Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ ……………/10.10.2016г., гр.Добрич

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

           ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ : СИЛВИЯ САНДЕВА

           

           При участието на секретаря И.Д. разгледа  докладваното от председателя адм.д. № 206/2016г. по описа на ДАС и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

           Производството по делото е по реда на чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл. 166, ал.3 от ДОПК и е образувано по жалба на “Скорпион транс” ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Добрич, ул. “ Цар Петър” № 2, вх. Б, ет. 5, ап. 15, ЕИК 124594562, представлявано от управителя Д.И.Р. против Акт № 1/18.04.2016г. за установяване на публично държавно вземане на директора на Областно пътно управление - Добрич, с който е установено, че към 18.04.2016г. Държавата, респективно Агенция “Пътна инфраструктура” има изискуемо вземане срещу дружеството в размер на 353, 29 лв., от които 322, 46 лева главница и 30, 83 лева законна лихва за периода 24. 03. 2015 год. - 18. 04. 2016 год., ведно със законната лихва върху главницата до окончателното изплащане на сумата

В жалбата се излагат доводи, че оспореният акт е незаконосъобразен, тъй като е издаден в противоречие с материалния закон. Твърди се, че посочената в акта сума е недължима, тъй като рекламното съоръжение, за което е начислено вземането, е отстранено през м. ноември 2014г., за което многократно управителят на дружеството е уведомявал по телефона служители на ОПУ-Добрич. Сочи се, че в разрешението за ползване и Наредбата за специално ползване на пътищата не е конкретизиран начинът за уведомяване на пътната администрация за прекратяване на експлоатацията на съоръжението, поради което с извършеното уведомяване по телефона дружеството е изпълнило задълженията си по издаденото разрешение.  Оспорва се автентичността на подписа на управителя на дружество в констативен протокол № 12/25.11.2015год., с който е констатирано, че съоръжението е премахнато. Твърди се, че задължението за главница и лихви не е установено по основание и размер съобразно разпоредбите на ДОПК, ЗЛДТДПДВ, както и Тарифата за таксите, които се събират от АПИ. Изтъква се, че при издаване на оспорения акт са допуснати съществена нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като дружеството не е уведомено за започналото административно производство съгласно чл.26, ал.1 от АПК. Сочи се, че е нарушена и разпоредбата на чл.35 от АПК, тъй като административният орган не е съобразил всички факти и обстоятелства от значение за случая, а именно че към датата на издаване на акта рекламното съоръжение е било премахнато преди повече от година и половина. Претендира се отмяна на акта и присъждане на направените по делото съдебни разноски.

Ответникът по жалбата счита същата за неоснователна и иска тя да бъде отхвърлена. Твърди, че в разрешението за експлоатация на рекламното съоръжение е посочено изрично, че при прекратяване на експлоатацията на съоръжението заинтересованото лице уведомява администрацията, управляваща пътя, за което се съставя двустранно подписан протокол. Ако лицето не уведоми пътната администрация, таксата се начислява за целия срок на разрешението. Сочи, че такова уведомяване е направено едва на 24.11.2015г., когато жалбоподателят е подал молба за прекратяване на експлоатацията на рекламното съоръжение, в резултат на която е съставен констативен протокол от 25.11.2015г., в който е констатирано, че съоръжението е демонтирано, и именно от тази дата е преустановено начисляването на таксата. Претендира присъждане на направените разноски по делото включително юрисконсултско възнаграждение.           

Добричкият административен съд, като взе предвид становищата на страните и след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа  и правна страна :                   

Жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице, с правен интерес от обжалване на акта като неизгоден за него, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С разрешение за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламно съоръжение № 65/18.01.2007 год. на “Скорпион транс” ЕООД гр.Добрич е разрешено да експлоатира РС в обхвата на път ІІ-29 при км 43+430 ляво, рекламно съоръжение в площ 6, 00 кв.м. двустранно.

С писмо с изх.№ 53-00-25/15.01.2015г. директорът на ОПУ – Добрич уведомява дружеството, че на територията на управлението има в експлоатация два броя РС, за които към 14.01.2015г. дължи държавна такса по чл.22, ал.4 от Тарифата за таксите, които се събират АПИ, в общ размер от 743, 50 лева, от които главница за 2014г. в размер на 700 лева и лихви в размер на 43, 50 лева. Дружеството е поканено в 14-дневен срок от получаване на писмото да внесе доброволно дължимата такса и лихви, като е предупредено, че в случай на неизпълнение ще бъде приложен чл.57, ал.4, т.3 от ЗП чрез отнемане на разрешителните за експлоатация и демонтиране на РС за негова сметка. Цитираното писмо е изпратено по пощата и е получено от управителя на дружеството на 06.02.2016г. съгласно обратна разписка на л.48 от делото.      

Със заповед № 53-00-123/13.03.2015 год. на директора на ОПУ-Добрич е отнето разрешението за експлоатация на процесното рекламно съоръжение поради забавяне на плащането на дължимите годишни такси и продължаващото извършване на разрешеното специално ползване на пътя за периода 01.01.2014г. - 31.12.2014г. Заповедта е съобщена на жалбоподателя на 26.03.2015г., видно от приложеното по  делото известие за доставяне на л.50.

На 24.03.2015г. с преводно нареждане жалбоподателят внася по сметката на АПИ сумата от 743, 50 лева, като с молба с рег.№ 66-Дб-169/30.03.2015г. до директора на ОПУ – Добрич отправя искане за отмяна на заповедта за отнемане на разрешението за експлоатация поради погасяване на задълженията за 2014г. 

Със заповед № 53-00-192/02.04.2015 год. директорът на ОПУ – Добрич отменя заповедта си за отнемане на разрешението за експлоатация на процесното РС поради доброволно погасяване на дължимите такси, извършено до момента на влизане в сила на отменената заповед. Заповедта е съобщена на дружеството- жалбоподател на 08.04.2015г. с писмо с обратна разписка (л.54).

С искане вх. № 53-00-748/ 24.11.2015 год. на “Скорпион транс” ЕООД до директора на ОПУ – Добрич е поискано разрешението за експлоатация да бъде прекратено поради демонтиране на РС през м. септември 2014 год. С констативен протокол № 12/25.11.2015 год. е установено, че съоръжението е демонтирано, като е предложено да се изготви заповед за прекратяване на разрешението за ползване на съоръжението. Върху констативния протокол има положени три подписа, два които са на служители на ОПУ – Добрич. По отношение на третия положен подпис е установено, че не е на управителя на дружеството Д.Р., поради което протоколът е признат за неистински в тази му част. От изявленията на ответника е видно, че протоколът е подписан от представител на жалбоподателя П.П., който е получавал всички известия до дружеството, подписвайки се като негов пълномощник. Със заповед № 53-00-754/27.11.2015 год. на директора на ОПУ – Добрич разрешението за ползване на съоръжението е прекратено. В заповедта е посочено, че таксата за експлоатация на рекламното съоръжение е дължима до датата на констативния протокол от 25.11.2015 год. На 18.04.2016 год. е издаден оспореният акт № 1 за установяване на публично държавно вземане. Видно от справката, въз основа на която е издаден актът,  дължимите такси се отнасят за периода 01.01.2014 год. - 31.12.2014 год. и 01.01.2015 год. - 25.11.2015 год., като главницата и лихвите за 2014г. се равняват съответно на 6, 70 лева и 0,73 лева, а за 2015г. – съответно на 315, 76 лева и 30,10 лева. В тази насока са и приложените по делото справки – извлечения от счетоводството на ответника за дължимите такси и лихви от дружеството за 2014г. и 2015г. (л.45-46).

От изслушаната по делото съдебно- счетоводна експертиза, която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена и неоспорена от страните, е видно, че дължимата такса за експлоатация на рекламното съоръжение за периода 01.01.2014 год. - 24.11.2015 год. е в общ размер на 665,76 лева. Вещото лице е установило, че на 24.03.2015 год. е извършено частично погасяване на задълженията, от които главница в размер на 342, 73 лв. и лихви в размер на 29, 02 лева (таблица 8 от заключението). След направените изчисления то е дало заключение, че непогасената главница за 2014г. и 2015г. възлиза на 323, 03 лева, а дължимите лихви върху тази сума за периода 24. 03. 2015 год. - 18. 04. 2016 год. – в размер на 31, 23 лева (таблица 9 от заключението), което е общо с 0, 97 лева повече от установеното в акта.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства съдът прави следните правни изводи:

Предмет на оспорване е акт на Директора на ОПУ - Добрич за установяване на публично държавно вземане, произтичащо от неплатени такси за специално ползване на пътищата по издадено на жалбоподателя разрешение за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на РС. Вземанията на АПИ за такси за специално ползване на пътищата са публични държавни вземания по смисъла на чл.162, ал.2, т.3 от ДОПК във връзка с чл.18, ал.2 от ЗП. Тъй като в специалния ЗП не е предвиден ред за установяване на публичното вземане, то се установява по основание и размер с акт за публично вземане, който се издава по реда за издаване на административен акт, предвиден в АПК (арг. от чл. 166, ал. 2 от ДОПК).

Видно от протокол № 6418/13 от заседание на УС на АПИ, проведено на 18.06.2013г., както и от пълномощно изх. № П-247 от 28.07.2014г., издадено от Председателя на Управителния съвет на АПИ във връзка с изпълнение на решение на УС на АПИ по протокол № 6834/13 от заседание, проведено на 26.08.2013г., Директорът на ОПУ - Добрич е упълномощен да издава и подписва актове за установяване на публични държавни вземания за задължения към Държавата, произтичащи от чл. 18 от ЗП във връзка с чл. 22 от Тарифата за таксите, които се събират от АПИ. Следователно актът е издаден от компетентен орган, в кръга на предоставените му правомощия съобразно разпоредбата на чл.166, ал.2 от ДОПК. Актът е издаден и в установената от закона писмена форма, съдържа фактически и правни мотиви, които позволяват да се извърши проверка за произхода на задължението и неговия размер. В производството по издаване на оспорения административен акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че след като не е уведомен за започналото административно производство по издаване на процесния акт за установяване на публично държавно вземане е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Дори и да се приеме, че е налице нарушение на разпоредбата на чл.26, ал.1 от АПК, то не е съществено, тъй като не рефлектира върху законосъобразността на крайния правен извод на административния орган за дължимостта на таксата за експлоатация на рекламното съоръжение за процесния период.

Оспореният акт отговаря по основание и размер и на материалния закон, като издателят на акта е действал в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби и целта на закона.

По смисъла на §1, т.8 от ДР на ЗП изграждането и експлоатацията на рекламните съоръжения (РС) са дейности, представляващи специално ползване на пътищата. Съгласно разпоредбата на чл.18, ал.1 от ЗП специалното ползване на пътищата се осъществява с разрешение на собственика или на администрацията, управляваща пътя, и се извършва при условия и по ред, определени с наредба на Министерския съвет - ал.5 от същия текст. С Наредбата за специално ползване на пътищата - чл.13-17, се въвежда разрешителен режим за изграждане и експлоатация на рекламни съоръжения, като съгласно чл.18, ал.2 от ЗП физическите и юридическите лица заплащат такси за специалното ползване на пътищата. В Тарифа за таксите, които се събират от Агенция “Пътна инфраструктура” , се определя, че за специално ползване на път – ІІ клас, чрез експлоатация на рекламно съоръжение с площ от 4 до 6 кв.м. включително в обхвата на пътя се събира годишна такса в размер на 350 лева (чл.22, ал.4), която се изплаща на равни тримесечни вноски до 10-то число на текущото тримесечие (чл.23, ал.1).  

По делото няма спор, че на “Скорпион транс” ЕООД е издадено разрешение за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламно съоръжение в обхвата на път ІІ-29 при км 43+430 ляво, рекламно съоръжение с площ от 6, 00 кв. м. Съгласно т.4 от разрешението при прекратяване на експлоатацията на рекламното съоръжение заинтересованото лице уведомява пътната администрация, за което се съставя двустранен протокол. Ако лицето не уведоми пътната администрация, таксата се начислява за целия период на разрешението. От данните по административната преписка се установява, че търговското дружество е уведомило ОПУ-Добрич, че не използва съоръжението на 24.11.2015 год., вследствие на което на 25.11.2015 год. е съставен констативен протокол, че съоръжението е демонтирано. На 27.11.2015 год. е издадена заповед за прекратяване ползването на съоръжението, в която е посочено, че таксата за експлоатацията му е дължима до датата на констативния протокол. Действително този протокол не е подписан от управителя на дружеството, за което няма спор между страните, но това не се отразява на истинността на удостоверените с него факти и обстоятелства относно датата на демонтиране на съоръжението. Не могат да се приемат твърденията на жалбоподателя, че рекламното съоръжение е демонтирано по-рано от установената в протокола дата, за което ответникът е бил уведомен многократно по телефона. Първо, те са неясни и непоследователни, защото веднъж жалбоподателят е твърдял, че РС е премахнато през м. септември 2014г., а втори път - през м.ноември 2014г. Второ, това противоречи на действията на жалбоподателя, с които той е заплатил посочените в уведомителното писмо задължения за 2014г. и е поискал отмяна на заповедта, с която му е отнето разрешението за специално ползване на пътищата. Извън всякаква житейска логика е да плащаш такси и да искаш отмяна на заповедта за отнемане на разрешението, след като твърдиш, че рекламното съоръжение вече е демонтирано и не го експлоатираш. Освен това в заповедта за отнемане на разрешението изрично е посочено, че е издадена не само поради забавяне на плащането на дължимите такси, но и поради продължаващото извършване на разрешеното специално ползване на пътя за периода 01.01. - 31.12.2014г. В уведомителното писмо от 2015г., с което жалбоподателят е поканен да заплати задълженията си за 2014г., също е посочено, че той има в експлоатация две рекламни съоръжения на територията на ОПУ – Добрич. Никъде обаче в административната преписка не се съдържат изявления на жалбоподателя, с които той да е оспорил този факт, въпреки че е имал възможност за това. В молбата си от 30.03.2015г., с която е поискал отмяна на заповедта за отнемане на разрешението, жалбоподателят не е изложил каквито и да е твърдения, че е преустановил ползването на пътя, дори напротив с изявленията си в нея практически е признал, че продължава експлоатацията на РС, поради което последващите му изявления, че е демонтирал РС през 2014г. са неверни и не отговарят на обективната истина. От друга страна, дори и да се приеме, че РС е демонтирано по-рано, то не е налице надлежно уведомяване на пътната администрация за това. Вярно е, че в разрешението и в Наредбата за специално ползване на пътищата не е конкретизиран начинът, по който следва да бъде уведомена пътната администрация за прекратяване на експлоатацията на съоръжението, но ако жалбоподателят се е обаждал по телефона, че е премахнал съоръжението, той е следвало да удостовери това със съставянето на двустранен протокол между страните, какъвто в случая не е налице. Ето защо, телефонното обаждане няма характер на надлежно уведомяване на пътната администрация и не обуславя недължимост на таксата. С оглед на изложеното следва да се приеме, че дружеството е експлоатирало съоръжението до момента на съставяне на констативния протокол от служители на ОПУ - Добрич и дължи заплащане на такса до този момент, така както е посочено и в заповедта за прекратяване на разрешението за специално ползване на пътищата. 

Безспорно е, че търговското дружество не е извършвало плащания през процесния период (освен частичните плащания през 2014г., които са съобразени от административния орган), поради което задължението му е доказано по основание. То е доказано и по размер с оглед на заключението на вещото лице, като незначителната разлика с 0, 97 лева по-малко от установеното в експертизата е в рамките на допустимата грешка при изчисленията, поради което не влияе на правилността на акта. Размерът на таксите и лихвите е определен съобразно разпоредбите на чл.22 и чл.23 от Тарифа за таксите, които се събират от АПИ, както и чл.175, ал.1, във вр. чл.1, ал.1 ЗЛДТДПДВ, като лихвите са начислени от момента на забава на всяка една вноска. 

По изложените съображения съдът счита, че оспореният акт е правилен и законосъобразен, а подадената срещу него жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.                          

С оглед на изхода от делото на ответника следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 500, 00 лева, от които 200, 00 лева - възнаграждение за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение, определено в размер на 300, 00 лева съобразно чл.8, ал.1, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.     

           Водим от изложеното, както и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административният съд

                                                   Р   Е   Ш   И  :

          

           ОТХВЪРЛЯ жалбата на “Скорпион транс” ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Добрич, ул. “ Цар Петър” № 2, вх. Б, ет. 5, ап. 15, ЕИК 124594562, представлявано от управителя Д.И.Р. против Акт № 1/18.04.2016г. за установяване на публично държавно вземане на директора на Областно пътно управление - Добрич, с който е установено, че към 18.04.2016г. Държавата, респективно Агенция “Пътна инфраструктура” има изискуемо вземане срещу дружеството в размер на 353, 29 лева, от които 322, 46 лева главница и 30, 83 лева законна лихва за периода 24. 03. 2015 год. - 18. 04. 2016 год., ведно със законната лихва върху главницата до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА “Скорпион транс” ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Добрич, ул. “ Цар Петър” № 2, вх. Б, ет. 5, ап. 15, ЕИК 124594562, представлявано от управителя Д.И.Р. да заплати на Областно пътно управление-Добрич сумата от 500, 00 лева разноски по делото. 

           РЕШЕНИЕТО може да се оспорва с касационна жалба пред Върховния административен съд на РБ в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                     Административен съдия: