр. 62/ 18.04.16 г., а жалбата е постъпила на 18.05.16 г. в Общински съвет - Балчик, т.е. в 30-дневен срок от обнародването  на акта по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ. На основание чл. 215, ал. 4, предл. второ от ЗУТ: Жалбите и протестите срещу актове, с които се одобрява подробен устройствен план или се издава разрешение за строеж на обект с национално значение или на общински обект от първостепенно значение, се подават чрез органа, издал акта, в 14-дневен срок от обнародването на акта в "Държавен вестник", се прави възражение от ответника за просроченост на жалбата. Съгласно § 5, т. 62 от ДР на ЗУТ "обект с национално значение" е обект, определен като такъв със закон или с акт на Министерския съвет. Такава разпоредба и акт на МС за конкретния имот няма. В случая със Заповед № РД 09 – 128/ 18.04.2002 г. на Министъра на културата, издадена на основание, както е посочено в нея, чл. 4, ал. 1, във връзка с чл. 19, ал. 1, б „б“ от Закона за паметниците на културата и музеите (отм.) е обявен Архитектурно – парковият комплекс „Двореца“ в гр. Балчик за "паметник на културата от национално значение". (л. 117) Текстът на чл. 19, ал. 1, б. „б“ от ЗПКМ (отм.) определя, че недвижимите паметници на културата в зависимост от тяхното научно-историческо, архитектурно-градоустройствено и художествено значение се степенуват като:

1. паметници от световно значение;

2. паметници от национално значение;

3. паметници от местно значение;

4. паметници от ансамблово значение;

5. паметници за сведение.

Класификацията на паметниците на културата се извършва от централните органи по опазването им. В сега действащия Закон за културното наследство (ЗКН) в разпоредбата на чл. 50, ал. 1 от същия се съдържа класификация на паметниците, а именно, че според културната и научната стойност и обществената значимост недвижимите културни ценности се включват в следните категории:

1. "световно значение" - вписаните в Списъка на световното наследство;

2. "национално значение" - археологическите резервати, както и други културни ценности с изключителна стойност за културата и историята на страната;

3. "местно значение" - свързаните с културата и историята на населени места, общини или области;

4. "ансамблово значение" - поддържащите пространствената характеристика и архитектурната типология на груповата ценност, към която принадлежат;

5. "за сведение" - самостоятелни обекти с ниска индивидуална стойност - носители на информация за научната и културната област, към която се отнасят.

И отмененият Закон за културните паметници и музеите, и Законът за културното наследство дават различен смисъл в понятието "национално значение” от това по ЗУТ, поради което не може да се приеме, че АПК „Двореца“ е обект с национално значение по смисъла на § 5, т. 62 от ДР на ЗУТ. В подкрепа на изложеното е нормата на чл. 137, ал. 1, т. 1, б. "м” от ЗУТ, съгласно която недвижимите културни ценности са определени като категория от "световно значение” и от "национално значение”, а не са дефинирани като "обекти с национално значение”. Предвид изложеното настоящият състав счита, че имот № 02508.7.157, в който е АПК „Двореца“ не може да се ползва със статут на „обект с национално значение“ по смисъла и дефиницията на § 5, т. 62 от ДР на ЗУТ, поради което за обжалването на Решението, с което е одобрен планът, важи общият 30 – дневен срок и в този смисъл жалбата е подадена в срок.

С оглед гореизложеното, съдът намира, че жалбата е подадена от надлежна страна, в срок и срещу акт, който подлежи на оспорване, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

Обжалваният административен акт е издаден от Общински съвет-Балчик на основание чл. 129, ал. 1 ЗУТ. Предвид естеството на одобрения с него ПУП - ПРЗ, относно територия в границите на населеното място на гр. Балчик, с обхват извън посочения в чл. 129, ал. 3 ЗУТ, съобразно действащата към момента на одобряването му норма, съдът намира, че същият е издаден от компетентен орган, в кръга на предоставените му правомощия и в рамките на отредената му териториална компетентност.

Решението е взето с мнозинство на общинските съветници в Общински съвет – Балчик - 18, от общ брой – 21, което е в съответствие с чл. 27, ал. 3, във връзка с ал. 4 и 5 от ЗМСМА.(л. 54) Оспореното решение е издадено в съответствие с изискването за писмена форма.

При приемането му обаче са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила:

 Инициирането на административното производство е от страна на ДКИ - КЦ "Двореца" - Балчик, който има права на управление върху по - голямата част от сградите в имот с идентификатор 02508.7.157 по КК на гр. Балчик. Възниква въпросът дали правото на управление върху сградите предоставя право в лицето на заявителя да иска изработване на ПУП - ПРЗ за самия имот, да изготвя задание и впоследствие да иска одобряване, след като същият няма права на управление върху имота. Както беше посочено по - горе, съдържанието на правото на управление включва правото на ведомствата и юридическите лица на бюджетна издръжка да ги владеят, ползват и поддържат от името на държавата, за своя сметка и на своя отговорност, съгласно разпоредбата на чл. 14, ал. 3 ЗДС /ДВ, бр. 87/2010 г./. По своята правна същност правото на управление може да се разглежда като ограничено вещно право, с оглед обстоятелството, че включва две от основните правомощия на собственика - владение и ползване. Не могат да се извършват само разпоредителни действия с държавната собственост. Отговорността за стопанисването на предоставения имот е на ведомството, което го управлява. Управлението включва и правото на жалба срещу административен акт, засягащ имота, в случая би включвало право на жалба срещу административен акт, засягащ сградите в имота. Настоящият състав счита, че доколкото правата на управление са досежно сградите в имота, а заявителят е инициирал изработка на ПУП - ПРЗ, като цели с ПЗ да се даде траен устройствен статут на сградите, съответно тяхното запазване, няма пречка инициативата да изхожда от това лице, доколкото се касае за даване на траен устройствен статут на съществуващото в имотите застрояване (т.е. в частта на ПЗ). По отношение отреждането обаче на имота и изработването на ПР, съответно изменение на Плана за улична регулация,  настоящият състав счита, че заявителят не разполага с право за иницииране. Като е приел искането му за допустимо, административният орган е поставил началото на една незаконосъобразна процедура.

Същевременно липсват доклад и мотиви от страна на административния орган за служебно процедиране.

Административният орган е разширил обхвата на разработката, като е включил и втори имот в нея, правата на управление върху който са на жалбоподателя. Няма пречка общинските органи да упражнят регулаторните си функции в областта на устройство на територията, като за да охрани обществените интереси и да обезпечи създаване на устройствен план, с който да се осигури баланс между интересите на обществото и на заявителя, с разрешението по чл. 124, ал. 3 от ЗУТ да определи обхват на проекта, който да не съответства на границите, посочени от заявителя. В случая след внасяне на искането за изработка на ПУП, Гл. архитект предлага да се разшири обхвата на разработката, в каквато насока впоследствие е изготвено заданието. Заданието, изготвено от възложителя, съдържа части, касателно имоти с №№ 02508.7.157 и 02508.7.156, правата на управление върху които са на жалбоподателя, което е недопустимо.

Нещо повече, в случая, тъй като по предложение на Гл. архитект проектът на ПУП е предприето да бъде разработен в обхват, различен от границите, посочени от заявителя, то искането за издаване на разрешение за изработване на нов проект или изменение на действащ ПУП, е следвало да бъде съобщено на всички заинтересовани лица. Това задължение е по аргумент от нормата на чл. 26 от АПК, съобразно която "за започване на производството се уведомяват известните заинтересовани граждани и организации освен заявителя." Липсата на уведомяване е довело до нарушение на принципа, залегнал в чл. 8, ал. 1 от АПК, съгласно който "всички лица, които са заинтересовани от изхода на производствата по този кодекс, имат равни процесуални възможности да участват в тях за защита на своите права и законни интереси." Административният орган е уведомил заинтересованите лица едва след вземане на решението да бъде изработен ПУП. Към този момент заданието, засягащо двата имота и промяна в уличната регулация, вече е било изготвено с оглед разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ЗУТ.

В Решението на ОбС - Балчик, с което се дава разрешение за изработване на ПУП, липсват съществени елементи - по чия инициатива е започнало производството, подробности за обхвата на разработката, способ за урегулиране на поземлените имоти, т. е. по правилата на чл. 16 или чл. 17 от ЗУТ (няма спор, че имотите не са били урегулирани до настоящия момент), както и кой вид ПУП по чл. 110, ал. 1 от ЗУТ ще бъде изработен, всички други факти и обстоятелства, мотивирали издаването на разрешението. В Решението, с което се дава разрешение за изработване, тези реквизити липсват в пълен обем. Това решение не подлежи на самостоятелно обжалване, но като поставящо началото на процедурата следва да бъде обсъдено.  В случая със заданието се поставят изисквания към ПУП - а да бъде изготвен в две части: ПУП - ПР и ПУП - ПЗ, т.е. по смисъла на чл. 110, ал. 1, т. 2 и 3 от ЗУТ. Разрешението е за изработване на ПУП - ПРЗ и изменение на ПР, без да са изложени мотиви за това.

На следващо място Планът за застрояване е допуснат за изработка с Решение № 932/ 17.09.2015 г. на ОбС - Балчик, но този план не се съдържа нито в съгласувателното писмо на Министерство на културата, нито в становището на Гл. архитект.

Видно от заключението на вещите лица, както по първата, така и по втората експертиза, които са еднопосочни в това отношение, в графичната, както и в текстовата част на проекта, липсват данни за наименованието, предназначението, етажността, конструкцията, физическото състояние на отделните сгради, категорията им като недвижими културни ценности, за изискванията към допустимата строителна намеса, за устройствените показатели на УПИ. В този смисъл е проектът се явява в нарушение на изискването по чл. 49, ал. 1, т. 1 от Наредба № 8/ 2001 г. във връзка с чл. 48, ал. 2, т. 1 от същата Наредба.

В одобрения проект не се съдържат допълнителни данни и материали съобразно изискванията на чл. 52 от Наредба № 8/ 2001 г.

Одобрен е ПУП - ПРЗ за двата имота УПИ VI - 157 и УПИ VII - 156, но ПЗ не обхваща втория УПИ. 

Разрешението за изработване на ПУП, взето с Решение № 932/ 17.09.2015 г. на ОбС - Балчик, е за ПРЗ за ПИ 02508.7.156 и 02508.7.157 по КК и изменение на ПР в участъка ОТ 22 до ОТ 21А.

С Решението обаче, предмет на настоящия спор, се одобрява ПУП - ПРЗ за двата УПИ и след това е изписано: и ОТ 21А и ОТ 730 в кв. 7. Може би е целяно да се напише и изменение на ПР по отношение на ОТ 21А и ОТ 730, но ОТ 730 пък не съществува в разрешението.

Графичната част на проекта съдържа ПУП - ПР на неурегулирани до момента имоти, но обяснителната записка към проекта е с наименование "Изменение на ПУП - ПР на кв. 7 по плана на Курортна зона "Двореца". В същата обяснителна записка се обсъжда и обстоятелството, че с проекта регулационната линия между новия УПИ VI - 157 и УПИ I - 1060 се поставя по кадастралната граница. Обсъжда се отпадане на осови и бордюрни линии по ОТ 21 до ОТ 22 и ОТ 72 до 73, но в разрешението тези предвиждания не са налице.

Проектът е одобрен по искане от 22.10.2015 г. на заявителя, като искането е за одобряване на проект за изменение на ПУП ПРЗ в обхват ПИ 02508.7.157. Докладът на Кмета на Община - Балчик е относно: Одобряване на проект за изработване на ПУП - ПРЗ за двата имота и изменение на уличната регулация от ОТ 22 до ОТ 21А и част от ОТ 23, като в самия доклад се сочи, че искането е точно в тази насока, но такова искане няма. Не се обосновава необходимост от служебно процедиране. 

Всички изложени разминавания и липси на съществени изисквания на закона и Наредба № 8/ 2001 г. сочат на съществени нарушения, които правят незаконосъобразно одобрението на проекта.

Преди заседанието на ОбС - Балчик, в дневния ред на което е включено обсъждането на проекторешение за одобряване на проекта за ПУП, е внесено ново възражение от жалбоподателя до председателя на Общинския съвет (л. 74), но то не е представено на общинските съветници и не е обсъдено на заседанието.

В заданието е заложено изрично да бъдат извършени необходимите инженерно – геоложки и хидроложки проучвания за общата и локална устойчивост на територията, въз основа на които да бъдат предвидени и изпълнявани необходимите мерки и дейности. Вярно е, че с ПЗ не се предвижда извършване на строителство в ПИ 02508.7.157, поради което липсата на актуално становище по смисъла на чл. 96 от ЗУТ не се явява съществено процесуално нарушение. Че такова актуално становище и проучване не е извършвано, спор между страните няма. Същевременно, въпреки че няма данни за актуалната инженерно - геоложка обстановка в района, ОбЕСУТ сочи, че се е запознал с нея чрез представеното становище на "Геозащита" ЕООД и приема представената разработка (л. 198 гърба), като в заседанието си на 24.03.2016 г. стига до заключение, че ПУП - ПРЗ за УПИ VI - 157 "за паметник на културата" и ПР за УПИ VII - 156, кв. 7 по плана на к.з. "Двореца", гр. Балчик, включващ изменение на улична регулация от ОТ 22 до ОТ 21А и част от ОТ 23 следва да бъде одобрен.  

На 31.03.2016 г. е прието оспореното Решение на Общински съвет -  Балчик, като с него е одобрен на основание чл. 129, ал. 1 от Закона за устройство на територията ПУП – План за регулация и застрояване за УПИ VІ – 157 „за паметник на културата“ и УПИ VІІ-156 и ОТ 21А и ОТ 730 в кв. 7 по плана на КЗ „Двореца“ гр. Балчик.

С решението е одобрен ПУП - ПРЗ и за двата имота, но както вече беше посочено, за имот 156 ПЗ няма. Втората част от решението касае очевидно изменение на ПР за съответните точки, но ОТ 730 не фигурира никъде преди това. ОбЕСУТ пък е предложил изменение на улична регулация от ОТ 22 до ОТ 21А и част от ОТ 23, но в решението се съдържа само ОТ 21А, за останалите няма нищо. ОТ 23 пък въобще не е била предмет на разрешение.

Решението не съдържа основанието, на което е процедиран планът. Разпоредбите от ЗМСМА касаят правомощията на ОбС и начин на взимане на решението, а разпоредбата на чл. 129, ал. 1 от ЗУТ се отнася до това, че  подробният устройствен план се одобрява с решение на общинския съвет по доклад на кмета на общината в едномесечен срок след приемането на проекта за подробен устройствен план от експертен съвет. Решението се изпраща в 7-дневен срок за обнародване в "Държавен вестник".

В становището на Гл. архитект, на база на което е изготвено заданието, е посочена като основание разпоредбата на чл. 134, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, която гласи, че влезлите в сила подробни устройствени планове могат да се изменят, освен на основание по ал. 1, и когато при изменение на кадастрален план или при одобряване или изменение на кадастрална карта в урегулирана територия имотните граници на поземлените имоти не съвпадат с регулационните или е установена непълнота или грешка в кадастралната карта, използвана като основа за изработване на подробен устройствен план. По делото няма спор, че ПУП - ПР и ПУП - ПРЗ на курортна зона "Двореца", част Север и част Юг, гр. Балчик, одобрен със Заповед № 768/ 07.09.1995 г., е влязъл в сила. Част Юг от този план включва квартали 5, 6 и 7. Двата имота обаче не са предмет на плана. В това отношение и двете заключения на вещите лица са еднопосочни. Те граничат с парцели от квартал 6 и квартал 7, а кадастралните им граници са засегнати от улична и дворищна регулация.

ПУП - ПР и ПУП - ПРЗ на курортна зона "Двореца - 2", гр. Балчик, одобрен с Решение № 281 по Протокол № 32/ 31.10.2005 г. на ОбС гр. Балчик, е влязъл в сила. Този план съдържа квартали 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7 и 8, но двата имота не са предмет и на този план. Те граничат с парцели в квартал 2, квартал 7 и квартал 8, като съгласно заключението на вещите лица и по двете експертизи, кадастралните граници на процесните имоти съвпадат с вътрешно регулационните линии на съседните им парцели от тези три квартала. Вещите лица отговарят, че по отношение кадастралните граници одобреният план съответства на съществуващите кадастрални граници на ПИ. В допълнение, като се има предвид и че се касае за неурегулирани имоти, то предпоставките по чл. 134, ал. 2, т. 2 от ЗУТ за изменение на плана относно конкретните имоти не са налице. Освен това в становището на Гл. архитект е записано, че може да бъде допуснато изменение на основание чл. 134, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, но тази точка съдържа две основания - при изменение на кадастрален план или при одобряване или изменение на кадастрална карта в урегулирана територия имотните граници на поземлените имоти не съвпадат с регулационните или е установена непълнота или грешка в кадастралната карта, използвана като основа за изработване на подробен устройствен план. Кое точно се има предвид, не е ясно. Същевременно ЗУТ не допуска в едно производство едновременно да се отстранят непълнотите и грешките (ако се настоява, че има такива) в кадастралния план или кадастралната карта и да се измени планът за регулация и застрояване. Липсват фактически основания и за останалите условия на чл. 134, ал. 2 от ЗУТ. Административният орган е този, който следва да обоснове основанията, на които приема съответния акт. Решението е прието в този смисъл в противоречие с разпоредбата на чл. 59, ал. 1, т. 4 от АПК.

Настоящият състав счита, че описаните нарушения са особено съществени и навеждат на извод за незаконосъобразност на оспореното решение, поради незаконосъобразно проведена административна процедура по допускане, изработване и приемане на одобрения с него план, с оглед на което следва да бъде отменено, а жалбата - уважена изцяло.

За пълнота на изложението, съдът следва да вземе отношение и по оплакването, че одобреният план е в нарушение на разпоредбата на чл. 108, ал. 5 от ЗУТ. Съществените разминавания в отделните етапи на процедиране на плана правят донякъде излишно това обсъждане, но все пак. Вещите лица по първата експертиза заявяват категорично, че планът не отговаря на изискванията на тази разпоредба, като сочат, че съществува друг вариант за устройване на територията, който представят. Считат, че обжалваният план не предлага градоустройствено решение, а повтаря натрупани лоши практики. Вещите лица по втората експертиза приемат, че планът, предмет на делото, отговаря на изискванията на чл. 108, ал. 5 от ЗУТ, но в съдебно заседание заявяват, че това е така, само доколкото касае двата ПИ, като обосновават заключението си с това, че не засяга съседни имоти (в тази връзка обаче имаме констатация, че се засяга имот 155, че се засяга и имот 1060), както и че не се предвижда ново застрояване. Същевременно считат, че има различни други варианти и дават свое предложение за ПУП, което донякъде противоречи на заключението им за съответствие с нормата на чл. 108, ал. 5 от ЗУТ. При все това се налага изводът, че планът не отговаря на изискването едновременно да защити обществения интерес и да даде най - целесъобразното осъществимото устройство на конкретната територия, тъй като обхваща повече имоти и има многобройни ограничения. В случая обаче, както сочат и вещите лица по втората експертиза, трудността произтича и от това, че възложителят няма права по отношение останалите имоти.        

С оглед изхода на спора и изрично стореното в тази насока искане от процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът, като взе предвид разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК, като отчете и предмета на делото и неговата тежест, приема, че следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение на жалбоподателя в размер на 200.00 лв., като бъде осъден ответникът - Общински съвет - Балчик, издател на акта, да заплати същото.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК във връзка с чл. 143, ал. 1 от АПК, Административен съд - Добрич, Втори едноличен състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на Софийски университет „Св. Климент Охридски“, БУЛСТАТ *****, гр. София, бул. „Цар Освободител“ № 15, представляван от доц. д-р ***** – и.д. Ректор по пълномощно № 70-56-162/ 18.12.2015 г. Решение № 106 от 31.03.2016 г. на Общински съвет - Балчик, с което на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 и т. 11 от ЗМСМА, съгласно чл. 129, ал. 1 от Закона за устройство на територията, Общински съвет – Балчик ОДОБРЯВА ПУП – План за регулация и застрояване за УПИ VІ – 157 „за паметник на културата“ и УПИ VІІ - 156 и ОТ 21А и ОТ 730 в кв. 7 по плана на КЗ „Двореца“ гр. Балчик.

ОСЪЖДА Общински съвет – Балчик да заплати на Софийски университет „Св. Климент Охридски“, БУЛСТАТ *****, гр. София, бул. „Цар Освободител“ № 15 сумата в размер на 200 лв. (двеста лева) за съдебно - деловодни разноски във вид на юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване в14 - дневен срок от съобщението до страните пред Върховния административен съд на Република България.

 

                                                                  СЪДИЯ: