Р      Е      Ш      Е      Н      И      Е

 

№ 284

гр. Добрич, 30. 09. 2016 год.

 

 

                 

 

Добричкият административен съд, І-ви състав в открито съдебно заседание, проведено на двадесети септември две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Дарина Витанова

 

при секретаря В.С. и с участието на прокурора ………………… изслуша докладваното от съдията Дарина Витанова АД № 205/ 2016 год., и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК / във връзка с чл. 166, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по жалба на “ххххх” ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Добрич, ул. ххххх” № 2, вх. Б, ет. 5, ап. 15, ЕИК ххххх, представлявано от управителя Д. Р. против Акт № 2/ 18. 04. 2016 год. за установяване на публично държавно вземане на Директора на Областно пътно управление-Добрич, с който е установено, че към 18. 04. 2016 год. Държавата, респ. Агенция “Пътна инфраструктура” има изискуемо вземане срещу “ххххх” ЕООД в размер на 353.29 лв., от които 322.46 лв. главница и 30. 83 лв. законна лихва за периода 24. 03. 2015 год.-18. 04. 2016 год., както и законна лихва до окончателното изплащане на вземането.

В жалбата се изтъква, че оспореният акт е незаконосъобразен поради противоречие с материалния закон. Посочената в него сума е недължима, тъй като през м. октомври 2014 год. рекламното съоръжение, за което е начислено вземането е отстранено, за което обстоятелство дружеството е уведомило по телефона служители на ОПУ-Добрич. В издаденото разрешение за ползване и в Наредбата за специално ползване на пътищата не е конкретизиран начинът за уведомяване на пътната администрация за прекратяване експлоатацията на съоръжението, поради което с извършеното уведомяване по телефона дружеството е изпълнило задълженията си по издаденото разрешение. Жалбоподателят оспорва автентичността на подписа на управителя на дружество под констативен протокол от 25. 11. 2015 год., с който е констатирано, че съоръжението е премахнато. Изтъква и че при издаване на акт № 2/ 18. 04. 2016 год. са допуснати съществена нарушения на административно производствените правила, тъй като дружеството не е уведомено за започналото административно производство. Претендира отмяната на атакувания акт и присъждане на направените по делото съдебни разноски.

Ответникът по жалбата счита същата за неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Изразява становище, че на 24. 11. 2015 год. жалбоподателят е депозирал молба за прекратяване експлоатацията на рекламното съоръжение, като в нея се твърди, че същото е демонтирано през м. ноември 2014 год. В т. 4 от Разрешението за експлоатация на рекламното съоръжение е посочено, че при прекратяване на експлоатацията на същото заинтересованото лице уведомява администрацията, управляваща пътя, за което се съставя двустранно подписан протокол. Претендира присъждане на направените разноски по делото и юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена от лице, чиито права са засегнати от издадения акт в рамките на законовоопределения 14-дневен срок от съобщаването му, поради което съдът приема, че същата е процесуално допустима.

При преценката на основателността й съдът счита същата за частично основателна по следните съображения:

С разрешение за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламно съоръжение № 65-1/ 18. 01. 2007 год. на “ххххх” ЕООД е разрешено да експлоатира РС в обхвата на път ІІ-97 при км. 20+350 дясно, рекламно съоръжение в площ 6. 00 кв. м. двустранно. Със заповед № 53-00-124/ 13. 03. 2015 год. на Директора на ОПУ-Добрич е отнето разрешението за експлоатация на рекламното съоръжение поради забавяне на плащането на дължимите годишни такси. Със заповед № 53-00-193/ 2. 04. 2015 год. заповед № 53-00-124/ 13. 03. 2015 год. е отменена поради доброволно погасяване на дължимите такси. С искане вх. № 53-00-748/ 24. 11. 2015 год. на “ххххх” ЕООД е поискано разрешението за експлоатация на рекламното съоръжение да бъде прекратено поради демонтирането му през м. септември 2014 год. С констативен протокол № 13/ 25. 11. 2015 год. е установено, че съоръжението е демонтирано, като се предлага да се изготви заповед за прекратяване ползването на съоръжението. Със заповед № 53-00-753/ 27. 11. 2015 год. разрешението за ползване на съоръжението е прекратено. В заповедта е посочено, че таксата за експлоатация на рекламното съоръжение е дължима до датата на констативния протокол от 25. 11. 2015 год. На 18. 04. 2016 год. е издаден атакуваният акт № 2 за установяване на публично държавно вземане. Видно от справката, въз основа на която е издаден акта дължимите такси се отнасят за периода 1. 01. 2014 год.- 31. 12. 2014 год. и 1. 01. 2015 год.-25. 11. 2015 год. По делото е назначена съдебно - икономическа експертиза. В заключението си вещото лице сочи, че за периода 1. 01. 2014 год.- 24. 11. 2015 год. дължимата такса за експлоатация на рекламното съоръжение е 664.81 лв., която е с 0. 95 лв. по-малко от тази, изчислена от ОПУ-Добрич, тъй като от страна на пътното управление таксата е изчислена до 25. 11. 2015 год. включително. Вещото лице е установило, че на 24. 03. 2015 год. е извършено частично погасяване на задължението, като е погасена главница в размер на 342. 73 лв. Непогасената главница възлиза на 322. 08 лв. / таблица 7/ от заключението Задължението за лихви върху така непогасената главница за периода 24. 03. 2015 год.-18. 04. 2016 год. възлиза на 29. 10 лв. /таблица 8 от заключението/.

Въз основа на така изяснените факти съдът прави следните правни изводи:

Предмет на оспорване е акт, издаден от Директора на ОПУ - Добрич, за установяване на публично държавно вземане, произтичащо от неплатени такси за специално ползване на пътищата по издадено на оспорващото дружество Разрешение за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на РС. Вземанията на АПИ за такси за специално ползване на пътищата са публични държавни вземания по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 3 от ДОПК във връзка с чл. 18, ал. 2 от ЗП. Тъй като в специалния ЗП не е предвиден ред за установяване на публичното вземане, то се установява по основание и размер с акт за публично вземане, който се издава по реда за издаване на административен акт, предвиден в АПК /арг. от чл. 166, ал. 2 от ДОПК/. Видно от Пълномощно Изх. № П-247 от 28.07.2014 г., издадено от Председателя на Управителния съвет на АПИ във връзка с изпълнение на Решение на Управителния съвет на АПИ, обективирано в Протокол № 6834/13 от заседание, проведено на 26.08.2013 г., Директорът на ОПУ - Добрич е упълномощен да издава и подписва актове за установяване на публични държавни вземания за задължения към Държавата, произтичащи от чл. 18 от ЗП във връзка с чл. 22 от Тарифата за таксите, които се събират от АПИ. Следователно актът е издаден от компетентен орган, действал в кръга на предоставените му правомощия и въз основа на надлежно упълномощаване, съобразно разпоредбата на чл. 166, ал. 2 от ДОПК. Спазена е установената от закона форма - актът е писмен, посочени са фактическите и правни основания за издаването му. В производството по издаване на оспорения акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че след като не е уведомен за започналото административно производство по издаване на процесния акт за установяване на публично държавно вземане е допуснато съществено нарушение на административно производствените правила. Дори и да се приеме, че е нарушена разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от АПК, то това нарушение не е съществено, тъй като то не влияе върху законосъобразността на крайния извод на административния орган за дължимостта на таксата за експлоатация на рекламното съоръжение за процесния период.

Съдът намира, че издаденият акт за установяване на публично държавно вземане съответства по основание на материалния закон. Издателят на акта прилага правилно относимите материално-правни разпоредби и действа в съответствие с целта на закона.

По смисъла на § 1, т. 8 от ДР на ЗП изграждането и експлоатацията на рекламните съоръжения /РС/ са дейности, представляващи специално ползване на пътищата. Съгласно разпоредбата на чл. 18, ал. 1 от Закон за пътищата, специалното ползване на пътищата се осъществява с разрешение на собственика или на администрацията, управляваща пътя и се извършва при условия и по ред, определени с наредба на Министерския съвет -, ал. 5. С Наредбата за специално ползване на пътищата - чл. 13-17, се въвежда разрешителен режим за изграждане и експлоатация на рекламни съоръжения.

По делото няма спор, че на “ххххх” ЕООД е издадено разрешение за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламно съоръжение в обхвата на път ІІ-97 при км. 20+350 дясно, рекламно съоръжение с площ от 6. 00 кв. м. В т. 4 от Разрешението за ползване е посочено, че при прекратяване на експлоатацията на рекламното съоръжение заинтересованото лице уведомява пътната администрация, за което се съставя двустранен протокол. Ако лицето не уведоми пътната администрация, таксата се начислява за целия период на разрешението. По делото има данни, че търговското дружество е уведомило ОПУ-Добрич, че не използва съоръжението на 24. 11. 205 год. и вследствие на уведомяването на 25. 11. 2015 год. е съставен констативен протокол, че съоръжението е демонтирано. На 27. 11. 2015 год. е издадена заповед за прекратяване ползването на съоръжението, в която е посочено, че таксата за експлоатацията му е дължима до датата на констативния протокол. Съдът намира, че действията на административния орган са извършени в съответствие с регламентираните двустранни отношения между страните по делото, посочени в условията на издаденото разрешение за специално ползване на път ІІ-97 и същите са законосъобразни. Обстоятелството, че протоколът от 25. 11. 2015 год. не е подписан от управителя на дружеството, за което обстоятелство няма спор между страните по делото, не влияе върху неговата достоверност. Според твърденията на ответника по делото този протокол е подписан от упълномощено лице на жалбоподателя ххххх, посочено като такова в цялата кореспонденция между страните. Това твърдение се подкрепя от материалите по делото, видно от множеството известия за доставяне на пратки, подписани от П. Пенков като упълномощено лице на жалбоподателя.

Издаденият акт за установяване на публично държавно вземане частично не съответства на материалния закон по размер. Съдът намира, че дължимата такса за експлоатация на рекламно съоръжение следва да бъде изчислена за периода от 1. 01. 2014 год.-24. 11. 2015 год., а не до 25. 11. 205 год., както е процедирал административния орган, тъй като с протокола от 25. 11. 2015 год. е констатирано, че към тази дата рекламното съоръжение е демонтирано. Съгласно заключението на вещото лице дължимата такса за този период е 322. 08. лв. В акта за установяване на публично държавно вземане е посочено, че главницата по задължението възлиза на 322. 46 лв., което налага акта да бъде отменен частично за сумата от 0.38 лв. представляваща разликата от 322. 08 лв. до 322. 46 лв.

По отношение на лихвите за периода 24. 03. 2015 год.-18. 04. 2016 год. по заключението на вещото лице е посочено, че същите възлизат на сумата от 29. 10 лв. В акта за установяване на публично държавно вземане е посочено, че лихвите по задължението възлизат на 30. 83 лв., което налага акта да бъде отменен частично за сумата от 1. 73 лв., представляваща разликата от 29. 10 лв. до 30. 83 лв.

С оглед изхода на делото на ответника следва да бъдат присъдени направените по делото разноски, възлизащи на сумата от 200. 00 лв. възнаграждение за вещо лице. Следва да бъде присъдено и претендираното юрисконсултско възнаграждение, които съдът на осн. чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/ 2004 год. определя на сумата от 300. 00 лв.

Така мотивиран и на осн. чл. 172, ал. 2 и чл.173, ал. 1  от АПК съдът

 

                                                       Р      Е      Ш      И      :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на “ххххх” ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Добрич, ул. ххххх” № 2, вх. Б, ет. 5, ап. 15, ЕИК ххххх, представлявано от управителя Д. Р. против Акт № 2/ 18. 04. 2016 год. на Директора на Областно пътно управление-Добрич в частта му, с която е установено, че към 18. 04. 2016 год. Държавата, респ Агенция “Пътна инфраструктура” има изискуемо вземане срещу “ххххх” ЕООД в размер на 351.18 лв., от които 322. 08 лв. главница и 29. 10 лв. законна лихва за периода 24. 03. 2015 год. до 18. 04. 2016 год. ведно със законната лихва да окончателното изплащане на вземането.

ОТМЕНЯ Акт № 2/ 18. 04. 2016 год. на Директора на Областно пътно управление-Добрич в частта му, с която е установено, че към 18. 04. 2016 год. Държавата, респ Агенция “Пътна инфраструктура” има изискуемо вземане срещу “ххххх” ЕООД в размер на 2. 11 лв. представляваща разликата между 353. 29 лв. и 351. 18 лв., от които 0. 38 лв. главница и 1. 73 лв. лихви за периода 24. 03. 2015 год. до 18. 04. 2016 год.

ОСЪЖДА “ххххх” ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Добрич, ул. ххххх” № 2, вх. Б, ет. 5, ап. 15, ЕИК ххххх да заплати на Областно пътно управление-Добрич сумата от 500. 00 лв. разноски по делото. 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му до страните.

 

   

                                                           АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :