Р Е Ш Е Н И Е

гр. Добрич, 20.09.2016г.

 

В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Добрички административен съд, в публично съдебно заседание на седми септември, две хиляди и шестнадесета година, ІV-ти състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Нели Каменска

при участието на секретаря, С.К. разгледа докладваното от председателя административно дело № 208 по описа на съда за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

   Производството по делото е по реда на чл.215 във връзка с чл.216, ал.6 от Закона за устройство на територията / ЗУТ/.

Образувано е по жалба на А.Й.Т. *** срещу заповед № ДК-10-СИР-11/15.04.2016г. на началник на РДНСК- Североизточен район, с която е отхвърлена жалба срещу разрешение за строеж № 36/07.03.2016г. за “Ремонт на съществуващи сгради” ЗП 85 кв.м., находящи се в УПИ ХХІV-2279,2280, 2281, кв.514, по плана на жк”Русия 1”, гр.Добрич, издадено от главния архитект на Община гр.Добрич.

Жалбоподателката не е съгласна със заповедта на директора, с която е оставено в сила разрешението за строеж . В жалбата сe твърди, че строителните дейности са започнали преди издаването на разрешението за строеж. В съдебно заседание жалбоподателката лично и чрез процесуалния си представител, адв.Д., прави оплакване, че вследствие на започналите строителни работи се е пропукала една от стените на нейната жилищна сграда, открила се е част от покривната й конструкция по ската и че самите ремонтни дейности надвишават обема на издаденото разрешение и одобрения проект. Процесуалният представител на жалбоподателката изтъква, че строителното разрешение е издадено в противоречие на чл.53 от ЗУТ, тъй като с него е одобрен инвестиционен проект,предвиждащ изграждане на носещи конструкции.  Прави искане за отмяна на заповедта, с която е оставено в сила строителното разрешение.

Ответникът, началникът на РДНСК-Североизточен район, чрез процесуалния си представител ст. юрисконсулт З.Г. изразява становище за неоснователност на жалбата, понеже счита оспорената заповед за правилна и законосъобразна. Моли жалбата да бъде отхвърлена.

Заинтересованата страна, арх.Б.С. - главен архитект на Община град Добрич - не изразява становище по жалбата.

Заинтересованата страна, К.П.Г., възложител на строежа, чрез процесуалния си представител П.К. П., негов син, изразява становище за неоснователност на жалбата и за законосъобразност на издаденото строително разрешение. Счита, че одобреният инвестиционен проект не засяга по никакъв начин жалбоподателката, а забавянето на строително-ремонтните дейности не е в нейна полза. Моли жалбата като неоснователна да бъде отхвърлена.

Административният съд като извърши цялостна служебна проверка на обжалвания административен акт и прецени изложените в съдебно заседание пред настоящата инстанция доводи, както и тези в жалбата, намира същата за процесуално допустима като подадена от лице, участвало в производството пред административния орган и в законоустановения срок. Заповедта на началника на РДНСК-Североизточен район е изпратена на жалбоподателката с придружително писмо от 18.04.2016г., л.12, но в преписката не се съдържат данни кога същото е получено от адресата, поради което съдът намира, че постъпилата на 04.05.2016г. жалба е подадена в законоустановения 14-дневен срок. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

От доказателствата се установява, че заинтересованата страна  К.Г. е придобил собствеността върху  две сгради с площ от 51 кв.м. и 34 кв.м., ведно с 375 кв.м. от поземления имот с кад. идентификатор 72624.614.2281, върху който са построени, чрез покупко-продажба на 30.08.2007г., видно от представения нотариален акт № 68, том ІІІ, рег. 3105, дело 304/2007г. на нотариус Ц.А. с район на действие  РС гр.Добрич.

А жалбоподателката е собственик на намиращия се в съседство ПИ с кад. идентификатор 2280, за който е отреден УПИ ХХІV-2279,2280,2281, кв.514 по прлана на жк”Русия-І”, гр.Добрич.

Видно от представената извадка от ПУП-ПРЗ на гр.Добрич, за  поземления имот на жалбоподателката и на заинтересованата страна е отреден общ урегулиран поземлен имот с № ХХІV-2279, 2280 и 2281. Липсва спор относно обстоятелството, че процесните сгради на заинтересованата страна са отразени в действащия ПУП-ПРЗ на жк”Русия-І”, гр.Добрич като "заварени" по смисъла на чл. 53 ЗУТ и могат да бъдат преустройвани вътрешно, да се сменя предназначението им или да се ремонтира без да се изменя външното им очертание в хоризонтално и вертикално отношение и без да се правят нови или да се укрепват съществено носещите конструкции.

С оспорената заповед началникът на РДНСК-СИР е отхвърлил жалбата на А.Т. срещу издаденото от главния архитект на Община град Добрич в полза на заинтересованата страна К.П.Г. разрешение за строеж /РС/ № 36/07.03.2016г. /л.32/, с което на основание чл.53 от ЗУТ е разрешено да се извършат строително- монтажни работи /СМР/, съгласно одобрените на 07.03.2016г. инвестиционни проекти № 28/26.02.2016г. за ремонт на съществуващи сгради със застроена площ от 85 кв.м., намиращи се в УПИ ХХІV, пл. № 2279 2280 2281, кв.514 по плана на жк”Русия І” гр.Добрич, на ул.”Генерал Цимерман” № 24.

Административен съд гр.Добрич, ІV-ти състав намира, че заповедта на началника на РДНСК-СИР не страда от пороци, обосноваващи нейната отмяна. Същата изхожда от компетентен орган, издадена е в предвидената от закона форма и съдържа изложение на фактическите и правните основания за постановяването й. Не се установиха допуснати в хода на административното производство съществени нарушения, ограничаващи процесуалните права на жалбоподателя.

В оспорения акт са посочени обстоятелствата, послужили като фактически основания за неговото издаване, както и доказателствата въз основа на които са направени изводите за неоснователност на жалбата и в тази връзка съдът намира, че заповедта е съобразена и с материалния закон.

По делото са приложени строителните книжа за разрешения по надлежния ред ремонт на заварените сгради, с предназначение жилище- визата за проектиране, одобрения инвестиционен проект, доклад от конструктивно обследване.

От допуснатата по делото съдебно -техническа експертиза се установява, че сградите на жалбоподателката и на заинтересованата страна К.Г. със статут на “заварени сгради”, са разположени на калкан като се допират по страничната линия, разделяща двата поземлени имота, на заинтересованата страна ПИ 2281 и на жалбоподателката ПИ 2280, като двете сгради образуват свързано застрояване. Покривните конструкции на двете сгради са самостоятелни, а подпокривното им пространство е разделено на две самостоятелни пространства, посредством два самостоятелни тухлени зида, всеки от които с дебелина 25 см. Всеки тухлен зид е разположен самостоятелно в съответните поземлени имоти. Експерта сочи, че с оставеното в сила от началника на РДНСК строително разрешение е разрешен ремонт на съществуващите сгради, разположени изцяло в имота на заинтересованата страна К.Г.. Ремонтът включва изграждане на нова покривна конструкция и обрамчване на съществуващите тухлени зидове със стоманобетонни пояси и колони без да се променя вида и наклона на старата покривна конструкция и без да се изменя външното очертание на сградата в хоризонтално и вертикално отношение.

Съдът кредитира заключението на вещото лице. Същото не бе оспорено от страните, изготвено е от специалист в областта на строителството и е обосновано.

С оглед заключението на експерта, съдът намира, че за издаденото строително разрешение не се изисква съгласието на жалбоподателката. Разрешеният ремонт е изцяло в имота на заинтересованата страна и не представлява нов строеж, надстрояване или пристрояване, нито промяна на предназначението, нито сградата е в режим на етажна собственост, по арг. от чл.149, ал.2, т.1, 2 и 3 от ЗУТ. Разрешението  за строеж е съобщено на жалбоподателката, доколкото жиилищните сградите в двата поземлени имота ( на заинтересованата страна и на жалбоподателката) със  самостоятелни покривни конструкции и  самостоятелни тухлени зида са долепени по границата между поземлените имоти и са “свързани” по см. на чл.22, ал.1 от ЗУТ. Видно е, че подмяната на покривната конструкция, състояща се в  подмяна на гредореда и керемидите,  запазва съществените си характеристики, не изменя вида и предназначението на пространството под и над нея. След като няма данни за обособени общи части между двете сгради или завземане на части от съседни поземлени имоти, то не е изискуемо съгласието на всички собственици на общия урегулиран поземлен имот.

Неоснователно се поддържат доводи за несъответствие на издаденото строително разрешение и инвестиционния проект, одобрен от главния архитект на община град Добрич с нормата на чл.53 от ЗУТ.

Разрешението за строеж, с което е позволено на К.Г., заинтересована страна, да извърши ремонт на съществуващите сгради в собствения му поземлен имот, е издадено въз основа на виза за проектиране по чл.140 от ЗУТ и изготвен въз основа на визата инвестиционен проект. С визата е определен обема на проектиране на строителните работи. Същата е издадена при условията на чл.53 от ЗУТ, съгласно който заварени сгради в поземлени имоти по чл. 49 могат при спазване на изискванията на този закон да се преустройват вътрешно, да се променя предназначението им и да се ремонтират, без да се изменя външното им очертание, в хоризонтално и вертикално отношение и без да се правят нови или да се укрепят съществено носещите конструкции. Визата е влязла в сила, тъй като не са налице данни за нейната отмяна.

Видно от одобрения инвестиционен проект целта на разрешените ремонтни работи е подмяна на покривната конструкция, на покривната покривка- керемиди и битумни керемиди, подмяна на дъсчена обшивка, подмяна на улуци и водосточни тръби, подмяна на гредореда при тока +2,80 м., подмяна на екстериорна мазилка и цокъл при запазване на покривните линии, без промяна на съществуваща електрическа и Ви К инсталация. От извършения Доклад от конструктивно обследване на едноетажната сграда на заинтересованата страна е видна наличната необходимост от подмяна на покривната конструкция, който според проектанта, инж. В.Н., не е в добро състояние и препоръчва подмяна на цялата покривна конструкция и гредореда. За тази цел е извършено изследване на действителната носеща способност на конструкцията на сградата. Специалистът, изготвил доклада дава мнение, че сградата не отговаря на съвременните нормативни изисквания, тъй като попада в район със седма степен на сеизмичност и препоръчва изготвяне на конструктивен проект. Въз основа на тази препоръка е изготвена конструктивната част на инвестиционния проект, според чиято обяснителна записка се предвижда при извършване на ремонтните работи съществуващите зидове да се обрамчат със стоманобетонови пояси с височина 25 см. без да се променя височината им като това да бъде осъществено чрез демонтиране на няколко реда тухли от съществуващите зидове и изграждане на тяхно място на предвидените пояси.

Жалбоподателбят твърди, че така разрешеният ремонт е в противоречие с нормата на чл.53 от ЗУТ, която забранява да се правят нови или да се укрепват съществено носещите конструкции.

Съдът намира възражението на жалбоподателя за неоснователно, тъй като същото се дължи на неправилно и крайно тълкуване на забраната по чл.53 от ЗУТ, водещо до противопоставянето й на други императивни разпоредби от ЗУТ, в случая с нормата на чл.195, ал.1, във вр. с чл.169, ал.1 от ЗУТ. Цитираните разпоредби от своя страна задължават собствениците на строежи да поддържат сградите в техническо състояние, отговарящо на съществените изисквания по чл.169, ал.1-3 от ЗУТ.

Видно от конструктивната част на инвестиционния проект, предвиденото обрамчване на съществуващите зидове се извършва чрез насаждане в съществуващата ивична основа без да се изменя външното им очертание във хоризонтално и вертикално отношение. Укрепването на съществуващите зидове не може да се определи и нито като ново, нито като съществено по см. на чл.53 от ЗУТ. Предвидените укрепителни работи не са нови, тъй като и преди сградата е укрепена чрез бетонова стена. Укрепването не може да се определи и като съществено, тъй като не променя по никакъв начин обема на извършеното старо строителство. Същото е несъществено, тъй като е предвидено да се извърши в минимално необходимия обем, позволяващ подмяна на износената покривна конструкция с цел ползване на сградата от собственика й по предназначение- за жилищни нужди. Разрешеният ремонт на заварената сграда е в обем, включващ всички минимално необходими строителни дейности за спазване на изискванията на чл.169, ал.1 от ЗУТ.

 Началникът на РДНСК-СИР е достигнал до същия законосъобразен извод и затова е приел, че предвидените ремонтни дейности не противоречат на нормата на чл.53 от ЗУТ. В оспорената заповед са изложени мотиви, че  при издаване на строителното разрешение и одобряване на инвестиционния проект са спазени изискванията на чл.169, ал.1, т.1 от ЗУТ - дадените технически решения са в съответствие с изискванията за носимоспособност, с разрешеното строителство, представляващо ремонт, не се променя съществено носещата конструкция на сградата.

Съдът напълно споделя изложените от ответника в този смисъл изводи.

Неоснователни са оплакванията на жалбоподателката, че ремонтните работи, които се извършват надвишават разрешените СМР. Видно от заключението на вещото лице, извършените до момента строителни работи напълно съответстват на разрешените строително-ремонтни работи. От представения по делото Констативен протокол от 05.05.2016г., л.78, и показанията на свидетелите и еднопосочните твърдения на страните се установява, че към датата на съставяне на протокола и към момента на устните прения строителни работи по обекта не се извършват. 

Освен че по делото не се установи несъответствие на извършените дейности с издаденото РС, този проблем не следва да се разглежда в спора за законосъобразност на заповедта, с която е отхвърлена жалба срещу строителното разрешение и одобрените с него инвестиционни проекти.  В производството по чл.216 от ЗУТ, ответникът се произнася по спора за законосъобразност на издаденото строително разрешение и одобрените инвестиционни проекти, но не и за законосъобразното му изпълнение от възложителя. Всички действия по изпълнение на издаденото строително разрешение, респ. надвишаването на обема на разрешените ремонтни работи се констатира в друго производство по контрол на строителството, уредено в глава ХХІ, което се развива пред кмета на общината  за строежи от четвърта до шеста категория, съгласно чл.224а и сл. от ЗУТ. В тази връзка оплакванията в жалбата са неотносими.

Неотносими в настоящото производство са и оплакванията, че с разрешените ремонтни работи се засягал имота на жалбоподателката. В издаденото строително разрешение и инвестиционен проект не е предвидено и разрешено подобно засягане. Ако при фактическото изпълнение на ремонта се стигне до повреди в имота на жалбоподателката, същата би могла да претендира обезщетяване на причинените й вреди по общия граждански ред. Видно от приложената в преписката декларация възложителят на строежа е поел ангажимент да поправи всички евентуални повреди по съседния имот.

По делото бяха разпитани свидетелите Т.К. и П. Т., водени от жалбоподателката, от чиито показания се установява, че през м.февруари, преди издаване на строителното разрешение, възложителят на процесния строеж е започнал ремонтните дейности със свалянето на старата покривна конструкция. Съдът кредитира показанията на свидетелите, относно горното обстоятелство.

Обстоятелството, че възложителят на строежа е започнал извършване на част от разрешените ремонтни дейности преди датата на издаване на разрешението за строеж, също не влияе върху законосъобразността на заповедта по чл.216, ал.5 от ЗУТ и оставеното с нея в сила строително разрешение. Доколкото по делото се установи, че преди издаване на разрешението за строеж заинтересованата страна К.Г. е започнал подмяна на покривната конструкция на жилищната сграда, този факт не може да повлияе на законосъобразността на издаденото впоследствие разрешение за строеж от една страна, а от друга- не може да се определи като извършена в нарушение на нормите на ЗУТ. Нормата на чл.151, ал.1, т.2 от ЗУТ допуска подменяне на покривните материали и без издаване на строително разрешение.

Разрешените СМР в имота на заинтересованата страна по същество попадат в обсега на понятието "строеж" по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ и предвид чл. 53 от ЗУТ за издаването на процесното разрешение за ремонт на заварена сграда, която нява общи части със съседните сгради и не е в режим на етажна собственост, не се изисква съгласието от останалите собственици в УПИ, които са реализирали, започнали са или имат права за съответното строителство в имота.

При това положение законосъобразен е изводът на издателя на оспорената заповед, че разрешението за строеж е издадено при наличие на изискуемите законови предпоставки и затова жалбата срещу него следва да се отхвърли. При този изход на делото, разноски на жалбоподателя не се следват, а ответникът и заинтересованите страни не са заявили присъждането на такива.

Водим от горното, съдът

 

        Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.Й.Т. *** срещу заповед № ДК-10-СИР-11/15.04.2016г. на началник на РДНСК- Североизточен район, с която е отхвърлена жалба срещу разрешение за строеж № 36/07.03.2016г. за “Ремонт на съществуващи сгради” ЗП 85 кв.м., находящи се в УПИ ХХІV-2279,2280, 2281, кв.514, по плана на жк”Русия 1”, гр.Добрич, издадено от главния архитект на Община гр.Добрич.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.

 

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: