Р      Е      Ш      Е      Н      И      Е

 

241

гр. Добрич, 15. 07. 2016 год.

 

 

                  Добричкият административен съд, I-ви състав, в открито съдебно заседание, проведено на пети юли две хиляди и шестнадесета година в състав:

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ : Дарина Витанова

 

при секретаря В.С. и с участието на прокурора ………………… изслуша докладваното от съдията Д. Витанова АД № 213/ 2016 год., и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 156, ал. 1 от ДОПК.

Образувано е по жалба на Р.Е.Т., С.М.С.,*** и Д.М.С. на адрес ***, наследници на М.С.Т., заличен като страна в съдебното производство поради настъпила смърт, съобразно уточнението, направено с молба вх. № 1241/ 7. 06. 2016 год. на АС-Добрич,  против Акт за установяване на задължения /АУЗ/ № АУЗ-107-48/ 23. 02. 2015 год. на Д. ххххх., ст. инспектор в Дирекция “МДТ” при Община, гр. Добрич, потвърден с решение № 94М-00-322/ 8. 05. 2015 год. на Директора на Дирекция “МДТ” при Община, гр. Добрич, с който са установени задължения на жалбоподателите за данък превозно средство /ДПС/ за лек автомобил марка “Фиат”, модел “125Р” с рег.ххххх за периода 1. 01. 2010 год.- 30.04.2013 год. в размер на 89. 60 лв. и лихви за периода 1. 04. 2010 год.- 12.02.2015 год. в размер на 31. 24 лв.

Жалбоподателите считат, че оспорвания АУЗ е незаконосъобразен. Изразяват становище, че по отношение на лекия автомобил не се дължи данък по оспорвания АУЗ, тъй като автомобилът е спрян от движение на 1. 06. 2006 год.. Към този момент редакцията на чл. 58, ал. 4 е предвиждала освобождаване от местен данък за превозно средство, което няма да се ползва, при условие, че собственикът му е върнал регистрационния талон, което условие е изпълнено. Последващата промяна в закона не може да се прилага за МПС, за което вече са изпълнени условията за освобождаване от данък. Сочат и възражение, че наследодателят им не е уведомяван през годините, че дължи данък за процесното МПС. Претендират отмяна на атакувания АУЗ като незаконосъобразен.

Ответната страна оспорва подадената жалба като изразява становище, че АУЗ е правилен и законосъобразен. В писмена защита, представена по делото, сочи, че по отношение на спрения от движение лек автомобил марка “Фиат”, модел 125Р с рег.ххххх данък се дължи на осн. чл. 58, ал. 4 от ЗМДТ /редакция ДВ бр. 105/ 2006 год., в сила от 1. 01. 2007 год./. По силата на текста данък за спрените от движение МПС се дължи освен ако до края на предходната година собственикът му е върнал свидетелството за регистрация и е представил удостоверение за разкомплектоване. В конкретния случай първото условие е изпълнено, но не е изпълнено второто- не е представено от страна на жалбоподателя удостоверение за разкомплектоване на процесното МПС както пред административния орган, така и пред съда. Нормата на чл. 58, ал. 4 от ЗМДТ има едно и също съдържание от 1. 01. 2007 год. до1. 01. 2010 год. От 1. 01. 2010 до 2013 год. нормата на чл. 58, ал. 4 от ЗМДТ предвижда за превозните средства, на които е прекратена регистрацията данък не се дължи. Регистрацията на автомобила е прекратена на 15. 04. 2013 год. и данъчното облагане на автомобила е преустановено от 1. 05. 2013 год. Освен това не е подадена и задължителната декларация по чл. 54, ал. 3 от ЗМДТ, за да се направи извод за недължимост на установеното с акта задължение. Счита възражението на жалбоподателите, че данък не се дължи, тъй като не е изпращано съобщение за данъка до данъчнозадълженото лице за неоснователно. Изискването за съобщаване размера на данъка възниква с изменението на ЗМДТ в сила от 1. 01. 2015 год. Съобщението на данъка по реда на чл. 54, ал. 1 от ЗМДТ не е предпоставка за възникване на задължението за данък или лихви, тъй като сроковете за плащане на данъка са определени в закона-чл. 60 от ЗМДТ. Съобщението има уведомителен характер и цели да улесни задължените лица и администрацията при заплащането, съответно събирането на данъчното задължение. Претендира отхвърляне на жалбата като неоснователна.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните поотделно и в тяхната съвкупност и взаимна връзка, намира за установено от фактическа страна следното:

С АУЗ № АУЗ-107-48/ 23. 02. 2015 год. на Д. ххххх-ст. инспектор в Дирекция “МДТ” при Община Добрич е установено, че наследодателят на жалбоподателите има задължения за притежавани от него лек автомобил марка “Фиат”, модел “125Р” с рег.ххххх представляващи ДПС за периода 1. 01. 2010-30. 04. 2013 год. в размер на 89. 60 лв. и лихви върху тази главница за периода 1. 04. 2010 год.- 12. 02. 2015 год. в размер на 31. 24 лв. Издаденият АУЗ е обжалван пред Директора на Дирекция “МДТ” при Община Добрич. В жалбата е направено възражение, че установените задължения не се дължат, тъй като автомобилът е спрян от движение от 1. 06. 2006 год. и регистрационния му талон и табели са върнати в КАТ. По жалбата е постановено решение № 94М-00-322/ 8. 05. 2015 год., с което атакуваният АУЗ е потвърден. В процеса на съдебното производство е представено и прието като писмено доказателство удостоверение № 150851000039/ 21. 01. 2015 год. на КАТ, в което се сочи, че лек автомобил марка “Фиат”, модел “125Р” с рег.ххххх е спрян от движение на 1. 06. 2006 год. от собственика, както и заявление рег. № 130851006065/ 15. 04. 2013 год. за прекратяване на регистрацията на автомобила.  Въз основа на така изяснените факти съдът прави следните правни изводи:

Решение № 94М-00-322/ 8. 05. 2015 год. на Директора на Дирекция “МДТ” при Община, гр. Добрич е връчено на жалбоподателя на 27. 05. 2015 год., видно от известие за доставяне на л. 15 от делото. Жалбата до съда е подадена на 3. 06. 2015 год. в рамките на законоустановения 14-дневен срок.

Разгледана по същество съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

Оспорваният АУЗ е издаден от орган по приходите по см. на чл. 4, ал. 3 във вр. с ал. 1 от ЗМДТ, т.е. от компетентен орган. Същият е мотивиран, поради което съдът намира, че той отговаря на изискванията за форма по см. на чл. 59 от АПК.

 При издаване на акта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Процесният акт е издаден по инициатива на административния орган, която възможност е предвидена в разпоредбата на чл. 107, ал. 3 от ДОПК.

При преценката на материалната законосъобразност на процесния акт съдът намира следното:

 От данните по делото се установява, че лек автомобил марка “Фиат”, модел “125Р” с рег.ххххх  е спрян от движение за периода 1. 06. 2006 год.- 15. 04. 2013 год., когато регистрацията му сектор “ПП” при ОД на МВР Добрич е прекратена. Съгласно чл. 24 от НАРЕДБА № I-181 ОТ 3 ДЕКЕМВРИ 2002 Г. ЗА РЕГИСТРАЦИЯТА И ОТЧЕТА НА МОТОРНИТЕ ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА, СОБСТВЕНОСТ НА ЧУЖДЕСТРАННИ ФИЗИЧЕСКИ И ЮРИДИЧЕСКИ ЛИЦА на временно спрените от движение МПС се изземват документите за движение и регистрация и се поставя знак "Спрян от движение". Оттук следва извода, че при спиране на автомобила от движение на 1. 06. 2006 год. регистрационният му талон е предаден в КАТ. Съгласно редакцията на чл. 58, ал. 4 от ЗМДТ, ДВ бр. 100/ 13. 12. 2005 год., действаща към момента на спиране на автомобила, за превозно средство, което няма да се ползва, данък не се събира, при условие че до края на предходната година собственикът му е върнал регистрационния талон. Разпоредбата на чл. 58, ал. 4 от ЗМДТ е изменена считано от 1. 01. 2007 год. /ДВ. бр. 105/ 2006 год./, като с изменението режимът на освобождаване от данък МПС е променен в смисъл, че собственик на спряно от движение МПС не дължи данък МПС не само, когато е върнал в КАТ свидетелството за регистрация, но и след представяне на удостоверение за разкомплектоване. Тази редакция на текста е в сила до 1. 01. 2010 год., когато текстът на разпоредбата отново е променен като за освобождаване от данък МПС се изисква прекратяване на регистрацията му. В конкретния случай няма данни през годините, предмет на атакувания АУЗ наследодателят на жалбоподателите да е представил удостоверение за разкомплектоване на процесното МПС. При това положение с промяната на разпоредбата на чл. 58, ал. 4 от ЗМДТ считано от 1. 01. 2007 год. отпадналото по силата на текста на разпоредбата, действаща до 31. 12. 2006 год. задължение за плащане на данък МПС отново възниква по силата на закона. От 1. 01. 2010 год. с промяната на разпоредбата на чл. 58, ал. 4 от ЗМДТ условие за освобождаване от данък МПС е прекратяване на регистрацията му, която в конкретния случай е настъпила на 15. 04. 2013 год. и данък не се дължи, считано от 1. 05. 2013 год.  Следователно конкретното задължение съществува за годините, обхванати от атакувания АУЗ.

По делото не е спорно, че наследодателят на жалбоподателите е собственик на автомобила. По отношение на него на осн. чл. 52, т. 1 и чл. 53 е съществувало задължение за плащане на ДПС за периода 1. 01. 2010 год.- 30. 04. 2013 год., което не е погасено към настоящия момент. Върху незаплатените главници се дължат и лихви, изчислени от административния орган за периода 1. 04. 2010 год.-12. 02. 2015 год. Главниците и лихвите не се оспорват по размер от жалбоподателите.

Фактът, че по делото няма данни дължимият данък МПС да е съобщаван на наследодателя на жалбоподателите е правно ирелевантен при преценката на въпроса дължим ли е същият, тъй като задължението за плащане на данъка възниква по силата на чл. 60 от ЗМДТ. Изискването за съобщаване размера на данъка е въведено от 1. 01. 2015 год., но дори и след неговото въвеждане задължението за заплащане на данъка не е обвързано със съобщение за дължимостта му до данъчно задълженото лице. Съобщението има само уведомителен характер и неговото неизпращане от данъчната администрация или неполучаването му от данъчно задълженото лице няма за правна последица освобождаване от заплащане на данъка.

Така мотивиран и на осн. чл. 172, ал. 2 от АПК съдът

 

                                                  Р     Е     Ш     И     :

 

ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА на Р.Е.Т., С.М.С.,*** и Д.М.С. на адрес ***, наследници на М.С.Т. против Акт за установяване на задължения /АУЗ/ № АУЗ-107-48/ 23. 02. 2015 год. на Д. ххххх., ст. инспектор в Дирекция “МДТ” при Община, гр. Добрич, потвърден с решение № 94М-00-322/ 8. 05. 2015 год. на Директора на Дирекция “МДТ” при Община, гр. Добрич, с който са установени задължения на жалбоподателите за данък превозно средство /ДПС/ за лек автомобил марка “Фиат”, модел “125Р” с рег.ххххх за периода 1. 01. 2010-30. 04. 2013 год. в размер на 89. 60 лв. и лихви за периода 1. 04. 2010 год.- 12.02.2015 год. в размер на 31. 24 лв.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му до страните

 

 

 

                                                  АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :