Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ……/ 27.07.2016 год., град Добрич

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

         ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, І кас. състав  в открито съдебно заседание, проведено на дванадесети юли през две хиляди и шестнадесета година в състав :

                                                            

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ :  КРАСИМИРА ИВАНОВА

                                                         ЧЛЕНОВЕ:  ДАРИНА ВИТАНОВА      

                                                                               ТЕОДОРА МИЛЕВА                                                                              

 

        при участието на прокурора ВИОЛЕТА ВЕЛИКОВА и секретаря С.К. изслуша докладваното от съдия МИЛЕВА КАД № 212/2016 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                 Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

                 Образувано е по подадена чрез пълномощник жалба от “ПЪТИЩА И МОСТОВЕ” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.”ххххх, ЕИК 813029821, представлявано от управителя Р.К. срещу решение № 8/09.02.2016 г. по н.а.х.д. № 168/2015 г. по описа на Районен съд гр. Балчик, с което е потвърдено наказателно постановление № 08-0802666/084/22.05.2015 г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр.Добрич, с което на жалбоподателя в качеството му на работодател на основание чл.416, ал.5, във вр. чл.413, ал.2 от КТ, за извършено нарушение на чл.71,  т.1 във връзка с чл.69 от Наредба №7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работно облекло, е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лева. С доводи за неправилност на обжалваното решение жалбоподателят иска то да бъде отменено.Твърди, че при съставяне на АУАН е допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се, че в акта са посочени свидетели, които не са очевидци на нарушението, при положение, че такива е имало при извършената проверка. Такъв очевидец е бил инж. Ангел Ангелов, посочен в протокола от проверката, но не посочен в АУАН. Сочи се, че не е доказано по безспорен и категоричен начин извършеното нарушение, а това е било в тежест на административния орган. Релевират се доводи, че законът не е определил как следва да се процедира при изземване на насипи и единствено лицето, което извършва дейността преценява как да организира работата си с машината.  Твърди се също, че от разпита на свидетелите безспорно се установява, че работодателят е изпълнил всички вменени му от закона задължения. Сочи, че съдът е тълкувал превратно и тенденциозно доказателствата по делото и е направил необосновани правни изводи, че не е взел ефективни мерки за ограничаване на риска от трудови злополуки. Обобщени възраженията на жалбоподателя се свеждат до неправилност на решението поради допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи касационни отменителни основания по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК.                   

                Ответникът – Дирекция “Инспекция по труда” гр.Добрич, не  изразява становище по основателността на касационната жалба.      

                Представителят на ДОП дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

                Касационната жалба е подадена в законния срок от лице, участвало във въззивното производство, решението по което е неблагоприятно за него, поради което е процесуално допустима.

                Разгледана по същество, в рамките на предявените касационни основания, съобразно правилото на чл. 218, ал.1 от АПК, настоящият състав счита същата за основателна по следните съображения:

              С процесното наказателно постановление касаторът е санкциониран за това, че при извършена проверка на  02.04.2015 г. по повод на настъпила на 15.03.2015 г. злополука с работник на “Пътища и мостове “ ЕООД, е установено, че “ПЪТИЩА И МОСТОВЕ” ЕООД извършва дейност по пресяване, товарене и разтоварване на руда на площадка за съхранение на манганова руда в мина Оброчище, като работниците Красимир Стоянов – машинист на мобилно-пресевна инсталация и Румен Борисов – багерист, работят в непосредствена близост до насип със събран материал от руда с приблизителна височина около 15 м., като се е образувал скат над работните места, като  в непосредствена близост багеристът извършва изземване на материал за пресевната инсталация непосредствено под образувания скат, с което се създава опасност от срутване на натрупвания материал и затрупване на машиниста на пресевната инсталация, поради което и е прието, че дружеството в качеството си на работодател е допуснало работниците да работят на открито работно място, което не е обезопасено от падащи предмети – руда. Това деяние е квалифицирано от административно наказващия орган като административно нарушение на чл.71, т.1 във връзка с чл.69 от  Наредба №7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работно облекло, за което на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лева.              

              За да постанови обжалваното решение, районният съд е приел, че в административно наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до отмяната му. Приел е, че са налице безспорни доказателства относно извършването на нарушението и авторството на дееца, поради което законосъобразно наказващият орган го е санкционирал по реда на чл.413, ал.2 от КТ. Приел е, че дружеството не е положило достатъчно усилия за обезопасяване на откритото работно място и това е задължение на същото, а не на конкретен работник. Констатирал е, че липсват допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, за което е изложил подробни съображения в мотивите към решението си. В резултат на това е стигнал до крайния правен извод за законосъобразност на наказателното постановление, с оглед на което го е потвърдил.              

            Тези изводи на въззивния съд не се споделят от настоящата инстанция.

            На първо място настоящият състав намира, че е допуснато съществено нарушение при съставяне на АУАН. В конкретния случай АУАН е съставен в присъствието на двама свидете, които са свидетели по съставяне на акта. Съгл. разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН, АУАН се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите присъствали при извършване или установяване на нарушението, а съгл. ал.3 на чл.40 при липса на свидетели при извършване или установяване на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, акта се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в него. От събраните по делото доказателства се установява по категоричен начин, че в деня на извършване на проверката 02.04.2015 г.са присъствали лицата Борис Борисов – началник механизация в “Пътища и мостове” ЕООД и Павел Павлов – експерт по охрана на труда в “ЕВРОМАНГАН” ЕАД /видно от Протокол за извършена проверка/. След като по време на проверката са налице свидетели, присъствали при извършване или установяване на нарушението, то не са били налице предпоставките на чл.40, ал.3 от ЗАНН за съставяне на АУАН с посочване на свидетели – неочевидци на нарушението, като това дори не е изрично вписано в акта.

            На второ място, настоящия касационен състав намира, че не се установява по безспорен начин извършване на нарушението от обективна страна. В административнонаказателната норма общо е посочено задължението на работодателя за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, за неизпълнението на което му се налага наказание. Конкретните форми на изпълнително деяние не са посочени, поради което на преценка на АНО подлежи дали в резултат на нарушение на наредбите за ЗБУТ на работник не са осигурени здравословни и безопасни условия на труд. След като в административнонаказателната норма няма общо препращане към наредбите / "за нарушения на подзаконовите актове, регламентиращи ЗБУТ"/, то в тежест на АНО е да докаже, че са нарушени правата на работника за здравословни и безопасни условия на труд. Посочената като нарушена норма – чл.71, т.1 от Наредба №7 посочва, че работните места на открито се изграждат и организират така, че работещите да бъдат предпазени от падащи предмети. Няма посочено конкретно действие, което следва да бъде направена евентуално от работодателя, поради което и съдът приема, че това са общите изисквания, посочени в закона за безопасни условия на труд. В конкретния случай безспорно ежедневен инструктаж е проведен, надлежно е документиран същия, работниците са имали всички възможни лични предпазни средства, вкл. и каска. Това се потвърждава освен от показанията на разпитаните работници като свидетели, но и от актосъставителя.  Безспорно от събраните показания на свидетелите се установява, че е имало образуван скат, на който багеристът е работил, който скат е от руда и е събиран с години от “Евроманган”. Той сам си е направил площадката на която да работи и сам е преценил по какъв начин точно да си направи тази площадка. Според свидетелските му показания, заплаха за него или за друг работник не е имало. Пак според неговите показания, рудата, която е образувала ската е поне от 3-4 години, слепната и дори с багера, същата много трудно се кърти и няма как да падне върху площадката или върху работник.

                 Според административния орган, а това е дадено и като предписание на дружеството, е следвало  да се свали височината на ската и по този начин със свалянето на същата се премахвала и опасността от падащи предмети. Според показанията на св. Акафов тази височина е била около 15 метра /измерена на око/. За съда не става ясно как  да се свали височината на ската, тъй като отново следва ската да се кърти, това, което е правил и към момента на проверката багериста. И по какъв начин  да се обезопаси тази площадка??? Отделно от това, пак според показанията на актосъставителя, нарушението на дружеството всъщност се изразява, че не е извършен последващ контрол след като първоначален е извършен, а   е оставено на преценката на багериста как да копае рудата от ската, което е в противоречие с вмененото нарушение на дружеството с НП.

             При така събраните доказателства по делото, настоящият състав на АС Добрич, приема, че в проведеното административно-наказателно производство не е установено по безспорен начин касационният жалбоподател да е извършил от обективна и субективна страна описаното в АУАН и НП административно нарушение. Тежестта на доказване на извършеното административно нарушение по силата на закона е на административно-наказващият орган. Същият следва с допустими доказателствени средства да установи по безспорен начин факта на извършеното административно нарушение и вината на нарушителя. Видно от съвкупния анализ на доказателствата, работодателят е организирал работното място така, че работещите да бъдат предпазени от падащи предмети, проведени са необходимите инструктажи с работника, с което са били изпълнени изискванията на чл. 71, т. 1 от Наредба № 7/1999 г. работните места на открито да се изграждат и организират така, че работещите да бъдат предпазени от падане и подхлъзване.

              Предвид изложеното, БРС неправилно е приложил материалния закон, приемайки, че в случая липсва съществено нарушение на процесуалните правила в административнонаказателното производство В конкретния случай нарушението и вината на касатора не са безспорно установени, поради което издаденото наказателно като незаконосъобразно следва да бъде отменено. Решението на Балчишкия районен съд, с което е потвърдено наказателното постановление, като неправилно, също следва да се отмени.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 предл. второ, във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК и във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Административният съд

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 8/09.02.2016 г. по НАХД № 168/2015 г. на Районен съд – Балчик и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 08-0802666/084/22.05.2015 г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр.Добрич.

Решението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:……………..                           ЧЛЕНОВЕ:1. ………………..

 

                                                                                                    2…………………