Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ …………………../05.07.2016г., град Добрич

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

           ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,  в открито съдебно заседание на седми юни две хиляди и шестдесета година в състав:

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА ВИТАНОВА

                                                             ЧЛЕНОВЕ: СИЛВИЯ САНДЕВА

                                                                                       НЕЛИ КАМЕНСКА

           

           При участието на прокурора ДИМИТЪР ДИМИТРОВ и секретаря И.Д. разгледа докладваното от съдия Силвия Сандева к.а.н.х.д. № 204/2016год. по описа на ДАС и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

           Производството е по реда на глава ХІІ от АПК.

Образувано е по подадена чрез пълномощник касационна жалба на “Ентур – Експрес” ЕООД, ЕИК 1243502913, със седалище и адрес на управление град Балчик, ж.к. “Балик”, бл.12, вх.А, ет.5, ап.15, представлявано от управителя Е.Д.Й. ЕГН ********** срещу решение № 46/05.04.2016г., постановено по н.а.х.д. № 316/2015г. по описа на Балчишкия районен съд, с което е потвърдено наказателно постановление № 67/04.11.2015г. на Директора на РЗИ – Добрич, с което на касатора за нарушение на чл.48 от ЗЗ на основание чл.212а, ал.3 от ЗЗ е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева. Твърди се, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения. Поддържа се, че обвинението е недоказано от обективна страна, тъй като по делото е безспорно установено, че мястото на извършване на проверката, респективно мястото на извършване на твърдяното нарушение е различно от посоченото в АУАН и НП. Правят се доводи и за неправилна оценка на доказателствата по делото, тъй като съдът е кредитирал изцяло показанията на едната група свидетели, без да съобрази съществуващите в тях противоречия, а е пренебрегнал изцяло или частично показанията на другата група свидетели, изтъквайки несъстоятелни мотиви относно тяхното длъжностно положение в дружеството. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по същество, с което да се отмени обжалваното наказателно постановление.                            

           Ответникът – РЗИ - Добрич, чрез процесуалния си представител, оспорва основателността на касационната жалба. Счита, че правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на касатора, тъй като от доказателствата по делото е безспорно установено, че той е извършил  нарушение на чл.48 от ЗЗ.

           Представителят на ДОП дава заключение, че решението на БРС е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.      

           Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания, намира за установено следното:

           Касационната жалба е подадена в срока по чл.63, ал.1 от ЗАНН, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване на решението, като неизгодно за нея и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

           Районният съд е бил сезиран с жалба срещу наказателно постановление № 67/04.11.2015 на Директора на РЗИ – Добрич, с което на “Ентур - Експрес” ЕООД град Балчик е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева за това, че при извършена текуща проверка на 04.06.2015г. от инспектор от отдел ДЗК на 11 броя транспортни средства, експлоатирани от жалбоподателя, управителят на дружеството е отказал съдействие за извършване на проверката, като същата е била преустановена поради арогантното и заплашително държане на управителя. В НП е посочено още, че е последвало изгонване на контролните органи от обекта, като поради възпрепятстване на проверката констативният протокол не е бил съставен на място, а в РЗИ – Добрич. Деянието е квалифицирано като нарушение на чл.48 от Закона за здравето, като юридическото лице е санкционирано по реда на чл.212а, ал.3 от с.з. В мотивите към решението си районният съд е приел, че вмененото на жалбоподателя нарушение е доказано по безспорен и категоричен начин, като се е позовал на показанията на актосъставителя и свидетелката по акта, които е кредитирал като последователни, логични и непротиворечиви. Съдът е кредитирал и показанията на двама от свидетелите, доведени от жалбоподателя, в частта, в която са заявили, че между проверяващите и управителя на дружеството Й. е възникнал спор и е имало разговор от негова страна на висок тон, като същите не знаели причината за това. Съдът е посочил, че обстоятелствата на разпита им за това дали органите на здравния контрол са се представили и каква е била целта на посещението им не са обстоятелства, с които следва да са запознати, предвид качеството им в дружеството, поради което не е кредитирал показанията им в тази част. Въз основа на тези доказателства районният съд е приел от фактическа страна, че на 04.06.2015г. е следвало да се извърши текуща проверка на 11 броя транспортни средства, собственост на “Ентур – Експрес” ЕООД град Балчик, за което служителите на РЗИ – Добрич (св.Андрей А. и св.Олга Л.) са се свързали със св. Й. (касиер – счетоводител в дружеството и негово упълномощено лице). При пристигането им на място в обекта, след като са се представили на присъстващите там св.Х. и св.С., вкл. и на управителя Й., били отстранени от управителя още преди да започнат проверката и трябвало да напуснат обекта. Порталните врати били затворени, като управителят отказал съдействие за извършване на проверката, държал се грубо и поради това планираната проверка била осуетена и преустановена. Предвид на факта, че проверката не била извършена, в съставения в РЗИ - Добрич констативен протокол било посочено, че същата не е приключена и е осуетена. Въз основа на така установената фактическа обстановка районният съд е приел, че от страна на дружеството е имало отказ за съдействие и препятстване извършването на държавен здравен контрол, в резултат на което е счел, че правилно и законосъобразно наказващият орган е приложил разпоредбата на чл.48 от ЗЗ, във вр. чл.212а, ал.3, вр. ал.1 от ЗЗ. Отбелязал е, че в случая се касае за обективна, безвиновна отговорност на юридическото лице съгласно чл.83, ал.1 от ЗАНН и правилно е индивидуализиран видът на наказанието. По отношение на размера на наказанието е посочил, че той е в законоустановения минимум, поради което не подлежи на преразглеждане от съда. Отхвърлил е възражението на жалбоподателя, че е нарушено правото му на защита, тъй като никъде в НП не бил посочен адресът, на който процесните транспортни средства са се намирали, като е приел, че нарушението е подробно и точно описано, тъй като в НП е посочено, че е предстояла проверка на 11 броя транспортни средства, собственост на дружеството. Приел е, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, като АУАН и НП са съставени от компетентните за това органи, в законоустановените срокове и съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Счел е, че процесното деяние не би могло да се квалифицира като маловажно с оглед на значимостта на охраняваните с нарушената правна норма интереси, като фактът, че наказващият орган не е обсъдил възможността за прилагане на чл.28 от ЗАНН не опорочава обжалваното НП. По тези съображения е стигнал до извода, че наказателното постановление е издадено в съответствие с процесуалния и материалния закон, в резултат на което го е потвърдил.                

         Тези изводи на въззивния съд са правилни.  

         По делото са налице множество доказателства за това, че касаторът е осъществил състава на нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Въззивният съд обосновано и мотивирано се е произнесъл, като е извършил внимателен и задълбочен анализ на всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, въз основа на което е направил правилни и обосновани фактически и правни изводи в съответствие с материалния закон и данните по делото. Неоснователно е възражението в жалбата, че съдът неправилно е кредитирал показанията на актосъставителя и свидетелката при установяване на нарушението, без да съобрази съществуващите в тях противоречия, тъй като единият от свидетелите (актосъствителят А.) е твърдял, че св.Й. е присъствала на проверката, а другият – че не е присъствала. На първо място, никъде в показанията на св.А. няма изявления, че св.Й. е присъствала на проверката. Единственото, което е посочил свидетелят е, че проверяващите органи са се свързали по телефона с упълномощеното лице Й., за да им позволи достъп до обекта и да им укаже къде се намира той. Именно това е заявила и св. Л. (свидетелката по установяване на акта), която е посочила, че предният ден преди проверката са се обадили на упълномощеното лице Й., за да разберат къде се намират транспортните средства, като в деня на проверката също са разговаряли с нея по телефона, за да уточнят местонахождението на обекта. Следователно между показанията на актосъставителя и свидетеля по акта не съществуват никакви противоречия, които да имат съществено значение за изводите на съда. Освен това показанията и на двамата свидетели са убедителни и категорични, че при пристигането им в обекта и представянето им на присъстващите там работници, управителят на дружеството се е държал изключително грубо и арогантно, като ги е изгонил от двора на гаража и е затворил порталните врати след тях, с което е осуетил извършването на проверката. Непротиворечивостта и обективността на показанията на актосъставителя и свидетеля при установяване на нарушението правилно са мотивирали съдът да ги кредитира за сметка на неубедителните и непоследователни показания на другата група свидетели, които между впрочем не са отрекли, че между проверяващите и управителят на дружеството е имало пререкания, че Й. е разговарял с тях на висок тон, че ги е изгонил от двора на гаража и не им е разрешил да извършат проверка в обекта. Колкото до това дали контролните органи са се представили (легитимирали с карти) по време на проверката единият от свидетелите на жалбоподателя (св.) е заявил, че не е присъствал на разговора между управителя на дружеството и проверяващите, тъй като е бил зает с работата си, поради което неговите показания не са годно доказателствено средство за установяване на въпросното обстоятелство и правилно районният съд не ги е кредитирал в тази им част. Другият свидетел (св.С.) пък е заявил първоначално, че при влизането си в обекта проверяващите са казали, че са от ХЕИ, а след това, че при идването на управителя на дружеството са отказали да се легитимират, което противоречи на всякаква житейска логика и не се подкрепя от останалите доказателства по делото, поради което правилно и законосъобразно районният съд не е кредитирал показанията му независимо от мотивите му за това. Правилно и законосъобразно районният съд не е кредитирал и показанията на св.Й., която при това няма никакви преки наблюдения от случилото се в обекта, тъй като не е присъствала по време на проверката, а само е разговаряла по телефона с проверяващите, за да ги упъти къде се намира обектът, който е трябвало да посетят. Не без значение е и фактът, че и тримата свидетели, доведени от жалбоподателя, са негови работници или служители, а третият от тях и съпруг на управителя на дружеството, което е дало още едно основание на съда да не зачете показанията им в цялост с оглед на възможната тяхна заинтересованост от изхода на делото. При оценката на показанията на свидетелите съдът е изхождал от непосредствеността на впечатленията относно релевантните за спора обстоятелства, последователността и логичността на излагането им, като ги е обсъдил обстойно и се е аргументирал защо е кредитирал част от тях. В тази своя дейност съдът е свободен да преценява убедителността на свидетелските показания и да реши на кои свидетели да се довери и на кои не, като единственото изискване към него е да мотивира избора си. Това въззивният съд е сторил с мотивите си и те се подкрепят от доказателствата по делото, поради което не са налице допуснати съществени процесуални нарушения при оценката на доказателствата от страна на съда.                              

Неоснователно е и възражението на касатора относно мястото на извършване на нарушението, като първоначално във въззивната си жалба той е твърдял, че в НП няма посочено място на извършване на нарушението, а в касационната си жалба вече е твърдял, че има посочено място на извършване на нарушението, но то не съвпада с реално съществуващото, на което е била извършена проверката. Действително в НП не е посочено къде е била извършена проверката или по-точно къде е следвало да бъде извършена тя с оглед на нейното възпрепятстване, но е посочено, че проверката е с предмет 11 броя транспортни средства, експлоатирани от “Ентур-Експрес” ЕООД, което е достатъчно за индивидуализиране на местоизвършването на нарушението, както правилно е преценил и районният съд. Освен това в акта и констативния протокол, към които изрично препраща НП, е посочено, че проверката е била извършена в град Балчик, а фактът, че в АУАН е изписан адресът на управление на дружеството, който е различен от адреса на гаража, където са се намирали проверяваните транспортни средства, не е съществен порок, водещ до отмяна на НП, защото и двата адреса се намират в град Балчик. Най-после касаторът изобщо не спори за това къде е била извършена проверката, а този факт се установява и от всички писмени и гласни доказателствата по делото, поради което твърдението му за недоказаност, а преди това и за неяснота на обвинението относно мястото на извършване на нарушението са неоснователни и противоречат на данните по делото.                                                

                С оглед на изложеното настоящият състав на съда счита, че обжалваното решение, с което е потвърдено наказателното постановление, е правилно и обосновано, постановено при липса на допуснати съществени процесуални нарушения и правилно приложение на материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила.                                                    

           Водим от горното, както и на основание чл. 221, ал.2 от АПК Административният съд                                      

Р   Е   Ш   И  :

 

           ОСТАВЯ В СИЛА решение № 46/05.04.2016г., постановено по н.а.х.д. № 316/2015г. по описа на Балчишкия районен съд.    

           РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                           2.