Р      Е      Ш      Е      Н      И      Е

№212

гр. Добрич, 7. 07. 2016 год.

 

 

 

 

Добричкият административен съд, II-ри касационен състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и първи юни две хиляди и шестнадесета година в състав :

                                                            

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ :  Дарина Витанова

                                                           ЧЛЕНОВЕ:             Силвия Сандева

                                                                                            Нели Каменска

 

при секретар И.Д. и с участието на прокурора Радослав Бухчев изслуша докладваното от съдията Дарина Витанова КАД № 211/ 2016 год., и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

 

Производството е по реда на глава ХІІ от АПК във вр. с чл.63 от ЗАНН и е

образувано по касационна жалба на Д.И.  П., ЕГН **********, управител на “хххх, грхххх, ул. “Шипка” 15, ет. 1, ап. 1 чрез адв. Ст. С.-Б., редовно упълномощена, срещу Решение № 43 от 5.04. 2016 г. по н.а.х.д. № 23/ 2016 г. на Районен съд-Балчик, с което е потвърдено Наказателно постановление № 08-0802849/165/ 4.09.2015 г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр.Добрич, с което на жалбоподателя Д.И.П. в качеството му на работодател за “хххх, грхххх е наложено административно наказание “глоба” в размер на 1 500. 00 лв. за нарушение на чл. 262, ал. 1, т.  4 от КТ.

 С жалбата се твърди неправилност и незаконосъобразност на решението, като възраженията се свеждат до неправилна преценка от въззивния съд на соченото от наказващия орган материалноправно основание, тъй като предложение първо на разпоредбата на чл. 414, ал. 1 от КТ се отнася за наказание на работодателя, а с обжалваното наказателно постановление е наложена глоба на физическо лице като допустител на административно нарушение, макар да е цитиран като работодател, тъй като качеството му на управител не се покрива с това на работодател. В случая работодател се явява “хххх, на което може да бъде налагана само имуществена санкция. Сочи се и че минималния размер на предвидената глоба за нарушаване на трудовото законодателство от страна на длъжностно лице по чл. 414, ал. 1, пр. 2 от КТ е 1 000. 00 лв., за разлика от тази, предвидена за работодателя, която е в размер на 1500. 00 лв. и районният съд, като е посочил, че е наложен минималния размер на предвиденното в правната норма наказание е постановил решение в противоречие със закона. Претендира се отмяна на решението на районния съд и отмяна на наказателното постановление.

          Ответникът - Дирекция „Инспекция по труда”-Добрич не изразява становище по жалбата.

          Представителят на Окръжна прокуратура пледира за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Дава заключение за липса на процесуални нарушения в административнонаказателното производство и за безспорна доказаност на деянието.

          Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, в рамките на наведените в жалбата касационни основания и предвид разпоредбата на чл.218, ал.2 АПК, намира за установено следното:

          Касационната жалба е подадена в срока по чл.63, ал.1 от ЗАНН, от легитимирана страна, с правен интерес от обжалване на решението, като неизгодно за нея и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

          С обжалваното решение районният съд е потвърдил Наказателно постановление № 08-0802849/165/ 4.09.2015 г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр.Добрич, с което на жалбоподателя Д.И.П. в качеството му на работодател за “хххх, грхххх е наложено административно наказание “глоба” в размер на 1 500. 00 лв. за нарушение на чл. 262, а 1, т.  4 от КТ.

Съдът е приел, че на 26. 06. 2015 год. контролните органи на Дирекция “ИТ”-Добрич са извършили проверка в обект масажно студио, находящо се в голф-комплекс “Лайтхаус”, общ. Балчик. Установено било, че масажното студио се стопанисва от “хххх. Въз основа на събраните по делото доказателства-стокови разписки, заповед № 2/ 31. 03. 2015 год., с която е въведено сумирано изчисляване на работното време, разчетно-платежна ведомост, показанията на разпитаните по делото свидетели, съдът е приел, че за периода 4. 04. 2015 год.-21. 05. 2015 год. лицето Златимира Ставрева е положило извънреден труд над законоустановената норма от 240 часа, който не е отчетен от работодателя “хххх и не е заплатен, с което е извършено нарушение на чл. 262, ал. 1, т. 4 от КТ. Съдът е приел, че правилно е ангажирана отговорността на жалбоподателя като работодател и че в административно-наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Водим от тези си изводи районният съд е потвърдил наказателното постановление.

         Настоящата  инстанция намира обжалваното решение за правилно и законосъобразно.

В касационната жалба не са посочени конкретни пороци на съдебния акт, а се излагат предимно възражения относно неправилността на извода на районния съд, че жалбоподателят следва да носи отговорност като работодател, тъй като той е управител на “хххх, но не и работодател по см. на чл. 414, ал. 1, пр. 1 от КТ. Това становище на касатора е неоснователно. Съгласно чл. 414, ал.1 от КТ, работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв. “хххх е дружество, създадено по реда на чл. 357 и сл. от ЗЗД и няма статут на юридическо лице. След като не е самостоятелен правен субект, правата и задълженията от неговата дейност не възникват за самото дружество, а са права и задължения на неговите съдружници. Страна по сключени сделки във връзка с постигането на набелязаната цел са съдружниците и претенциите от и срещу дружеството следва да се предявяват от и срещу съдружниците. Резултатът от работата на наето по трудово правоотношение лице, както и правата и задълженията по подобно правоотношение, възникват за всеки от съдружниците. В тази връзка след като Д.И.П. освен, че е съдружник в “хххх, е и негов управител правата и задълженията на “хххх като работодател възникват в негова полза и в негова тежест. Ето защо изводът на районния съд, че Д.И.П. следва да отговаря като работодател за “хххх е правилен. Предвид изложеното, жалбата е неоснователна.

 При извършената служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, за което касационната инстанция е задължена, съгласно чл.218, ал.2 от АПК, съдът намира, че решението не страда от пороци, които да са основание за отмяната, обезсилването или обявяването на нищожността му.

          Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, първо предл. от АПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, Административният съд

 

Р  Е  Ш  И:

 

          ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 43 от 5.04.2016 г. по н.а.х.д. № 23/ 2016 г. на Районен съд-Балчик.

           

          Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                            ЧЛЕНОВЕ: 1                                                                                  

                                                                                                2